Мащабни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публикува Министерството на финансите за обществено обсъждане.

Промени, свързани с доброволно деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск

Със законопроекта се предлагат мерки, чиято цел е да бъдат облекчени задължените лица и администрацията при осъществяването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск. От една страна, на задължените лица се предоставя правна възможност за доброволно предварително деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск чрез нова електронна услуга, предоставяна от Националната агенция за приходите. От друга страна, мерките ще позволят осъществяването на контрол спрямо рискови лица, основан на анализ на риска на база предварително декларирани данни. Проектът предвижда да се предостави възможност на задължените лица предварително да декларират конкретни данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава -членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка. Лицата, на които ще се предостави възможността предварително да декларират превозите, са получателят/купувачът на стоката при вътре общностно придобиване на стоки, доставчикът/продавачът на стоката при вътре общностни доставки на стоки, съответно придобиващият/прехвърлителят на стоката, при тристранна операция по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност или крайният получател/първият доставчик във верига последователни доставки на стоки. Данните ще се декларират чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите (НАП), която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока със срок на валидност 14 дни от предоставянето. Възможността за доброволно предварително деклариране на данни за превоз на стока ще се прилага само по отношение на превозите на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 т, движещи се по пътната мрежа на територията на страната. За да могат да се възползват от възможността за доброволно предварително деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск задължените лица трябва да предадат уникалния номер за превоза на водача на транспортното средство/лицето, придружаващо стоката/превозвача или лицето, организиращо превоза. При осъществяване на фискален контрол, заедно с документите, водачът следва да предостави и уникалния номер на превоза. Предимство на предложената система за доброволно предварително деклариране е, че се намалява времето за обслужване на клиентите и същевременно се ограничават контролните мерки, тъй като органите по приходите ще разполагат предварително с необходимата им информация. Това ще позволи прецизен анализ на риска и съсредоточаване на усилията на администрацията спрямо нелоялните задължени лица и минимизиране на административните мерки спрямо добросъвестните лица.  . В резултат на промените се очаква оптимизиране на процеса за извършване на фискален контрол, като предвидената възможност за доброволно предварително деклариране на превозите на стоки с висок фискален риск способства оценката на риска да бъде обвързана не само с вида на превозваната стока, а и с поведението на задълженото лице за предходни периоди. Също така на лицата ще бъде осигурен достъп по електронен път до актуална информация относно действията по фискален контрол, които са предприети спрямо тях и какъв е техният етап. По този начин клиентите на администрацията ще бъдат своевременно информирани за предприетите от администрацията производства и ще могат да извършат дължимото с оглед защита на своите права и законни интереси.Във връзка с промените, свързани с доброволно деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск се предвижда допълване на законовата делегация за издаване на наредбата по чл. 127з от ДОПК.

Промени, свързани с компетентността на органите на НАП

Със законопроекта се предлага прецизирането на правилата при определяне на териториалната компетентност на органите по приходите. Във връзка със съдебна практика на Върховния административен съд, в която се приема, че не е налице трайна невъзможност при промяна в длъжността, при условие че лицето не е напуснало НАП и продължава да е орган по приходите, със законопроекта се предлага да бъдат допълнени хипотезите, в които горестоящ орган изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, като се включва и хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа, водеща до отпадане на компетентността. За улеснение на задължените лица се предвижда решаващият орган, пред който ще се обжалва акта или действието на орган на НАП в този случай, да се определя според регистрацията на задължените лица.3.Конституиране на представител в производствата по ДОПК, когато страна е юридическо лице, и спиране на производствата при смърт или липса на представляващ юридическото лице. Предвижда се, когато орган по приходите или публичен изпълнител следва да извърши процесуални действия спрямо юридическо лице, което няма законен представител за повече от три месеца, същият да поиска от районния съд да назначи особен или временен представител, за да може да продължи съответното производство по ДОПК, независимо от бездействието на юридическото лице за назначаване на представляващ. По аналогия на спирането на производството при смърт на законен представител на физическо лице се предлага допускане на спиране на производството и при смърт на лицето, което представлява юридическо лице. В тази хипотеза в производството по принудително изпълнение се предвижда да не се начисляват лихви за срока на спирането, тъй като се касае за обективни обстоятелства, независещи от волята на длъжника. Същевременно в хипотезата на липсващ законен представител на длъжника, извън хипотезата на смърт на представляващия, се предвижда спиране на изпълнението до вписване на нов представляващ или назначаване на представител по чл. 11 от ДОПК, но с начисляване на лихви за срока на спирането. 4. Електронни документи и връчване на съобщения в административните производства по ДОПК. Тенденцията в работата на органите по приходите е комуникацията със задължените лица да се извършва по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис (КЕП). В тази връзка както ревизираните лица, така и трети за ревизионното производство лица представят само по електронен път с КЕП или на технически носител информация и доказателства, които се присъединяват към преписката. С проекта се създава възможност за използването на електронни документи във вида, в който те са създадени, като отпада необходимостта от разпечатването им на хартия. Във връзка с оптимизиране на процеса по връчване на документи, издадени от органите на НАП, се предоставя възможност документите да бъдат връчвани по електронен път не само от орган по приходите, но и от друг служител на НАП. Разширяват се и възможностите за връчване на електронни документи на задължените лица чрез някои от средствата (удостоверителните услуги), предвидени в Регламент (ЕС) No 910 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

