Медийната публичност на наказателните производства в досъдебна фаза не е забранена от стандартите на ООН и Съвета на Европа

Медийната публичност на наказателните производства в досъдебна фаза не е забранена от стандартите на ООН и Съвета на Европа
Д-р Щерьо Ножаров

Напоследък се засилиха критиките срещу прокуратурата за това, че оповестява медийно информация в рамките на досъдебните производства. Това в повечето случаи се мотивира като paзpyшaвaне на ycтoитe нa cтoпaнcĸия живoт и cвoбoднaтa инициaтивa; пocегателство бeз вcяĸaĸви дoĸaзaтeлcтвa върху „cвeтъл бизнec“, paзвивaл ce в пpoдължeниe нa дeceтилeтия „пpeд oчитe нa цялoтo oбщecтвo“.

Нека да направим международноправен анализ как е уреден този въпрос в правните актове и стандарти на ООН и ЕС за да бъда обективен и безпристрастен:

Стандартите на ООН за медийно разгласяване във фазата на досъдебното производство

На стр.71 от Статут и роля на прокурорите, (UNODC 2014) е казано:

„Насоки относно ролята на прокурорите

13. При изпълнение на своите задължения прокурорите: […]

в) пази поверителни въпросите, освен ако изпълнението на служебните задължения или нуждите на правосъдие не изискват друго;“

Обществото и медиите, които го информират, имат постоянен интерес към правораздаването. В резултат на това случаите, които се разглеждат от прокуратура, понякога могат да привлекат вниманието на медиите. Прокурорските служби трябва да могат да удовлетворяват правото на обществеността да знае за аспекти на наказателно производство, като в същото време не застрашава самото производство чрез разпространение на информация, подлежаща на забрана за публикуване, или чрез коментари, които биха могли да се считат за провокативни или вредни за обвиняемия, който е под съд, или за самия ход на процеса.

Какви са нуждите на правосъдието може да прецени и главният прокурор, който според тези стандарти може да издаде и насоки важащи за органите на досъдебното производство или да вземе преценка във всеки един конкретен случай.

Разпоредби на Международния пакт за граждански и политически права на ООН (UN Human Rights)

Международния пакт за граждански и политически права е Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. (- ДВ, бр. 60 от 1970 г. В сила за България от 23.03.1976 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн. бр. 43 от 28.05.1976 г.).

Между българската и оригиналната версия на английски език има известни минимални разлики. Поради това водеща в случая ще бъде версията на английски (Adopted and opened for signature, ratification and accession by General Assembly resolution 2200A (XXI) of 16 December 1966 entry into force 23 March 1976, in accordance with Article 49, United Nations High Commissioner for Human Rights).

В чл.14 (изр. трето) от Пакта на ООН е записано в оригинал:

„The press and the public may be excluded from all or part of a trial for reasons of morals, public order (ordre public) or national security in a democratic society, or when the interest of the private lives of the parties so requires, or to the extent strictly necessary in the opinion of the court in special circumstances where publicity would prejudice the interests of justice“.

Този текст може да се тълкува, че като принцип обществеността има право да знае какво се случва в един съдебен процес още преди той да е завършил. И само, ако се налага, това право на обществеността може да бъде ограничено. Съдебният процес (trial) дефинитивно стартира още от самото начало на съдебните действия и включва съдебното дирене, представянето на доказателства, а не фазата на публикуване на съдебното решение.

Разпоредби на Съвета на Европа

Препоръка Rec (2003) 13 на Съвета на Европа относно предоставянето на информация чрез медиите във връзка с наказателни производства:

„Принцип 6 - Редовна информация по време на наказателно производство

В контекста на наказателни производства от обществен интерес или други наказателни производства, които са привлекли особено внимание от страна на обществеността, съдебните органи и полицейските служби трябва да информират медиите за техните основни действия, стига това да не накърнява тайната на разследванията и полицейските разследвания или да забави или да възпрепятства изхода на производството. В случаи на наказателно производство които продължават за дълъг период, тази информация следва да се предоставя редовно

Стандарти за наказателно правосъдие за функцията на прокуратурата

“THE AMERICAN BAR ASSOCIATION” (САЩ) е публикувала „Стандарти за наказателно правосъдие за функцията на прокуратурата“:

