Изнасяне на данни по дела и принципът за публичност

Изнасяне на данни по дела и принципът за публичност
Д-р Петър Бончовски, доцент по граждански процес в Института за държавата и правото при БАН

Справедливостта като критерий за преценка

Авторът на тази статия твърдо вярва, че справедливостта не е изхвърлена от социума и в частност от съдопроизводствата в Република България, независимо, че например в Гражданския процесуален кодекс бе заменена без много обяснения с морал, което е една субективна категория.

Авторът също така вярва, че в нейния законодателен смисъл, а именно – правилен баланс на интересите, които биха се сблъскали в даден житейски, но уреден от законодателството конфликт (което го прави правен спор), справедливостта е постижима в един достатъчно висок процент в зависимост от качествата и компетентността на законодателната власт. Под правилен законодателен подход се разбира една разумна пресечна точка, която не дава предимство на никой от участващите правни субекти и/или не накърнява интереса на друг без адекватни рационални аргументи.

Недоволни и онеправдани винаги ще има, но справедливост има там, където разумът въз основа на логични и морално приемливи аргументи казва, че разрешението на проблема е правилно, независимо че може да има недоволни и разочаровани. Правдата е лично отношение, обусловено от това дали ни харесва или не изхода от ситуацията, и затова не е критерий. В българският език правда и справедливост са синоними, което е национален феномен, но не е така в други правни култури, вкл. и в съответните им правни концепции.

Основата на тази идея имах предимството да заимствам преди две десетилетия от разработката на проф. Б. Яновски за динамичния баланс на правните принципи, където се обосновава, че пресечната им точка се мени в зависимост от конкретните обществени интереси зад тези принципи. В даден момент, според професора, един интерес може да надделява над другия, поради предимството, което се изисква от актуалната житейска ситуация. Ярък скорошен пример е въвеждането на процесуалните преклузии в гражданския процес, когато обществения интерес все пак да приключим в някакъв житейски смислен срок делото до неговия край се сблъсква с интереса от установяване на истината по делото, когато страната се е сетила за това след някоя и друга петилетка, при което възникват сериозни съмнения за нейната добросъвестност.

Този подход към справедливостта не ме е изоставял никога, както при тълкуване на законодателството, така и при разрешаване на правни казуси.

Балансът на интереси като изходна точка

От тази гледна точка бих искал да коментирам един проблем, който напоследък се поставя остро в комуникацията между прокуратурата на Република България и моите колеги адвокати, към която гилдия също имам честта да принадлежа. А именно – могат ли прокурори да изнасят в публичното пространство факти от висящи производства. Не съм специалист по наказателно право и процес, а коментарът ми е принципен като на гражданин, учен и адвокат, защото засяга публичното обсъждане на тезите на страните, по който и да е съдебен спор. Затова намирам, че въпросът е от значение извън контекста на повода. Конкретните измерения в наказателните закони са въпрос на законодателна оценка и преоценка и не считам, че там се крият принципни отговори по този въпрос.

Ако някой се съмнява, че принципът на публичност не предпоставя да се изнасят данни от производство, си е загубил времето да чете дотук. Точно обратното, особено по т. нар. „знакови“ производства с широк обществен отзвук би следвало гражданите да са възможно най-ясно информирани, в рамките на допустимите от закона граници. Единственият който няма право да коментира или изнася информация е съдията, който следва да разгледа и разреши спора и затова не следва да поставя сянка над своята независимост, безпристрастност и непредубеденост. Съдът говори с решението си.

Наистина не разбирам същността на твърдяния юридически проблем (дистанцирам се от политическата конюнктура) защо прокуратурата да не може да изясни, вкл. с данни, с които разполага, защо конкретно някой е арестуван, защо е повдигнато конкретно обвинение и т.н. Прокурорът има задължението и правомощието да събира доказателства както за липсата, така и за наличие на престъпления. Предполага се, че след като извършва конкретни процесуални действия, прокурорът е формирал своето вътрешно убеждение въз основа на така събраните доказателства. Имено това е сърцевината на неговата работа и сърцевината на особената функция, която му е възложена. Защо тогава да не разясни причините за това вътрешно убеждение на обществото, на което служи, при съответната обществена необходимост и преценка дали това няма да навреди на хода на наказателното производство. Обратното представлява всъщност пълна липса на обществен контрол. Нима прокурорът не е „адвокатът на държавата“, а държавата, това сме ние.

Адвокатът от своя страна има не само ангажимента съгласно своя мандат да защитава клиента си, но и задължението да подпомага правосъдието (в англо-саксонската и американската правни системи например, ако обвиняемият си признае пред адвоката и след това поиска той да защитава друга теза пред съда, адвокатът следва да откаже защитата). Защо тогава да не може също да изясни пред обществото защо застава на насрещна теза, а не на прокурорската. Обратното би представлявало пълно дискредитиране на адвокатите и би затвърдило твърдения, че са готови да застанат на всяка позиция само за да си оправдаят хонорарите.

