Минималните адвокатски хонорари стигнаха до съда в Люксембург

Минималните адвокатски хонорари стигнаха до съда в Люксембург

Нарушават ли минималните адвокатски хонорари в България конкурентното право на Европейския съюз. Това е един от седемте въпроса, които Софийският районен съд е отправил на 26 април до Съда на ЕС.

В преюдициално запитване съдия Иван Георгиев иска магистратите в Люксембург да се произнесат по съответствието на няколко разпоредби от Закона за адвокатурата (ЗА) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с различни европейски норми.

Повод за питането са две конкретни дела на доклад на съдия Георгиев. По първото се иска присъждане на разноски, които включват хонорар от 60 лв. за адвокат, при положение, че минималното заплащане в случая, според приетото от Висшия адвокатския съвет (ВАдС), трябва да е 300 лв. По второто дело, послужило за повод за сезирането на съда в Люксембург, пък се претендират 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Основният проблем, който поставя съдия Георгиев, е свързан с чл. 36 ал. 2 от ЗА, който предвижда, че възнаграждението на адвоката не може да бъде по-ниско от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Той пита съда в Люксембург дали тази регулация противоречи на чл. 101, §1 ДФЕС, който забранява ограничаването на конкуренцията в Евросъюза. В запиването се развива тезата, че ВАдС е сдружение на предприятия, осъществяващи свободна професия, което разполага с правото предварително да определя минималните цени на тези предприятия, т.е. адвокатите, защото му е предоставена държавна компетентност.

Проблемът с регулациите на свободната адвокатска професия и дали те нарушават свободната конкуренция в ЕС се поставя не за първи път, в най-различни аспекти и не само за България. За минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответствието им с правото на ЕС бяха образувани съединени дела С-94/2004 и С-202/2004. През декември 2006 г. съдът в Люксембург прие, че разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС не забраняват на държавите-членки да приемат законодателни мерки за одобряване на фиксирана скáла на минималните възнаграждения, на базата на предложение, направено от професионалното обединение на адвокатите.

"За разлика от решението по това дело обаче, в процесния случай, държавата и националното законодателно тяло не могат да упражнят никакъв контрол върху определените минимални цени на адвокатските възнаграждения. СЕО посочва в решението по съединени дела С-94/2004 и С-202/2004, че няма пречка националното законодателство да уреди различните хипотези на минимални възнаграждения, като това одобрение става post factum, а ролята на професионалната организация на адвокатите е само спомагателна - да направи предложение, което няма обвързващ характер", посочва съдия Георгиев в запитването си. И подчертава: "В отклонение от този казус, в Република България националното законодателство допуска по силата на предварително дадена законова делегация, ВАдвС (орган, избран само от адвокати) да приема самостоятелно минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да е необходима последващата санкция на държавен орган".

Той дава и пример за това какво се случи, след като през 2013 г. Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение, според което при намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът трябва да определи еднократния минимален размер, а не трикратния, както беше предвидил ВАдС в наредбата си. "Само няколко месеца след приемането на тълкувателното решение ВАдвС прие изменения в Наредба №1, с които увеличи размерите на минималните адвокатски възнаграждения, много от които бяха завишени трикратно и по този начин орган на адвокатурата "преодоля" последиците на задължителната съдебна практика", пише съдия Георгиев.

В запитването се иска и тълкуване за съответствието на забраната в българския ЗА да се пада под минимумите на възнагражденията със забраната за ограничаване на свободното предоставяне на услуги в чл. 56, §1 от ДФЕС. Съдия Георгиев пита съда в Люксембург и дали разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК противоречи на чл. 101, §1 ДФЕС в частта, с която не допуска намаляване на адвокатското възнаграждение под минималния размер по наредбата на ВАдС. И иска Съдът на ЕС да разтълкува дали определянето като дисциплинарно нарушение на уговарянето на хонорар под минимума в наредбата (чл. 132 т. 5 ЗА) нарушава чл. 101, §1 ДФЕС.

Втората част от преюдициалното запитване е посветена на правилото в ГПК (чл. 78 ал.8), че на юрисконсултите се присъжда адвокатско възнаграждение. Разпоредбата вече беше атакувана в Конституционния съд с аргументи за погазване на принципи в основния закон. Сега съдия Георгиев поставя въпроса дали тя нарушава и 101, §1 ДФЕС и Директива 77/249/ЕИО.

Той изброява разликите в статута на адвокатите и юрисконсултите. Юрисконсултите не подлежат на санкция, ако паднат под минималния хонорар, на трудов договор са и спечелването на делото не се отразява на възнаграждението им, не полагат изпит, за тях няма изискване за стаж и тн.

