Интериоризираният насилник в правото

Интериоризираният насилник в правото
Адвокат Маргарита Илиева е правен директор на Българския хелзинкски комитет. Занимава се със застъпничество за правата на човека от 13 години. Води стратегически правозащитни дела, основно за дискриминация и нечовешко/унизително отнасяне, от 10 години. Ав

Миналата седмица "Правен свят" публикува информация, че в Индия се създава специален съд от съдии-жени за разглеждане на дела за престъпления, извършени срещу жени – обект на насилие[1]. Съвсем логично за нас изниква въпросът доколко такава "специализация" би била ефективна мярка в България срещу разпространената тук, включително в правосъдната система, култура на омаловажаване на страданието на жените, жертви на сексистко мъжко насилие.

Един от централните персонажи в прекрасния филм на Куентин Тарантино "Джанго, без окови" е този на Слугата-насилник – чернокожият иконом на жестокия бял робовладелец, който надминава господаря си по расизъм. Това е образът на човека, който е интериоризирал (овътрешнил) Насилника – инкорпорирал е гледната точка на доминантния Друг, който малтретира и експлоатира собствената му идентичностна общност, идентифицирал се е с него и, наравно или дори повече от него, отрича собствената си идентичност и сътрудничи за маргинализирането и потискането (на носителите) й. Това е чернокожият, който утвърждава робството; жената, която омаловажава изнасилването; ромът, който мрази "мангалите"; геят, който обижда "педалите".

Защо хората интериоризират Насилника? Това е защитна реакция и, същевременно, интелектуално нечестна амбиция - фалшив път към илюзорно запазване на личната значимост в социална система, основана на отричане и потъпкване на такива личности, и домогване до доминантния статус на Насилника посредством приобщаване към неговата гледна точка и, по този начин - "себеразграничаване" от (своята) идентичност на жертва.

Как действа интериоризираният Насилник? Например, жени, които по-агресивно и от мъже отричат пригодността на жените за командни позиции (от шофьор, до президент). Така тя си купува благоразположението на доминираната от мъжката гледна точка среда и спечелва предимство пред тази друга жена, която спори с това разпределение на властта. Естествено, всяко статукво възнаграждава тези, които работят за продължаването му и наказва тези, които го оспорват. 

Как действа това в правото? Когато правната общност е патриархална, защото тези, които формират мисленето й, са сексистки настроени доктринери (мъже), тя, независимо от състава си – наличието в него на равен (или по-голям) дял жени, действа така, че перманентно да възпроизвежда определящите за културата й модели на подчинение - насилие, основано на пола, в правоприложната практика, която генерира.

С други думи, съдии и прокурори – жени, прилагат закона в ущърб на жени. Те го конструират така, че да легитимира насилието върху жени, или откровено го деформират, за да постигнат това.

Да вземем няколко примера – един за домашно насилие и два за сексуално насилие. 

В България домашното насилие над жени е един от най-сериозните проблеми на нечовешкото и унизително отнасяне. Но колко от уважаваните български юристи, които формират мнението на общността, споделят това? По-вероятно е да го отричат, пряко или непряко, като, най-малкото, проявяват безучастие и го изместват, възникне ли разговор за това, посредством изтъкване на други проблеми, като по-належащи. Един от начините, по които това рефлектира върху жените, е, когато и съдията-жена става проводник на този манталитет и по дело за (домашно) насилие се солидаризира не с жертвата-жена, а с мъжа. Делото В. К. срещу България, решено на 17 август 2011 г. от Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените при ООН (Комитета), илюстрира това.

България губи това дело, защото не е защитила съдебно жалбоподателката от домашно насилие от страна на мъжа й – започнало с психологически, емоционални и икономически злоупотреби, и продължило със системно сериозно физическо насилие, включително опити за удушаване[2].

Пловдивските съдилища – районен и окръжен, отказват да предоставят на жалбоподателката постоянна защита по Закона за защита от домашното насилие, защото нямало непосредствена заплаха за живота и здравето й или за това на децата ѝ, тъй като не били насилвани през месеца, преди да бъде подадена молбата й за такава защита. Този отказ на българския съд да признае насилието срещу жената, по преценка на Комитета, е нарушение на Конвенцията за премахване на дискриминацията срещу жените (чл. 2, задължение за предоставяне на ефективна защита). Комитетът изрично се произнася, че този неправомерен отказ - отричане на насилието, на българския съд е основан на полови стереотипи, свързани с домашното насилие и с ролите и поведението, което се очаква от мъжете и жените в рамките на семейните отношения. Според Комитета, и двете национални съдебни инстанции са приложили твърде ограничено определение за домашно насилие, а законът е дефицитен.

