Кой „плаща” за спасяването на туризма или как се получи така, че потребителят ще кредитира туроператора за цяла година

Кой „плаща” за спасяването на туризма или как се получи така, че потребителят ще кредитира туроператора за цяла година
снимка:freepik.com

Извънредното положение изтече на 13.05.2020 г., в края сме и на обявената извънредна епидемична обстановка. В рамките на по-малко от два месеца станахме свидетели на бурно уреждане и преуреждане на редица обществени отношения. Някои норми действаха за кратко, други с обратно действие. По средата и в края на извънредното положение правилата се промениха и по отношение туристическите пътувания и възможността за възстановяване на средствата по тях или по – точно срокът, в който това да се извърши. В следващите редове съм направила опит да систематизирам промените и да дам своето тълкуване по отношение на правото на пътуващия да получи обратно платените средства по отмененото пътуване в резултат от разпространението на COVID – 19.

Общо проследяване на нормативните актове

Съобразно разпоредбите на Закон за туризма[1] за пътуващия същестува възможност да прекрати договор за туристически пакет, преди започването му, без да дължи заплащане на допълнителни такси, в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се на мястото на дестинацията или в близост до нея, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет (арг. чл. 89, ал. 5 ЗТ)[2], както и на основание чл. 88, ал. 2, т. ЗТ в случай на съществена промяна по договора. В контекста на разпространението на COVID – 19 във и извън Европа, още преди обявяването в страната на извънредно положение, вирусът представлява извънредно и непреодолимо обстоятелство, засягащо значително изпълнението на туристическия пакет и даващо основание за безвиновно прекратяване на договора от страна на пътуващия на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ. Последица от това прекратяване е възстановяване на заплатеното по договор, без да се дължат допълнителни плащания и обезщетения. Срокът за възстановяване на заплатените суми е регламентиран в чл. 89, ал. 8 ЗТ, като средствата следва да се възстановят не по-късно от 14 дни след прекратяването. Срокът е същият и в хипотезата на прекратяване по чл. 88, ал.2, т.2 ЗТ.

След обявяването на извънредното положение в страната с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., започна приемането на редица законови и подзаконови актове. Туристическите пътувания бяха спрени с две последователни заповеди на министъра на туризма, както следва: със заповед от 17.03.2020[3] организираните туристически пътувания бяха преустановени за периода до 13.04.2020 г., с последваща заповед от 10.04.2020[4] този срок бе удължен до 13.05.2020 г. Последва приемане на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020[5] (и за преодоляване на последиците)[6]. В първоначалната редакция на § 52 от този закон е предвидено, че в повечето си части влиза в сила от 13.03.2020 г., т.е. нормите имат обратно действие и действат до края на извънредното положение, впоследствие крайният момент на действие до края на извънредното положение бе отменен, като за някои норми изрично бе предвидено начален и краен момент на действие.[7]

В първата редакция на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение не бе предвидена изрична регламентация по отношение на туристическите пътувания, които са или ще бъдат отменени в резултат от извънредното положение и издадените заповеди на министъра на туризма. Приети са разпоредбите на: чл. 4 от ЗМДВИП, съгласно която се удължават с един месец от отмяна на извънредното положение, сроковете определени със закон, които изтичат през време на извънредното положение и на чл. 6 ЗМДВИП, съгласно която не се прилагат последиците от забава при неплащане на задължение през време на извънредното положение. От 24.03.2020 Комисия за защита на потребителите съвместно с Министерство на туризма издават указания във връзка със сключени договори за туристически пакети, чието изпълнение е невъзможно в условията на извънредно положение[8]. Тези указания представляват незадължителна препоръка, как следва да се процедира в посочените хипотези. Те са издадени на база на действащото към този момент законодателство. Съобразно посочените по-горе разпоредби и указанията, потребител прекратил договора си за туристически пакет на основание чл. 88, ал. 2. Т. 2 ЗТ (промяна в някоя от основните характеристики на пътуването – дата, дестинация, екскурзии т.н.); или на основание чл. 89, ал. 5 (поради непреодолими и извънредни обстоятелства настъпили или случващи се в мястото на дестинацията) има право да получи платените суми по договор в срок до един месец след отмяна на извънредното положение – чл. 4, т. 1 ЗМДВИП. Възможност за прекратяване на договора съществува и за туроператора на основание чл. 89, ал. 7, т.2 ЗТ (възпрепятстван да изпълни договора поради непреодолими и извънредни обстоятелства, каквото обстоятелство представляват издадените заповеди за временно преустановяване на турситическите пътувания). Без значение чия е инициативата за прекратяване средствата се възстановяват в посочения едномесечен срок след отмяна на извънредното положение, туроператорът не дължи компенсация или допълнителни обезщетения.