Стандарт 3-1.10 „Изявления в медиите“

„(в) Прокурорът не трябва да прави, да дава основание или да разрешава или да опрощава изготвянето на публично изявление, което прокурорът знае или разумно трябва да знае, че ще има съществена вероятност да нанесе съществени щети на наказателно производство или да засили общественото осъждане на обвиняеми, но прокурорът може да прави изявления, които информират обществеността за естеството и степента на действията на прокурора или правоприлагането и служат на законна цел на правоприлагането. Прокурорът може да направи публично изявление, в което обяснява защо наказателните обвинения са отхвърлени или отхвърлени, но трябва да се грижи да не предполагат вина или да накърняват по друг начин интересите на жертвите, свидетелите или субектите на разследването. Публичните изявления на прокурора трябва в противен случай да съответстват на стандартите на ABA относно честното изпитване и публичния дискурс.“

В заключение според международните правни актове и стандарти на ООН и Съвета на Европа прокуратурата може да дава информация на медиите, ако интересите на правосъдието и обществеността налагат това. Разбира се като не нарушава и правата на другите участници в досъдебното производство.

Също в най-демократичните и развити държави в света това е допустимо, включително и в САЩ, ако гледаме правилата на The American Bar Association.

Д-р Щерьо Ножаров  е автор на научни публикации, които са  реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS (Elsevier) и Web of Science (core collection), където е и цитиран. Хоноруван преподавател е в Националния институт на правосъдието, като води няколко курса в областта на наказателното и авторското право.

Канен е за съавтор и е цитиран от престижни международни институции: През 2018г.  д-р Щерьо Ножаров е цитиран от ООН като автор с индивидуален приност за създаването на: “United Nations, 2018, Working Together: Integration, institutions and the Sustainable Development Goals, World Public Sector Report 2018, Division for Public Administration and Development Management, Department of Economic and Social Affairs, (DPADM), New York, April.,ISBN: 978-92-1-123207-3 ” През 2019г. Европейската банка за възстановяване и развитие (European Bank for Reconstruction and Development-EBRD) цитира д-р Щерьо Ножаров от УНСС в свой документ от месец декември 2019 г. със заглавие: Discussion Paper – Building an Effective Debt Enforcement Framework.

Докладът на ДАНС за 2019 г. обяви, че терористичната заплаха за България е нулева

Предишна новина

Кой може да кара е-тротинетка, с каква скорост, от колко години, а и къде?

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 9
    Петко | нерегистриран
    2
    0
    До коментар #8 от "анонимен | нерегистриран":
    Авторът на статията, който така компетентно цитира международни правни актове, може ли да поясни дали е юрист въобще? Защото май не е....

    Дори е адвокат в САК. Регистърът на колегията е публичен-всеки може да провери

  2. 8
    анонимен | нерегистриран
    0
    -3

    Авторът на статията, който така компетентно цитира международни правни актове, може ли да поясни дали е юрист въобще? Защото май не е....

  3. 7
    Rhapsody of fire | нерегистриран
    13
    -3

    Прекрасно. Изложеното от д-р Ножаров доказва че действията на прокуратурата НЕ се обосновават с нито една от изложените правни хипотези и действията и се характеризират като злоумишлени агитация, пропаганда и манипулиране на общественото мнение.

  4. 6
    | нерегистриран
    21
    -4

    Практически следва да се отчита, че
    1.Вървим по много тънък лед/ по -тънък от класическия тънък лед:)/
    2.Обществен интерес и неща, които са интересни на обществото са различни понятия
    3.При оповестяване на доказателства всякаква помисъл за манипулация, избирателно цитиране, представяне на части от разговори и доказателства е изключена.
    Едно решение срещу Грузия

