Из мотивите на КС: Принципът "никой не може да бъде съдия сам на себе си" изключва зависимост на прокурорите, различна от тази към закона, по сигнали и разследвания срещу главния прокурор

Из мотивите на КС: Принципът "никой не може да бъде съдия сам на себе си" изключва зависимост на прокурорите, различна от тази към закона, по сигнали и разследвания срещу главния прокурор
Съдиите от Конституционния съд, снимка:БГНЕС

„Принципът никой не може да бъде съдия сам на себе си е измерение/конкретизация и на общия принцип за независимост на съдебната власт. В случая функционалната независимост на всеки прокурор, като орган на съдебната власт, означава, че когато му е възложено извършване на проверки, разследвания и други процесуални действия, по сигнали срещу главния прокурор, дължи подчинение само на закона. Всяка друга зависимост, включително и от главния прокурор по отношение на правомощията му по чл. 126, ал. 2, е изключена“. Това гласят част от мотивите на Конституционния съд, който в четвъртък се произнесе с решение относно питането на правителството дали главният прокурор може да се намесва в разследвания срещу самия него.

С единодушие КС реши, че главният прокурор не може да влияе на прокурорите, които водят евентуално разследване срещу него, както и че общият надзор за законност и методическото ръководство не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследване и други процесуални действия по сигнали срещу него.

В мотивите си конституционните съдии на първо място правят езиково тълкуване на правната разпоредба на чл. 126 ал. 2 от Конституцията, като посочват, че извън обхвата на надзора за законност, осъществяван от главния прокурор, остава онази страна на прокурорската дейност, която се основава единствено на свободно формиране на вътрешното убеждение на прокурора, изградено на основата на преценка на достоверността на законосъобразно допуснати, събрани и проверени доказателствени материали, въз основа на която прави фактическите си констатации и изводи по въпросите, включени в предмета на доказване.

„Когато при постановяване на акта прокурорът е нарушил правила с неюридически характер (правила на логиката, опитни правила, правила на експеримента и др.), е налице необоснованост, водеща до неправилност на прокурорския акт. Тези пороци на прокурорския акт са също нетърпими и тяхното отстраняване подлежи на инстанционен и служебен контрол, субект на който е и главният прокурор в качеството си на висшестоящ прокурор, но не са обект само на надзора за законност по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията. Изложеното  налага извода,  че изразът  „надзор за законност“  по чл. 126, ал. 2 от Конституцията изразява същността му и служи като ограничител на правомощието на главния прокурор по отношение на прокурорската дейност по чл. 127 от Конституцията, подчертавайки по този начин значимостта  на функционалната независимост на прокурорите“, мотивират се конституционните съдии.

По отношение на методическото ръководство, конституционните съдии посочват, че по естеството си не е в състояние да въздейства върху конкретен прокурор така, както надзорът за законност, защото не съдържа индивидуализирани разпореждания по конкретен случай, а общи правила по осъществяването на прокурорската дейност, които имат трайно, нееднократно действие. „По предмет и обхват методическите указания могат да са много различни, но се характеризират с общи белези: отнасят се за неограничен кръг от случаи; задължителни са за всички прокурори; имат трайно, нееднократно действие и нямат за предмет конкретно производство, конкретен прокурор, конкретен акт или конкретно прокурорско действие. За всички методически указания, издадени от главния прокурор в изпълнение на правомощието му по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, независимо от техния предмет и характер, важи изискването за спазване на принципа на правовата държава – да са в пълно съответствие с Конституцията и действащите закони“, казва КС.

Конституцията по своята същност и предназначение ограничава властта, определяйки изрично или имплицитно границите, в които тя следва да се упражнява от държавните органи. „Затова Конституционният съд смята, че учредителната власт, установявайки правомощията на главния прокурор, не е целяла създаването му като държавен орган с правомощия, които обхващат цялата дейност на всеки един прокурор, в случаите, когато извършва предварителни проверки, действия по разследване и други наказателно процесуални действия във връзка със сигнали, включващи всякакви източници на данни, срещу главния прокурор. През време на извършването на проверката или провеждането на разследването по сигнал срещу главния прокурор, той запазва конституционното си положение на главен прокурор, но придобива и ново правно положение на проверявано по сигнала или разследвано лице. Негово задължение е на общо основание да понесе последиците от разследването или проверката, през времето, докато те продължават, включително и ограничението в упражняване на правомощията му по чл. 126, ал. 2 от Конституцията“, пише още в мотивите на съдиите.

Накрая, КС подчертава, че принципът „никой не може да бъде съдия сам на себе си“ е измерение/конкретизация и на общия принцип за независимост на съдебната власт. В случая функционалната независимост на всеки прокурор, като орган на съдебната власт, означава, че когато му е възложено извършване на проверки, разследвания и други процесуални действия, по сигнали срещу главния прокурор, дължи подчинение само на закона. Всяка друга зависимост, включително и от главния прокурор по отношение на правомощията му по чл. 126, ал. 2, е изключена.

