Какво става с персонала при прехвърляне на дейност между предприятия


Трудовите правоотношения като специфичен сегмент на законодателства на държавите-членки обуславят специални мерки за защита както на европейско ниво, така и в национален мащаб. Все пак, макар и гарантирани в голяма си част от европейското законодателство, тези мерки за защита продължават да търпят модификация в контекста на ефективността и сигурността на трудовия процес. В този смисъл, Европейският съд е създал богата съдебна практика, като особено внимание заслужава (и) практиката на Съда по прилагането на Директива 2001/23/ЕО (и на консолидираните в нея директиви 77/187/EИО и 98/57/EО), уреждаща случаите на запазване на трудови отношения при прехвърляне на дейности и материални активи.

Воден от текстовете на Директива 2001/23/ЕО, Съдът поставя акцент върху понятието "прехвърляне" като съществен елемент от защитата на трудовите отношения при смяна на работодателя.

Приложното поле на Директивата обхваща всички случаи на юридическо прехвърляне (в това число сливане) на предприятия или стопански дейности, или обособени части от тях. По смисъла на Директивата прехвърляне има във всеки един случай на прехвърляне на стопанска единица, която запазва своята идентичност.

В Решение 135/83 Abels Съдът постановя, че поради разликите в приложното поле и обхвата на понятието "юридическо прехвърляне" в различните национални правни системи на държавите-членки, тълкуванието му не може да бъде ограничено само до буквалното възприемане на правния текст. Така напр., прехвърлянето, според Съда, може да почива на договор, едностранен акт, съдебно решение или закон, но е възможно и между прехвърлителя и приобретателя да няма пряко договорно взаимоотношение (вж. C-392/92 Schmidt, C-13/95 Ayse Süzen, C-127/96, C-229/96 and C-74/97 Hernandez Vidal, C-340/01 Abler).

Съдът, по-нататък, на основание на Директивата, е установил редица критерии за това, кога има прехвърляне на стопанска единица, която запазва своята идентичност, респ. кога трудовите отношения се запазват при прехвърляне, вменявайки на националните съдилища задължението във всеки един случай да направят всеобхватна проверка дали тези критерии като обща картина, a не сами по себе си, са налице (С-24/85 Spijkers), а именно: (i) вид предприятие или стопанска дейност, (ii) дали се прехвърлят материални активи, (iii) стойност на нематериалните активи към момента на прехвърлянето, (iv) дали или не мнозинството от персонала се поема от новия работодател, (v) дали или не се прехвърлят клиентите, (vi) степен на прилика между дейностите, извършвани преди и след прехвърлянето, и (vii) време на преустановяване изпълнението на дейностите. В зависимост от вида предприятие или стопанска дейност – предоставяне на услуги, свързани с използване на активи или такива, при които човешкият фактор има основополагаща роля - Европейският съд е склонен да дава различна тежест на посочените по-горе критерии "прехвърляне на материални активи" и "поемане на мнозинството на персонала".
Прилагането на Директивата от Съда има съществено значение за обществените поръчки, аутсорсинга и по-общо казано за случаите, в които се сменя изпълнителят на дадена услуга с друг, но тук Съдът стига и до противоречиви тълкувания на горепосочените критерии. Така, в C-340/01 Abler Европейският съд заключава, че прехвърляне на стопанска дейност е налице в случай, при който възложител на кетъринг услуги прекрати договора с изпълнителя и възложи изпълнението на същата услуга на друг изпълнител, когато вторият изпълнител използва значителна част от материалните активи на възложителя, използвани от предишния изпълнител. В тази хипотеза на прехвърляне Съдът приема, че вторият изпълнител следва да поеме персонала на предишния изпълнител, дори изрично да е посочил, че няма такова намерение. С това решение съдът потвърждава наличие на прехвърляне на персонал между работодатели без пряко договорно отношение между тях, само поради факта, че предишният и настоящият изпълнител извършват дейност за един и същ възложител.

Видно от горните примери, практиката на Европейския съд показва разширително тълкуване на Директивата, т.е. в повечето случаи на прилагане на горепосочените критерии Съдът приема, че заварените трудови отношения следва да се поемат от приобретателя на даден материален актив или дейност.

Запазване на трудовите правоотношения съобразно основополагащата практика на ВКС

В чл. 123 и чл. 123а от Кодекса на труда (КТ) българският законодател е избрал подхода да уреди изчерпателно и в енумеративен порядък хипотезите на запазване на трудовите отношения, а именно, при промяна на работодателя в случаите на прехвърляне на посочените в закона "съвкупности" от дейности, персонал и активи. В две свои тълкувателни решения ВКС е потвърдил, че случаите на запазване на трудовите отношения са изчерпателно изброени в закона, и е приел, че предоставената защита е по-обхватна от тази на Директивата. По-нататък ВКС приема, че съществуващият законодателен подход защитава интересите на всяка от страните по трудовото правоотношение, и че законодателният баланс не трябва да се нарушава чрез тълкувателна дейност в полза на която и да е от тях. С това ВКС е счел, че "закрилата е установена в императивен порядък и нито може да се разширява, нито да се стеснява."

Практика на ВКС по прилагане на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ

Съдебната ни практика не дава отговор дали разглежданите тук критерии на Европейския съд се споделят и прилагат от българските съдилища или не от гледна точка на разширителното тълкуване на нормите в полза на по-обхватната защита на работниците и служителите. Все пак, ВКС е склонен да допусне запазване на трудовите отношения и в случаите на смяна на изпълнителя по договори за обществена поръчка, когато първоначалният изпълнител е прекратил дейността си. Така например се приема, че преотстъпване на дейност има и когато изпълнителят по един договор за обществена поръчка преустановява дейността си и трето лице поема преустановената дейност и материалните активи за осъществяването й, поемайки по този начин като работодател и заварените трудови правоотношения на мястото на преустановилото дейността дружество. Също така ВКС счита, че прилагането на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ за прехвърляне на част от дейност или на материални активи не изисква наличие на договор с конкретни клаузи между две предприятия. Не на последно място ВКС приема, че прехвърляне на дейност, а с това и запазване на трудовите отношения, е налице, ако със закон се прекрати съществуването на административен орган, а друг орган продължи изпълнението на неговите функции и правомощия, като при продължаване на дейността продължава и съществуването на трудовите правоотношения, защото те са възникнали и с оглед нейното осъществяване.

Очакванията

Въвеждането на Директивата и практиката на Европейския съд в националните законодателства на държавите-членки все още е актуален процес и обект на юридически разногласия. С оглед на това, едно синхронизиране на европейско ниво при прилагането на Директива 2001/23/ЕО, както и една бъдеща ангажираност на правната доктрина и юриспруденция в България за създаване на меродавни и конкретни правила в този аспект, ще осигурят баланс в и между европейските национални правни системи, както и по-ясни мерки за защита на трудовите отношения в полза и на двете страни по тях.

Бий ги, обичам те!

Предишна новина

Фирма до Гриша Ганчев доставя на МВР 290 джипа за 11,5 млн. лв.

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.