    Фактите: По време на въоръжения конфликт в Абхазия, в периода 1992-93 г. местно паравоенно формирование, предвождано от г-н Е.К., защитавало долината на р. Кодори (т.нар. Кодорски проход) от силите на сепаратистите. След 1994 г. то продължило да действа със статут на батальон от въоръжените сили на Грузия с цел осигуряване на безопасността в района. През 2005 г. Министерството на отбраната разпоредило разпускането му, но Е.К. отказал да изпълни заповедта и на 22 юли 2006 г. публично обявил неподчинение. Според него централното правителство планирало насилствено установяване на контрол в региона, което можело да ескалира в гражданска война. Било образувано наказателно производство и разследващите органи получили разрешение за подслуване и записване на телефонните разговори на Е.К. Събитията в Кодорския проход получили широко медийно отразяване. В телевизионни интервюта жалбоподателят – тогава изявен опозиционер, заявил, че правителството несправедливо третира Е.К. като бунтовник и предател и че използването на сила в района би имало пагубни последици за страната. След проведена на 25 и 26 юли 2006 г. операция, правителството установило контрол върху прохода. По време на операцията частната телевизия „Рустави 2“ излъчила запис на телефонен разговор от 23 юли с.г. между Е.К. и жалбоподателя, който според журналиста бил предоставен от Министерството на вътрешните работи (МВР). В него Е.К. споделял, че представител на Абхазките сепаратистки сили му е предложил военна помощ. Още същата вечер жалбоподателят заявил по друга телевизия, че излъченият запис е умишлено манипулиран, като е заличена частта от разговора, в която Е.К. казал, че е отхвърлил това предложение. Отново същата вечер заместник-председателят на парламента, а по-късно и председателят на парламентарната комисия по отбраната и сигурността направили в ефира на „Рустави 2“ изявления в смисъл, че излъченият запис потвърждава измяната на жалбоподателя, Е.К. и поддръжниците им, за която следва да бъдат съдени и наказани. 14 На следващия ден жалбоподателят бил разпитан като свидетел по наказателното производство и отново изтъкнал, че записът е манипулиран с цел да се внуши, че Е.К. би приел военна помощ от сепаратистите. Против Е.К. задочно било повдигнато обвинение за държавна измяна, а на следващия ден жалбоподателят бил арестуван и му били повдигнати две обвинения – за това, че не съобщил на властите за възможното участие на Абхазките сепаратистки сили в бунта, и за съучастие в измяната на Е.К. под формата на оказана му подкрепа с инструкции, съвети, информация и окуражаване. Единственото доказателство, на което било основано първото обвинение, бил телефонният разговор във вида, в който бил излъчен по „Рустави 2“. Материалите по наказателното производство съдържали официална разпечатка на разговора, изготвена от МВР на 29 юли 2006 г, която включвала посочената от жалбоподателя и липсваща в излъчения запис част. Съдът взел по отношение на жалбоподателя мярка за неотклонение „задържане под стража“ и двукратно продължил срока ѝ по искане на разследващите органи. Жалбоподателят бил освободен през ноември 2006 г., непосредствено след като в съда бил внесен обвинителен акт против него със същите обвинения. В хода на досъдебното производство жалбоподателят подал до Главната прокуратура сигнал, че полицията умишлено е подправила и предоставила на медиите записа на подслушания негов телефонен разговор с Е.К., а в съдебно производство поискал в тази връзка да бъдат разпитани свидетели. Главната прокуратура отказала да образува наказателно производство, като приела, че явно телевизията е съкратила записа, чиято пълна разпечатка се съдържала в досието по наказателното дело. Съдът не допуснал разпит на исканите свидетели поради междувременното оттегляне на първото обвинение против жалбоподателя, основано на този запис. По второто обвинение жалбоподателят бил признат за виновен на две съдебни инстанции, но президентът го помилвал и висящото производство пред Върховния съд било прекратено. Решението: 50-60. Съдът приема, че не е извършено твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 5, § 3 от Конвенцията. Той намира за релевантни и достатъчни изложените от националните съдилища основания за задържането му под стража и за продължаването на неговия срок, по-специално опасността от укриване и главно от възпрепятстване на разследването с оглед на активната фаза, на която се е намирало, и на обстоятелството, че съобвиняемите му са били на свобода. Като взема предвид изводите на съдилищата относно трудността на разследването и липсата на произволни забавяния в него, както и освобождаването на жалбоподателя веднага след приключването му, Съдът приема също така, че е положено необходимото „особено усърдие“. 