Международният арбитраж в полза на търговските отношения

Международният арбитраж в полза на търговските отношения
Снимка: Pixabay

Какво представлява международният арбитраж? Кога се прилага? Какво прави Международният арбитражен съд и кога помага, както и какви закони, регламенти и директиви го уреждат? Оказва се, че арбитражът, разгледан в контекста на правото на Европейския съюз, е сравнително непопулярна тема, но за сметка на това все повече набира скорост и приложение сред чуждестранните компании, стъпили в България и уреждащи търговските си отношения с други дружества.

Международният арбитраж се ползва като хибридна форма при разрешаване на международни спорове. Сам по себе си съчетава гражданско-правното и общо-правното производство, освен това позволява страните сами да си разработят арбитражната процедура, чрез която следва да се реши казусът. Едно от честите приложения на международния арбитраж е по отношение на търговските взаимоотношения, пораждащи се между различни компании от една държава в друга. Особено актуално застъпен стана в последните години и в България, тъй като, както е известно, аутсорснатите фирми на големи и известни брандове стъпиха на родна територия и започнаха колаборации с национални партньори. Страните сключват арбитражни споразумения в търговските си договори с други предприятия, така че ако възникне спор, те са длъжни да арбитрират, а не да водят традиционните съдебни спорове.

Обикновено арбитражните споразумения са много кратки. Клаузата за арбитраж на модела на ICC (Международната търговска камара), например, гласи:

"Всички спорове, произтичащи от или във връзка с настоящия договор, се решават окончателно съгласно Арбитражните правила на Международната търговска камара от един или повече арбитри, назначени в съответствие с посочените правила."

Най-популярните правила на арбитраж са тези на Международната търговска камара ("ICC"), Лондонският съд за международен арбитраж ("LCIA"), Международният център за решаване на спорове на Американската арбитражна асоциация ("ICDR") и правилата на Сингапурския международен арбитражен център ("SIAC") и Международния арбитражен център в Хонконг ("HKIAC"). Инвестиционните арбитражи често се решават съгласно правилата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка ("ICSID") или Комисията на ООН за международното търговско право ("UNCITRAL"). Много арбитражи, включващи руски бизнес, се провеждат съгласно правилата на Стокхолмската търговска камара ("ВКС"). 

Ползите от международния арбитраж са много. Едни от тях са, че решението на споровете става по-бързо в сравнение с класическите съдебни процедури, по-евтин е, по-бърз (т.нар. процедура fast-tack), смята се че дори е по-качествен, поради факта, че често пъти вътрешните съдилища са претоварени с дела и могат да не дадат висококачествено правно решение. Международният арбитраж е гъвкав, конфиденциален и неутрален.

Изпълнението на този тип арбитраж и решения, стават благодарение на договора от Нюйоркската Конвенция, в сила от юни 1959 г. Чрез договора международните арбитражни решения могат да се изпълняват в повечето страни за разлика от традиционните съдебни решения. Към настоящия момент, държавите ратифицирали Конвенцията са 150.

Основните закони, с които се борави по време на спор, са регламентиращото право на договор, или правото на деликт, свързан с договор, арбитражните закони на седалището на арбитража, и конвенцията в Ню Йорк и Вашингтон (алтернативно известна като Конвенцията ICSID). Необходимо е да отбележим, че влияние при решаване на спорове по реда на международния арбитраж, оказват и самите вътрешни арбитражни закони. Те са тези, които задават правилата относно това, какъв ще бъде начинът на разглеждане, отмяна на производствата, наличието на искове и др.

Справка на Internationl Arbitration Attorney сочи, че към момента 72 държави (UNCITRAL Model Law) имат вътрешни закони за арбитраж, в това число попада и България.

Специално в България е наличен и Закон за международния търговски арбитраж:

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.) Този закон се прилага за международния търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1993 г.) Международният търговски арбитраж разрешава граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения, както и спорове за попълване празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ако местожителството или седалището на поне една от страните не е в Република България.

През 2008 г. е създаден Международен арбитражен съд (ICC), организацията е независима и представляваща част от Международната търговска камара ("ICC"), най-голямата бизнес организация в света, със седалище в Париж, Франция. Международният арбитражен съд, въпреки че се нарича „Съдът“, не е съдебен орган и сам не взема решения по съществените аспекти на спорните въпроси. 

Изключения при международния арбитраж не са непознати. Спираме се на становището на Съдът на ЕС по казуса West Tankers.

С решението може да се твърди, че това е „арбитражното изключение”. До някаква степен решението е в противоборство с разбирането на Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в член 81, ал.2, точка „а”;, че съдебното сътрудничество преминава през взаимното признаване между държавите членки на извънсъдебни решения и тяхното изпълнение.

Казусът е от 2009 г. и гласи: ‘‘Признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения — Регламент (ЕО) № 44/2001. Компетентност на съд на държава членка да издаде разпореждане, което забранява на дадена страна да започне или да продължи производство пред юрисдикция на друга държава членка, по съображение че това производство противоречи на арбитражно съглашение — Нюйоркска конвенция‘‘

Страните са Generali Assicurazioni Generali SpA срещу West Tankers Inc. Запитването е отправено в рамките на спор между Allianz SpA, с предишно наименование Riunione Adriatica di Sicurtà SpA, и Generali Assicurazioni Generali SpA (наричани Allianz и Generali), от една страна, и West Tankers Inc., по повод на отговорността на последното дружество за непозволено увреждане, както и преюдициалното запитване относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът се позовава на Международното право - Член II, параграф 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, подписана в Ню Йорк на 10 юни 1958 г., на oбщностното право - Съгласно текста на съображение 25 от Регламент № 44/2001 и на националното право - Член 37, параграф 1 от Закона за Върховния съд от 1981 г.

А решението е следното: Издаването от юрисдикция на държава членка на разпореждане, което има за цел да забрани на дадено лице да започне или да продължи производство пред юрисдикциите на друга държава членка, по съображение, че това производство противоречи на арбитражно съглашение, е несъвместимо с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Още по темата

Незаконно поставен е кабелът, убил след токов удар момче в София

Предишна новина

Съд за двама обвинени у нас за участие в международна група за трафик на колумбийски кокаин

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.