Какво постигна главният прокурор в преследването и разследването на корупция?

Какво постигна главният прокурор в преследването и разследването на корупция?

Текстът е дело на тримата български учени Венелин Терзиев, Марин Георгиев и Стефчо Банков и е бил представен под формата на доклад за постиженията на българската прокуратура в борбата с корупцията по време на научна конференция проведена през 2020 г. в Будапеща.

Увод:

Както често е казвано, борбата с корупцията е един от основните приоритети на главния прокурор в последните години. Нашата активност обаче е малка част от целия процес по противодействие на такъв вид престъпност – нашата дейност е ограничена до наказателно преследване, съгласно настоящото законодателство, на хора, извършили корупционни престъпления, както и до минимална степен на превенция чрез надзор на законността. Намаляването нивата на корупцията, не само в нашата страна, но и в Европа и по света, е задача и предизвикателство за всяка страна. Самите наказателни производства не могат да изкоренят този феномен. Това е невъзможно без политическа воля за борба с корупцията, ефективното взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт и адекватни законови основи.

Предизвикателствата пред българския главен прокурор

Един от най-значимите резултати от реформите през последните години, проведени в областта на антикорупцията, е прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи от териториалните окръжни съдилища и прокуратури, съответно Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура (имайки предвид тяхната специална компетентност по чл.35, ал.3 от Наказателно процесуалния кодекс) към Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура. Споделяме мнението, че създаването на специализирани юрисдикции е добре работеща европейска практика, даваща позитивни резултати, включително и в нашата страна.

По този начин на първо място бяха преодолени зависимостите на местно ниво, в рамките на което най-накрая бяха разрешени повечето дела за корупция срещу кметовете на общини и райони, както и значително бе намален рискът от корупция сред магистратите. На второ, място бе създадена правна рамка, съгласно която органите, специализирани в разрешаването на най-тежките случаи в страната, организираната престъпност и тероризма, ще разглеждат и случаи на корупция, които са с не по-малка обществена значимост. Това улеснява възможността за формиране на устойчива практика, която от своя страна би ускорила наказателния процес. По този начин се изпълни препоръката, съдържаща се в Независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и нейната независимост, извършен през 2016г. от Службата за техническа поддръжка на ЕС, а именно: Прехвърляне на дела за корупция към Специализирания наказателен съд, „където има по-конструктивно взаимодействие между прокурорите и съдиите и по-малко формализъм“. Разпространено е мнението сред правната общност у нас, че твърде формалистичният Наказателно-процесуален кодекс трябва да бъде изменен (дори да бъде преработен), докато Наказателният кодекс от 1968г. се нуждае от цялостна ревизия, за да отразява напълно съвременните явления и тенденции в престъпността. Това мнение може да се открие и в Доклада от Независимия анализ на модела на обвинението от 2016г., където се изтъкват редица недостатъци на сегашното материално и процесуално наказателно право, което пречи не само на разкриването на корупционни престъпления, но и на конвенционалните престъпления като цяло. Например, резултатите от „предварителните проверки“ в случаите когато подаденият от гражданин или организация сигнал не съдържа достатъчно доказателства за престъпление, нямат процесуална стойност в хода на наказателното производство. Следователно е необходимо да се повторят всички предварителни действия в хода на наказателното производство, но извършени с цел осигуряване на доказателства чрез средствата предвидени в НПК и при спазване на процесуалните гаранции, предвидени в него, които в много случаи са ненужно формалистични. Това значително усложнява процесуалната дейност по отношение на количеството доказателства, събрани в хода на разследването, поради което двумесечният срок на разследване, предвиден в закона (макар и с опцията да бъде удължен многократно), изглежда нереален. Друг пример за повишен формализъм по отношение на процесуалните правила е невъзможността публичните изявления за вина, изявени от конкретно лице, да имат доказателствена сила пред съда. Съществуват и становище и препоръка, дадени отново от експертите, извършили Независимия анализ на структурния и функционалния модел на обвинението, за цялостна ревизия на принципа на вземане на решения според вътрешното убеждение от страна на прокурорите, което според експертите, трябва да бъде изменен, особено в частта, която касае обвинението. Трябва да се отбележи, че ако настоящата правна ситуация остане непроменена, е много вероятно да бъдат предприети организационни методически мерки и да бъде издадено съответното указание, което ще даде ясни насоки за прилагането и тълкуването на чл. 14 от Наказателно-процесуалния кодекс. Друг изключително сериозен проблем за правоприлагащите органи, свързан с формализма на българския наказателен процес, е съдържанието на обвинителния акт, който е последният прокурорски акт, с който делото се предава за разглеждане в съда. По този въпрос бяха предприети някои мерки на законодателно ниво за неговото опростяване, но установената практика продължава, като съдържанието на обвинителния акт е толкова подробно, че сякаш прокурорът, подготвил обвинителния акт, е свидетел, очевидец към престъплението. Тази ситуация е функция на прекомерните гаранции, които Наказателно-процесуалният кодекс осигурява  за правото на защита на обвиняемия. Напълно подкрепяме препоръката, посочена в Независимия анализ на структурно-функционалния модел на прокуратурата, че съдържанието на обвинителния акт трябва да съдържа във възможно най-кратък и синтезиран вид обстоятелствата, свързани с престъплението, както и институтът на така наречените съществени процесуални нарушения трябва да бъде сериозно ревизиран. Считаме, че настоящите разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс, отнасящи се до обвинителни актове, създават проблеми не само за ефективността на прокурорите, но и за ефективността на цялата система на наказателното правосъдие.