Промени, свързани с удостоверенията относно законодателството в областта на социалната сигурност

С проекта се предвижда възможност органът по приходите да оттегли издадено удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност по чл. 88, ал. 2 от ДОПК. Въвеждането на такава регламентация произтича от прилагането на Решение No А1 от 12 юни 2009 г. за установяване на процедура на диалог и помирение по отношение на валидността на документите, определянето на приложимото законодателство и предоставянето на обезщетения съгласно Регламент (ЕО) No 883/2004 г. По своята същност формуляр А1 е документ, който удостоверява в коя държава членка се плащат задължителните осигурителни вноски, т.е. с него се удостоверява приложимото осигурително законодателство. В този смисъл удостоверение А1 представлява документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Към настоящия момент органът, издал този документ, не разполага с процесуална възможност за оттеглянето му дори и в случаите на стартиране на процедура на диалог по Решение No А1, когато са налице съмнения за правилността на документа с искане на чуждестранна компетентна институция за оттеглянето му или при откриване от орган по приходите на нови обстоятелства относно фактите, въз основа на които е издадено удостоверението. Тъй като с оттеглянето на издаденото удостоверение се променя статутът на лицето по отношение на приложимото осигурително законодателство, като се приема, че спрямо него осигурителното законодателство на Република България е неприложимо, оттеглянето би могло да бъде приравнено на отказ за издаване на удостоверение А1. В тази връзка е предвидена възможност за обжалване по административен и съдебен ред на решението за оттегляне на издаденото удостоверение при наличие на правен интерес за това.

Промени, свързани с обезпечаването и събирането на публични вземания

Предложението за замяна на термина „банкова сметка“ с по-общия термин „платежна сметка“ в чл. 129, ал. 4 и чл. 130 и сл. от ДОПК е с оглед синхронизиране на ДОПК с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и за преодоляване ограничението на свободния избор на лицата, които към момента не могат да посочат платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, различен от банка, за получаване на суми от бюджетни организации, в т.ч. от НАП. Във връзка с горното предложение се предлага и допълване на хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се предвижда ред за налагане на запор по платежна сметка. Предложенията се основават на разбирането, че наличността по платежната сметка съставлява вземане на ползвателя на платежни услуги към платежна институция и като такова съставлява имущество, годно да бъде обект на налагане на обезпечителни мерки или принудително изпълнение. За подобряване на правната уредба на производствата по събиране на публични вземания с проекта се предвиждат следните изменения: Предлага се промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното им събиране (чл. 169, ал. 3б, 6 и 8). По действащия ред лицето прави избор кое задължение да погаси, когато не е в състояние да погаси всички свои задължения едновременно, а при липсата на избор -вземанията се погасяват съразмерно. По този начин е налице риск от погасяване по давност на по-рано възникналите задължения. Промяната предвижда погасяване в поредност от най-рано възникналите към по-новите задължения. Предлага се изменение в чл. 216 от ДОПК, като се предвижда с изпълнението върху имущество, предмет на наложени по реда на част ІV от ГПК мерки за обезпечаване на иск с правно основание по чл. 216, ал. 1 или 3, уважен с влязло в сила съдебно решение, да се осъществява по реда на ДОПК. Предложението има за цел създаване на по-голяма яснота и защита интересите на държавата в случаите на водени от НАП искови производства за прогласяване на недействителност на прехвърлителни сделки след кумулирани просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и след подадена декларация, тъй като същата е изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК.

