Съдия Мария Попова, председател на Административен съд - София област

С промените в административното правораздаване касационните производства ще приключват в по-кратки срокове

С промените в административното правораздаване касационните производства ще приключват в по-кратки срокове
Съдия Мария Попова, председател на Административен съд - София област , снимка: Личен архив

През септември 2020 г. правителството предложи промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които продължават реформата в административното правораздаване. Целта е първоинстанционното оспорване на административните актове да се съсредоточи почти изцяло в създадените 28 административни съдилища и по този начин Върховният административен съд (ВАС) да се изгради преди всичко като касационна инстанция, утвърждаваща правилна и еднаква съдебна практика. В средата на януари 2021 г. пък стана ясно, че председателят на ВАС Георги Чолаков одобри предложените от ГЕРБ промени в АПК, с които да се даде правомощие на първата инстанция да проверява редовността на касационните жалби. 

''Правен свят'' се допита до съдия Мария Попова, председател на Административен съд - София област за това, как би се отразило подбна промяна на административното правораздаване, дали ще се стигне до пренатоварване на административните съдии, както и какво се очаква  от бъдеща колаборация с ВАС. 

Съдия Попова, как ще се отрази на административното правораздаване като цяло подобна промяна, тъй като след последните промени в АПК редовите административни съдилища поеха доста различни по вид дела във връзка с промените в подсъдността. Няма ли да се стигне до повишаване на натовареността им?

Действително последните две години АПК претърпя доста промени във връзка с родовата и местна подсъдност на делата, които аз оценявам положително, тъй като основната идея на тези промени е по-равномерно натоварване на административните съдилища.

Що се отнася конкретно до промените, предвиждащи административните съдилища, действащи като първа инстанция, да проверяват редовността на касационните жалби по делата, които вече минаха на второ четене в Правна комисия, смятам, че дори това да доведе до повишаване на натовареността, като краен резултат ще се постигне по-голяма бързина на процеса и касационните производства ще приключват в по-кратки срокове. На практика, предлаганото изменение е създаване на правила по проверка на редовността на касационната жалба от първоинстанционните съдилища, която и до момента се извършва – като администриране на жалбата, връчване на препис от същата на ответника и проверка дали е постъпила в срок. Като нередовни се третират жалби и протести, които не отговарят на предписаните в процесуалния закон изисквания за съдържание и форма или са неподписани, и нередовността им не е отстранена в срок. Както недопустимите, така и нередовните жалби или протести е логично да подлежат на връщане от съда, чийто акт се обжалва и чрез който са подадени. Предвид двустепенния характер на контрола при обжалване или протест срещу съдебен акт, компетентен за извършване на проверката за тяхната годност - съответно – да постанови връщането им също би трябвало да е първостепенният съд. Предвижда се съдията-докладчик да се произнася с разпореждане когато жалбата или протестът са нередовни – не отговорят на изискванията за съдържание или не са подписани от подателя и пропускът е отстраним. Съдията-докладчик следва да констатира нередовността и да укаже отстраняването й в предвидения в закона седмодневен срок. При неизпълнение на указанията в законоустановения срок, съдия-докладчик от първоинстанционния съд следва да върне жалбата или протеста с разпореждане и този акт подлежи на контрол пред горната инстанция. Изменението е унифициране на процесуалните действия по проверка редовността на жалбите, извършвани от първоинстанционния съд по административни дела със същите действия, извършвани от общите съдилища по реда на ГПК. Впрочем, тези действия по редовността и допустимостта на жалбата от първоинстанционните административни съдилища се извършваха по аналогичен начин преди изменението на АПК през 2019 г.

Ще се отрази ли и как предлаганата промяна на дейността на административните съдии?