61-71. По основаното на чл. 5, § 4 от Конвенцията оплакване на жалбоподателя, че производствата по обжалване на съдебните актове за предварителното му задържане са протекли без устното му изслушване, Съдът припомня практиката си и намира за достатъчно, че жалбоподателят е участвал във всички първоинстанционни съдебни заседания във връзка със задържането му, а след писмената процедура по обжалването съдилищата са изложили адекватни мотиви защо първоинстанционните решения следва да бъдат потвърдени. Що се отнася до оплакването на жалбоподателя, че не му е бил осигурен незабавен достъп до всички доказателства, на които се е основавало искането за задържането му под стража, Съдът също не установява нарушение на чл. 5, § 4, като припомня изискването на тази разпоредба за бързина и намира, че ограниченият достъп до материалите по делото в началния етап на задържането на жалбоподателя е бил компенсиран от незабавното му запознаване със списъка на доказателствата и от обстоятелството, че твърденията срещу него са се основавали на собствените му изявления пред телевизии, публичните изявления на Е.К. и излъчения запис на телефонния разговор помежду им, така че той е бил в състояние да се защити ефективно. 72-77. Жалбоподателят се оплаква и от нарушение на чл. 6, § 2 от Конвенцията. С 15 изявленията на членове на парламента относно неговата виновност, както и с това, че МВР предоставило на медиите редактиран запис на негов телефонен разговор, властите нарушили правото му да бъде считан за невинен до доказване на вината му в съответствие със закона. Правителството прави възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита по двете части на оплакването. По втората му част изтъква, че разпространяването на записа е било необходимо заради повишения обществен интерес по важна тема, а жалбоподателят е имал възможността публично да изрази становище по него. Във връзка с твърдението, че е бил манипулиран, правителството представя пред Съда запис, идентичен по продължителност и съдържание с излъчения, като заявява, че това е пълният запис и по делото не съществува друга версия. Въпрос на преценка на медията било дали да излъчи само части от него или да не го излъчи въобще и жалбоподателят можел да заведе гражданско дело срещу нея. 78-80. По допустимостта на оплакванията по чл. 6, § 2 Съдът разглежда най-напред въпроса за приложимостта на тази разпоредба в случая. Той отбелязва, че чл. 6, § 2 се отнася до лице, „обвинено в (…) престъпление“ и че въпреки липсата на възражение за недопустимост на това оплакване поради несъвместимост ratione materiae с чл. 6, § 2, въпросът има връзка с неговата юрисдикция, поради което следва да го разгледа по своя инициатива (Mirovni Inštitut v. Slovenia, no. 32303/13, § 27). Съдът препраща към относимата си практика по чл. 6, § 2, обобщена по делото Blake v. United Kingdom ((dec.), no. 68890/01, §§ 120-121). Записът е бил разпространен четири дни преди на жалбоподателя да бъде официално повдигнато обвинение. Съдът припомня обаче, че трябва да разгледа действителното положение зад онова, което се вижда на пръв поглед, и отбелязва, че едното от обвиненията се е основавало изключително на въпросния запис. Твърдяното недобросъвестно поведение на властите, ако бъде установено при разглеждането на оплакването по същество, в съчетание с близостта във времето на разпространяването на записа, разпита на жалбоподателя и повдигането на обвинение срещу него, би могло, при конкретните обстоятелства, да обоснове приложимост на закрилата на чл. 6, § 2 още от момента, в който МВР е направило публично достояние версията на записа, за която се твърди, че е манипулирана (Blake, §§ 120-121 и 123). Следователно въпросът за приложимостта на чл. 6, § 2 е толкова тясно свързан със съществото на оплакването, че следва да бъде разгледан едновременно с него. 81-84. По възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита Съдът отбелязва във връзка с първата част на оплакването (относно изявленията на депутати) че съгласно националното законодателство жалбоподателят е могъл да го повдигне в хода на наказателното производство или да го предяви отделно като гражданскоправна претенция, но нито се е възползвал от тези възможности, нито по какъвто и да било начин е поставил въпроса пред властите. Следователно той действително не е изчерпил вътрешноправните средства за защита и оплакването в тази му част е недопустимо. За разлика от това, жалбоподателят е релевирал на национално ниво втората част на оплакването си, като е настоял прокуратурата да образува наказателно производство за манипулирането на записа и националният съд да изследва този въпрос, поради което Съдът отхвърля възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства по оплакването в тази му част и го обявява за допустимо. 85-87. По съществото на оплакването по чл. 6, § 2 във втората му част Съдът припомня, че чл. 10 от Конвенцията защитава и свободата на получаване и разпространяване на информация. „Следователно чл. 6, § 2 не може да представлява пречка за властите да информират обществеността за висящи наказателни производства, но изисква те да правят това с цялата предпазливост и сдържаност, необходима за зачитането на презумпцията за невиновност“. 