Как Йонко Грозев опетни името на ЕСПЧ, за да оправдае зависимостите си от БХК

Как Йонко Грозев опетни името на ЕСПЧ, за да оправдае зависимостите си от БХК
Йонко Грозев, снимка:БГНЕС/архив

Българският съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Йонко Грозев все по-трудно и безуспешно прикрива зависимостите си от свързаната с мизантропа Джорд Сорос неправителствена организация – Български хелзинкски комитет (БХК).

Свидетелство за това са последните публични изяви на Грозев, в които той пряко намесва името на ЕСПЧ в опитите си да прикрие зависимостите си от неправителствената организация, на която е бил член и съосновател, разкрити в доклада на двамата френски изследователи Грегор Пупинк и Делфин Лоазо през март месец.

Както “Правен свят” писа, французите разкриха, че десетки съдии от ЕСПЧ са се намирали в конфликт на интереси по дела, заведени от неправителствени организации, свързани или собтвеност на мизантропа Джорд Сорос. Сред споменатите имена бяха тези на настоящия съдия в Страсбург Йонко Грозев и предшественичката му Здравка Каладайжиева.

Дни, след като единият от авторите на доклада Грегор Пупинк публикува статия, в която коментира тоталната липса на реакция както от страна на самия ЕСПЧ, така и на уличените съдии, Йонко Грозев се изяви с оправдание в български медии венцеславещи и лансиращи всички тези на БХК. Три момента обаче правят особено ярко впечатление в изявлението на Грозев. А именно – че никъде фактически той не отрича свързаността и зависимостта си от БХК; че, по думите му, колегите му съдии в Страсбург изрично са му позволили да участва в дела, заведени от неправителствената организация след 2014 година или от адвокат, който му е бил съдружник в адвокатската му кантора, както и това, че “отводът можел сам по себе си също да се тълкува като злоупотреба с правомощия”.

Опровержението

В случая се оказва, че в опитите си да оправдае иначе неотречените от него зависимости от БХК, единственото, което Йонко Грозев успя да постигне, е да опетни името на ЕСПЧ, твърдейки, че именно той му е дал “зелена светлина” да разглежда дела, по които се намира в потенциален конфликт на интереси.

Фактите всъщност сочат друго. Или поне тези, съдържащи се в отговора на българското Министерство на правосъдието на запитване на “Правен свят” кога и по какъв повод са били искани отводи на българския съдия в Страсбург.

“По отношение на конкретния съдия, искане за отвод е правено по отношение на дела, по които БХК участва в производството като защитник на жалбоподателя, или  адвокат по делото е бивш съдружник на съдия Грозев от адвокатската му кантора”, отговарят от правосъдното ведомство и конкретизират, че още през 2015 г. правителствените агенти в дирекция ППРБЕСПЧ са направили искане за отвод на Грозев по повод жалба № 63849/09, Кулински и Събев срещу България. След направеното искане за отвод, ЕСПЧ е изискал допълнително информация от българска страна относно мотивите за него. Правителственият агент е посочил, че, видно от автобиографията на съдия Грозев, публикувана на сайта на съда, той е бил основател и член на БХК в периода 1992-2013 г. На основание член 28 § 4 от Правилника Европейският съд по правата на човека е приел, че по делото „Кулински и Събев“ е налице такова основание за отвод и в разглеждането и произнасянето по същото е участвал ad hoc съдия, отговарят от правосъдното ведомство на “Правен свят".

По нататък, правителството е поискало отвод на Грозев и по дело „Иванова и Черкезов“, като съдът е приел, че липсва основание за поискания отвод, като в този смисъл има изричен отговор от него в писмо от 16 декември 2015 г. В последното ЕСПЧ е посочил, че съмнения относно съществуването на някое от основанията, посочени в правило 28 § 2 от Правилата на ЕСПЧ, ще бъдат разгледани от него по собствена инициатива за всеки отделен случай.

Извън това Съдът е уважил исканията за отвод по редица жалби с изрично писмо. Такива са: жалба № 53626/14, Харизанов срещу България; жалба § 77248/12, Димчо Димов срещу България; жалба № 35653/12, БХК с/у България; жалба № 66172/12, БХК с/у България; жалба № 50506/09, Томов и Николова срещу България; жалба № 59779/14, Полфрийман срещу България.

По жалба № 25933/13, Ваташки срещу България, е поискан отвод, съдия Грозев не се е отвел, но поради липса на интерес от страна на жалбоподателя, делото е заличено от списъка на делата пред ЕСПЧ.

По жалба № 25207/11, Търговска база ООД и Попниколов срещу България, е направено искане за отвод, но изричен отговор не е даден от Съда, тъй като делото е гледано от комитет от трима съдии и съдия Грозев не е сред тях.

Най-интерсното в случая и това, което автоматично опровергава тезата на Грозев, че през 2015 година колегите му от ЕСПЧ са му позволили да участва във всички дела на БХК и на негови бивши съдружници, е уточнението на Министерството на правосъдието, че ЕСПЧ не се е произнесъл предварително с изрично писмо по исканията за отвод от процесуалните представители на България по редица други жалби, направени в становището по тяхната допустимост и основателност. Такива са: жалба № 26081/17, Маринов срещу България; жалба № 840/18, Полфрийман срещу България; жалба № 17808/19, Пакетова и 54 др.; жалба № 36972/19, Асенов срещу България; жалба № 41701/16, Я.Т. срещу България. По посочените жалби към момента няма постановени решения, за да се направи извод дали поисканите отводи са уважени, а видно от номерата на жалбите, всички те са заведени в съда след въпросната 2014 година.

Не на последно място, твърдението на Грозев, че “отказът да участваш в разглеждането на дела също може да бъде форма на злоупотреба с правомощия”, явно противоречи на Правилата на ЕСПЧ и по-конкретно на правило 28 § 2 е), в което изрично е предвидено, че никой съдия не може да участва в разглеждането на дело, ако преди това е действал като адвокат на страна или на лице, което има интерес към делото, като искането се прави винаги когато е налице основание за поставяне под съмнение безпристрастността на даден съдия.

А генералният въпрос, който е основополагащ и относно изводите за моралните качества на българския съдия в Страсбург – защо самият съдия Грозев не се е отвел от цитираните по-горе дела, след като е налице съмнение за конфликт на интереси от негова страна – оставяме на преценката на обществото и на колегите му в ЕСПЧ.

Още по темата

Трима върховни магистрати от ВАП с награди заради значимата си дейност в извънредното положение

Предишна новина

Висшият адвокатски съвет излезе с предложения към ВСС за мерките след отпадане на извънредното положение

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    Спартанец | нерегистриран
    2
    -2
    До коментар #1 от "Хубаво е, че тук се плюят достойните | нерегистриран":
    Поне има мерило.

    Така е! Добре е, че има мерило, който се поддържа от БХК е издънка!

  2. 1
    Хубаво е, че тук се плюят достойните | нерегистриран
    4
    -2

    Поне има мерило.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.