С проекта също така се отстранява несъответствие между чл. 248, ал. 12 и чл. 253 от ДОПК от една страна и съществуващото задължение в чл. 50 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) от друга, съгласно което съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът за придобиване на имущества по възмезден начин. Предвижда се по аналогия на чл. 247, ал. 2 от ДОПК, където за участие в търг с явно наддаване се изисква нотариално заверено пълномощно, същото изискване към пълномощното да се въведе и при търг с тайно наддаване. Друга промяна, която се предлага с проекта, е свързана с хипотезата на продажба на съсобствена вещ, при която действащата разпоредба на чл. 258, ал. 4 от ДОПК не позволява съсобствениците да изразят съгласие за продажба на вещта като цяло след изтичане на 30-дневния срок за изкупуване на вещта по чл. 258, ал. 1 от ДОПК. Продажбата на цяла вещ или имот предизвиква по-голям интерес от продажбата на идеални части от тях, респективно във всички случаи приходите за държавата ще се увеличат при продажба на цяла вещ. Предлаганата промяна ще даде възможност и на съсобствениците, които са изразили съгласие за изкупуване, но настъпят промени и не платят, да изразяват съгласие за продажба на вещта като цяло.

Промени, свързани с давностните срокове по отношение на публични вземания

С проекта се предлагат две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено: чл. 171, ал. 2, т. 2 -по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и чл. 171, ал. 2, т. 3 -при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно действащата уредба абсолютната давност не се прилага и в други случаи, в които държавата като кредитор е лишена от възможността да събира публичните вземания принудително (задължението е разсрочено или отсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника). След изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК не е налице възможност публичните вземания да се събират по реда на кодекса, т.е. не е възможно активно действие от страна на кредитора. В същото време, след като НАП предяви публичните вземания пред съда по несъстоятелността и осъществи процесуална защита в производството по тяхното приемане, на практика като процесуален представител на държавата не може да влияе върху продължителността на производството по несъстоятелност и свързаните с него производства. Ако длъжникът чрез процесуалните права, дадени му от Търговския закон (ТЗ), обжалва актове на съда по несъстоятелността или оспорва публичните вземания, докато се стигне до крайната фаза на осребряване и разпределение на имуществото е възможно абсолютният давностен срок да изтече (особено в случаите, в които част от него е изтекъл преди откриване на производството по несъстоятелност).

„Често наказателният съд отказва да присъедини към наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия, поради което дори и делото да приключи с осъдителна присъда, абсолютната давност от 10-години по чл. 171 от ДОПК за събиране на задълженията е изтекла, поради което държавата не би могла дори да заведе гражданско дело по общия ред на ГПК. Предвид това е възможно да се получи ситуация, в която на осъденото лице е наложено наказание по Глава седма от Наказателния кодекс, но вредите, претърпени от държавата, не са обезщетени и поради изтичане на абсолютната давност няма механизъм за възстановяването им. Дори и при допуснат граждански иск в наказателното производство и присъдено обезщетение за данъци и задължителни осигурителни вноски, към момента на постановяване на присъдата и съответно обезщетението, може да се окаже, че абсолютният давностен срок за събиране на тези публични задължения е изтекъл“, мотивират се вносителите.

Промени в административнонаказателните разпоредби

Със законопроекта се предлага актуализиране на размера на санкциите в чл. 273 от ДОПК за неоказване на съдействие на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на правомощията му. Изключително ниският размер на санкциите стимулират задължените лица да предпочетат налагането на санкция пред угрозата от определяне на реално дължимите от тях данъчни и осигурителни задължения. Предлаганите размери на глобите и имуществените санкции са съобразени със степента на риск за фиска от неправомерното поведение на задължените лица. С проекта се предлага в административнонаказателните разпоредби на ДОПК да бъде въведена специална хипотеза за неспазване на изискванията за съхранение на счетоводна и търговска информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски. „Едни от най-честите нарушения, които се наблюдават при осъществяваните от НАП контролни производства са не съхраняване и манипулиране на информацията, която е от значение за правилното определяне на данъчните и осигурителните задължения на лицата. При по-масовото използване на софтуер при създаването и съхранението на тази информация, което е вече и правило при търговците със значителен обем на оборота, с нарушенията на чл. 38, ал. 3 от ДОПК се засягат в значително по-висока степен общественият ред и обществените отношения, които уреждат тези задължения. Освен това съхранението на данните и съдържащите ги документи, създадени на електронен носител, са с по-висока степен на сигурност и възможности за защита, създаване на резервни копия и др.“, пише в мотивите на вносителите.

