Д-р Николай Алдимиров, Център за превенция и противодействие на изпирането на пари:

Лотарийните игри могат да се използват за изпиране на пари, независимо дали са частни или публични

Лотарийните игри могат да се използват за изпиране на пари, независимо дали са частни или публични
Д-р Николай Алдимиров, председател на Управителния съвет на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП)  

Д-р Алдимиров, на 18 февруари "Държавен вестник" обнародва приетите от парламента промени в Закона за хазарта. Така тотото официално стана монополист в лотарийните игри. Това са едни от най-бързо приетите законови корекции. Генерира ли лотарията "мръсни пари" и ще възпрат ли новите законови поправки подобни криминални практики?

Изпирането на пари е процес, при който чрез извършване на различни по сложност и характер операции, получените средства от незаконни източници се трансформират по такъв начин, че да изглеждат като получени от законни такива. Или с други думи изпирането на пари е процес на прикриване на произхода на средствата, получени по незаконен начин. Ключовото тук е думата незаконни, т.е. мръсните пари се генерират от незаконни дейности като трафик на наркотици, трафик на хора, оръжие, киберпрестъпления и др. Друг е въпросът обаче, че различните лотарийни игри могат да се използват за изпиране на пари. Престъпниците могат да се възползват от спечелилите награда от дадена лотарийна игра по различни начини. Това, което прави печелившите от лотарията толкова привлекателни за престъпниците, е това, че те са получателите на ликвидни активи или под формата на еднократно плащане или чрез анюитетни плащания. Когато решава какво да прави с печалба от лотария, победителят по всяка вероятност ще срещне множество предложения за "инвестиране" на средствата – някои легитимни, а други не. Много държави имат закони, които изискват имената на победителите да бъдат публикувани, като по този начин печелившите е още по-вероятно да бъдат таргетирани от престъпниците. Два от най-честите примери за схеми за пране на пари, включващи лотария са когато престъпникът: закупува печеливш билет от спечелилия; закупува скъп актив от спечелилия. Закупуването на печеливши лотарийни билети се счита за един от основните начини за пране на пари. Престъпниците установяват контакт с печелившите от лотарията, предлагайки да закупят печелившия билет за по-голяма сума от наградата от лотарията. По този начин победителят получава повече, отколкото е спечелил, а престъпникът притежава печеливш лотариен билет, чрез който легализира незаконно придобитите средства. Печалбите, спечелени от търговия с наркотици, проституция, изнудване и други подобни, се представят като печалба от лотарията. Обикновено поради присъщите си рискове за изпиране на пари, лотарийните игри са класифицирани като "висок риск" за пране на пари и по този начин изискват засилена проверка. Този завишен риск, неминуемо ще се прехвърли и на местата, на които се предлагат тези игри, като там отново ще трябва да се завиши контролът. Лотарийните игри могат да се използват за изпиране на пари, независимо дали са частни или публични. Ако собственик е държавата, би следвало рискът да е по-малък, но казаното преди малко показва, че не винаги собствеността на лотарийните игри е основен фактор определящ възможността от изпиране на пари.

В края на миналата седмица деканът на Юридическият факултет проф. д-р Даниел Вълчев заяви в свое интервю, че хазартните дейности в световен мащаб не могат да присъстват сами без съпътстващи престъпления като проституция, наркотици и други. Споделяте ли тази теза?

Хазартните игри, както и много други законни дейности може да се използват за легализиране на незаконно придобити активи. Друг е въпросът, че някои от тези дейности, като хазартните, например, са много по привлекателни, както за изпирането на пари, така и за извършването на други незаконни дейности.

Как подобни дейности могат да бъдат ограничени?

Ако имате предвид как могат да се ограничат незаконните дейности, съпътстващи законните такива, това може да стане чрез предприемане на различни действия като укрепване на капацитета на регулаторните и контролни органи; развиване на капацитета на съответните институции; засилване на междуведомствената координация и сътрудничество, което да доведе до разработване на стратегически подход, събиране на данни и анализ; регионален и международен обмен и сътрудничество; оптимизиране на съответната нормативна и законодателна рамка; повишаване на осведомеността на широката общественост и много други.

Въпрос само на държавна политика ли е или са нужди други, по-широкообхватни мерки?

Разбира се, че не е само въпрос на държавна политика, въпреки че тя трябва да бъде водещата в тези случаи. Мерките трябва да са комплексни и да ангажират всички участници в процеса. Много от тези мерки вече споменах при отговора на предишния Ви въпрос, но е ясно, че без волята на държавата, превенцията и противодействието на тези криминални практики ще бъдат неефективни. Трябва обаче да има прозрачност и диалог от страна на публичния сектор относно мерките, които предприема.

Можем ли да дадем пример за справяне с тези проблеми в световен мащаб и каква е ролята на неправителствения сектор?