В сравнение с други държави-членки на ЕС, обвинителните актове у нас изискват ненужни подробности. За да бъде изчерпателен, трябва да се отбележи, че дори в случаи с високо ниво на обществен интерес (които не трябва да бъдат обект на ненужни забавяния) е обичайна практика съдиите да връщат делата на прокурорите поради незначителни пропуски при подготовката на обвинителния акт, който е напълно възможно да бъде премахнат по време на съдебната фаза на процеса. Тук трябва да споменем някои положителни законодателни изменения, улесняващи съдебната фаза. Например, вече не е необходимо да се чете обвинителният акт пред съда, копие от който има на разположение обвиняемият преди съдебното заседание и съдържанието на което обвиняемият е бил длъжен да се запознае. Вместо това беше въведено задължение за прокурора да представи на съда обобщение на фактите на обвинителния акт, определящ наказателната отговорност на конкретния обвиняем. По този начин беше приложена още една от препоръките на експертите, извършили независимия анализ. Съществуват и редица проблеми с Наказателния кодекс, особено по отношение на борбата с корупцията. Понастоящем в нашия наказателен закон провокацията за подкуп продължава да бъде криминализирана. Вземайки предвид конкретните цели, които „страните“ преследват при предоставянето и получаването на съответната облага, ние вярваме, че този текст на Наказателния кодекс напълно подкопава хода на почти всяко наказателно производство с такъв обект на разследване. Самата разпоредба е приета през 2000г., в исторически период, придружен от множество корупционни практики, свързани предимно с приватизацията на държавното имущество, и високи нива на корупционен риск. Ето защо откриваме, че ако политическата воля за борба с корупцията всъщност трябва да бъде демонстрирана, задължителна стъпка в тази посока е декриминализирането на провокацията към подкуп. Откриваме също, че държавата трябва да прилага сложен и диференциран подход към индивидуализирането на наказанието на лица, извършили корупционни престъпления. В тази връзка са необходими законодателни промени, за да се гарантира по-широкото използване на съучастници и други участващи обвиняеми (чрез споразумения, ако е необходимо) срещу лицето, извършило въпросното корупционно престъпление (като им се даде възможност първо да бъдат преследвани или да им бъде предоставен имунитет). Разбира се, ние също вземаме предвид необходимостта да гарантираме напълно защитата на тяхната физическа цялост, предвид рисковете, които възникват в резултат на тяхната помощ на правоприлагащите органи. В този смисъл това е и една от препоръките на Независимия анализ. Необходимо е да се придаде ново значение на чл.282 от Наказателния кодекс (злоупотреби), тъй като нарушаването или злоупотребата със служебни задължения не се отнасят за длъжностните лица в търговските дружества, а корупционните престъпления трябва да обхванат и частния сектор. По същия начин смятаме, че има смисъл да се приемат разпоредби, които криминализират извършването на самото престъпно деяние, без да е необходимо да се доказва каквато и да е вреда, причинена от нарушаването на правилата за възлагане на обществени поръчки. Необходимо е да се въведе законодателен механизъм, според който иззетите незаконно придобити активи да бъдат „реинвестирани“ за целите наказателното производство или за обезщетяване на жертвите на престъплението. Такъв механизъм съществува частично по отношение на граждани и юридически лица, чрез фигурата на „гражданския ищец“, но в случаите на корупционни престъпления например няма механизъм, чрез който субектът на престъплението – иззетата имуществена облага в полза на държавата да се използва за целите на предстоящо наказателно производство.