С проекта се предлага и въвеждането на административнонаказателна санкция за лицата, които не внесат или внесат в по-малък размер дължимия данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато основанията за прилагане на облекчение съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облаган ене са доказани. Разпоредбата има за цел да се гарантира внасянето на данъка при източника върху трансгранични плащания и ефективност на данъчния контрол в хипотезата на извършване на такива плащания.

Други промени: Предлага се при обявяване на ревизионен акт за нищожен от съда да се прилага чл. 173 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). „В практиката си Върховният административен съд се позовава на обстоятелството, че в чл. 160 от ДОПК, който се явява специален по отношение на АПК, не съществува възможност за връщане на преписката на компетентния орган, когато ревизионните актове се отменят като нищожни поради липса на компетентност. Това създава възможност при последващи ревизионни производства, при които порокът е саниран, да се стига до противоречиви съдебни решения относно новия ревизионен акт. Също така се предлага в чл. 63от ДОПК да бъде регламентирана възможността експертиза, възложена в ревизионно производство, да бъде използвана като доказателство в друго ревизионно производство. Промяната е свързана с производства, в които се установява отговорност за данъчни и/или осигурителни задължения по реда на чл. 19 от ДОПК и чл. 177 от ЗДДС“, пишат вносителите.

С проекта се предлага още особените правила за доказване в чл. 116 от ДОПК да се прилагат съответно и при извършване на проверки (чл. 110).

Рисуването е средство за бягство от действителност, в която попадаш, но не искаш да останеш

Предишна новина

Артефактите на Божков, иззети от разследващите, достигнаха 6 332 броя

Следваща новина

Коментари

7 Коментара

  1. 7
    Пленената държава | нерегистриран
    2
    0

    Предесадтелят на Върховния касационен съд на България Лозан Панов пред най-авторитетното издание в Европа – германският „Шпигел“:

    В България има олигархично сливане на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Пример за това е собственикът на медийна империя Делян Пеевски, който неофициално фактически е съпремиер. Ключови институции и власти се намират под негово влияние. Подобно нещо подкопава трите крайъгълни камъка на реалната демокрация – независими съдилища, свободни медии и силна опозиция. Ето защо много граждани имат чувството, че живеят в „пленена“ държава“.
    Лично аз също смятам страната ни за „пленена държава“. Това е нещо, което европейската политика не иска да признае. В Европа се говори много за Унгария и Полша, но за съжаление не и за България.
    Съществена част от съдебната система е корумпирана и превзета, а причината е структурните проблеми в нея. Висшият съдебен съвет, самоуправляващият се орган на българската съдебна система, който решава всички процеси в съдебния апарат, включително назначения, дисциплинарни производства и освобождаване от длъжност, се състои предимно от политически назначени и контролирани членове. Следователно може да се каже, че най-важните части на българската съдебна система се намират под политическо влияние и могат да бъдат корумпирани. Всички съдебни реформи през последните няколко години бяха само симулация на реформи.
    Пример за корупция в съдебната система е проверката на председателя на Апелативен съд – София Даниела Дончева, която не е имала никакви последствия, въпреки установените процесуални нарушения.
    Едно от основните искания на протестиращите в България е оставката на всемогъщия главен прокурор. В България функционира все още старият съветски модел на прокуратурата. Главният прокурор не носи отговорност и може да промени или да спре всяко разследване на прокурорите, които са под негово ръководство. Борисов не иска да промени нищо по този въпрос. Напротив, реакцията му за нова конституция е свързана с предоставяне на още повече правомощия. А това е опасно.
    В черния списък съм на премиера Бойко Борисов заради обявяването ми срещу мимикрията на съдебна реформа и министър-председателят ми изпрати съобщение с предупреждение.
    Досега срещу мен бяха заведени пет дисциплинарни производства. В нито едно от тях не бяха открити нарушения от моя страна. Веднъж бяха разглобени болтовете на гумите на служебния ми автомобил. За щастие, шофьорът го забеляза. Преди три години маскирани мъже с кървави агнешки глави ми препречиха пътя към едно заседание. Жена ми е журналист и издател на немскоезичен български икономически вестник. Срещу нея и мен се водят десетки данъчни и наказателни дела с напълно абсурдни обвинения. Близки до правителството медии от години водят клеветническа кампания срещу нас.
    Лично аз многократно съм изпращал на ЕК доклади за състоянието на съдебната система в България. Мисля, че там са наясно със ситуацията. Може да направите сравнение с болен от рак, чиито жизненоважни органи са засегнати, но всеки път, когато отиде на лекар, му се казва, че е здрав и даже получава бонбони в добавка. Бонбоните в ЕС са многото милиарди евро безвъзмездни средства. Те допринасят за това туморът в България да продължи да се увеличава. Затова хората излязоха сега по улиците. Те искат да победят рака. . Не си затваряй очите, Европа, и не мълчи за ситуацията в нашата страна!
    08.09.2020 г.
    Посолство на ФРГ в София