Конкретно, в решението на районния съд (начело е съдия-жена) се казва, че насилието (наричано от съда, "семейните конфликти") е предизвикано от "дръзки думи" на неговата жертва. Класика, нали така – стоварването на вината върху жертвата е най-изпитаният способ за отричане на насилието и оправдаване на насилника. Съдът, освен това, разглежда само един инцидент на насилие, без да отчете системния му характер, проявен в случаите преди това. На следващата инстанция съдебният състав – само от жени, приема, че жертвата дори не е доказала безспорно, че е пострадала на въпросната дата. Според адвокатката на жалбоподателката в мотивите фигурирало и съждението, че "дори да има посегателство, за домашно насилие се говори само при преминати определени граници"[3]. С други думи, до една граница (осакатяване, убийство?) посегателствата от мъж върху "жена му" са "нормални". Така мислят за закона съдии-жени.

Комитетът се произнася, че тази ревиктимизация на жертвата от страна на призваните да правораздават в България съставлява сама по себе си дискриминация срещу потърпевшата жена. Значи, полова дискриминация на жена от съдии-жени. Според Комитета претърпяното от жертвата насилие е подценено, като от нея се е изискало да го докаже, вместо тежестта за обратно доказване да се понесе от насилника. Според Комитета, такова "правоприлагане" способства домашното насилие. Значи, жени-съдии спомагат за насилието срещу жени. Насилникът получава, от жени, посланието, че е безнаказан, а жертвата – че насилието й се следва, защото тя е (виновна) жена.

Комитетът изрично предписва на България законова промяна в 6-месечен срок – обръщане на тежестта на доказване и задължение за системно (а не единично, избирателно) разглеждане на всички актове на насилие; както и обучение на съдиите, между други мерки.[4]

Другият пример са делата за изнасилване, разказани наскоро от "Правен свят", отново, решени от съдии-жени[5]. В първия случай, съдът приема, че извършеното групово изнасилване, придружено с употреба на сила и заплаха, на 21-годишно момиче от трима мъже, единият от които осъждан и преди (а вторият - реабилитиран), не е достатъчно сериозно престъпление – наказанието им е условно.

Съдията-жена, явно, не се идентифицира с тежко малтретираната млада жена (поредица мъже са "канени" от отвлеклите я да я "ползват", като предмет на контрол и употреба, а единият прави това двукратно). Този съд се идентифицира със сексистката (мъжка) гледна точка към изнасилването, като малтретиране именно на жена, брутално изразена от друг участник в процеса: "Изключително вредни последици няма, няма нещо много драматично. [...] Без да злепоставям момичето, то се е държало по неподходящ начин, непосредствено след случилото се, тя не е показала, че се тревожи. При тези данни, присъдата не може да е ефективна"[6].

С други думи, както и в по-горния пример, "в определени граници" – доколкото жертвата не се е самоубила и не е полудяла по начин, видим дори за опредметяващите я очи на сексисткия наблюдател, изнасилването е "нормално" – нищо особено. Не е необходимо истинско наказание.

Основният мотив на съда за солидаризиране с (гледната точка на) насилниците е емблематичен – тяхното "добро име в обществото". В сексистката парадигма наистина е така - "правосъдието" не бива да интерферира с репутацията и социалния статус на мъжете-насилници – (ако) те са уважавани, такива те трябва и да останат. Жертвата им – опредметената жена ("не е показала, че се тревожи") няма право, което да има превес над това. И това е мислене на жени-съдии. Според тях, законът това има предвид. 

Второто дело, описано от "Правен свят", е за двукратно изнасилване, придружено със удари, сила и заплахи, от осъждан преди извършител. Той е възприет от съда – пак съдия-жена, за "принципно добронамерен към хората човек", с "добър" характер[7]. Изнасилването – два пъти, на пострадалата жена е описано като "увлечение", въпреки което на изнасилвача "следва да му бъде даден шанс".

Нито един от тези изнасилвачи не е признал вината си. И съдът, реално, не го прави. Прави го условно – така да се каже, "Така е, ама нищо от това". Това е съд, независимо дали съставен от мъж или жена, в чието правосъзнание сексисткият насилник е интегриран, като вътрешноприсъщ.  

