Конкретните предложения на прокуратурата за НПК: Касационната проверка на дела да стане извънредна, вместо задължителна

Конкретните предложения на прокуратурата за НПК: Касационната проверка на дела да стане извънредна, вместо задължителна
снимка:БГНЕС

Експертно предложение за необходими изменения в Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) от страна на главния прокурор Иван Гешев представиха от държавното обвинение в сряда.  Тогава говорителят на главния прокурор Сийка Милева и зам.-главният прокурор Красимира Филипова дадоха идеите за промени в НПК в резюме.

Сред основните акценти, представени от тях, бяха предложенията очевидни фактически грешки в обвинителните актове да се чистят устно, още в разпоредително заседание; не всяко формално нарушение при събирането на доказателства да ги прави негодни, както и опростяване на обвинителните актове.

Конкретните текстове на предложенията вече са при народните представители, а „Правен свят“ ги представя в конкретика (виж прикачения файл).

За Европейската заповед за разследване

В чл. 25, ал. 2 след думите „правна помощ“ се поставя запетая и се добавят думите: „както и когато се чака признаване и изпълнение на изпратена Европейска заповед за разследване. “ Касае се за хипотеза, която е аналогична на хипотезата с изпратена молба за международна правна помощ (вече уредена в чл. 25, ал. 2 НПК). Подходът на българския НПК, изискващ формален акт както при образуването, така и при всички по - съществени промени в развитието на едно наказателно производство, налага да се предвиди възможност за спиране на наказателното производство и с оглед времевия период, необходим за признаване и изпълнение на Европейска заповед за разследване. Резултатът от това допълнение ще е създаване на нова законова възможност за спиране на наказателното производство (следва от израза „може да бъде спряно“), а не хипотеза на задължително спиране. Това ясно указва, че правомощието за спиране няма да се упражнява от прокурора, респективно от съда, докато е възможно извършването на други процесуални действия на досъдебното производство, респективно в производството пред съда. Промяна в този смисъл поражда необходимост и от промяна в чл.234, ал.8, изр.2 от НПК, като вместо „чл. 25“ се запише „чл. 25, ал. 1“.

Свидетел да не може да се отказва от показания за близки или роднини

Да се създаде разпоредба, която да предвижда свидетел, отказал да се ползва от възможността по чл.119 от НПК в първия разпит, да не може да се ползва от нея впоследствие, когато се отнася до неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.

За целта би могло актуалният текст на чл. 119 НПК да стане ал. 1 и да се създадат две нови алинеи, като пълният текст придобие следния вид и смисъл:

„Лица, които могат да откажат да дават показания

Чл. 119. (1) Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да дават показания.

(2) Органът, провеждащ разпита, разяснява на лицата по ал. 1 правото им да откажат да дават показания, като при поискване им осигурява възможност да се консултират с адвокат.

(3) Показания, дадени след изпълнение на задълженията по ал. 2, могат да се използват при условията и по реда, предвидени в този кодекс за използване на гласните доказателствени средства, включително и когато при последващ разпит свидетелят упражни правото си по ал. 1.“

Възможността свидетел да обезсилва по своя воля доброволно дадени и законосъобразно събрани доказателствени материали противоречи както на принципа за разкриване на обективната истина, така и на безспорната у нас концепция за субектите на ръководно – решаващата функция в наказателния процес.

От редакцията на заглавието и от текста на чл. 119 НПК се извлича тълкуването в съдебната практика, че определени лица, свързани с обвиняемия, имат не просто правото да не дават показания, а имат много по - силно право - да откажат „да свидетелстват“, т.е. едностранно да определят както дали да придобият процесуалното качество „свидетел“, така и дали да се оттеглят от това процесуално качество, макар първоначално доброволно да са го приели. Отказвайки се от процесуалния си статут на свидетели (напр. по време на съдебното следствие), те правят негодни доброволно дадените и законосъобразно събрани по-рано показания (дори да са дадени пред съд в досъдебното производство или пред друг състав на съда в съдебната фаза; негодна като доказателствено средство би трябвало да стане дори и тази част от показанията, която се отнася до други обвиняеми). Така е, защото в НПК не съществува фигурата показания на „несвидетел“ - напр. чл. 281 НПК предвижда четене на показания на свидетел, т.е. предпоставка за прочитането им е съответното лице към този момент да има качеството „свидетел“. В случай на приемане на настоящото предложение, трябва да има ефективни процесуални гаранции, че отказът от правото да не се дават показания във вреда на лица, с които свидетелят е в особено близки отношения, е информиран и доброволен, изричен и недвусмислен.

