Кризата или краят на голямото плюскане


Всички разбраха, че кризата е финансова и икономическа и за капак – глобална. Само че това е част от истината. А частта от истината понякога е по-лоша от откровената лъжа. То и затова в американските съдилища искат само истината, но – цялата истина. И понеже именно цялата истина е важна, за затаяването є се предвиждат разни неприятности: от зверска глоба до затвор.

Нека видим сега какво се затаява за кризата.

Която американският президент, нарушавайки лигавите правила на политическата коректност, нарече със забранената дума "катастрофа". Ами затаяват се две важни черти на кризата, най-важните. Първо, че кризата е ресурсна. Свършва се, или е на път да свърши, достъпният енергиен ресурс. Казано на прост език, идва краят на нефта и газа, или поне на онези количества, които биха изисквали производствени разходи до 100 долара на барел нефт и до 1 долар на кубически метър газ. Скоро след това ще дойде краят на тези неща изобщо. Ей така, няма да ги има и не е зле да започнем да си представяме как ще изглежда светът тогава.

Защо тази проста, но фундаментална истина се споменава между другото, а и често се премълчава? Защото като кажеш "А", трябва да кажеш "Б", а след това и цялата азбука. Когато за добив на един барел нефт трябват 100 долара, то цената му е 200. А това значи, че скоро може и 1000, или колкото нули там им хрумне да напишат. Как ще изглежда светът тогава? Меко казано, няма да е същият. През по-голямата част от историята на цивилизацията за ресурсите се е воювало. То и днес се воюва, но понеже войната не е на наша територия, този факт остава незабелязан. А и докато без нефт и газ сигурно може да се живее някак си, то без вода и храна – няма начин (не че двете неща не са вързани).

Затова предстои кървава борба за ресурси.

Или, политически некоректно, но точно, предстои война. На всеки срещу всеки. Само че политиците това не могат да го кажат, а и страдат от неизличимо късогледство. Защото достъпният им хоризонт е само 4 години – от избори до избори.

Втората истина за кризата е,
че тя е и психологическа, т.е. –
в главите ни е.

В криза е доверието към финансовата система, към икономиката и към държавата като цяло. И наистина, какво толкова е станало днес, което не го е имало преди година? Населението е същото, инфраструктурата си е на място (и за България се отнася – тук инфраструктурата е нулева и също си е на място), средствата за производство – също. Е, намаля броят на измислените руски милиардери и холивудски хитреци загубиха милиони във финансови пирамиди.

Съвсем същото като преди година е положението и на флагмана на световната икономика и техническия прогрес САЩ. А именно – всяко американско семейство има дълг, равен на 130% от цялото му движимо и недвижимо имущество. Казано другояче, Америка не само е тотално разпродадена и националното й богатство се притежава от друг, но даже дължи още близо една трета от това, което вече няма. Не толкова отдавна за подобен дълг пращаха в робство.

Безспорно нещата не са добри. Но те си бяха такива и в края на 2007-а. Какво тогава се промени? Нещо много просто – истината за горните факти доскоро не беше влязла в главата на средния американец. Е, вече влезе.

Който трупа знания, трупа печал.

И натрупалият печал американец направи първото, което му дойде наум. Но първото действие е паническо и непродуктивно. Та отиде американецът да си изтегли спестяванията от банки, инвестиционни фондове и обикновени фараони. Тези институции моментално рухнаха. В смисъл рухнаха де юре, защото де факто те отдавна бяха във фалит, но не им личеше. И понеже кризата е психологическа, президентът Барак Обама реши да я бори с психологически средства. Защото пакетът от 800 млрд. долара (то Обама и тях ги няма, но в момента ги печата) е само една четвърт от размера на декапитализацията само на американските банки засега и съвсем незабележим като процент от чудовищната задлъжнялост на всеки мъж, жена и дете в САЩ. Президентът Обама следователно разчита само и единствено на това, че със смешните от фактическа страна мерки ще успее да върне част от доверието на хората. А в перспектива – да го върне на нивото от щастливите времена на голямото плюскане. Това второто, разбира се, няма как да стане. Най-малкото защото плюскането свърши. Съмнително е обаче, че ще стане и първото. При сгъстеното време, в което имаме късмета да живеем, до няколко месеца ще знаем точно какво е станало. Тогава ще бъдем в окото на бурята и в разгара на изборите български.


 

 


Висшият адвокатски съвет сезира омбудсмана

Предишна новина

Изборите български

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 4
    ************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2
    Реалист | нерегистриран
    0
    0

    Защото в многото мъдрост има мното досада;

    И който увеличава знание увеличава и печал.

    Еклесиаст или Проповедник 1 глава 18 стих

  3. 1
    Коментар | нерегистриран
    0
    0

    човек си губи времето, за да прочете, че кризата е ресурсна, което всеки знае и че е психологичска, което е невярно твърдение. Авторът има претенции, че ги няма дефинициите, а той пише също без дефиниции, просто за хонорар.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.