Лондон може да отказва социални помощи на европейци, реши съдът на ЕС


Великобритания може да отказва някои социални помощи на граждани на страни от ЕС, ако те нямат право на пребиваване в страната, реши Съдът на Европейския съюз.

Става въпрос за семейните надбавки (child benefit) и данъчния кредит във връзка с отглеждането на дете (child tax credit). Тези плащания се финансират от данъци, а не от вноските на ползвателите им и според британските закони се полагат на хора, които обикновено живеят в държавата и имат право на пребиваване в нея.

Според Европейската комисия, подала иска, последното условие е директна дискриминация. Съдът обаче отхвърля това мнение с мотива, че мярката е пропорционална и цели да гарантира, че "обезщетенията се изплащат на достатъчно интегрирани в Обединеното кралство лица". Магистратите признават, че изискването създава неравни условия, тъй като британците могат да го изпълнят по-лесно, отколкото другите граждани на ЕС, но е легитимен начин да се защитят финансите на приемащата държава.

Решението на съда в Люксембург е поредното развитие по темата за социалните помощи на европейците във Великобритания. Правото на Лондон да ги ограничава бе едно от ключовите условия в споразумението на премиера Дейвид Камерън с европейските лидери, с което той се надява да убеди гласоподавателите да изберат да останат в ЕС на референдума на 23 юни.

Тогава той успя да убеди останалите 27 държави членки да приемат, че при миграция на работници в големи мащаби държавите ще могат да предвиждат рестриктивни мерки, за да защитят социалните си системи.

Т.нар. предупредителен и предпазен механизъм (emergency break), в който се предвижда спиране на социални плащания, ще се активира, когато за дълъг период много голям брой хора поискат да работят в определена държава членка и тази държава се бои от сериозно натоварване на социалната си система.

"Държавите членки имат възможност да отказват социални обезщетения на граждани, които упражняват свободата си на движение само с цел да получават социално подпомагане от друга държава членка, при условие че не разполагат с достатъчно средства, за да получат право на пребиваване", пише в текста. Както и до момента беше ситуацията в ЕС, на граждани, които в момента си търсят работа в държава членка и затова пребивават на територията ѝ, могат да се отказват социални добавки.

Но Марли Морис от Института за изследване на обществените политики, казва пред "Гардиън", че ако на 23 юни британците решат да напуснат ЕС, това ще създаде правна бъркотия и в преговорите за новите отношения между Великобритания и страните членки ще трябва да се уреди статутът на милиони граждани на останалите 27 страни членки, живеещи на Острова, както и на милиони британци, постоянно пребиваващи на континента.

Германският казус с шведките

През септември 2015 г. върховният съд на ЕС реши по дело, заведено от Германия, че страните - членки на съюза, могат да ограничат социалните помощи на хора от други страни от ЕС, освен ако те не са работили в продължение на най-малко една година в приемащата ги страна. Дори и тези, които активно търсят работа в друга държава от ЕС, няма да имат правото да претендират за обезщетения там по същото време, гласи решението на съда, цитирано от Reuters с коментара, че случаят е бил следен внимателно от Лондон.

Германският казус засягаше шведките Назифа Алиманович и най-голямата й дъщеря, които са били заети на няколко временни работни места в Германия с продължителност по-малко от една година, преди да започнат да получават обезщетения за безработица от декември 2011 г. до май 2012. Социалният център в Берлин престанал да изплаща обезщетенията, като се аргументирал, че те са чужди граждани, чието право на пребиваване се дължи изцяло от тяхното търсене на работа.

Скопие узакони марихуаната за медицински цели

Предишна новина

Кметът Евстатиев молел Ирена да не казва за секса

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.