Кой формира това "изнасилено" правосъзнание? Формират го авторитетите на доктрината, обективирани и в самия наказателен закон. Така авторитетът, под формата на Закон, предвижда възможност за сексуалния насилник, включително на дете, в редица случаи, да се откупи от наказание, като сключи "брак" със своята жертва[8]. Ако той вземе за постоянна своя употреба вече опредметеното от него дете-момиче или жена, законът приема и "прощава" сексуалното насилие – насилникът се легитимира като "съпруг". Сексуалното насилие вече не е (наказуемо) престъпление, ако се институционализира, като "брак". "Доброволен и равнопоставен съюз между мъж и жена", които са насилник и жертва? Да, казва законът – сексуалното насилие е обществено приемливо, ако се утвърди, като постоянно, в рамките на една "двойка".

(Чувала съм, на лекции, в Юридическия факултет на Софийския университет (!), че тези норми били "за циганите". [?!?] Значи, в расисткото, освен мизогинистко, съзнание на Авторитета-доктринер, ромките, още от деца, са дори още по-годен предмет за сексуална употреба, отколкото останалите жени. Те нямат "личност", срещу която сексуалният насилник да престъпи, за тях важното е да се "задомят"; като вещи – да не останат безстопанствени, извън оборота. Освен това Авторитетът-доктринер си представя закона, като расово дуален – едни норми за "белите", други "норми" за "мангал(к)ите".)

Ако Законът си представя нещата така, как иначе да си ги представя съдията-жена? Тя трябва да е отхвърлила (в тази му част) закона, за да не интериоризира Насилника.  

В заключение - за тези от вас, уважаеми читатели, които мислят за обществата и хората, през расистката парадигма за "бяла страна" Индия, изглежда, е значително по-светла от България. Там, явно, критична маса хора имат правосъзнание, в което, вместо насилникът над жената, е интегрирана (съчувствена идентификация с) жертвата му. Солидарността, изглежда, там е по-присъствена, отколкото институционализираното, овътрешнено сексистко насилие. А, иначе, се твърди, Индия е страната на произход на "мангалите".

--------------------

[2] "24 часа" съобщава подробности за малтретирането на жената: било ѝ "забранено да работи и да излиза. Съпругът ѝ давал мизерни суми с изричен списък какво да купува с тях. Наричал я повлекана и некадърница. Скандалите прераснали в побоища с блъскане в стените. Няколко пъти мъжът душил с възглавница жената. В един от случаите това станало пред очите на дъщеря им, на която викнал да донесе въже да обеси майка си, защото е луда. Често съпругът заключвал децата." В даден момент изчезнал с 5-годишния им син и 3 месеца майката не е знаела къде е детето. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1020773.

[3] Пак там.

[4] Вж. решението, на английски език, на http://www.bayefsky.com/pdf/bulgaria_t5_cedaw_20_2008.pdf.

[6] Пак там, изказване на адвокат на един от подсъдимите.

[7] Пак там.

[8] Чл. 158 НК.

 

 


Над 245 души са загинали в пожар в нощен клуб в южния бразилски град Санта Мария, близо 50 други са настанени в болница, съобщиха световните агенции. Загиналите са се задушили от дима или са били стъпкани в суматохата. Според първоначалните информации пож

Предишна новина

Съдебната система е безсилна пред изборните манипулации*

Следваща новина

Коментари

20 Коментара

  1. 20
    Estranged | нерегистриран
    0
    -1

    До коментар [#16] от "Проблем има":

    Допускам, че мъжете съдии сигурно се отнасят с по-голяма емпатия към жените - жертви, подобно на мъжете - гинеколози, които са по-внимателни от жените - гинеколози. Храна за размисъл.

  2. 19
    Estranged | нерегистриран
    0
    -2

    Аз самият съм виждал мъж на улицата, пребиван от жена и първата ми мисъл беше "сигурно си го е заслужил" - това се случи, преди да разбера, че домашното насилие съвсем не е едностранно, както се опитват да го представят феминистките. Напълно е реално и често срещано една жена да е източник на постоянен психически и дори физически тормоз и е напълно възможно насилието от мъжа да не е сериозно, да не е системно и дори да е форма на отчаяна самозащита.

    А обръщането на тежестта на доказване, така че обвиненият да доказва, че е невинен, е почва за страхотни злоупотреби. Но разбира се, никоя жена не би злоупотребила, тъй като жените са ангели.

