Колко бавно щеше да е правосъдието за убития учител във Франция, ако имаха нашия НПК*

Колко бавно щеше да е правосъдието за убития учител във Франция, ако имаха нашия НПК*
Снимка от мълчаливия марш в памет на убития учител, снимка:БГНЕС

Преди дни Прокуратурата внесе „Експертно предложение“ за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в Народното събрание (Вх.№ 027-00-4 / 13.10.2020г.), Министерски съвет и други институции със законодателна инициатива.

Неговият подробен текст беше огласен от няколко специализирани правни издания и веднага беше подложен на експресни коментари от няколко популярни електронни медии. Една част от коментарите се съсредоточиха по инерция върху личността на главния прокурор без да вникнат по същество в смисъла на измененията. Важно е да се посочи, че това изменение е дело не на един човек, а на експертна група която включва както действащи прокурори от върховната инстанция, така и научни работници-членове на консултативния съвет към Главния прокурор.

Като автор на сравнителноправния анализ, ще коментирам тази част от предложението което го засяга. Познавам добре формализма който съществува в българския наказателен процес. Две от моите научни наказателноправни публикации са обявени в решения на Върховния касационен съд като част от правната доктрина. Участвам и като лектор в няколко курса в Националния институт на правосъдието, част от които са свързани с наказателно право и дискутирам с магистратите всички проблеми по конкретни казуси следващи от съществуващия формализъм. И в резултат на това съм убеден, че българския НПК се нуждае от усъвършенстване. Само народните представители могат да преценят в каква степен, но експертното предложение на прокуратурата им обръща внимание на  реалността с която магистратите се сблъскват всеки ден.

Също така, българския НПК отдавна не отговаря в пълна степен на наказателния процес възприет в основните държави в ЕС които имат традиции в тази област (Франция, Германия, Италия, Испания). Наказателния процес в тези държави е освободен от излишни формалности. Как иначе те биха се справили бързо и ефективно с един подобен казус на този който се случи във Франция преди дни, свързан с бруталното убийство на учител. Самият френски президент обяви, че „властите ще реагират бързо и решително, като терористите няма да спечелят.“ А в България, по реда на нашия НПК, атентата от Сарафово (2012г.) само на първа инстанция приключи след близо 8 (осем години) преди месец през 2020г. За какъв решителен отпор на престъпността можем да говорим и за какво предупредително въздействие по нашия НПК. И обичайно сме свикнали да обвиняваме за това съответния през годините главен прокурор, който и да било той (… г-н Филчев, г-н Цацаров, г-н Гешев). Когато се оказва, че всички главни прокурори са виновни за състоянието на битката с престъпността, очевидно не личността, а законът се нуждае от промяна.

Нека сега да разгледаме конкретно част от проблемите на българския НПК идентифицирани от сравнителноправния анализ:

Първо, по отношението на изискванията за повдигане на обвинение:

В чл.246 от българския НПК се изисква прокурорът да бъде „убеден“, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.

Думата „убеден“ според българския тълковен речник означава, човек:

„1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо.

 2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи.“

Това означава, че българския НПК изисква 100% увереност от прокурора, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.

Нека направим сравнение по този въпрос с наказателния процес на другите държави-членки на ЕС:

Според испанския НПК (чл.622) е достатъчно разследващия магистрат да „счита, че разследването е завършено“. Не е необходимо, както в чл.246 от българския НПК да бъде „убеден“, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.

Според Тълковния речник на българския език, „считам“ е синоним на „предполагам“, „допускам“. Което не изисква 100% увереност.

Във френския НПК (чл.80-1, чл.175, чл.179, чл.181) се употребяват термини като: „прави възможно“, „му се струва“, „прецени, че“, „счита, че“. Всички тези термини във френския НПК не изискват категорична убеденост, а единствено предположение за нещо, допускане, степенуване без 100% сигурност.

Фактически, в италианското право е заложен обратния принцип спрямо установения в българския НПК относно предпоставките за повдигане на обвинение от прокурора. Докато чл.246 от българския НПК се изисква прокурорът да бъде „убеден“, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. То това може да се тълкува като разрешение за действие само в условията на пълна увереност, т.е. действие само в краен случай. В същото време, в италианското право (чл.112 от италианската Конституция), прокурорът е длъжен да повдигне обвинение щом са налице задължителните предпоставки в НПК. Не случайно, този въпрос не е уреден изрично в италианския НПК, а е оставен т.нар. автоматизъм установен в Конституцията. По въпроса за повдигане на обвинение, италианския прокурор действа автоматично и има задължение за активно действие.

Според чл.170 от германския НПК е достатъчно само: разследването да „дава достатъчна причина“ за предявяване на публично обвинение, след което прокурорът го повдига и го внася в компетентния съд. В допълнение, чл.170 от германския НПК в тази връзка може да бъде тълкуван и във връзка с чл.203 от германския НПК, който изисква само подозрение, а не пълна доказаност, че обвиняемия е извършил престъпление

Второ, по отношение на съдържанието на обвинителния акт:

В чл.246, ал.2 от българския НПК, който урежда съдържанието на обвинителния акт изисква да бъде посочено: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му.

