КС не допусна изключването на адвокатите като задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари

КС не допусна изключването на адвокатите като задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари
снимка:БГНЕС

Конституционният съд с определение № 1/2021 г. по конституционно дело № 2/2021 г. отклони като недопустимо искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за мерките срещу изпирането на пари, с които за защитниците се създават редица задължения в отношенията им с клиентите им, с цел превенция срещу този тип престъпления. Определението е подписано с особено мнение от съдиите Георги Ангелов, Филип Димитров и Атанас Семов (Пълния текст на определение на КС може да видите ТУК).

В искането се поддържа, че разпоредбата на чл. 4, т. 15 ЗМИП противоречи на изискването за пропорционалност, съразмерност и забрана за прекомерност, които са елементи от принципа на правовата държава. Според ВАдвС задълженията, предвидени в ЗМИП, насочени към адвокатите, имат „непропорционален превес“ над конституционно защитени и гарантирани ценности и права и по-специално независимостта на адвокатурата, гарантирана в чл. 134 от Конституцията, правото на защита и доверителните отношения между адвокат и клиент. Твърди се също, че в разрез с нормата на чл. 30, ал. 5 от Конституцията на адвоката се вменява задължение за разкриване на информация, включително и предоставена при даване на консултация. По отношение на разпоредбите на чл. 101, ал. 4, изречение второ и чл. 103, ал. 8 ЗМИП се сочи, че както задължаването на адвокатурата да приеме единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, така и възможността държавата чрез органите на Държавна агенция „Национална сигурност“ да се намесва в тях, накърняват независимостта на адвокатурата, свободата и самоуправлението ѝ.

Конституционните съдии обаче напомнят на ВАдвС, че възможността му да инициира производство пред Конституционния съд може да бъде упражнена само за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите, каквито безусловно са закрепени в основния закон.

След като изясняват мащабите на опасностите, които крие изпирането на пари и респективно цитират международни практики, целящи намаляване на размерите на този тип престъпност, конституционните съдии казват на адвокатите следното: „Видно от изложеното предмет на оспорената уредба са задълженията на адвокатите, действащи при осъществяване на професионалните си функции, да сътрудничат на компетентните органи на публичната власт  в сферата  на  организирано противодействие  срещу изпирането на пари. Атакуваните разпоредби на ЗМИП имат за свой пряк адресат гилдията на адвокатите и проявяват регулативното си въздействие в сферата на упражняването на адвокатската професия. Тъй като адвокатите са обвързани от мерките срещу изпирането на пари в качеството им на лица, които по занятие извършват правни консултации,  те осъществяват посочените в чл. 4, т. 15 ЗМИП дейности при условия, свързани с адвокатската практика. Поради това и задълженията на адвокатите  само в предвидените от закона  случаи да събират информация за своите клиенти, подлагайки  ги  на комплексна проверка в процеса на установяване  правното положение на клиент, и да  уведомяват  посочените  държавни органи при съмнение/узнаване  за изпиране на пари, са изцяло в полето на осъществяваната от тях професионална дейност. Изложеното дава основание да се заключи, че атакуваните разпоредби не се отнасят  пряко до правата и свободите на гражданите като такива, а до задълженията на адвокатите да организират практиката си съобразно изискванията на ЗМИП и да въведат в нея съответни  вътрешни процедури. Доколкото в искането се навеждат доводи за нарушени права на гражданите, те са косвени по естеството си и опосредени през твърдения за непропорционалност на задълженията, вменени на посочената професионална гилдия,  и за прекомерен размер на предвидените санкции при неизпълнение“.

„Въпреки че правото на Висшия адвокатски съвет по чл. 150, ал. 4 има  ефект на коректив на липсата на индивидуална конституционна жалба  и осигурява своеобразен достъп на гражданите до конституционно правосъдие, това право не може да се разширява по пътя на тълкуването и да излиза извън пределите на конституционно възложените функции на адвокатурата и да се превръща във възможност за отстояване на интересите на определена професионална общност. Превенцията, насочена към постигане на изискването за  справедливост, е рамката, в която се вписва и атакуваната уредба, възлагаща на професионалната общност на адвокатите определени задължения в разписани в закона хипотези. Обявяването на оспорения комплекс от норми за противоконституционен, в какъвто смисъл е изразената  в искането воля, ще има за последица отпадане на адвокатите от каталога със задължени лица по чл. 4 ЗМИП, което  ще отнеме значителна част  от ефективността на превантивния механизъм по ЗМИП, доколкото поради естеството на адвокатската професия, включваща предоставяне на съвети или друг вид правна помощ и съдействие, е  вероятно  адвокатите да се натъкнат в практиката си на дейности по изпиране на пари“, завършва КС.

Още по темата

Хванаха контрабандни цигари за 5 млн. лв. на пристанището в Бургас

Предишна новина

Избраната от ВСС реформа на съдебната карта предизвика вълна от недоволство сред съдиите

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    как може така | нерегистриран
    0
    -1

    Валя Гигова сигурно не е доволна от резултата

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.