  3. 18
    Баща | нерегистриран
    0
    -2

    А какво правим, когато жената е насилник? Домашното насилие не е само физическо, то може да бъде и психическо, емоцианално и др. Дори в много случаи на физическо насилие насилникът е жена. А когато жертвите на психическо или емоционално насилие са децата, а насилник е майката? Шантажът - "няма повече да видиш децата си", не е ли също форма на насилие?

  4. 17
    ххх | нерегистриран
    1
    -2

    До коментар [#12] от "Кемъни":

    Исканията за равни права отдавна е преминала границата. Сега са наред исканията за предимства, специално отношение и реваншизъм.
    Как да си го обясни обикновения човек?-Тя, не трябва да доказва, че той е виновен, а той трябва да докаже, че е невинен, след като тя го е обвинила.
    По този начин насилието не само, че няма да намалее, но и ще се увеличи.
    След, като един мъж бива ограбен с несправедливи феминистични закони, какво му остава? Освен да приложи природните закони, и без друго няма да има какво да губи. Децата не са собственост само на жената. Крайно време е това да се разбере най после и особено от феминистките.

  5. 16
    Проблем има | нерегистриран
    2
    0

    Аз от практиката си като жена-съдия мога да дам два примера: 1. В първия случай ставаше дума за закана с убийство от страна на мъж спрямо жена, след като тя е прекратила връзката им. Заканите, предмет на обвинението бяха на фона на ежедневен тормоз над пострадалата, продължил с месеци и бяха доказани по категоричен начин. Като председател на състава се сблъсках обаче с мнението на съдебните заседатели - жени, които считаха, че трябва да оправдаем подсъдимия или да му наложим наказание под минимума, като доводът им беше "Ами тя като е 10 г. по-възрастна каква работа е имала с него? Като е била с младия любовник не се е оплаквала! Срамота!". 2. Във втория случай съставът постанови петгодишна ефективна присъда за изнасилване, като не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи отчете 8 предходни осъждания и употребена сила спрямо пострадалата на 53 г. и причинена на същата лека телесна повреда. Въззивната инстанция измени присъдата като наложи наказание от 2 г. ЛОС - минимума, като единственият доводът беше "вземайки предвид обществената опасност на деянието и дееца, съдът намира, че наказанието е завишено". Постановявайки присъдата моите опасения бяха, че наказанието е занижено. Така, че със сигурност темата е значима и е необходим дебат.

  6. 15
    адвокат- САК | нерегистриран
    0
    -1

    Из статията:"...(Чувала съм, на лекции, в Юридическия факултет на Софийския университет (!), че тези норми били "за циганите". [?!?]..." Мооооляяя?! През коя година сте чували това?!Г-жо Илиева, твърденията Ви са смехотворни! Що се отнася до останалото съдържание на статията- спомнете си какво казва Законът за защита от дискриминация в чл.4 и дали Вие не дискриминирате съдиите по признака "пол"? Много хубава статия впрочем,но само в случай, че не съществуват чл.6 ал.2 от КРБ; както и чл.20 от Рамкова конвенция за защита на националните малцинства; чл.4 от ЗЗДискр. и ЗЗДН...Мисля, че статията отразява реалността в дурга държава и не отразява реалността в България.

  7. 14
    Голямо Х | нерегистриран
    0
    -1

    Тези от БХК имат в своите редици разни насилници от женски пол. Познавам една особа от тази секта - БХК /според мен е секта/. Под разни прикрития нараняват и нарушават правата на хората, които са си набелязали. Оставят бебета без бащи /поне случая който познавам, е такъв. Защото си чувстват силни отделно безкрупулни, и манипулират различните обекти, които са по-слаби от тях, уж им помагат/. Тази секта извън от обществения живот.

  8. 13
    Кукуригу | нерегистриран
    0
    -1

    Кемъни, чували сме го този довод много пъти, не е нов, само дето не струва: напълно неотносим е и както казвате Вие - откровено глупав.

    Смешното и дразнещо кудкудякане започва тогава, когато се прехвърли границата между искания за справедливост и равенство и искания за специално отношение и предимства, а тя отдавна е прехвърлена от феминистките организации.

    Та щом според Вас "за съда - чудесно, така е", за какво е тогава статията?

