Кога сключването на договор от пълномощник без представителна власт е престъпление?

Кога сключването на договор от пълномощник без представителна власт е престъпление?

По въпроса за правните последици от договор, сключен от пълномощник, който не разполага с надлежно учредена представителна власт, е изписано много. Хипотезите са разнообразни. Възможно е мнимият пълномощник изобщо да не е бил упълномощаван да сключи дадения договор. Може да е бил упълномощен, но да е превишил дадените му права или да се е отклонил от параметрите на пълномощното. Особено куриозен е случаят, когато при подписването на договора се явява лице, което се представя за друго – за това, което всъщност е пълномощник на страната по договора. Излишно е да споменавам, че впоследствие договорът не е изпълнен от страната, която е била ненадлежно представлявана. Тя дори признава, че не е знаела кой се е разписал от нейно име при сключване на договора и използва този факт като извинение за неизпълнението. До този момент обаче другата страна е вложила време и ресурси в договор, който изначално не е бил замислен за изпълнение.

Гражданското и търговското право съдържат правилата, уреждащи валидността на договора, сключен от мним пълномощник, както и възможностите за неговото саниране.

По въпроса е постановено Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК. В него ВКС е приел, че договорът, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите биха настъпили, ако лицето, от чието име е сключен договорът, го потвърди, съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. Законът изисква потвърждаването да бъде направено в същата форма, която се предвижда за упълномощаването за съответната сделка. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което, е сключен договорът, респективно – неговите универсални правоприемници.

В чл.301 от Търговския закон се съдържа различно правило, целящо да улесни и опрости стандартната търговска практика и отношенията между търговците. Според посочената разпоредба, когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Следователно, сключеният договор е действителен и поражда действие между страните, след като мнимо представляваният не се е противопоставил на това, веднага след като е узнал, че е станал страна по сделката.

Съществува богата правна литература и съдебна практика по приложението на посочените правни норми. Интересен е обаче друг въпрос: може ли фалшивият пълномощник или лицето, което съзнателно изпраща свой мним представител да подпише договора, да понесат наказателна отговорност за това, че са заблудили другата страна за намерението си да се обвържат?

В доктрината и в съдебната практика се приема, че подобен случай би могъл да се определи като измама по смисъла на чл.209 от Наказателния кодекс. Интересното в случая е как гражданското и наказателното право третират сключването на договора с измамна цел. Според наказателния съд, за да е налице престъплението „измама“, трябва към момента на сключване на договора една от страните да е съзнавала, че няма намерение да го изпълни и дори – че го сключва именно с цел да заблуди другата страна, включително да й причини имотна вреда. Според съдебната практика, това намерение за неизпълнение трябва да е съществувало преди и по време на сключването на договора.  Именно то е критерият, който разграничава гражданскоправната измама от класическото престъпление. В останалите случаи на неизпълнение - по причина, различна от началната невъзможност или липса на намерение за изпълнение – няма престъпление, а само неизпълнение на облигационно задължение по смисъла на ЗЗД и Търговския закон.

По какво обаче можем да съдим дали едно лице има намерение и възможност да се обвърже със сключвания договор?

Съдебната практика изобилства от казуси и съответни индикации за намеренията на съдоговорителите. Така например, показателна е началната физическа, финансова или организационна невъзможност на насрещната страна да изпълни поетите задължения. Косвен показател е и настояването за авансово плащане на насрещната престация. Подозрително е и незабавното усвояване на паричната сума от дееца, съчетано с невлагането й в дейността, за която е била заплатена.

Примерите са много. Разбира се, трябва да се докаже извършването и на действия по въвеждане в заблуждение на насрещната страна, както и понесената от нея материална вреда. В противен случай, вероятно сме изправени само пред неизправен съконтрагент.

По разглеждания въпрос най-ясно се вижда взаимната връзка между наказателното и гражданското право и тяхното взаимно допълване. Различни обстоятелства, действия и мотиви, които могат да сочат на извършено престъпление, имат значение и за гражданския оборот. Те са индикациите за съдбата на бъдещото договорно правоотношение – за неговата действителност, за предстоящо неизпълнение и за други практически усложнения. И обратното – правилата на гражданското и търговското право дават разрешения относно последиците от ненадлежно сключения договор, но те влизат в сила, чак когато проблемите вече са налице.

Източници:

http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgtk/vks-osgtk-tdelo-2014-5-reshenie.pdf

Решение № 404/1995 г. по наказателно дело № 300/1995 г. на I-во наказателно отделение на ВС.

Решение № 728/2003 г.на ВКС, І наказателно отделение.

 Решение № 546/2008 г.на ВКС, І наказателно отделение.

http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=5F49D69A8C9EAF30C2257FD3004414BC

http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=14B0CF0C40ACB5B7C2257EDE004CCFBD

Още по темата

Окончателно: „Има такъв народ“ е втора политическа сила, но ще имаме ли някакъв кабинет

Предишна новина

38 са производствата за нарушения на политическите права на гражданите

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.