Лобирането на Бобоков пред президентския секретар за получаването на български паспорт от руски гражданин е знак за сериозен пробив в националната сигурност на страната

Лобирането на Бобоков пред президентския секретар за получаването на български паспорт от руски гражданин е знак за сериозен пробив в националната сигурност на страната
Пламен Узунов (вляво) и Пламен Бобоков, колаж:"Правен свят"

Извадки от кореспонденцията между обвиняемия бизнесмен Пламен Бобоков и секретаря на президента по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов разбуниха духовете в обществото през последните седмици и повдигнаха редица важни проблеми на българската политика и мрежата й от обвързаности с представители на бизнеса, който често се оказва не съвсем легален. От разпространените от държавното обвинение чатове стана ясно, че една от темите, по които Бобоков е търсил съдействието на своя приятел в президентството, е свързана с желанието за придобиване на български паспорт от руски гражданин. Проблемното в случая е, че по молбата на чужденеца Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е постановил отказ на основание постъпило възражение от ДАНС поради причини, свързани с националната сигурност на България. С това обстоятелство казусът престава да бъде частен.

Придобиването на гражданство срещу инвестиции се явява сериозен проблем пред държавата, при това не от скоро. Във връзка с т.нар. „златни паспорти“ страната ни, заедно с Малта и Кипър, е обект на сериозна критика от страна на Европейската комисия от години. Само преди месеци в два последователни доклада Брюксел посочи, че практиката по предоставяне на гражданство срещу инвестиции крие немалко рискове от злоупотреби. Оказва се, че действащата у нас от 13 години схема за своеобразна продажба на гражданство срещу чужди инвеститори е непрозрачна и с минимален контрол. Заради идентични критики от ЕК през 2019 година Кипър предприе действия по отнемане на редица от т.нар. „златни паспорти“ заради разкритията, че участва в продажба на гражданство, респективно позволяващо безпрепятствено влизане на територията на целия ЕС на множество представители на руската организирана престъпност и дори на руски разузнавачи под прикритието на бизнесмени.

България също предприе действия в тази посока. През септември 2019 година, още докато беше главен прокурор, Сотир Цацаров се обяви за отнемане на възможността за придобиване на българско гражданство срещу инвестиции. По време на неговия мандат бяха отправени и множество искания до правосъдния министър да се стартира процедура по отнемане от президента, който се явява и своеобразна „последна инстанция“ в процеса, на българските паспорти на онези чужденци, основно от Руската федерация, за които макар и със задна дата е установено, че представляват заплаха за националната сигурност. Като формален мотив за тези действия беше използвано обстоятелството, че голяма част от инвестициите се оказваха недействителни. На този фон, изглежда притеснително каква може да е връзката на обвиняемия Пламен Бобоков с неизвестен до момента руски гражданин, за да бъде ангажиран с решаването му лично президентски секретар. Отговорът в случая е еднозначен – обвързаности със сериозни финансови и чуждестранни интереси, включително и на ниво секретни служби.

В последните години историята с т.нар. „златни визи“ за руски граждани от различен калибър бе предмет на множество публикации, прокурорски проверки и деликатни ситуации, показващи, че руското разузнаване умело използва всяка възможност, за да гарантира присъствие на свои представители на прикритие на територията на страни от НАТО и ЕС. Поредицата от подобни случаи у нас показва, че много от  т.нар. „сериозни инвеститори“ или чужденци със „съществен“ принос в областта на икономиката, културата и спорта в България, всъщност търсят и нерядко намират високопоставени застъпници, които нямат нищо против да гарантират за тях пред най-висши представители на държавните институции с цел постигане на желания резултат. А, ако след време се установи, че е допуснато нарушение, то отговорността се прехвърля на службите, които биват обвинявани, че „са проспали“ поредния неблагонадежден кандидат, без да се отчита лобисткия натиск и търговията с влияние преди това.

Казусът с отхвърлената молба на руския гражданин „И. А. М.“, за когото Бобоков е търсил съдействие от президентския секретар, може и да не е такъв. Но е трудно да се приеме, че ангажиран човек като Пламен Бобоков ще помага на някой случаен чужденец, за да поправи нечия неволна чиновническа грешка, която е лишила България от желаещия да получи нейно гражданско руски бизнесмен. Разкритията, че зад инициалите И.М. се крие бившият офицер от руската армия Игор Мошкин, който у нас се явява като преуспяващ бизнесмен, трябва да буди още по-голяма тревога за нивата на национална сигурност у нас. Може само да гадаем дали целта му е била да изнесе част от финансовите си средства по-далеч от обсега на руските власти. Необяснимото в случая е защо руският гражданин Мошкин смята, че българският паспорт му се полага по право. Възможно е тази увереност да се дължи на доверителните отношения с влиятелните български приятели като Пламен Бобоков, който явно си е създал мрежа от контакти на високо ниво, включително в президентството на България, където по закон се финализира процедурата по даване на гражданство. Тук любопитен е и отговорът на въпроса какво ли е очаквал Бобоков да получи в замяна на помощта за Мошкин, тъй като е наивно да се предположи, че бизнесменът е предложил услугите си безвъзмездно, а още по несериозно би било да се допусне, че двамата са приятели от детинство, например. Напълно възможно е Бобоков да е настоял Мошкин да придобие български паспорт във връзка със собствените си корпоративни интереси, но едно е ясно - случайните неща са рядкост, особено когато става дума за Русия.

В случая, добре познатата схема не сработи, а компетентните власти успяха навреме да парират поредния опит за измамно придобиване на българско гражданство. Кардиналният въпрос за зависимостите от чужди интереси на представители на българския бизнес и държавата остава актуален, защото комуникацията между Бобоков и Узунов за Мошкин говори именно за сериозен пробив в националната сигурност. А нежеланието на президентската институция да излезе от скандала по бърз и категоричен начин само дискредитира държавата в лицето на партньорите й от НАТО и ЕС и я прави още по-лесна плячка за интересите на чужди разузнавателни агенции.

Обвиненият в хулиганство прокурор Георги Асенов бил "рецидивист" по агресивни прояви, но членът на ръководството на ССБ Емил Дечев го остави без мярка

Предишна новина

Полиция откри стаи за изтезания в контейнери за превоз

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #2 от "Написаното звучи напълно тенденциозно и преднамерено злобливо | нерегистриран":
    Но това не е нищо ново тук.

    Така е....но не мога да разбера защо медийте и всякакви инф.сайтови имат нас обикновенити хора за "ядящи доматите с колците"!

  2. 2
    Написаното звучи напълно тенденциозно и преднамерено злобливо | нерегистриран
    5
    -2

    Но това не е нищо ново тук.

  3. 1
    RRR | нерегистриран
    11
    -1

    Сериозни ли сте, списващите подобни писания.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.