С § 10 от Закон за изменение и допълнение на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение в сила от 09.04.2020 се създаде нов чл. 25, в който изрично бе регламентирано правото на потребителя да получи платените от него средства по отменено, поради обявеното извънредно положение, пътуване в срок не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение. ЗИД на ЗМДВИП влиза в сила от деня на обнародването му, т.е. от 09.04.2020 г. Тази промяна като цяло не внесе промяна относно срокът за възстановяване на платеното по договор за туристически пакет, тъй като и до 09.04.2020 г., по тълкувателен път и съобразно посочените вече указания на КЗП и МТ срокът бе до месец след отмяна на извънредното положение.

Съществена промяна бе направена в самия край на извънредното положение със Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето[9], в § 12, т. 16 се прави изменение на чл. 25, като думите „не по-късно от един месец” се заменят с „до 12 месеца”. Така срокът за възстановяване на средствата по отменено пътуване се удължава на 12 месеца, считано от датата на отмяна на извънредното положение. ЗИД на ЗЗДр влиза в сила от 14 май 2020 г.

Как всички тези промени приети в рамките на извънредното положение се отразяват на правата на потребителите на туристически пакети?

На първо място следва да разгледаме елементите от фактическия състав на нормата на чл. 25  Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците от него (Закона).

- адресати: туроператор и пътуващ. Нормата ще се прилага само спрямо отношенията между туроператор и пътуващ по организирано туристическо пътуване. Тя няма да намери приложение спрямо индивидуално организирани пътувания. Така, ако пътуващият е резервирал сам нощувка или самолетен билет, отношенията между него и мястото за настаняване или превозвача няма да бъдат предмет на регулиране от разглежданата норма.

- туристическото пъуване е отменено поради обявеното извънредно положение. Касае се за отменени туристически пъувания именно поради обвеното в Р България извънредно положение, а не поради разпространението на COVID – 19 в дестинацията или в резултат от предприети във връзка с вируса мерки в други страни. Това е така, тъй като Законтът съобразно разпоредбата на чл. 1 урежда мерките и действията по време на извънредното положение единствено на територията на нашата страната. Без значение е по чия инициатива е отменено пътуването, дали от туроператора, дали от страна на пътуващия. Важно е тази отмяна да е в резултат на извънредното положение, т.е. визира се определен времеви период, в случая от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Кои пътувания биха попданали в тази хипотеза. Считам, че това биха били туристическите пътувания, чието осъществяване е било невъзможно във връзка с издадените от Министъра на туризма заповеди за временна отмяна на входящ и изходящ туризъм за периода от 13.03.2020 до 13.05.2020 г. В този период е налице обективна пречка както за туроператора, така и за пътуващия да реализират сключения между тях договор за туристически пакет. Така ако пътуващия е сключил договор на 01.02.2020 г. за пакетно пътуване до Милано, което трябва да се реализира на 20.05.2020 г., но на 10.03.2020 г., с оглед ситуацията в мястото на дестинацията и предупрежденията на Министерство на външните работи за пътуване с повишено внимание, отправи изявление до туроператора, че прекратява договора на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ (непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията), то на основание чл. 89, ал. 8 ЗТ платените суми по договор следва да му се възстановят до 14 дни от прекратяването, като се вземе предвид времето на извънредно положение и удължаването на сроковете, то плащането му се дължи в рамките на едномесечен срок след отмяна на извънредното положение или до 13.06.2020. Ситуацията не се променя и ако изявлението за прекратяване на договора е отправено до туроператора на 16.03.2020 г.. т.е. вече през време на обявеното в страната извънредно положение. Това е така защото самото прекратяване не е поради обявеното в страната извънредно положение (времето на заминаване е след края на извънредното положение), а е поради непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията. Не на последно място, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че към датата на примерното изявление (16.03.2020) разпоредбата на чл. 25 от Закона все още не съществува, същата е приета и е в сила от 09.04.2020 в първоначалната си редакция. В заключение тук следва да се посочи, че се визират само и единствено пътувания, отменени поради обявеното извънредно положение. Ако пътуването е отменено макар и през време на извънредното положение, но на основание различно от обявеното в страната извънредно положение – например пътуването следва да се осъществи на дата след извънредното положение, но туроператорът промени някой от съществените параметри на туристическата услуга (маршрут, дати на престой, място на настаняване) и пътуващият не е съгласен с тази промяна, то той има право да прекрати договора на основание чл. 88, ал. 2, т. 2 ЗТ без да дължи обезщетение за прекратяване. В този случай дори и самият договор да е прекратен през време на извънредното положение, то това прекратяване не е последица от обявеното в страната извънредно положение. Друг пример, за хипотеза, в която няма да се приложи разпоредбата на чл. 25 от Закона, би бил ако пътуването е с дати след извънредното положение, но на мястото на дестинацията все още има обявено извънредно положение и съществува забрана за влизане. В този случай договорът би бил обективно невъзможен за изпълнение и прекратен по инициатива на някоя от страните, но това прекратяване отново няма да е в резултат на обявеното в нашата страна извънредно положение. Разпоредбата на чл. 25 е в сила от 09.04.2020 г., макар и изрично да не е посочено, че се прилага от началото на извънредното положение, то с оглед нейното съдържание, може да се направи извод, че касае период от началото на извънредното положение, т.е. 13.03.2020 г., но да се прави извод, че касае всички пътувания, отменени в този период, за мен не е обосновано. Като изключение обратното действие на закона се установява по съображения за справедливост или целесъобразност. С оглед забраната за пътувания в периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за туроператорите е невъзможно да осъществяват дейност и е целесъобразно да бъдат регламентирани отношенията по повод тези пътувания, но е несправедливо да се поставят под общ знаменател всички отменени пътувания в този период.