"Правото на възнаграждение е основно право на адвоката (чл. 36, ал. 1 ЗА) и посредством този съществен елемент на договора между адвоката и клиента, следва да се приеме, че адвокатът осъществява стопанска дейност и отговаря на определението за "предприятие" по смисъла на правото на конкуренцията. Юрисконсултът обаче не е самостоятелен стопански субект. Неговата ангажираност по силата на трудовия договор с работодателя му, го прави подчинен на разпорежданията и на дисциплинарната власт на икономически по-активната страна в правоотношението. Поради тази причина юрисконсултът не е "предприятие", не осъществява стопанска дейност, а услугите, които предоставя, са част от трудовите му задължения. В този ред на мисли, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК приравнява юрисконсултите на адвокатите, гарантирайки им правото на "адвокатско възнаграждение". По този начин работодателите, посредством наетите от тях юрисконсулти, осъществяват конкурентна на адвокатската дейност, което е в противоречие с изискванията на Директива 77/249/ЕИО от 22.03.1977 г. на Съвета, относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (Директива 77/249/ЕИО), уреждаща мерките за улесняване на ефективното упражняване на адвокатската професия под формата на предоставяне на услуги", пише в преюдициалното запитване.

Последният въпрос, който се поставя в него гласи: "Противоречи ли разпоредбата на §2а ДР Наредба № 1 на Директива 2006/112/ЕО, която допуска ДДС да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия (относно включването на ДДС като част от дължимия адвокатски хонорар)?".

Повод за него е първото дело, цитирано от съдия Георгиев, по което на адвоката е заплатено възнаграждение, върху което е начислен ДДС.

Ето как се обяснява казусът в преюдициалното запитване: "Съобразно правилото на § 2а от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1, за нерегистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията "...и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение". Това означава, че при уговорено възнаграждение в размер например на 300 лева, ако адвокатът не е регистриран по ЗДДС, адвокатското му възнаграждение би било в такъв размер. Ако обаче адвокатът е регистриран по ЗДДС, адвокатското възнаграждение би било в размер на 360 лева, тъй като ставката на данъка е 20 на сто върху данъчната основа, съобразно правилото на чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

Получава се парадоксалната ситуация, при която данъкът се приема за част от възнаграждението. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) урежда данъка като публично вземане, като нито размерът, нито дължимостта му зависят от волята на страните, а режимът на начисляване се подчинява на императивни правни норми. В този смисъл, § 2а ДР Наредба № 1 смесва понятията "цена" на услугата по смисъла на чл. 1 Директива 2006/112/ЕО (използваното в Наредба № 1 понятие е "възнаграждение") и понятието "данък". "Цената" (или "възнаграждението") и "данъкът" са две отделни величини, които се дължат на различно основание и на различни субекти. Ако се възприеме за правилна тезата, че ДДС "...се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение", това означава, че върху адвокатския хонорар, увеличен със ставката от 20 на сто, отново следва да се начисли нова ставка, просто защото данъчната основа се променя".

Още по темата

Спецсъдът пусна една от обвинените служителки на ФЛДЧ

Предишна новина

Екатерина Захариева се надява ЗСВ да бъде приет до 15 юли

Следваща новина

Коментари

65 Коментара

  1. 66
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #63 от "адвокат- сак | нерегистриран":
    До 38 "... В конкурентния процес успява най-ефективният участник на пазара, който съумява да предлага своите продукти при оптимизирани разходи и на конкурентни цени. [..." Щом нещата се поставят на тази плоскост, ми е много интересно- как един колега ще реализира тези "оптимизирани разходи" в София, ако му се налага да ходи до съда около 10 пъти в хода на цялото производство по 1 инстанция- ще се ходи пеша, така ли? Няма да се ползва такси, защото то оскъпява размера на хонорара- какво тук значи някаква си сигурност на преноса на документи от т. А до съда и обратно..Няма да се ползва и градски транспорт, защото джебчийските банди от малолетни престъпници не спят, а си "работят" в него. Ерго- ще се ходи пеша! Всеки адвокат- истински маратонец с цел оптимизиране на разходите, неотменима част от адвокатския хонорар- така ли? Нямам думи! Предлага в ЗИД на ЗАдв. да се впише, че задължително условие за упражняване на адвокатската професия е положен изпит по спортно ходене или бягане на дълги разстояния/ маратон - така вече ще е сигурна абсолютната оптимизация на разходите за транспорт, включени в един бъдещ оптимизиран адвокатски хонорар! Да живее свободната конкуренция и....маратонското бягане! Клиентът винаги е прав, нали? Какво тук значи някакъв си елементарен изпълнител на една услуга, някакво си мижаво адвокатче? Мдаа- аз ще намеря начин да оптимизирам стойността на адвокатският ми хонорар- съпругът ми е мениджър и мога да ползвам услугите му в тази област. Вие, колеги от САК , му мислете- в колко часа трябва да тръгнат пеша някои от вас от Люлин, Младост 1/1а/3 и 4, Обеля, Надежда, за да сте навреме в сградата на СРС /бившето ГУСВ/ за участие в съдебно заседание, обявено за 9:00ч...



