Мая Манолова: Плевнелиев наруши два конституционни принципа


Внесохме искане за обявяване на противоконституционалността на указа, с който президентът Плевнелиев назначи състава на ЦИК. Под искането до Конституционния съд са се подписали 117 народни представители. Това обяви пред журналисти в парламента зам.-председателят на НС и председател на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS

"В искането твърдим, че президентът е нарушил два конституционни принципа - на правовата държава и принципа на разделението на властите, нарушавайки императивната форма на изборния кодекс, която му вменява по какъв начин да разпредели членския състав на ЦИК", обясни Манолова. По думите и на практика Плевнелиев е нарушил и принципа на правовата държава, защото в редица свои решения КС е решил, че прилагането на принципа на правовата държава означава всички отговорни институции да се водят от законите и да ги спазват точно.

"Президентът Плевнелиев наруши императивен текст на изборния кодекс и така наруши и принципа на правовата държава. По отношение на принципа на разделението на властите, с указа си и с коментарите към него, държавният глава вменява на НС критерии за избора на ръководство на ЦИК, които не са написани в Изборния кодекс и по този начин Плевнелиев се изявява като законодател, това е нарушение на принципа на разделение на властите", каза още Манолова.
  
Тя коментира и вчерашното изявление на президента, което според нея по един недвусмислен начин показва, че Росен Плевнелиев разбира закона, разбира съотношението, което законът му налага по определяне на членския състав на ЦИК, но не му харесва и не го спазва. "Не му харесва, защото според него не дава достатъчно членове на неговата партия ГЕРБ, затова във вчерашното изявление, той откровено си признава, че тъй като смята балансите за нарушени си е позволил да даде един член от ЦИК на ГЕРБ и съответно с един да ощети ДПС", добави зам.-председателят на НС. Относно въпросите към НС, които държавният глава е поставил в изявлението си Манолова отговори на тях, напомняйки на президента, че обсъждането на проекта за новия изборен кодекс е започнало в края на месец юни, миналата година, по един безпрецедентно прозрачен и публичен начин. "В това обсъждане се включиха множество граждански организации, движения, отделни граждани, експерти, политически партии. В крайна сметка в края на октомври проектът за нов изборен кодекс беше готов и беше внесен в Народното събрание на 12 декември. На 21 февруари парламентът окончателно прие новият Изборен кодекс", допълни Манолова.

"На свой ред и аз задавам един въпрос, къде беше президентът Плевнелиев и неговият екип по време на обсъждането на новия изборен кодекс? Можеше, ако има някакви идеи, да ги сподели с народните представители и с българските граждани. По повод и на параноята, че видите ли в един от първите варианти на кодекса са предвидени предсрочни избори през 2014 година, ще обясня просто, че чрез Изборният кодекс няма как да се предизвикат предсрочни избори. Но с действията си напоследък президентът Плевнелиев определено върви към възможен подобен сценарий", каза още Мая Манолова.

На въпрос дали това е намек за импийчмънт, зам.-председателят на НС отговори, че държавните институции, упражнявайки своите правомощия и произнасяйки своите актове, са длъжни да спазват законите, независимо дали ги харесват или не. "Още повече това се отнася за държавния глава и с нарушаването на един императивен законов текст той открито нарушава един принцип на Конституцията и законите на страната", допълни Манолова. "Това дали на мен, на вас или на която и да била институция и харесва един закон и го счита за правилен - не е важно. Това, което са длъжни всички български граждани, институции и особено президентът, е да спазват законите такива, каквито са. Има и процедура по вето, в която можеха да бъдат изложени мотиви и решения, как се нарушават балансите, това обаче не беше изложено. Закона е окончателно приет, той просто трябва да бъде изпълняван", заключи Мая Манолова.

Само 3% от институциите публикуват договорите си за обществени поръчки. Това става ясно от изследване на Програма Достъп до информация (ПДИ), което бе оповестено днес. Фиктивната прозрачност на институциите проличава и от това, че 80% от тях имат регистри

Предишна новина

Старт на дело при смърт след безкръвна операция

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.