Италия спря отвличанията със закон, полиция и съд


Този черен бизнес е пресечен с промени в законодателството, специална подготовка на полицията и на съдебната властНа 16 март 1978 г. "Червените бригади" отвличат бившия италиански премиер Алдо Моро. При нападението на ул. "Фани" в Рим са убити петимата му охранители. Терористите държат Моро 55 дни, след което го убиват. http://www.webcafe.comОтвличането на много богати хора не е "феномен", средата на похищенията е много пъстра. Мотивите могат да бъдат от битови (например родител отнема детето и напуска страната) до финансови - например принуда за връщане на пари или създаване на "сътресения" за конкурентен бизнес.Преди няколко десетилетия в Италия снимките на отрязани уши и пръсти на похитени жертви са често явление по първите страници на вестниците. Между 70-те и 80-те години отвличанията с цел откуп са особен феномен на Ботуша. През този период се появяват също политическите и терористичните отвличания.Днес в Италия с гордост се хвалят, че са приключили с явлението "отвличания". Регистрирани са единични случаи без връзка с някогашните серийни престъпления.Причините за спирането на отвличанията са няколко - промяна в законодателството, специална подготовка на полицията и на съдебната власт. Не на последно място, играе роля и фактът, че в един момент отвличанията се оказват твърде рискови за похитителите, а полученият откуп не е толкова голям, че да си заслужава.Вместо тях много по-рентабилен и по-малко рисков се оказва трафикът на хора, наркотици или оръжие. Това е и много по-безопасно за извършителите, отколкото да държат в плен дадено лице седмици, месеци или дори години. Понякога за извършването на отвличане са нужни 15-20 души, а когато дойде откупът, на всеки се пада сума, ненадвишаваща една "нормална" заплата.Периодът на икономическите отвличания в Италия започва в средата на 70-те години и продължава цяло десетилетие. В този период жертви на отвличания са 489 души; най-много са покушенията през 1975 година - общо 75 души попадат в плен на групировките.За периода между 1965 и 1995 г. са отвлечени общо 694 души, като 82-ма от тях не доживяват свобода.Хора започват да изчезват предимно в по-богатите северни области като Ломбардия, Лацио, Пиемонт и Калабрия. Семейството на Карла Бруни, съпругата на бившия френски президент Никола Саркози, се мести от Торино във Франция от страх поради евентуално отвличане.Организатори са както структурирани престъпни групировки, така и банди, създадени специално за отделното отвличане, които се разпускат след това.Различен е и подходът при отвличанията. Коза ностра например държи жертвите възможно най-кратко време. Ндрангета обаче решава да използва територията си в Калабрия за скривалище на жертвите. Теренът е много подходящ заради многото пещери и скали. В цялата история се замесват и местните жители, които печелят пари от това.Емблематичен е случаят с отвличането на Пол Гети, внук на американския милиардер. Той е похитен от площад "Фарнезе" в центъра на Рим на 10 юли 1973 година. 16-годишното момче остава в плен в продължение на пет месеца.Най-емблематичният случай на политическо отвличане е на Алдо Моро, основател на Християндемократическата партия, няколко пъти премиер. Той е похитен от "Червените бригади", които впоследствие го убиват. За политически отвличания се предвижда по-голямо наказание, има значение дали заложникът е умрял по време на отвличането, дали смъртта му е умишлена, или е настъпила след освобождението вследствие на похищението.Особено жестоки са отвличанията в Сардиния, твърди се, че именно там започват тези престъпления още през XIX век.Отвличанията престават най-вече заради сериозните промени в италианското законодателство. Това е едно от най-тежките престъпления, предвижда затвор от 25 до 30 години за извършителите. Ако се стигне до непредумишлена смърт на жертвата по време на плен, наказанието за похитителите е 30 години. Ако жертвата е убита умишлено, се предвижда доживотен престой зад решетките. Вината се намалява обаче, ако заложникът бъде освободен, без да се стига до заплащане на откуп.Основна стъпка за спиране на отвличанията в Италия е законът за блокиране на имуществото на роднините на заложника. Идеята е, че замразяването на средства ще попречи на плащането на откупа и в един момент ще обезсмисли самото престъпление, ако похитителите не могат да получат пари. До 1991 година блокирането на имущество се решава по преценка на магистратите. По-късно то се превръща в законово задължение в случай на отвличане. Законът предвижда запор на имуществото на съпруга, на роднините и на хората, с които жертвата е съжителствала.Поставянето под запор обаче не обхваща притежаваните акции. Още след приемането си законът става обект на многобройни полемики и впоследствие е коригиран така, че магистратите да могат да освобождават от запор имуществото и да оторизират плащането на суми.В промените в законодателството се включва и възможността разследването в случая на отвличане да се води от специални отдели за по-добра координация. През 90-те години се създава и Отдел за борба срещу отвличанията към полицията. Той работи особено активно в Реджо Калабрия, като хваща членове на Ндрангета и открива лобни места, скривалища и складове. В Калабрия, както и в Сардиния се активира всекидневна работа с местните хора за събиране на информация.Тридесет години по-късно отвличанията в Италия не са изчезнали напълно, но не са онзи широко разпространен феномен както през 90-те години. На 9 май тялото на Моро е намерено в багажника на кола, паркирана на видно място в столицата.

Таванът за плащанията в брой да е 5 хил. лв. поиска отново финансовото министерство

Предишна новина

Районна прокуратура - Асеновград внесе в съда обвинителен акт спрямо 11 мъже

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.