    Адвокатът има 25% нормативно признати разходи по ЗДДФЛ, освен ако не е регистриран по ЗДДС (малцина са такива).

    Няма никакво значение колко плащаш за градски търанспорт на месец.

  2. 65
    НеЮрист | нерегистриран
    3
    -2

    Българската пост-комунистическа държава е създала един МОНОПОЛЕН НЕПАЗАРЕН механизъм на НЕЗАСЛУЖЕНО облагодетестване БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ и БЕЗ ПОЛАГАНЕ на ТРУД, ЗНАНИЯ и ОПИТ, съчетан със ЗАКОНОВО ФИКСИРАНА ЛИЧНА БЕЗОТГОВОРНОСТ и НЕНАКАЗУЕМОСТ (другара "цар" направи отговорни да са колективните организации на гилдиите, т.е. възпроизведе комунистическия принцип за колективната (комунална) безотговорност) за свободните професии: адвокати, нотариуси, ЧСИ, архитекти, инженери, зъболекари, лекари, вещи лица, .... Тази МОНОПОЛНА, НЕПАЗАРНА, ПОРОЧНА и ТУНЕЯДСКА НЕСПРАВЕДЛИВА СИСТЕМА БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ подтиква некадърността вместо професионално, качествено и акуратно да си свърши работата с грижата на добър стопанин, да търси неюридически, нерегламентирани (връзкарство и семействено-шуро-баджанашко-кумовско-сватовско въздействия) и дори престъпни начини (рушветчиство и корупция в разлините й разновидности, а понягога и мутро-насилие и отвличания) за достигане на поставената й цел "по процесуално-казуистичен съдебен ред"! Използва се и порочната и престъпна КАРИЕРНА и АДМИНИСТРАТИВНА ЗАВИСИМОСТ на ужким независимите съдии, за да се оформят от взаимообвързани партийно-съдийско-прокурорско-адвокатско-съпружеско-роднински кръгове ОРГАНИЗИРАНИ ПРЕСТЪПНИ ГРУПИ (КОТЕРИИ) за заобикаляне и прекрачване на Законите срещу солидно нерегламентирано възнаграждение и неполагащи им се облаги!

    За тази обществена "болест" има ефективно решение (лечение) - разбиване на изкуствения законов монопол и отнемане на непазарните привилегии - но това лечение ще е твърде болезнено и горчиво, главно от финасова гледна точка, за приучените на несправедливо облагодетестване монополни свободни "специалисти" - затова и КВИЧАТ ПРЕВАНТИВНО толкова силно! Истинските кадърни, съвестни и работоспособни специалисти въобще няма да усетят въздействието на това лечение! Ще има ли СМЕЛОСТТА и МЪЖЕСТВОТО някой управник да разруши ПРИНЦИПНО този анти-обществен тунеядски МОНОПОЛ, и с това да се превърне с помощта на съдия Георгиев в уважаван ДЪРЖАВНИК, или пак ще олигавят по партийна целесъобразност с конюнктурна ДРИСНЯ и без това осмърдения задръстен от едри кадрови екскременти задунайски КЕНЕФ?!

  3. 64
    адвокат- сак | нерегистриран
    5
    -2

    До 44- "...Въпреки че съм адвокат, подкрепям съдията, отправил преюдициалното запитване. И аз мисля по същия начин като него. .." Чудесно, колега! За мен представлява интерес мнението Ви по мой коментар № 63/ освен ако нямате предходна завършена специалност "атлетика" в НСА/

  4. 63
    адвокат- сак | нерегистриран
    4
    -1

    До 38 "... В конкурентния процес успява най-ефективният участник на пазара, който съумява да предлага своите продукти при оптимизирани разходи и на конкурентни цени. [..." Щом нещата се поставят на тази плоскост, ми е много интересно- как един колега ще реализира тези "оптимизирани разходи" в София, ако му се налага да ходи до съда около 10 пъти в хода на цялото производство по 1 инстанция- ще се ходи пеша, така ли? Няма да се ползва такси, защото то оскъпява размера на хонорара- какво тук значи някаква си сигурност на преноса на документи от т. А до съда и обратно..Няма да се ползва и градски транспорт, защото джебчийските банди от малолетни престъпници не спят, а си "работят" в него. Ерго- ще се ходи пеша! Всеки адвокат- истински маратонец с цел оптимизиране на разходите, неотменима част от адвокатския хонорар- така ли? Нямам думи! Предлага в ЗИД на ЗАдв. да се впише, че задължително условие за упражняване на адвокатската професия е положен изпит по спортно ходене или бягане на дълги разстояния/ маратон - така вече ще е сигурна абсолютната оптимизация на разходите за транспорт, включени в един бъдещ оптимизиран адвокатски хонорар! Да живее свободната конкуренция и....маратонското бягане! Клиентът винаги е прав, нали? Какво тук значи някакъв си елементарен изпълнител на една услуга, някакво си мижаво адвокатче? Мдаа- аз ще намеря начин да оптимизирам стойността на адвокатският ми хонорар- съпругът ми е мениджър и мога да ползвам услугите му в тази област. Вие, колеги от САК , му мислете- в колко часа трябва да тръгнат пеша някои от вас от Люлин, Младост 1/1а/3 и 4, Обеля, Надежда, за да сте навреме в сградата на СРС /бившето ГУСВ/ за участие в съдебно заседание, обявено за 9:00ч...