  2. 6
    ************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 5
    **************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4
    Орлов мос без Т | нерегистриран
    2
    0

    Е добре де-предсрочни избори ще има ли? Щото ащо ще има-с тези изменения евентуално ще се занимава друг парламент.

  5. 2
    | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #1 от "Валерия Велева | нерегистриран":
    Трайчо Трайков, бивш министър на енергетиката и настоящ кмет на столичния район "Средец", осъди КПКОНПИ. Комисията трябва да му изплати почти 100 000 лева за пропуснати ползи и морални вреди, заедно с лихвите, заради производство за конфликт на интереси срещу Трайков.

    Решението е на Административен съд - София-град със съдия Доброслав Руков. Делото е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е заведено от Трайков срещу КПОНПИ като правоприемник на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ).

    Трайков иска обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 119 700 лева, изразяващи се в пропуснати ползи, защото фирма, поканила го на управленска позиция с възнаграждение 19 550 лева на месец (10 000 евро) за 6 месеца, оттеглила предложението. Причината била огласяването на решение от 16.08.2012 г. на КПУКИ, че при Трайков е установен конфликт на интереси.

    Трайков иска още мораторна лихва, считано от 08.11.2016 г. до до предявяване на исковата молба в съда в размер на 36 442 лева, както и обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени душевни болки и страдания, в размер на 12 000 лева, ведно с мораторна лихва, считано от постановяване на незаконосъобразния административен акт 16.08.2012 г. до предявяване на исковата молба в съда в размер на 8902,52 лева, както и законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му заплащане.

    Решението на КПУКИ е отменено като незаконосъобразно на 22.11.2013 г. от Административен съд София-град, отмяната е потвърдена окончателно на 10.11.2014 г. от Върховния административен съд.

    В писмения отговор на КПКОНПИ се иска "намаляване на размера на претендираното обезщетение на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, предвид на обстоятелството, че Трайков сам е сезирал Комисията, предвид множеството медийни публикации за твърдян конфликт на интереси", става ясно от решението на съда.

    По логиката на ответника, ако човек има здравословен проблем и потърси медицинска помощ и вследствие на
    некомпетентност или някаква друга причина здравословното му състояние се влоши, може да се приеме, че той си е виновен сам, защото ако не беше търсил съдействието на медицински специалист, а си бе седял в къщи и се е самолекувал, влошаването е нямало да се случи, отхвърля този аргумент съдия Руков.

    За неимуществените вреди

    Като свидетел е разпитана М. М., живееща на семейни начала с Трайков от 2011 г. Тя разказва, че му е повдигнато обвинение за конфликт на интереси, във връзка с притежавани от него акции на "Каолин".

    Производството завършило с признаване на конфликт на интереси. След обжалване, съдът го оправдал приблизително през 2013 г. За него решението на комисията било шок и голяма изненада, защото изобщо не е очаквал, че е в конфликт на интереси. Тези обстоятелства се отразили много зле на цялото семейство и физически и психически.

    Той престанал да се вижда с хора. Затворил се в себе си, дори и със свидетелката започнал да комуникира по-малко, включително много се притеснявал за това, как ще може да се грижи за семейството си.

