Юлия Роне: Селфи и ЕГН не са необходими за следенето при карантината


Различните страни в Европа, към момента най-засегнатият от епидемията, потърсиха различни технологични решения с цел спазване на карантините. Свое мобилно приложение, в което гражданите могат да докладват здравния си статут, въведе и България. В Полша властите искат от гражданите и снимка.

У нас извънредните мерки предполагат също, че полицията може да следи лица под карантина чрез мобилните им телефони. В Германия анонсирането на сходна мярка доведе до широко неодобрение и властите решиха да я обмислят по-добре.

В Италия, страната с най-много жертви, в сцени, достойни за научнофантастична дистопия, дронове следят дали граждани спазват забраните за движение. Машините излъчват звукови предупреждения, а на места могат да измерят температурата на нарушителя и да я изпратят към местните здравни власти.

Въпросите, които следва да си зададем - помагат ли отделните технологични решения за ограничаването на заразата; кой и как съхранява личната ни информация; можем ли да очакваме и тези извънредни мерки да отпаднат след пандемията?

За предаването "Събота 150" на програма "Хоризонт" отговори потърси Константин Мравов от изследователката на политики в сферата на личните данни Юлия Роне от университета в Кеймбридж.

- В редица страни бяха въведени различни възможности за наблюдение на гражданите от страна на правителствата, с цел спазване на извънредните мерки. От една страна говорим за проследяване чрез мобилните мрежи и други средства, от друга - за доброволно споделяне на здравна информация за себе си, но и за останалите. Можем ли да ги оправдаем изцяло с извънредното положение и има ли примери, които за Вас са стряскащи?

- Трябва да имаме предвид, че с оглед на ситуацията е необходимо да се направи каквото е възможно, за да може по някакъв начин да се намали броят на заразените. Това обаче не означава, че всички мерки са първо – удачни. И второ – безопасни за гражданите. Хонконг например въвежда задължително слагане на гривни за 14 дни на всички хора, които се връщат от чужбина. Всъщност гривната се свързва с мобилния телефон на гражданина и той бива следен. И ако излезе навън, го грози затвор от 6 месеца или глоба.

Проблемът с такива мерки, освен ограничаването на свободата, е, че понякога тези технологии просто не действат така както се очаква. Имаше много конкретни оплаквания за този пример от хора, които имат проблеми да получат потвърждение с есемес, че са си сложили гривната. Което автоматично ги прави нарушители на закона.

Така че от една страна има много голяма опасност за личните свободи, а от друга – голяма опасност от гледна точка на това, че технологията може да сбърка.

Бих казала, че може би една комбинация от класическото проследяване на контактите – тази добра, стара "аналогова" мярка; много, много съвестно тестване на всички граждани и едва на трето място – използването на технологии, е може би правилната рецепта. Не можем да очакваме технологиите да решат проблем, който не е технологичен.

- Тоест, повсеместното проследяване не може да се оправдае, дори сега.

- Информацията за всички тези хора трябва да се съхранява някъде. Тя ще бъде достъпна за определен тип служби, лица… Въпросът е как ще се съхранява и кой ще има достъп до нея.

Има децентрализирани решения, които позволяват информацията за това кой е бил в досег със заразени да се съхранява на всеки отделен телефон. Това е много различно от една ситуация, която доминира и при която правителствата имат достъп до информацията за всички граждани и могат да проследят кой, къде е и в кой момент. Могат да дават достъп до тази информация, в общи линии, на когото преценят без особен контрол. Особено в ситуацията на извънредно положение, в която се намираме.

- Какво впечатление правят технологичните решения в Европа?

- Реакцията, която имаме към разпространяването на вируса, е много национална. Тя се случва на държавно ниво. Всяка една държава в ЕС в момента разработва свое индивидуално дигитално приложение за следене на гражданите.

Видяхме в България, че се изисква да се дава ЕГН, което е напълно излишно в случая. В Полша имаше приложение, което изисква хората да изпращат селфи от вкъщи, когато са под карантина. Полското приложение съчетаваше геолокация с технология за лицево разпознаване.

- Има ли резон в притеснението, че в извънредната ситуация големи дистрибутори на лични данни, като "Фейсбук", "Гугъл", могат да се превърнат в инструмент за проследяване?

- Имаме информация, че те от доста години насам са инструменти за проследяване. Въпросът е, че все пак до момента имаше известен брой правни ограничения. Например се изискваше, за да може полицията да има достъп до определена информация, да има съдебна заповед.

Сега, когато сме в ситуация на извънредно положение, много от тези правни ограничения и гаранции за нашите свободи падат.

Въпросът е доколко класическите социални платформи биха били полезни. Повечето от тенденциите, които виждаме в момента са по-скоро към проследяване на телефони, на местоположение, разпознаване на лица. Според мен най-сериозният проблем в момента и най-сериозен източник на информация са телекомуникациите.

- Можем ли да разчитаме, че когато извънредното положение приключи, редовното европейско законодателство, включително регулацията за личните данни GDPR, ще ни защитават от безконтролно наблюдение от страна на правителството или частни субекти?

- Трябва да имаме предвид, че GDPR не се отнася за службите за сигурност. Т.е. когато става въпрос за населението и публичното здраве, тази регулация, уви, няма същата сила. Нито проследяването на местоположението, нито разпознаването на лица и технологиите за разпознаване на лица са нов феномен. Това са технологии, които се използваха и преди пандемията. И преди това граждански организации се бореха и се опитваха да намалят тяхното използване за всякакви цели.

Има надежда, че когато приключи това извънредно положение, част от мерките ще отпаднат. Но много други наистина ще останат, ако в момента не сме внимателни.

Това е политически въпрос, защото става дума за баланс между публично здраве и защита на личните данни.

Трябва да намерим приложения, които да използват толкова точно данни, колкото са необходими за епидемиолозите, но не повече. Селфита, ЕГН… това не е необходимо.

Министър Ананиев забрани кооперативните пазари и цветните борси

Предишна новина

От днес навън - само с покрити нос и уста с маска, може и с шал

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.