Промени в режима на СРС

8.1 .Да се разшири кръгът от престъпления по чл. 173, ал.5 от НПК, при които спрямо свидетели могат да се използват специални разузнавателни средства за установяване на престъпната дейност на други лица -и за престъпления по чл. 142-142а от НК. Престъпленията по чл. 142 и 142а НК представляват изключително тежко и опасно посегателство срещу основно право на личността.

Разкриването, преустановяването и доказването им следва да са бързи и ефективни. Същевременно, има съгласие и на свидетеля, спрямо когото се използват СРС. Следователно, използването на СРС при такива престъпления и при условията на чл. 173, ал. 5 НПК напълно отговаря на изискванията за необходимост и пропорционалност.

8.2. Да се предвидят по — дълги срокове за използване на специални разузнавателни средства при разследването на извършено тежко умишлено престъпление по глава първа от НК, както и на престъпления по чл.321 и чл.321а от ПК Това би могло да стане с промени в чл.175, ал. З и ал. 4 от НПК, като за тези престъпления първоначалният срок е до 4 месеца, с възможност за удължаване до 12 месеца, а за служителя под прикритие - до 6 месеца, с възможност за удължаване до 18 месеца. Мотиви за това се извеждат от спецификите на дейността на организираните престъпни групи и от необходимия по - дълъг период от време за проследяването й, а за агентите под прикритие и от продължителния период от време за инфилтриране в престъпната група и създаване на отношения на доверие. Тези престъпления са не само внимателно подготвяни, но също така професионално осъществявани и прикривани. В тази връзка би могло да се обсъди възможността за допълване на лицата, които могат да се използват като служители под прикритие, с чужди оперативни полицейски или разузнавателни служби, както и с лица, извън компетентните органи на българската или чуждата държава.

8.3. Да се предвиди възможност за протестиране на разпорежданията на съда, с които се отказва прилагането на специални разузнавателни средства, пред председателя на по - горния по степен съд, което е логично с оглед на изискването на разпоредбата на чл. 174, ал.4 от НПК за мотивираност на разпореждането за отказ.

Касационната проверка по дела да стане извънредна

Предлага се идентичен законодателен подход към въззивните решения като предмет на касационна проверка (чл. 346 НПК), т.е. без да има значение дали въззивният акт е постановен от окръжен съд или от апелативен съд. Решенията на апелативния съд като въззивна инстанция няма да подлежат на касационна проверка и ще влизат в сила от момента на постановяването им - точно както е решен въпросът de lege lata с решенията, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция. Осъденият ще разполага с правото си по чл. 420, ал. 2 НПК (което включва и право на т.н. „квазикасация“ — да поиска възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК).

Освен за постигане на процесуална икономия и по — бърза реализация на наказателната репресия, промяна в посочения смисъл ще допринесе и за преодоляване на конфликта на действащата правна уредба с чл.6 от Конституцията и с чл. 14 от ЗСПЧОС. Става дума за следното: Ако едно престъпление е родово (материално) подсъдно на районен съд като първа инстанция, подсъдимият в общия случай няма да има право на касационна жалба срещу въззивното решение по своето дело. Ако обаче подсъдимият е министър или друго лице по чл. 35, ал. 3 НПК, респ. ако е военнослужещ или друго лице по чл. 396 НПК, при напълно аналогична хипотеза (за същото престъпление) ще разполага с право на касационна жалба срещу въззивното решение по своето дело (защото то ще е постановено от апелативен съд). Действащата уредба създава процесуални привилегии/ограничения на основание лично/обществено положение (поради което е несъвместима с чл. 6 от Конституцията), респективно създава дискриминация в процесуалните права по „друг някакъв признак“ (в противоречие с чл. 14 от КЗПЧОС).

Още по темата

ВМРО видя квалифицирани състави от НК в книжката на БКХ "В като вагина"

Предишна новина

Адаптира ли се правосъдието в България към децата престъпници и нарушители?

Следваща новина

Коментари

23 Коментара

  1. 23
    | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #20 от "Сталкер | нерегистриран":
    Отпадането на поемните лица, 19, може да е разумно на други географски координати, но не и у нас сега. Не е въпрос толкова за общественото начало, колкото за не така решаваща, но все пак гаранция срещу произвол или срещу елементарно безхаберие, които вече процъфтяват у нас.

    Или за да могат хитрите адвокатчета да разпитват и объркват поемните лица, докато накрая съдът каже.....има съмнение.........