    По това време получил и страшни мигренозни кризи. Ходил на невролог и кардиолог. Предписали му лекарства за кръвно и болкоуспокояващи. Това състояние продължило около година. В този период двамата имали и репродуктивни проблеми и посещавали различни специалисти.

    Спермограмата му много се влошила. Към настоящия момент продължава да получава мигренозни кризи. По-рано ги получавал внезапно и по време на шофиране, което го принуждавало да спира. Т. много държал на имиджа си и тези обвинения му се отразили особено тежко.

    Имало изменение и в отношенията с околните и в квартала. Хората от близкото кафене започвали да подвикват: „Ей, мошеник“, „Тъпанар“, когато той минавал от там. Решението на Комисията било много публично оповестено във всички медии.

    Решението на АССГ, с което беше отменено решението, не било оповестено по никакъв начин. Комисията не се извинила по никакъв начин. Състоянието на Т., след подаването на оставка му, като министър било много по-добро, защото не му бил нарушен имиджа. Когато в медиите се появили обвинения за конфликт на интереси, той не се притеснил, защото вярвал, че нещо ще се случи и той не го взел на сериозно.

    Промяната дошла, когато получил обвинение от Комисията за конфликт на интереси през 2012 г.

    Репродуктивни проблеми започнали септември или октомври 2012 г. Освен мигрената и затварянето му започнал да вдига и кръвно.

    Притеснявал се, как тази ситуация се отразява на майка му, защото тя била със заболявания.

    Съвсем естествено е, човек, който никога не е обвиняван в конфликт на интереси, да преживее страх, несигурност за бъдещето, безпокойство и други негативни психически състояния, които в съчетание с личностните характеристики, като завишена чувствителност и емоционалност могат да предизвикат психически стрес, високо кръвно, затвореност, мигрена и дори репродуктивни проблеми.

    В разглеждания казус може основателно да се приеме, че нивото на тези негативни психологически преживявания е било значително завишено, защото като бивш министър Трайков е добре известна в обществото личност, заключава съдът.

    За имуществени вреди

    Съдът приема, приеме, че решението на Комисията се е отразило върху възможността му да започне добре платена работа, от която да реализира доходи. Т.е. налице е причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и имуществените вреди, претърпени от ищеца под формата на неполучени финансови приходи – пропуснати ползи.

    Съдът определя КПКОНПИ да заплати на Трайков обезщетение от 60000 лева и мораторна лихва 18 316.68 лева.

    Осъжда Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), да заплати на Трайков 12000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и мораторна лихва в размер на 6096.27 лева.

    КПКОНПИ трябва да плати и 3227,86 на Трайков за разходи по защитата му, както и 10 лева внесена държавна такса.

    Трайчо Трайков дължи 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на КПКОНПИ.

    Решението на Административния съд - София-град може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред ВАС.

    Трайчо Трайков осъди на първа инстанция антикорупционната комисия. Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно. Върховният административен съд отмени решението на ... Върховните магистрати приемат, че първоинстанционният съд е допуснал ...

  6. 1
    Валерия Велева | нерегистриран
    2
    -1

    Трайчо Трайков, бивш министър на енергетиката и настоящ кмет на столичния район "Средец", осъди КПКОНПИ. Комисията трябва да му изплати почти 100 000 лева за пропуснати ползи и морални вреди, заедно с лихвите, заради производство за конфликт на интереси срещу Трайков.

    Решението е на Административен съд - София-град със съдия Доброслав Руков. Делото е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е заведено от Трайков срещу КПОНПИ като правоприемник на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ).

    Трайков иска обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 119 700 лева, изразяващи се в пропуснати ползи, защото фирма, поканила го на управленска позиция с възнаграждение 19 550 лева на месец (10 000 евро) за 6 месеца, оттеглила предложението. Причината била огласяването на решение от 16.08.2012 г. на КПУКИ, че при Трайков е установен конфликт на интереси.

    Трайков иска още мораторна лихва, считано от 08.11.2016 г. до до предявяване на исковата молба в съда в размер на 36 442 лева, както и обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени душевни болки и страдания, в размер на 12 000 лева, ведно с мораторна лихва, считано от постановяване на незаконосъобразния административен акт 16.08.2012 г. до предявяване на исковата молба в съда в размер на 8902,52 лева, както и законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му заплащане.