Четох, включително и по професионални форуми, че ако прокурора изнася данни пред медии, това щяло да повлияе и предубеди съдията, който следвало да си даде отвод. Трудно ми е да коментирам. Ами нали същото съдията ще го чуе в процеса. А, ако това прави адвоката. Тезата и фактите на адвоката ще ги чуе отново също там. Каква е разликата при един професионален съдия. Съвсем различно е при членовете на жури в някои правни системи, които, забележете, имат задължение да не четат публикации по делото, да не гледат предавания и т.н. Няма обаче никаква забрана обществото да разисква въпроса, именно защото обществото следва да знае, а има забрана членовете на журито, които са граждани без юридическо образование, обучение и практика да следят тези публични разисквания.

Обратният процес на мълчанието, сенките и неизяснените въпросителни е това, което следва всъщност да буди страх. Включително възможността само едната страна да представи публично тезата си и то избирателно, което създава впечатление, че се опитва да се окаже натиск върху съда, или за съжаление е просто вариант на пошъл пиар. Не виждам и как би се нарушило приложението на презумпцията за невиновност, след като съответното процесуално действие така или иначе е извършено и е известно, а при делата с широк отзвук – се подема от медиите. Именно тогава е напълно оправдано да е ясно, защо именно е решил така прокурора.

Пример

Един близък пример - преди година бях на конференция с представители на науката и практика от целия бивш югославски свят. Видях как няма проблем и изобщо не се поставя като подобен, учени, адвокати  и съдии, създали практиката, и при наличие на все още висящи дела да обсъждат същността и точният смисъл на правните норми. Единствено с уговорка, че няма да дават оценка на фактите по висящите дела, а ще се придържат към вече приключилите производства, доколкото присъстват съдии. А тук се появиха дори искания да се забрани обсъждането и коментара на съдебни решения.

Да, разбирам, че по наказателните производства съществува тънкият момент, че повдигне ли прокурорът обвинение, отзвукът е много сериозен в личен аспект. Но нека не изпадаме в обратното – не съумее ли прокурорът при необходимост да обясни на обществото, защо го прави, то остава съмнението за некомпетентност и дори произвол. Затова, след като има конкретни процесуални действия, нека се доверим на професионализма на направилите ги и им позволим да ги обяснят публично, ако счетат, че е необходимо, както и ако се прецени, че изнасянето на данни няма да попречи на процеса по установяване на истината. Нима се очаква медиите да направят тези обяснения. Във връзка с конкретните поводи за статията прочетох например тотални несъответствия между реалността и хода на производствата и фактите по споровете за либийския танкер „Бадр“, което ме наведе на мисълта дали журналистът има изобщо представа за какво точно пише.

Вместо заключение:

Не е проблем, а е задължително, при висок обществен интерес прокуратурата като орган на съдебната власт да обясни при реакция на обществото защо дадено лице попада конкретно под нейния прицел, след като това е така или иначе публично достояние от един определен момент. Точно при тези условия обществото няма да има съмнения в добросъвестността и професионализма и, дори и при обратно съдебно решение. Същото следва да важи и за адвокатурата. Съдебното решение е все пак актът, в който двете тези се сблъскват въз основа на факти и обстоятелства, които могат да се появят тепърва в производството. Проблемът е по-скоро, че нашето законодателство изостава на принципно ниво и не урежда конкретните моменти, към които може да се коментират и се предоставят публично данни (задържане, повдигане на обвинение и т.н.), както и етичните граници на тези процеси, така че да не възникват поводи за сблъсъци.

Петър Бончовски, доктор по право, доцент по граждански процес в Института за държавата и правото при БАН, преподавател по граждански процес и международно частно право, експерт към държавни и др. институции, адвокат. Специализации в Кеймбридж, университетите “Карл Франценс”, Оломоуц, Марибор, изследователски проекти към Университета в Хамбург и в Института по чуждестранно и международно частно право “Макс Планк”, със стипендия на фондации “Александър фон Хумболт”  и “Фриц Тисен” и във Виенския университет, със стипендия “Ернст Мах” на Федералното министерство на образованието науката и културата, Австрия.