- на пътуващия да е предложен ваучер или туристически пакет заместител и същите не са приети от пътуващия. Преди да се претендира възстановяване на средства по отменено пътуване следва на пътуващия да се предложи ваучер за стойността подлежаща на възстановяване. Законът не посочва срок на валидност на ваучера или други задължителни реквизити, с оглед на което това е оставено на волята на страните[10].

Срок за възстановяване на средствата по отменено пътуване.

За да се стигне до възстановяване на средствата по отмененото туристическо пътуване всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на нормата на чл. 25 следва да са се осъществили. По отношение на срока, в който следва да се възстановят средствата, Законът претърпя съществена промяна в края на извънредното положение. Между 09.04.2020 и 14.05.2020 г. срокът бе до един месец след отмяна на извънредното положение, т.е. до 13.06.2020 г., с промените обнародвани в ДВ, бр.44/2020 г. в сила от 14.05.2020 г. този срок бе удължен до 12 месеца, считано от отмяна на извънредното положение, т.е. до 13.05.2021 г. Направените изменения, както се посочи и по-горе, са извършени със ЗИД на Закона за здравето, който влиза в сила от 14 май 2020 г., на закона за изменение не е придадено обратно действие. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична правна норма. Означава ли това, че удължения срок следва да се прилага след 14 май 2020 г. или ще има действие от 13.03.2020 г., от когато се прилага и самият Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Според мен новият срок ще се прилага спрямо всички прекратени договори в резултат на извънредното положение, считано от 13.03.2020 г., но самата разпоредба няма обратно действие. Следва да се посочи, че обратна сила на гражданските норми е различно понятие от действие на новата норма спрямо завареното правоотношение. Ако новата правна норма от момента на влизането си в сила урежда по нов начин правоотношения, които са се осъществили или породили действие преди влизането и в сила, не е налице обратно действие. В този случай е налице обикновено действие на закона за в бъдеще, правата и задълженията, които новият закон заварва се изменят, като се съобразяват с новите правила за в бъдеще. В конкретния случай, правоотношението остава същото, прекратен договор между туроператор и пътуващ в резултат от извънредното положение. Като страните следва да съобразят поведението си единствено с новия срок, в който следва да се уредят последиците от това прекратяване, а именно възстановяване на платените средства. При нова уредба касаеща срокове, важно е да се уточни какво е действието на новия срок спрямо срока по старата норма. В законодателството ни липсва обща разпоредба по отношение на сроковете, когато това не е изрично регламентирано в новия закон, се приема, че започналите да текат вече заварени срокове изтичат при действие на старата норма. Тъй като в разглежданата хипотеза на чл. 25 Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, до промените,срокът не е започнал да тече (започва да тече след отмяна на извънредното положение), то следва да се приложи новият 12-месечен срок. Срокът е диспозитивен, използван е изразът „до 12 месеца”, което означава, че страните могат да договорят възстановяване и в по-кратък срок.