  2. 22
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #16 от "възмутен | нерегистриран":
    Тази самозабравила се юридическа гилдия,оща малко ще поиска те да постановяват присъди,вместа съда.Наясно ли са колко много от разследващия орган, буквално подлъгват близките на обвиняемия, да дават свидетелски показания притив него-баща,брат,съпруга,деца и пр.Минавате вече границите.Знаете ли г-да прокурори кой е бил Вишински?

    Обективната истина ли е по -важна или “подлъгването”????
    Освен това в учебника по Криминалистика се нарича “тактика на разпита”. И само най-добрите го могат....

  3. 21
    | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #20 от "Сталкер | нерегистриран":
    Отпадането на поемните лица, 19, може да е разумно на други географски координати, но не и у нас сега. Не е въпрос толкова за общественото начало, колкото за не така решаваща, но все пак гаранция срещу произвол или срещу елементарно безхаберие, които вече процъфтяват у нас.

    В такъв случай защо няма във всички съдебни състави съдебни заседатели? До сега един и същи ВСС, по един и същи ред и условия назначаваше и съдии, и прокурори, и следователи.
    Защо само съдиите не се нуждаят от гаранция срещу произвол или срещу елементарно безхаберие, които вече процъфтяват у нас?!? Щото ССБ гарантира тяхната честност и неподкупност ли?

  4. 20
    Сталкер | нерегистриран
    3
    -2

    Отпадането на поемните лица, 19, може да е разумно на други географски координати, но не и у нас сега. Не е въпрос толкова за общественото начало, колкото за не така решаваща, но все пак гаранция срещу произвол или срещу елементарно безхаберие, които вече процъфтяват у нас.

  5. 19
    | нерегистриран
    3
    0

    Разумните предложения ги няма в статията, а само повечето от безумните.
    Премахването на касационната инстанция е нещо, което беше опитано, не проработи и ако пак се върне, пак няма да работи.
    Касационната инстанция освен всичко друго уеднаквява практиката, т.е. точното и еднакво прилагане на закона спрямо всички, т.е. онова, което и без туй така недостига на българското правосъдие.

    От липсващите разумни е махането на поемните лица. Те имаха своя смисъл, когато в състава на съда винаги имаше съдебни заседатели. Да, ама вече не. И тъй като в досъдебното производство има "обществено начало", а в съда не винаги има, то би трябвало актовете на досъдебното производство да са с по-голяма тежест от тези на съда. Щото идеята за по-голямата тежест на съдебното решение е, че в съда има жури/съдебни заседатели, а в досъдебното производство няма поемни лица, а само чиновник и затова неговите актове са с по-малка тежест. Тъй че оставянето на поемните лица трябва да е свързано с връщането на съдебните заседатели в абсолютно всеки съдебен състав без изключение.

  6. 18
    Мирчо Спасов | нерегистриран
    8
    -2

    Най-добре в борбата срещу престъпността е акт на разследващия, който да установи вината и наложи наказание, а този акт да се обжалва пред началника на милицията

  7. 17
    прокурор към 16 | нерегистриран
    3
    -1

    защо намесвате всички прокурори?!А вие с какво се занимавате?! Ако сте юрист,какво точно работите?!Познавам много юристи плеймейтки,таксиметрови шофьори и пр.

  8. 16
    възмутен | нерегистриран
    7
    -5

    Тази самозабравила се юридическа гилдия,оща малко ще поиска те да постановяват присъди,вместа съда.Наясно ли са колко много от разследващия орган, буквално подлъгват близките на обвиняемия, да дават свидетелски показания притив него-баща,брат,съпруга,деца и пр.Минавате вече границите.Знаете ли г-да прокурори кой е бил Вишински?

  9. 15
    8 дж + П€ = RIP | нерегистриран
    5
    -2

    Азиатски външен заден двор

  10. 14
    Сталкер | нерегистриран
    0
    -1

    Поздравления, дузината! Ето че вторият план в правна дискусия е по-ценен, когато е директен. Индиректното слово също е ценно, но в други видове дискурс, които не се налагат от темата, мисля.

  11. 13
    | нерегистриран
    23
    -5

    На всички е ясно какво се иска -безчинствата на специализирания съд да ни стигат до ВКС.
    Така ще имаме две паралелни правосъдни системи, в краен резултат на което няма да имаме правосъдие.
    Анатема за всеки, който подкрепи тази садистична варващина.