Протестите постигнаха три министерски оставки – Горанов, Маринов и Караниколов си отиват от властта

Предишна новина

Гешев в отговор на поредни фалшиви новини: Подценяват интелигентността на българина

Следваща новина

Коментари

14 Коментара

  1. 16
    Д-р Йохана Даймел | нерегистриран
    3
    -9

    Ето какво заяви видният германски политолог д-р Йохана Даймел, член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни, пред "Дойче Веле": Публикуването на протоколи от подслушване е безобразие!
    Как така Главната прокуратура подслушва господин Божков? Да, той е в Дубай, но се готви да създаде политическа партия и в този смисъл вече е политическа фигура. Вярно, срещу него са повдигнати обвинения, но това е всичко. Според мен това подслушване не е в реда на нещата. Публикуването на протоколи от подслушване си е истинско безобразие! Такива случаи има не един и два на Балканите, знам го от опит. В една утвърдена демокрация, в една правова държава, каквато е Германия, например, такова нещо не може да се случи. Казвам го съвсем отговорно.
    По всичко личи, че недоволството срещу българското правителство и непрестанните скандали, които през последните месеци, ако не и години, разтърсват страната – че всичко това все някога ще избухне. Явно този момент е дошъл и хората отново излязоха на улицата, както през 2013 година.

  2. 15
    Льольо | нерегистриран
    7
    -11

    абсолютно неадекватно писание ..

  3. 14
    Rhapsody of fire | нерегистриран
    28
    -13

    Това е "доцент"????? И се опитва да ме убеждава, че на основание пуснатите онзи ден части от 3 телефонни разговора, някой "прокурор" е формирал "вътрешно убеждение", че има ОПГ за престъпление по глава 1-ва от специалната част на НК????
    И "спонтанно" решава да задоволи "обществения интерес"???
    Интерес за нещо, за което обществото няма представа?
    И как имаш интерес към нещо, за което до момента нямаш представа, че съществува?
    Този "доцент" на какво учи студентите, щом не го е срам да пише такива очевидни зловредни глупости?

  4. 13
    Сталкер | нерегистриран
    43
    -5

    Добре е цивилистите да не газят в мочеурите на пеналистите, защото може да хлътнат някъде, където няма изгаэване. Останалото са лаически опити, колкото и да са титуловани.

  5. 12
    Моля Правен свят | нерегистриран
    15
    0

    да не лансира автори, дечица на бургаски следовател с доста съмнителна професионална етика - наклон корупция, смачкали доста знакови дела - едно, от които за двойно убийство в Равда.
    Не е добре за репутацията на медията.

  6. 11
    Соня Георгиева | нерегистриран
    9
    0
    До коментар #8 от " | нерегистриран":
    Хаха, наблягал е на плажа явно.

    ...може да по програма за интеграция на бежанци и/или роми

  7. 10
    Много скучно | нерегистриран
    12
    -1

    Едвам се чете ...ще заспя

  8. 9
    В. Д. | нерегистриран
    28
    -10

    А като изнася доказателства в досъдебното производство, те как биха могли да бъдат оспорени? Не е въпросът да няма публичност, публичността е предвидена в рамките на СЪДЕБНОТО производство, а не тука да ми хвърлят извадки от лични разговори на хората, с цел компрометирането им в очите на обществото, извън контекст и даже преди самата прокуратура да е успяла да реши какво точно обвинение подкрепят? Данните, които изнасят пред медиите в огромната си част не показват никакво престъпление - аморално или укоримо поведение - може би, но не и престъпление. А защо прокуратурата и "Правен свят" натъртват постоянно върху това, че дадено изказване било от "обвинено в престъпление" лице? Какво като е ОБВИНЕНО? Как самото обвинение го прави виновно, компрометирано или каквото и да е? Никакъв принцип на публичност и прозрачност не се търси с тази политика, това си е предварително подковаване на общественото мнение, за да може съдът после да се окаже под натиск! Това е ПОРОЧНА практика, тотално порочна! Ако щете сто професори изкарайте да ви философстват, това е истината!

  9. 8
    | нерегистриран
    10
    -4
    До коментар #7 от " | нерегистриран":
    БСУ е завършило, но се държи като от Харвард

    Хаха, наблягал е на плажа явно.

  10. 7
    | нерегистриран
    13
    -10
    До коментар #2 от " | нерегистриран":
    Къде е завършило доцентчето сте забравили да напишете ,моля.:)
    Хубаво е, че ни ги показвате за да може после накуп да ги съберем.........

    БСУ е завършило, но се държи като от Харвард

  11. 4
    ?!? | нерегистриран
    14
    -2

    " Единственият който няма право да коментира или изнася информация е съдията, който следва да разгледа и разреши спора и затова не следва да поставя сянка над своята независимост, безпристрастност и непредубеденост." - каква информация да изнася съдията?!? Този доцент наясно ли е, че съдебният процес е публичен, което значи, че доказателствата се събират в открито съдебно заседание, които всеки може да наблюдава?!?

  12. 2
    | нерегистриран
    10
    -16

    Къде е завършило доцентчето сте забравили да напишете ,моля.:)
    Хубаво е, че ни ги показвате за да може после накуп да ги съберем.........

  13. 1
    Ха, ха | нерегистриран
    18
    -6

    Доцент по граждански процес ли се намери само, за да защитава пропагандата дейност на настоящето ръководство на прокуратурата?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.