Тези проблеми присъстват в световен мащаб и всяка държава и юрисдикция има своите особености и специфики при справянето с тях. Няма как да изцяло да елиминираме риска от използването на легитимните бизнеси за престъпни цели, но можем да засилим превантивната дейност. Целта на превенцията на престъпността не е само намаляване на престъпността и повишаване на сигурността, но и предотвратяване на вредите, причинени от престъпността. Има много начини за превенция на престъпността, като в процеса могат да участват различни лица и организации. Смятам, че неправителственият сектор има задължително място сред участниците, въпреки че в момента у нас все още се неглижират неговите функции и възможности. Изключително важно е правителството на всяка една държава да си сътрудничи със съответните организации, имащи отношение към проблема при изготвянето на национална програма за противодействие на престъпността. Трябва да се осъществяват съвместни работни срещи между правоохранителните и регулаторни органи от една страна и частния сектор от друга, за да се даде възможност на частния сектор да играе важна роля в справянето с проблема. Единствено с постигане на партньорство между държавния и частен сектор в борбата с престъпността може да се очаква тази борба да бъде наистина ефективна, което от своя страна ще бъде от полза и за икономиката на съответната страна, и за обществото като цяло.

Що се касае до казината и игралните зали – ясен ли е законът, в частта му, която разписва тяхната дейност с цел да се избегне прането на пари?

Казината и игралните зали са задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, като са дефинирани в чл. 4 като "организаторите на хазартни игри". Включването им в списъка на задължените лица означава, че и те като останалите лица по чл. 4, са задължени да спазват мерките срещу изпирането на пари, т.е. и те трябва да извършват комплексна проверка на клиентите си, да извършват оценка на риска от изпиране на пари, да разкриват информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти и т.н. Именно в качеството им на задължено лице те подлежат и на контрол и проверка по спазването на изискванията на закона, освен от Държавна комисия по хазарта в качеството й на надзорен орган върху хазарта, така също и от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

Има ли нужда от засилване на контрола върху казината и как може да се случи това, за да няма финансови манипулации или подобни явления да бъдат сведени до минимум?

Смятам, че от една страна ще бъде добре да се засили контролът върху казината и игралните зали, но от друга страна много важно е този контрол да бъде ефективен. Точно ефективността ще доведе до минимизиране на риска от незаконни активности свързани с казината и игралните зали. Тук от определящо значение е ролята и капацитета на надзорните, регулаторните и правоохранителните органи. Също така, много важно е да бъде прозрачен режимът на собственост на казината и игралните зали и да се предприемат мерки за ограничаване на възможността лица, свързани с криминалния контингент да притежават и ръководят такива обекти.

На 09 януари 2020 година излезе Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Има ли нещо, което е важно да се каже в тази връзка и във връзка с мерките, които трябва да предприемат задължените по закона лица?

Напоследък, поради различните обществени дебати и многото промени в релевантната нормативна база отново се заговори за задълженията на изброените в Закона за мерките срещу изпирането на пари субекти, свързани с изпълнението на мерките срещу изпирането на пари. В тази връзка и във връзка с публикуваното на 09.01.2020 г. на страницата на ДАНС Резюме на Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в България и съгласно § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е важно да се знае, че задължените лица, следва да преведат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 от Закона в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от Националната оценка на рисковете на интернет страницата на ДАНС, т.е. от 09.01.2020 г. Друго важно нещо е, че преди няколко дни влезе в сила изменението в чл. 67, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМИП, според което задължените лица изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им. Моят съвет към задължените по Закона лица, като представител на организация, която предлага експертно обслужване и консултиране в тази сфера, е да не подценяват мерките срещу изпирането на пари, които трябва да предприемат на основание нормативната база в областта и да изпълнят изискванията в най-кратък срок. Липсата на вътрешни правила, индивидуални оценки на риска и проведени обучения, водят до висок финансов и репутационен риск. Неизпълнението на изискванията на закона, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоби и имуществени санкции, които могат да достигнат до няколко милиона лева.

Д-р Николай Алдимиров е управляващ съдружник в АЛСАС ООД и председател на Управителния съвет на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП). Бивш и.д. директор на Дирекция "Финансово разузнаване" към Държавна агенция "Национална сигурност" и бивш зам.-директор на Агенция "Митници". Д-р Алдимиров е икономист, сертифициран експерт по превенция на изпирането на пари (Сертификат CALE), един от водещите експерти в областта на превенцията на изпирането на пари и извършването на измами с близо 20 години опит в тази сфера. Автор е на книгите "Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки" и "Превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Ръководство", както и на много статии, доклади и публикации, свързани със същата проблематика. Преподавал е във Финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в гр.София.

Още по темата

Главният прокурор възложи на МВР проверка на схемата за заменки на имоти в гори

Предишна новина

Неравноправните клаузи и заповедно производство

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.