88-93. Съдът отбелязва разликата в твърденията на страните по въпроса дали записът е бил редактиран и от кого, както и че жалбоподателят е бил последователен в своите твърдения, докато в тези на правителството има несъответствия. Така пред Съда правителството поддържа, че 16 съществува само една версия на записа, а в отказа си за образуване на наказателно производство Главната прокуратура е приела, че телевизията е съкратила записа, чиято пълна разпечатка се съдържа в досието по наказателното дело. Тя е изготвена от МВР и не е оспорена. Следователно изходящи от самите власти документи показват, че има две версии на записа. Съдът отбелязва също, че според наличната информация записът е бил предоставен на телевизията от МВР. Журналистът от същата телевизия, интервюирал жалбоподателя след излъчването на записа, е заявил, че от медията не може да се очаква да проверява истинността на предоставената ѝ информация преди да я излъчи, когато съществува засилен обществен интерес по толкова важен въпрос. Съдът отбелязва, че с оглед на изложеното следва да прецени дали твърдяното от жалбоподателя манипулиране на записа от властите преди предоставянето му на медиите е доказано „извън разумно съмнение“ и намира, че трябва да направи изводи от наличните данни и поведението на властите и да процедира на базата на заключение, че твърденията на жалбоподателя са обосновани. 94. Що се отнася до съответствието на подобно поведение с чл. 6, § 2, Съдът пристъпва към разглеждане на последователните действия в съвкупността им, съгласно възприетия по-горе подход. Той отбелязва, че спорният запис е направен в рамките на образуваното на 22 юли 2006 г. наказателно производство, по което покъсно е обвинен и жалбоподателят. „Още по-важно е, че разследващите органи са манипулирали този запис преди да го предоставят на медията на 25 юли 2006 г., за да се внуши, че при бунта си Е.К. си е сътрудничел с Абхазките сепаратистки сили, както и че жалбоподателят е одобрявал това.“ На следващия ден жалбоподателят е разпитан като свидетел, а три дни по-късно са му повдигнати обвинения, едното от които – основано изключително на разпространения манипулиран запис. „Тази поредица от тясно взаимносвързани събития, разгледани като едно цяло, показва, че от гледна точка на приложимостта на чл. 6, § 2 положението на жалбоподателя е било реално засегнато от действията на разследващите органи, които неоправдано са предизвикали подозрение по отношение на него, като са подправили и разпространили доказателствен материал с цел след това да му повдигнат обвинение, основано именно на този материал (сравни Blake, § 123).“ 95-96. Съдът отчита и факта, че обвинителният акт, внесен почти четири месеца след излъчването на записа, все още е включвал оттегленото по-късно обвинение за недоносителство, въпреки че при наличието по делото на разпечатка с пълното съдържание на разговора и при многобройните възражения на жалбоподателя в тази връзка, прокуратурата трябва да е била напълно наясно относно недостоверността на доказателството, послужило като основание за това обвинение, поради манипулирането му от МВР. При тези обстоятелства Съдът намира, че представянето на жалбоподателя като виновен в недоносителство е продължило поне още четири месеца след първоначалното излъчване на записа. В допълнение, веднага след разпространението на записа членове на парламента са го коментирали в няколко свои изявления и са изразили становища за ролята на жалбоподателя в събитията в Кодорския проход, които, въпреки обявяването на свързаното с тях оплакване за недопустимо, са „индикация за цялостната обстановка около разпространението на записа и знак, че той е способствал да се създаде впечатление, че жалбоподателят е извършил престъпленията, в които е обвинен, още преди вината му да е доказана пред съда“. 97. В светлината на изложеното Съдът счита, че „разпространението на записа на телефонния разговор между жалбоподателя и Е.К. в манипулирана форма не може да бъде оправдано с обществения интерес от информация за събитията в Кодорския проход“ и намира, че „участието на властите в манипулирането на аудиозаписа и в последващото му предоставяне на медиите е способствало жалбоподателят да бъде възприет като виновен преди вината му да бъде доказана пред съд“, поради което приема, че при конкретните обстоятелства в случая чл. 6, § 2 от Конвенцията е приложим и е нарушен

  5. 5
    ? | нерегистриран
    29
    -5

    Нещо липсва посочване на относима практика на ЕСПЧ по приложение на тези актове. Защото такава има. Няма прокуратура от нормалния свят, която на следващия ден от изземване на телефон, да публикува част от съдържанието на кореспонденцията в него.

  6. 4
    Браво | нерегистриран
    5
    -38

    Най-после се появи нещо различно от соросоид медийните активисти. Казано точно и ясно, може да се изнася и информация по неприключили дела.

  7. 3
    Божко Василев | нерегистриран
    12
    -19

    А когато обвиняемите олигарси притежават медии или издържат групи медии чрез мащабни реклами-това не е ли формиране на общественото мнение в ущърб на интересите на правосъдието. Как да се бори тогава прокурора?

  8. 1
    RRR | нерегистриран
    26
    -5

    Я бе, докторе, кажи как се действа с предварително формираното мнение заради изнесени части от доказателства и последващото искане за отвод на състава поради предубеденост.Или ти в зала не си влизал.Сега разбирам проблема на НИПаджииите.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.