  12. 12
    | нерегистриран
    8
    0
    До коментар #11 от "Сталкер | нерегистриран":
    Девятката, като "не знам дали" и "не мога да кажа", какво въобще си искал да кажеш? В такива случаи преторите просто казвали "non liqwet" и се оттегляли в избичката с мелнишко или.бургундско. Световно неизвестните учЕни не стават по-известни с поръчани статийки, които някое референтно списание няма да препечата.

    Искала съм да кажа, че има аргументи " за " и "против"/ за преторките е допустимо да кажат " не знам дали" без да се оттеглят на чаша вино:)/.Способът "служител под прикритие", не че се прилага много, ама за два месеца прикриване , надали,.Аргументи "за" удължаване на срока на СРС- по 321 има разследвания, които са трудоемки и сложни, пък и ОПГ не си обявяват уставите в ТР по правило.Аргументи против - това е екстремен док.способ, който силно ограничава личната сфера.Прилагането му априори следва да е изключение, като не може другояче, а не правило.Прилагането му за максимален срок следва да е още по -голямо изключение.А пък се случва изключението да стане правило в практиката, има такава опасност, нали?
    Относно касацията, триинстанционно производство не е гарантирано, и в ЕС не е, но пък дали сме готови да я направим извънредна, на практика, за всички дела?Става дума за доста тежки умишлени престъпления или за обвинения с голяма фактическа и правна сложност понякога.На трето място, спец.правосъдие.Спомням си решението на КС от 2011 г - "Точното и еднакво прилагане на законите по делата, разглеждани от специализирания наказателен съд, е гарантирано и от факта, че като касационна инстанция действа Върховният касационен съд." И сега, какво - йок такава гаранция, щото я няма за неспециализираните ?

    Има текстове, които са нужни, както и такива , които са дискусионни.
    А откакто пораснах, престанах да разделям авторите на световноизвестни и безизвестни.Апропо, " Теория и практика на съдебното производство по нак.дела ." на Цонков е издание на Сиела , не на Правен свят.
    Това са предложения, изходящи от прокуратура, нали не се очаква да лобира за правата на обвиняемия?Значи ли, че щом изхожда от там, е тъпо,милиционерско, по дефиниция и не следва да се обсъжда.Ами по-добре е да се обсъжда,широко да се обсъжда, отколкото да се приеме без много мисъл, че и липсата на мисъл да се задълбочи между четенията, нали си виждаме нивото на конгресмените, та накрая вече наистина да стане тъпо?

  13. 11
    Сталкер | нерегистриран
    4
    -6

    Девятката, като "не знам дали" и "не мога да кажа", какво въобще си искал да кажеш? В такива случаи преторите просто казвали "non liqwet" и се оттегляли в избичката с мелнишко или.бургундско. Световно неизвестните учЕни не стават по-известни с поръчани статийки, които някое референтно списание няма да препечата.

  14. 10
    Гран плас | нерегистриран
    25
    -4

    Това са промилиционерски искания за промени. Цели се замазване и мълчаливо саниране на негодната работа на милиционерските органи, т. е. досъдебното производство. Касационното производство не трябва да се премахва, защото така се уврежда правовата държава .Предложението то да стане извънреден способ прилича на стария институт, заимстван- от къде мислите?- от съветското право, естествено- "преглед по реда на надзора". Удължаване на сроковете на използване на СРС също засилва милиционерското, а не правното и обективното начало в процеса. Изобщо: управлява ни коалиция с хора от народната милиция. Успокоителното е, че тези промени никога няма да минат- няма кой да ги прокара, ще има друго мнозинство в парламента- по-скоро или когато е според мандата. Пък и ЕК едва ли ще погледне благосклонно на това, само ще дърпат лъва за опашката.

  15. 9
    | нерегистриран
    6
    -10

    Редакциите на текстовете, не знам дали всичките, са консултирани с Ивайло Цонков, който е много добър теоретик, беше някога , ама доста отдавна, чудесен асистент, цитира се и монографията му по ЕКПЧ, изкл.задълбочено изследване.Има промени, които са логични и необходими.ЕЗР и спиране, недоразумението в НПК с първото действие по разследването, да речем , някои срокове за способа СРС, не мога да преценя дали в целия предлаган обем—видове престъпления.За служителите под прикритие , да, логично е.Относно касацията на апел.решения вероятно трябва още по—задълбочен срв.правен анализ, както и статистически анализ, колко решения се отменят.Особена предпазливост със съдържанието на ОА и постановлението за привличане също, да не почне практиката да твори куриози, че от думите в законите следват дела:)

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.