Отговорът на този въпрос се покрива в голяма степен с отговора на предходния въпрос. Искам да добавя, че според мен това изменение е и в съответствие с принципа за достъп до правосъдие, тъй като се решава проблемът с ангажирането на процесуална защита по нередовни жалби. Съгласно сега действащата нормативна уредба първоинстанционният съд изпраща препис от касационната жалба на ответника и заинтересованите страни, които в 14 дневен срок могат да подадат отговор. След изпичането на срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК делото се изпраща на Върховен административен съд, където се осъществява проверка за редовността на жалбата. В случай на констатиране на нередовности и неотстраняването им в указания срок жалбата се оставя без разглеждане и производството по делото се прекратява. Междувременно, обаче, ответникът и заинтересованите страни осъществяват процесуална защита - ангажиране на процесуален представител или други действия, преди да е ясно дали жалбата е редовна, което на този етап от производството създава една излишна за тях финансова и логистична тежест. В този смисъл са и мотивите на вносителите на предложението за промяна, които мотиви напълно споделям.

Смятам, че именно първоинстанционният съд следва да даде указания за констатирани нередовности на жалбата и едва след евентуалното им отстраняване следва да се изпращат преписи на насрещните страни за ангажиране на защита по една вече редовна жалба. Следва да се има предвид, че за да бъде образувано производство пред касационната инстанция, съдът трябва да е сезиран с редовна жалба, която пренася делото пред по-горната инстанция, тоест само с подаването на редовна касационна жалба се реализира нейният деволутивен ефект.  

В какъв аспект очаквате да се отрази на „същинските задължения във ВАС на зам.-председателят и председателите на отделения“ такава промяна, както предполагат вносителите?

Предлаганата промяна би трябвало да доведе до по – качествено изпълнение на същинските задължения във ВАС на заместник - председателите и председателите на отделения, съответно до създаване на оптимална организация за своевременно насрочване и по – бързо приключване на касационните производства.

И за финал – огромният дебат за реформата на съдебната карта е в своя разгар. Съдийската колегия вече има някаква идея по въпроса по кой път трябва да се тръгне. Ще засегне ли идеята за окрупняване на съдилища административното правораздаване и какви са очакванията ви за ефекта от реформата?

Считам, че предвижданата реформа на съдебната карта, конкретно окрупняване на съдилища, не касае административното правораздаване, поради което не смятам за коректно да коментирам очакванията си за ефекта от реформата.

Още по темата

Изслушват онлайн кандидата за нов член на ВСС

Предишна новина

Великобритания поставя под 10-дневна карантина в хотел всички пристигащи

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    Е какво за нея, | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #4 от "А няколко думи за този съдия? | нерегистриран":
    Къде е завършила, колко книги е написала, статии, езици и пр. Щом я каните за интервю, трябва да е значима. Позицията й не я прави такава.

    снимката е достатъчна!

  2. 4
    А няколко думи за този съдия? | нерегистриран
    6
    -4

    Къде е завършила, колко книги е написала, статии, езици и пр. Щом я каните за интервю, трябва да е значима. Позицията й не я прави такава.

  3. 3
    1 | нерегистриран
    5
    0

    зНАе ли някой кога ще се обяви
    конкурса
    за
    Административните съдилища.

  4. 2
    да отпадне приподписването на КЖ като ненужно | нерегистриран
    14
    -3

    Касационните жалби се проверяват от адвокат-с натрапеното, паразитно, съвсем не без заплащане-приподписване.

    Щом първоинстанционния съд ще проверява жалбата, а после -по дефиниция и ВАдмс ще прави втора проверка излиза,че ще има три проверки на жалбата, което е абсурд. Извод: като изпразнено от съдържание, ненужно, оскъпяващо процеса за гражданите приподписването следва да отпадне. Какъв е неговия смисъл-нали после съдилищата ще правят двойна проверка на жалбата, нали адвокатът въпреки,че "при"подписва не отговаря за качеството на жалбата. Това приподписване носи паразитен доход на адвокат от нищонеправене.

  5. 1
    ххх | нерегистриран
    22
    -1

    АПК си беше един добър кодекс до 2018 г.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.