  9. 12
    Кемъни | нерегистриран
    4
    0

    До коментар [#11] от "Кукуригу":

    За съда - чудесно, така е. Но за "феминисткото кудкудякане" - това е откровена глупост. Защото ако не беше това "кудкудякане", госпожице, днес едва ли щяхте да имате правото въобще да изказвате мнението си тук.

  10. 11
    Кукуригу | нерегистриран
    2
    -1

    По-глупава идея от тази за "съд от съдии-жени за разглеждане на дела за престъпления, извършени срещу жени" - здраве.

    Ако се приеме, че обективността на съда зависи силно от пола на съдията - егати правосъдието, първо, и второ - какво става тогава с подсъдимия, той няма ли право на обективно правосъдие?



    Жена съм, при това се смятам за непатриархално настроена, и съм на мнение, че феминисткото кудкудякане не изписва вежди дори на жените, а вади очи.

  11. 10
    БеХеКе - МеКеРе | нерегистриран
    0
    -2

    Глупак! Ами изгони я, като е повлекана. С бой няма да я направиш жена на място. Повечето изобщо не се поддават на въздействие и упорстват докрай в наглостта и безхаберието си. А манипулаторите от БХК да коментират безобразната практика на много граждански съдии по семейни дела- във връзка с предоставяне упражняването на родителските права.

  12. 9
    Paul Klee | нерегистриран
    2
    -1

    Насилието и правото не трябва и не могат да имат пол. Насилието е насилие. И ако автора, като жена, не можа да се примири със омаловажаването и снисходителното отношение към насилето над жени, то да си представи какво отношение би получил мъж, жертва на домашно насилие. Има "домашно насилие", а не "домашно насилие над жени". От там насетене трябва да сме непримирими с него. Последно - полът на съдята няма и нигога не трябва да има значение.

  13. 8
    нещо не е наред | нерегистриран
    1
    -1

    какво значи жена-съдия и мъж-съдия?От кога съдиите се делят и разграничават по пол?Тази статия показва още веднъж, че в главата на тази жена-адвокат веят някакви странни ветрове.И какъв е този пример с Индия, откъде накъде тя ни сравнява с индийското общество.Колко процента са съдиите жени в Индия и колко в България?У нас са мнозинство.Едва ли е така в Индия.Защо връзва на здрава глава бинтове? В Исперих присъдите са такива заради натиск-най-вероятно политически, упражняван най-вероятно от ДПС.Тази жена е изключително некомпетентна, неспособна на собствено мислене, склонна да заимства идеи от западни автори.На запад обществата и ситуациите са различни от нашите.Да, има насилие над жените и децата у нас.Но не жените-съдии са причина за това.

  14. 7
    Иванка Дончева | нерегистриран
    0
    0

    Отлична статия, наистина!

    Само че, освен в други органи и институции, така и в БХК има лица, които "подкрепят" насилника, та макар и с мълчаливия си отказ по изпратени писма и молба за съдействие!

    Лично аз, във връзка с нарушените ми права съм изпращала две писма по електронен път до БХК, но досега никой не ми отговори! Това било мълчалив отказ! Може би жена е чела писмата ми, така както жена – дознател ми назначи освидетелствуване от психиатър, така както жена-психиатър ме изкара ненормална, така както жена-прокурор от Плевенската районна прокуратура внесе предложение в Плевенския районен съд да бъда принудително настанена в психиатрия, така както, също жена, съдийка от ПРС, уважи мнението на "експертите", изготвили психиатричната ми експертиза и без да вземе предвид, и уважи нито едно доказателство, приложено от мен по делото ми, определи да бъда принудително настанена в психиатрия, така както "експертите" вещи лица - две жени/от общо 3в.л./ подписали се под заключението от експертизата внесоха експертизата в съда в срок без третото вещо лице – мъж, да я е подписал/по-късно и той се подписа под заключението!/, така както секретарките по делото – жени също, променяха думите казани от мен, по време на съдебни заседания, в протоколите от заседанията, така както жена, съдебен заседател също даде своето „да“ аз да бъда настанена принудително в психиатрия, така както много други жени, до които съм се обръщала за помощ и съдействие относно не само скалъпеното ми наказателно дело, а за психическият тормоз над мен/вече седма година/!

    Наистина, има „жени, които прилагат закона в ущърб на жени“! Все пак, въпрос на морал и ценностна система!

  15. 6
    От жена - жертва | нерегистриран
    1
    0

    Крайно време беше да се появи такъв текст! Благодаря!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.