Нека направим сравнение и по този въпрос с наказателния процес на другите държави-членки на ЕС:

Испански НПК. В чл.650, допълнен с чл.781 и чл.656, на испанския НПК (които уреждат съдържанието на обвинителния акт),  няма такова изискване.

Никъде в тях не се изисква конкретно и изрично посочване на „времето, мястото и начинът на извършването“ на престъплението от обвиняемия.

Според цитирана практика на Върховния съд на Испания, основните задължителни елементи на обвинителния акт са:

описанието на факта (Решения на Върховния съд, 2-ри състав, от 28 февруари 1996 г. и 4 февруари 1997 г.), неговата правна квалификация , конкретното предлагано наказание (Решение на Върховния съд, 2-ри състав от 30 септември 1993 г.) и, когато е уместно, искането за гражданска отговорност.

Като се изисква обвинението да не е неясно формулирано:

„обвинението трябва да бъде формулирано изрично и в термини, които не са неясни или неопределени, както е посочено в Решението на Върховния съд № 560/2017, наказателен състав, раздел 1, Rec 371/2017 от 13 юли 2017 г .:“

Тоест, дори се допуска някакво отклонение от конкретизация, стига да не води до неяснота и неопределеност.

Според цитирана практика на Конституционния съд на Испания (Решение 34/09 от 9 февруари 2009г.,  Конституционният съд на Испания), основните задължителни елементи на обвинителния акт са:

„(обвинителен акт), който трябва да съдържа „съответните и съществени факти за извършване на правна квалификация и интегриране на конкретно престъпление“.

Не се изисква такава изрично посочена конкретизация, като в чл.246, ал.2 от българския НПК, който урежда съдържанието на обвинителния акт и изисква да бъде посочено: „времето, мястото и начинът на извършването“  на престъплението от обвиняемия.

Френски НПК. Прави впечатление, че във френския НПК, за разлика от българския, не се изисква точно посочване на: времето, мястото и начинът на извършването на престъплението. Липсва този излишен формализъм, който създава възможност за изкуствени процесуални дефекти в полза на защитата.

Италиански НПК. В чл.417-1 b, на италианския НПК (който урежда съдържанието на обвинителния акт),  няма такова изискване. Единственото изискване там е изясняване в ясна и точна форма на факта (деянието). Липсват изрични изисквания за описание в съдържанието на обвинителния акт на: времето, мястото и начинът на извършване на престъплението (каквито се изискват по българския НПК). Доколкото от цялостното съдържание на италианския НПК, могат да се извлекат други изисквания, които прокурорът следва да има предвид в цялостния процес на доказване, то той не е задължително да ги включва в съдържанието на обвинителния акт. Отделно, никъде в италианския НПК няма изрично изискване за доказване на „начинът на извършване“ на престъплението (каквото съществува в българския НПК-чл.246, ал.2).

Германски НКП. В чл.246, ал.2 от българския НПК се изисква да бъде посочен и „начинът на извършване“ на престъплението. В чл.200 на германския НПК (който урежда съдържанието на обвинителния акт),  няма такова изискване. Като извод от текста на чл.200 от германския НПК, той не формира внушение за пълна доказаност на връзката между престъплението и личността на обвиняемия, както и пълна доказаност на престъплението, което да е основание за оспорване на обвинителния акт, за разлика от българския НПК.

Представените примери показват, че българският НПК е най-формалния в ЕС. Той дава възможност за забавяне на процеса заради пропуснати точки и запетаи. В нито един от цитираните НПК на утвърдени държави-членки на ЕС не се изисква например доказване на „начинът на извършване“ на деянието. Такова обосновано въображение е трудно постижимо, дори и за авторите на криминални романи.

 

Трето, относно възможността прокурора да оповестява публично информация от неприключено досъдебно производство

Това е допустимо според френския и италианския НПК.

Френски НПК (чл.11):

"…за да се избегне разпространението на фрагментарна или неточна информация или да се сложи край на нарушаването на обществения ред прокурорът може, служебно и по искане на разследващия съд или страните , да оповестява публично обективни елементи, взети от процедурата, които не включват оценка на основателността на обвиненията срещу обвиняемите".

Италиански НПК (чл.329, т.2):

Когато е необходимо за продължаване на разследванията, прокурорът може, чрез дерогация от разпоредбите на член 114, да разреши чрез мотивирано постановление публикуването на отделни документи или части от тях.

Разпоредби на Съвета на Европа

Препоръка Rec (2003) 13 на Съвета на Европа относно предоставянето на информация чрез медиите във връзка с наказателни производства:

„Принцип 6 - Редовна информация по време на наказателно производство

В контекста на наказателни производства от обществен интерес или други наказателни производства, които са привлекли особено внимание от страна на обществеността, съдебните органи и полицейските служби трябва да информират медиите за техните основни действия, стига това да не накърнява тайната на разследванията и полицейските разследвания или да забави или да възпрепятства изхода на производството. В случаи на наказателно производство които продължават за дълъг период, тази информация следва да се предоставя редовно.

