Искове за обезщетение при закъснели свързващи полети могат да се предявяват в държавата - крайна дестинация

Искове за обезщетение при закъснели свързващи полети могат да се предявяват в държавата - крайна дестинация
Снимка: БГНЕС

Искове за обезщетение при закъснели свързващи полети могат да се предявяват в държавата - крайна дестинация, тъй като за "място на изпълнение" по смисъла на Регламент Брюксел I се счита мястото на пристигане на втория полет, въпреки, че първият полет може да е бил осъществен от друг въздушен превозвач, който не е страна по договора със засегнатите пътници, съобщават от Съда на ЕС.

Казусът

Пътници във въздушния транспорт резервират при Air Berlin и при Iberia свързващи полети от Испания до Германия (а именно, с маршрут Ибиса - Палма де Майорка - Дюселдорф, що се отнася до Air Berlin, и с маршрут Мелилия – Мадрид - Франкфурт на Майн по отношение на Iberia), като тези резервации са съответно за целия маршрут. Първите вътрешни полети в Испания се изпълняват за сметка на Air Berlin и Iberia от испанската авиокомпания Air Nostrum. И в двата случая тези полети имат закъснения (45 и 20 минути), поради което пътниците изпускат втория си полет до Германия. В крайна сметка пътниците достигат крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение (а именно, около 4 часа закъснение на полета, резервиран при Air Berlin, и 13 часа закъснение на този, резервиран при Iberia).

Поради тези големи закъснения засегнатите пътници във въздушния транспорт (или, вместо тях, германското предприятие flightright) сезират германските съдилища за търсене на обезщетение от Air Nostrum съгласно регламента на Съюза за правата на пътниците във въздушния транспорт[1].

Amtsgericht Düsseldorf (Районен съд Дюселдорф, Германия) и Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) имат съмнения дали германските съдилища са международно компетентни да се произнесат по исковете на пътниците във въздушния транспорт срещу авиокомпанията, която: i) има седалище в друга държава членка, ii) в рамките на свързващи полети с крайна дестинация Германия изпълнява само първите вътрешни полети в тази друга държава членка, и iii) не е страна по договора им. Двете съдилища се обръщат към Съда да изясни дали в този случай следва да се приложат разпоредбите от Регламент Брюксел I[2], съгласно които срещу ответник с местоживеене в друга държава членка може да се предяви иск по дела, свързани с договор, пред съда по мястото на изпълнение на въпросното задължение. Регламентът уточнява, че в случая на предоставяне на услуги това място, освен ако не е уговорено друго, е мястото, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

Решението на Съда на ЕС

В постановеното на 7 март 2018г. решение Съдът на ЕС заключва, че крайният пункт на пристигане в Германия може да се приеме за място на изпълнение, където услугите трябва да бъдат представени, не само по отношение на втория полет, но и по отношение на първия вътрешен полет в Испания. Следователно германските съдилища по принцип са компетентни да се произнесат по исковете за обезщетение, предявени срещу чуждестранен въздушен превозвач като Air Nostrum.

Всъщност, първо, понятието "дела, свързани с договор" по смисъла на Регламент Брюксел I обхваща исковете за обезщетение, които пътниците във въздушния транспорт, засегнати от голямо закъснение на свързващ полет, предявяват на основание на регламента за правата на пътниците във въздушния транспорт срещу опериращия въздушен превозвач, с който нямат сключен договор.

В това отношение Съдът по-специално отбелязва, че съгласно регламента за правата на пътниците във въздушния транспорт, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник. Този превозвач (в случая Air Nostrum) следва да се счита за изпълнител на доброволно поети задължения по отношение на страната, с която засегнатите пътници имат договор (в случая Air Berlin и Iberia). Тези задължения произтичат от договора за въздушен превоз.

Второ, Съдът приема, че при свързващи полети следва да се счита за "място на изпълнение" на този полет по смисъла на Регламент Брюксел I мястото на пристигане на втория полет, когато превозът с двата полета е осъществен от различни въздушни превозвачи и искът за обезщетение, предявен поради голямо закъснение при пристигането, се основава на инцидент, настъпил по време на първия полет, осъществен от друг въздушен превозвач, който не е страна по договора със засегнатите пътници.

Във връзка с това Съдът подчертава, че разглежданите договори, които се характеризират с една-единствена резервация за целия маршрут, създават задължение за въздушния превозвач да превози пътника от точка А до точка В. Такъв превоз е услуга, при която едно[3] от основните места за предоставяне на услугите се намира в точка В. Според Съда за авиокомпания, която, като Air Nostrum, изпълнява само първия полет от точка А до точка Б, е достатъчно предвидимо, че пътниците могат да предявят срещу нея иск пред съдилищата в точка В.

По друго дело пътник във въздушния транспорт сезира германските съдилища с иск срещу китайска авиокомпания Hainan Airlines за обезщетение при отказан достъп на борда при втория етап от свързващия полет (а именно с маршрут Берлин—Брюксел—Пекин). В това отношение Съдът припомня, че ако ответникът (в случая Hainan Airlines) няма местоживеене в държава членка, международната компетентност на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка, а не от Регламент Брюксел I.



[1] Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218). В зависимост от дистанцията обезщетението е в размер на 250 EUR, 400 EUR или 600 EUR.

Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1). Последният регламент отменя Регламент № 44/2001. Той се прилага само по отношение на съдебни производства, образувани на или след 10 януари 2015 г. По настоящите дела релевантните разпоредби от двата регламента са идентични или почти идентични.

[3] В този контекст Съдът припомня, че пътник във въздушния транспорт може да предяви иска си и пред съда, в чийто район се намира мястото на излитане (решение от 9 юли 2009 г., Rehder, C-204/08, вж. също прессъобщение № 62/09).

 

Без референдум за Истанбулската конвенция

Предишна новина

Борисов нареди до края на март да бъдат изготвени нови текстове в НК, уреждащи неизбежната отбрана

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.