„Принципът никой не може да бъде съдия сам на себе си е проведен последователно в законодателството. Негово проявление са основанията за отвод, предвидени в процесуалните закони. За целите на наказателното производство в чл. 47 НПК са уредени основанията за отводи, които несъмнено обхващат и случаите на заинтересуваност на главния прокурор, когато по сигнали срещу него се извършват проверки, разследвания и други процесуални действия. Тогава, поради ограничението да участва „в своя случай“, не може като прокурор да упражнява правомощията си в конкретното производство или проверка. Обсъжданият принцип – никой не може да бъде съдия сам на себе си има своята законова уредба и в случаите на предотвратяването, установяването и противодействието на конфликта на интереси. Когато са налице обстоятелства, сочещи на конфликт на интереси, каквато хипотеза визира и тълкувателното питане, няма легитимиращо основание главният прокурор да упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и закона. В тези случаи, ако главният прокурор дава указания на решаващия прокурор, който извършва проверката, разследването или каквото и да е процесуално действие срещу главния прокурор, в зависимост от използваните методи и средства, това може да доведе до ангажиране на съответната отговорност на главния прокурор. В разглежданата хипотеза е възможно ангажиране на отговорността и на решаващия/наблюдаващия прокурор, ако изпълни дадените му в нарушение на общия правен принцип указания“, пишат съдиите.

В понеделник започва приемът на документи от кандидатите за върховни магистрати във ВКП

Предишна новина

Прокуратурата сложи намордник на грабежите и телефонните измами

Следваща новина

Коментари

7 Коментара

  1. 7
    | нерегистриран
    0
    0

    Принципът никой не може да бъде съдия сам на себе си е Nemo iudex in sua causa Никой не е съдия на свое дело Nemo iudex (testis) idoneus in propris (sua) causa (лат) - Никой не е отговорен съдия (свидетел) по собственото си дело. accusare nemo se debet nisi coram Deo — никой не е длъжен да обвинява себе си, освен пред Бога.

  2. 6
    нерегистриран | нерегистриран
    0
    0

    Братиньо това ли успя да измисли

  3. 5
    АПЕЛ | нерегистриран
    1
    0

    Апел

    ДО
    ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    ДО
    ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ
    ДО
    ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА СИНДИКАТИТЕ
    ДО
    ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА
    НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
    ДО
    ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ГРАЖДАНСКИ СДРУЖЕНИЯ
    Госпожи и Господа,
    дойде моментът да застанем едни до други, за да преборим корупцията във властта и да възстановим върховенството на правото.
    Ако искате наистина да свалим режима на Пеевски – Борисов – Гешев и производните им, призовете членовете и симпатизантите си за гражданско неподчинение.
    Единственият законен и мирен начин протестът да постигне целите си:
    1. Оставка на правителството
    2. Оставка на главния прокурор
    3. Максимално честни и прозрачни избори с дистанционно гласуване
    4. Промяна на Конституцията (изцяло нова Конституция)
    е чрез масово, гражданско неподчинение.
    Заедно ще унищожим диктатурата и ще създадем възможност на гражданите да гласуват дистанционно, максимално честно и прозрачно.
    Призовете публично за гражданско неподчинение от името на организациите, които представлявате за блокиране на цялата страна на 29.07.2020г. (сряда), както и за участие в национален митинг – протест в София от 10.00ч. същият ден.
    Всички останали да упражнят правото си на гражданско неподчинение в цялата страна!
    Заедно можем всичко!
    Проф. Велислав Минеков
    Арман Бабикян
    Николай Хаджигенов

  4. 4
    Чавдар Джуров | нерегистриран
    14
    -3

    Току-що съобщиха, че записите на Тиквата са абсолютно автентични. Елена Йончева го съобщи. Записите са разследвани от Американска фирма. То не, че ние се съмнявахме, ама…
    Виж: https//www.facebook.com/YonchevaElena/

  5. 3
    | нерегистриран
    7
    -10
    До коментар #2 от "Въпрос | нерегистриран":
    А да са чували председателят на Конституционния съд и съдиите там за инструкции, издадени при упражняването на "методическото ръководство", според които всеки сигнал срещу магистрат се докладва на главния прокурор, а разследването се извършва под надзора на прокурор от ВКП? Значи ще има сигнал срещу него, но той само ще го види, иначе негов пряк подчинен ще го разследва "независимо"?!? От КС, който позволи на Пеевски да се върне в НС и който благослови специнституциите друго не може да се очаква.

    Точно.
    Нещо да кажете тия с минусите?

  6. 2
    Въпрос | нерегистриран
    20
    -6

    А да са чували председателят на Конституционния съд и съдиите там за инструкции, издадени при упражняването на "методическото ръководство", според които всеки сигнал срещу магистрат се докладва на главния прокурор, а разследването се извършва под надзора на прокурор от ВКП? Значи ще има сигнал срещу него, но той само ще го види, иначе негов пряк подчинен ще го разследва "независимо"?!? От КС, който позволи на Пеевски да се върне в НС и който благослови специнституциите друго не може да се очаква.

  7. 1
    | нерегистриран
    9
    -26

    Браво бе, и това ми било конституционен съд. И б. Велчев все едно не е бил главен......
    Ами ако разследван главен отмени акт на разследващ. Примерно? Кой и пред кого ще се оспори.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.