Очевидно е, че има случаи от обществен интерес, които в Европа допускат възможността за прокурора да оповести информация от неприключило досъдебно производство.

Освобождаването на българския НПК от излишен формализъм би спомогнало за по-високото хармонизиране на българското право с това на останалите държави-членки на ЕС с утвърдени правни системи в световен мащаб (Франция, Италия, Германия, Испания). Прокуратурата е направила своето експертно предложение сблъсквайки се с практиката, но само народните представители имат правомощието да решат дали и до колко това предложение може да бъде прието. Тепърва, Висшият адвокатски съвет и редица други професионални организации които традиционно също правят подобни експертни предложения вероятно ще изкажат своето становище. Обществото само печели от анализирането на предложения на професионални гилдии и институции.

Д-р Щерьо Ножаров е автор на сравнителноправния анализ от Експертното предложение за промяна на НПК, разработено от Консултативния съвет към Главния прокурор. Той също така е асоцииран изследовател в Център за приложно-правни изследвания и практики и редовен преподавател в УНСС. Автор е на научни публикации, които са  реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS (Elsevier) и Web of Science (core collection), където е и цитиран. Канен е за съавтор и е цитиран от престижни международни институции, като ООН, ЕБВР и други.

*Коментарът е препечатан от в-к "24 часа"

Още по темата

Близо 1200 дела са отложени от началото на извънредното положение в България

Предишна новина

Откриха останки на човек в софийско село, проверяват дали са на Янек Миланов

Следваща новина

Коментари

10 Коментара

  1. 10
    | нерегистриран
    3
    -3

    Ех, Щерьо, ами “ако” баба ти беше мъжка.....

  2. 9
    съдия | нерегистриран
    5
    0
    До коментар #7 от " | нерегистриран":
    Преди няколко години този палячо беше кандидат за прокурорски помощник. Очевидно не е успял. Толкова за нивото му на доктринер.

    Хехее, ама ти помниш дори и кандидатите за "помощници". Айде стига. Аз дори не знам имената на действащите помощници бе колега, ако изобщо си колега, а не някой фантазьор и палячо

  3. 8
    Юрист | нерегистриран
    9
    0
    До коментар #7 от " | нерегистриран":
    Преди няколко години този палячо беше кандидат за прокурорски помощник. Очевидно не е успял. Толкова за нивото му на доктринер.

    Бил ми е асистент по право на ЕС в УНСС през 2013 и оттогава си преподава там. “Преди години” трябва да са мнооого години

  4. 7
    | нерегистриран
    4
    -8

    Преди няколко години този палячо беше кандидат за прокурорски помощник. Очевидно не е успял. Толкова за нивото му на доктринер.

  5. 6
    666 | нерегистриран
    9
    -3

    Аз не съм против тези промени , но трябва да бъде премахнато "служебното начало" при дейността на съдиите , за да не се превърнат в следователи!

  6. 5
    | нерегистриран
    9
    -12

    "Две от моите научни наказателноправни публикации са обявени в решения на Върховния касационен съд като част от правната доктрина."

    Като се стигне до това място и става ясно, че няма смисъл да се чете по-натам. ВКС вече почнал да издава решения кое е част от правната доктрина и кое не?!? Бравос! Бравос!

  7. 4
    | нерегистриран
    7
    -16
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    Не оспорвам компетентността на г-н Ножаров. Но искам да напомня, че и Нюрнбергските закони и Сталиновата Конституция са правени от юридически светила, което не променя фактите какви са били последиците от практическото им прилагане.

    Че нещо не се разбрах...Във Франция просто обвиниха и задържаха няколко човека...Кое не може да стане тук? Или не става?.... Очевидно членството в един съвет е финансово обезпечено и мотивиращо...и фронт има...Като гледам, и балами- да четем, да се ядосваме и да му вдигаме рейтинга....

  8. 3
    | нерегистриран
    11
    -12

    Бързо "правораздават" и революционните трибунали, нали?

  9. 2
    Подкрепям | нерегистриран
    13
    -2

    поне отпадането на формализма и изискванията към обвинителният акт по нашия НПК. В нашия съд дойде по делегация съдебна поръчка от Чехия за връчване на подсъдим - ОПГ от поне 10 човека ,които нямаше нещо незаконно което не бяха вършили - убийства ,проституция, изнудване , наркотици, фалшиви пари и пр. и то за период от 4 години и обв. акт от ...3 страници, с общ диспозитив.

  10. 1
    | нерегистриран
    14
    -8

    Не оспорвам компетентността на г-н Ножаров. Но искам да напомня, че и Нюрнбергските закони и Сталиновата Конституция са правени от юридически светила, което не променя фактите какви са били последиците от практическото им прилагане.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.