Заключение:

Като принос към реформите за противодействие на корупцията трябва да се спомене подобряването на правната основа в областта на обезпечаването и изземването (конфискацията) на незаконно придобитите активи. В съответствие с изискванията на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. бяха въведени определения за „пряка и непряка полза“, обхващащи изцяло определението за „обезщетение“ съгласно чл.2 т.1 от Директивата (чл.53, ал.3, т.1 и т.2 от Наказателния кодекс), бяха разширени възможностите за конфискация на имущество (чл.53, ал.1 т. А от Наказателния кодекс) и бе създаден адекватен механизъм за управление на обезпечени активи до последващата им конфискация, изземване, съгласно влязъл в сила съдебен акт. Използването на процедурните методи за прилагане на защитните мерки по чл.72 и чл.72а от Наказателно-процесуалния кодекс (замразяване на имущество) гарантира действителното изпълнение на имуществени санкции (глоба, конфискация, изземване в полза на държавата). Нормативните и структурни промени позволяват ефективно да се осъществи взаимодействието с Комисията за борба с корупцията и конфискацията на незаконно придобитите активи при изпълнението на дейностите по глава девета от органите по чл.16, ал.2 от Закона за борба с корупцията и незаконното имущество и управлението на имущество, по отношение на което са приложени мерките.

Още по темата

Спешна промяна в закон ще връща стария имотен данък

Предишна новина

210 паунда за пакет тестове срещу COVID-19, ако ще пътуваме до Великобритания

Следваща новина

Коментари

12 Коментара

  1. 11
    Нимой да биде | нерегистриран
    2
    0

    Айде стига бе Нова Конституция и действащ Наказателен Кодекс от 1968 година Вие нещо се гъбаркате с Конституцията

  2. 8
    Първо, | нерегистриран
    16
    -1

    Т. Нар. Главен прокурор не е постигнал нищо, освен че му искат оставката
    и второ, той никога не се е борил с корупцията - справка, златото на Джуджетата.

  3. 7
    А какво става с джуджетата...? | нерегистриран
    18
    -2

    8-те малки, сладки джудженца, донесли толкова много правда...

  4. 6
    льольо | нерегистриран
    21
    0

    - проф. Венелин Терзиев, доктор на науките по икономика, национална сигурност и социални дейности, преподавател във Военната академия в София и Русенския университет.
    - старши комисар Стефчо Маринов Банков - Югозападен университет “Неофит Рилски”, гр. Благоевград
    Магистър по “Право”
    - Марин Георгиев така и не разбрах кой е.

    Та въпросът ми е - вие наред ли сте??? С почти същия успех може да хванете трима случайни бакшиши по улиците на софия да ви обяснят това онова за правомощията на Главния.

  5. 4
    Николета доц. д-р Лозаноф | нерегистриран
    18
    0

    Разпоредбата за провокация към подкуп - чл. 307 НК е приета още при създаването на действащия НК през 1968 г., но съществува и преди това. А афторите твърдят, че е приета през 2000 г. и даже ни го обясняват с приватизацията тогава. От това става ясно, че тия момчета не разбират от тия работи. Сигурно разбират от други работи.

  6. 3
    ?????? | нерегистриран
    17
    -2

    Тази конференция в Будапеща да не би да е била посветена цялата на българския главен прокурор? И участниците да са били само тримата български учЕни?

  7. 2
    ??? | нерегистриран
    20
    -1

    Като оставим настрана факта, че това е третият "научен" "принос" на тримата "български учени" от фамозната конференция в Будапеща, проведена някога през 2020 г., промотиран от този сайт, някой вижда ли в текста отговор на поставения в заглавието въпрос?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.