    Решението на КПУКИ е отменено като незаконосъобразно на 22.11.2013 г. от Административен съд София-град, отмяната е потвърдена окончателно на 10.11.2014 г. от Върховния административен съд.

    В писмения отговор на КПКОНПИ се иска "намаляване на размера на претендираното обезщетение на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, предвид на обстоятелството, че Трайков сам е сезирал Комисията, предвид множеството медийни публикации за твърдян конфликт на интереси", става ясно от решението на съда.

    По логиката на ответника, ако човек има здравословен проблем и потърси медицинска помощ и вследствие на
    некомпетентност или някаква друга причина здравословното му състояние се влоши, може да се приеме, че той си е виновен сам, защото ако не беше търсил съдействието на медицински специалист, а си бе седял в къщи и се е самолекувал, влошаването е нямало да се случи, отхвърля този аргумент съдия Руков.

    За неимуществените вреди

    Като свидетел е разпитана М. М., живееща на семейни начала с Трайков от 2011 г. Тя разказва, че му е повдигнато обвинение за конфликт на интереси, във връзка с притежавани от него акции на "Каолин".

    Производството завършило с признаване на конфликт на интереси. След обжалване, съдът го оправдал приблизително през 2013 г. За него решението на комисията било шок и голяма изненада, защото изобщо не е очаквал, че е в конфликт на интереси. Тези обстоятелства се отразили много зле на цялото семейство и физически и психически.

    Той престанал да се вижда с хора. Затворил се в себе си, дори и със свидетелката започнал да комуникира по-малко, включително много се притеснявал за това, как ще може да се грижи за семейството си.

    По това време получил и страшни мигренозни кризи. Ходил на невролог и кардиолог. Предписали му лекарства за кръвно и болкоуспокояващи. Това състояние продължило около година. В този период двамата имали и репродуктивни проблеми и посещавали различни специалисти.

    Спермограмата му много се влошила. Към настоящия момент продължава да получава мигренозни кризи. По-рано ги получавал внезапно и по време на шофиране, което го принуждавало да спира. Т. много държал на имиджа си и тези обвинения му се отразили особено тежко.

    Имало изменение и в отношенията с околните и в квартала. Хората от близкото кафене започвали да подвикват: „Ей, мошеник“, „Тъпанар“, когато той минавал от там. Решението на Комисията било много публично оповестено във всички медии.

    Решението на АССГ, с което беше отменено решението, не било оповестено по никакъв начин. Комисията не се извинила по никакъв начин. Състоянието на Т., след подаването на оставка му, като министър било много по-добро, защото не му бил нарушен имиджа. Когато в медиите се появили обвинения за конфликт на интереси, той не се притеснил, защото вярвал, че нещо ще се случи и той не го взел на сериозно.

    Промяната дошла, когато получил обвинение от Комисията за конфликт на интереси през 2012 г.

    Репродуктивни проблеми започнали септември или октомври 2012 г. Освен мигрената и затварянето му започнал да вдига и кръвно.

    Притеснявал се, как тази ситуация се отразява на майка му, защото тя била със заболявания.

    Съвсем естествено е, човек, който никога не е обвиняван в конфликт на интереси, да преживее страх, несигурност за бъдещето, безпокойство и други негативни психически състояния, които в съчетание с личностните характеристики, като завишена чувствителност и емоционалност могат да предизвикат психически стрес, високо кръвно, затвореност, мигрена и дори репродуктивни проблеми.

    В разглеждания казус може основателно да се приеме, че нивото на тези негативни психологически преживявания е било значително завишено, защото като бивш министър Трайков е добре известна в обществото личност, заключава съдът.

    За имуществени вреди

    Съдът приема, приеме, че решението на Комисията се е отразило върху възможността му да започне добре платена работа, от която да реализира доходи. Т.е. налице е причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и имуществените вреди, претърпени от ищеца под формата на неполучени финансови приходи – пропуснати ползи.

    Съдът определя КПКОНПИ да заплати на Трайков обезщетение от 60000 лева и мораторна лихва 18 316.68 лева.

    Осъжда Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), да заплати на Трайков 12000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и мораторна лихва в размер на 6096.27 лева.

    КПКОНПИ трябва да плати и 3227,86 на Трайков за разходи по защитата му, както и 10 лева внесена държавна такса.

    Трайчо Трайков дължи 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на КПКОНПИ.

    Решението на Административния съд - София-град може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред ВАС.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.