Кога отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука може да бъде намалена или изключена?

Кога отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука може да бъде намалена или изключена?

Основни принципи и нормативни изисквания в трудовото и осигурителното право са - работодателят да осигури на своите работници и служители нормални и безопасни условия на труд, както и да ги обезщети за всяко влошаване на здравето им в резултат от трудова злополука. Нормативната уредба по въпроса се съдържа, без претенции изброяването да е изчерпателно, в: Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Съгласно чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила неработоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.

В общия случай, отговорността на работодателя за изплащане на обезщетение на работника или на неговите наследници за вредите, резултат от трудова злополука, се съдържа в чл.200 КТ. Обезщетението се определя като разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. При това, работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг негов работник (различен от пострадалия) имат вина за настъпването на злополуката, както и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила. Тази отговорност е безвиновна.

Тогава, в какъв случай работодателят може да отговоря при по-леки условия или да не отговоря изобщо?

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя /Решение № 125/04.05.2016 г., гр. дело № 4417/2015 г. на IV ГО на ВКС/. Съгласно съдебната практика, такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание, и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

При трудовата злополука се приема, че има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.

Такива случаи, описани в съдебната практика, са например:

трудова злополука настъпила при опит на работник да почисти ръчно задръстена машина за мелене на пластмасови отпадъци, без предварително да изключи електрическото й захранване (Решение № 1052/2001 г. по гр.д.№1948/2000 г. на ВКС, III ГО);

злополука с работник, настъпила в резултат от опита му да използва като превозно средство товарен асансьор, предназначен само за пренасяне на храна (Решение №1801/2001 г. по гр.д.№22/2000 г., на ВКС, III ГО).

Доказването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е направил възражение по чл. 201, ал. 2 КТ /Решение № 310 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г. на III ГО на ВКС, Решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2898/2008 г. I ГО на ВКС, Решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на IV ГО на ВКС и др./.

Работодателят няма да понесе тежестта за обезщетяване на вредите от трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Това означава, че за да отпадане отговорността на работодателя изцяло, следва да е установена вина в работника при двете форми на умисъла – искал или допускал да бъде увреден – пряк или евентуален умисъл (Определение №76/01.02.2019 по дело №2450/2018 на ВКС, ГК, III г.о.). На практика това означава пострадалият да е предприел действия, целящи увреждане на собственото му здраве или да се е отнасял безразлично към сигурното бъдещо увреждане. КСО също изрично сочи, че не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Съдебната практика приема, че дори да е налице трудова злополука, установена с административен акт, в правомощията на гражданския съд е да установи дали са налице предпоставките за изключване на отговорността на работодателя, ако пострадалият сам е причинил умишлено увреждането. Разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО, за признаване или не на трудовата злополука, е акт, с който компетентният държавен орган признава или не наличието на определен факт, с правно значение-трудовата злополука като осигурителен риск. Независимо обаче от наличието на влязъл в сила административен акт, гражданският съд, разглеждащ иска по чл.200 КТ, е длъжен да разгледа своевременно заявените възраженията на ответната страна за изключване на отговорността по чл.201, ал.1 КТ, респективно - за намаляването й, когато е налице груба небрежност (Решение №111/23.07.2020 по дело №2694/2019 на ВКС, ГК, IV ГО).

Разгледаните нормативни разпоредби и разрешения в съдебната практика имат за цел да защитят интересите и правата, както на работниците и служителите, така и на работодателя. Последният не следва да се третира като гарант във всички случаи, защото, наред със случайните трудови злополуки, са известни и немалко случаи на злоупотреба от самите осигурени лица, целящи получаване на обезщетение, което не им се полага.

Източници:

https://www.noi.bg/en/legislationbg/ordinances/605-nartrudzlopol

https://lex.bg/laws/ldoc/2134178305

https://www.lex.bg/laws/ldoc/1594373121

https://www.nssi.bg/legislationbg/codes/100-kso

http://ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0%A1/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/360652/

http://ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0%A1/%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/464383/

http://ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0%A1/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/316572/

https://ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0%A1/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/490083/

http://ex-lege.info/%D0%92%D0%9A%D0%A1/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/423973/

Още по темата

Седем задържани с дрога в Бургас, разбити са две наркоферми

Предишна новина

Новото разхлабване на мерките вече е в сила

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.