Отделен и немаловажен е въпросът, справедлива и целесъобразна ли е тази промяна в посока удължаване на срока. По мое мнение не. Безспорно секторът туризъм е важен за икономиката на страната, безспорно разпорстранението на COVID – 19 засегна в значителна степен този сектор, но е крайно несправедливо щетите от това да бъдат възложени на пътуващия. Туризмът не се осъществява само от туроператора, за да се защитават само неговите интереси, основна роля има и пътуващия. С разгледаното по-горе необосновано удължаване на срока за възстановяване на средства по отменено пътуване се стига на практика именно до прехвърляне на щетите за сметка на пътуващия, който в случай, че не избере вариант ваучер по отменено туристическо пътуване, няма да разполага с вложените от него средства по прекратен вече договор за един необосновано дълъг период от 12 месеца. Ако пътуващият е направил избор, че това са средства, заделени именно с цел пътуване, той винаги ще предпочете ваучер за пътуване, което така и така е решил да осъществи. Считам, че бе възможно да се предприемат доста по адекватни мерки, не за сметка на пътуващите, които да бъдат лишавани не само от това да разполагат с парите си, но и от възможността да направят адекватен избор, коя от предвидените в чл. 25 от Закона възможности да изберат. Както посочих вече, срокът бе удължен в последния ден от извънредното положение, когато страните вече са взели своето решение, как да уредят последиците от прекратяване на договора. Значително по-адекватен би бил подходът да се регламентира по-подробно съдържанието на ваучера и възможностите, които той дава, отколкото при вече прекратен договор да се кредитира туроператорът с едногодишен безлихвен кредит, предоставен му от пътуващия. Възможността ваучерът да бъде осребрен в случай, че не бъде използван в рамките на срока, минимален срок на валидност от една или две години, възможност да бъде прехвърлян от пътуващия на друго лице, застрахователно покритие на ваучера в случай на несъстоятелност на туроператора, са все мерки, които биха били по-адекватни от задържане на парите на пътуващия, избрал да си възстанови средствата. Дванайсетмесечният срок започна да тече, ако отново не бъде удължен, предстои да разберем дали това е била правилната мярка за подпомагане на туристическия сектор или едно 12-месечно отлагане на фалити. Но безспорно е едно - сметката засега плаща пътуващият.

[1] В сила от 26.03.2013 г., посл. ред. ДВ. бр. 21 от 13.03.2020

[2] За повече информация относно Прекратяване на договор за туристически пакет, поради непреодолими и извънредни обстоятелства виж също и  https://legalworld.bg/prekratiavane-na-dogovor-za-turisticheski-paket-poradi-nepreodolimi-i-izvynredni-obstoiatelstva

[3] Достъпна на http://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/novini/zapoved-na-ministura-na-turizma-nikolina-angelkova-za-preustanovyavane-na

[4] Достъпна на http://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/covid-19/zapoved-na-mt-t-rd-16-12010042020

[5] Обн ДВ бр. 28/24.03.2020

[6] Заглавие допълнено с ДВ, бр. 44 от 2020 в сила от 14.05.2020 г.

[7] Виж § 51а ЗМДВИППП ДВ, бр. 44/2020

[8] Достъпни на https://www.kzp.bg/novini/ukazaniya-i-preporaki-na-ministerstvoto-na-turizma-i-na-komisiyata-za-zashtita-na-potrebitelite

[9] ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г

[10] Относно повоче за варианта ваучер при отмяна на туристическо пътуване виж: https://legalworld.bg/vaucheri-pri-otmiana-na-turistichesko-pytuvane

Още по темата

Лицемерие е да се ахка какво говорят Бобоков, Божков и Прокопиев*

Предишна новина

ВАП иска от КЕВР наказание за "Топлофикация – Перник"

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.