Италия не е гарантирала, че публичните й органи спазват сроковете за плащания по търговски сделки

Италия не е гарантирала, че публичните й органи спазват сроковете за плащания по търговски сделки

Съдът на ЕС по дело на Комисията срещу Италия, установи нарушение от страна на Италия на Директива 2011/7/ за борба със забавянето на плащанията по търговски сделки. Държавата членка не е гарантирала, че когато публичните ѝ органи са длъжници по подобни сделки, те действително спазват срокове за плащане, които не трябва да надвишават 30 или 60 календарни дни, така както са установени в чл. 4, параграфи 3 и 4 от посочената директива.

Казусът

Сезирана с няколко оплаквания от италиански икономически оператори и сдружения на икономически оператори за това, че италианските публични органи системно плащат фактурите си по търговски сделки с частноправни оператори в изключително дълги срокове, Комисията предявява пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу Италия.

В своя защита Италия изтъква, че Директивата задължава държавите членки единствено да гарантират в законодателството си за транспониране на изискванията й, както и да предвидят правото на кредиторите, в случай на неспазване на тези срокове, на лихви за забава на плащане и на обезщетение за разноските по събирането. Позицията на републиката е, че посочените разпоредби не задължават държавите членки да гарантират действителното спазване, при всички обстоятелства, на посочените срокове от техните публични органи.

Решението

В решението си от 28 януари 2020 г. европейските съдии отхвърлят довода на Италия, като приемат, че чл. 4, параграфи 3 и 4 от Директивата задължават държавите членки да следят за действителното спазване от техните публични органи на предвидените в него срокове за плащане. Съдът посочва,  по-специално, че предвид големия брой търговски сделки, по които публичните органи са длъжници на предприятия, както и разходите и трудностите, които забавянето на плащания от страна на тези органи поражда за предприятията, законодателят на Съюза е искал да наложи на държавите членки по-строги задължения във връзка със сделките между предприятия и публични органи.

СЕС също отхвърля довода на Италия, че публичните органи не могат да ангажират отговорността на държавата членка, към която принадлежат, когато действат в рамките на търговска сделка (jure privatorum), извън властническите си правомощия. Всъщност, според съдиите, такова тълкуване би лишило от полезно действие Директива 2011/7, която задължава държавите членки да следят за действителното спазване на предвидените срокове за плащане по търговските сделки, при които длъжникът е публичен орган.

Съдът на ЕС подчертава, че дори да се приеме за установено, че положението, свързано със забавяне на плащанията от страна на публичните органи по търговските сделки, се подобрява през последните години, това обстоятелство не е пречка Съдът да установи, че Италия не е изпълнила задълженията си съгласно правото на Съюза.

Всъщност, съгласно постоянната съдебна практика наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, посочен в мотивираното становище, в случая — 16 април 2017 г.

Уволниха съдия Йорданка Ваклева от СРС заради куп просрочени дела

Предишна новина

Продължих да бъда бариера срещу лобисткото законодателство и решения в разрез с обществения интерес

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.