  5. 62
    Страдащ от адвокати и юрк. | нерегистриран
    6
    -2

    Господа, прочетете АНТИОБЩЕСТВЕНОТО ТР 3 /2010г. на ВАС!

    От 76 ВАС съдии, само 15 са ОСЪЗНАТИ, като членове на Гражданско Общество. Всички други са ТОТАЛИТАРНИ НЕДОРАЗСЛЯЦИ!

    15 казват, че юрк. НЕ трябва да вземат пари при спечелено дело, защото актовете на Държавата, по презумпция трябва да са ЗАКОННИ, ТОВА РАБОТЯТ и в допълнение НЕ УПРАЖНЯВАТ СТОПАНСКИ РИСК при поемане на защитата /нищо не губят, защото имат заплата/!

    А 61 съдии, вкл. гласувалите в КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ /те са Административни чиновници, ползващи се от такива юрк.!/:

    Председател ВАС Константин Пенчев,

    Зам. председател ВАС /всеизвестната.../ Венета Марковска

    Зам. председател /вече не е Зам., вероятно се е осъзнала.../ Галина Солакова

    Казват, че ОБЩЕСТВОТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩА ВТОРИ ПЪТ НА ДЪРЖАВАТА /юрк./!



    Това решение с 61/15 казва: "ДА ГО Д.... БЕДНИТЕ" /цитирам реплика от известен филм - История на цивилизацията/



    Запомнете, освен почтеният Иван Георгиев

    и

    ОСЪЗНАЛИТЕ СЕ ОЩЕ ПРЕЗ 2010г. 15 ДЕМОКРАТИЧНИ СЪДИИ ВЪВ ВАС!



    ТР 3/ 2010г. е НИЩОЖНО /председателите са в конфликт на интереси/!

  6. 61
    Точно така - хонорарите да се намалят | нерегистриран
    2
    -10

  7. 60
    | нерегистриран
    2
    -3
    До коментар #56 от "Съдия | нерегистриран":
    А защо напуска системата? За колегата питам.



    Какво те интересува това и какво значение има?

  8. 59
    До 56 | нерегистриран
    4
    -1

    Това си е негово лично решение. Много хора се опитваха да го разубедят, но не успяха.

    Мъчно ми е, но пък и той винаги е знаел какво иска и как да го постигне.

    Стискам палци :)

  9. 58
    | нерегистриран
    3
    0

    Коментаторът "54 СЪДЪТ" е дал пример за тълкуване, което води до абсурден извод, за да илюстрира колко е нелогична тезата на коментар "52", която прави връзка между намаленото от съда възнаграждение на адвокат, сложността на делото, грешката в решението на съда и заплатата на съдията, допуснал грешката :)

  10. 57
    Шуман до 54 - съдът | нерегистриран
    11
    -6

    Господин съд,

    Съдът не започва, не води, дори не завършва делото / предвид на 9 0% от мотивите, които не отговарят на базисни очаквания -да дадат, макар и лошо аргументиран отговор, на спорните въпроси/. Доклади по делото в 98% от случаите липсват.Възражения по доклада не се приемат. Дейността Ви не е значима като обем и качество, последиците от нея, обаче - да, и това ви помпа усещането за изключителност. Повече от колегите адвокати нямат съд. секретар, деловодител, помощници, които да пишат вместо него. Така,че „лакомата“ ви аналогия на миним. адв. възнгр. с предопалгаемата съдийска заплата е неуместна. Оплакванията за натовареност са също преувеличени. В СРС –да, но дори и там, съдии преди 15 години решаваха почти същия обем дела без да вдигат подобна шумотевица. Бройката дела тежи, защото съдиите нямат опит – житейски и професионален, и са просто кариеристи още от студентската скамейка. Единствените в моята група от СУ, които не си закупиха нито един учебник по време на следването са 4 – ма и са настоящи съдии, единият беше дори някакъв ССБ активист и поучаваше.

    Тъжната истина, че всеки, който е имал възможност да наблюдава дела и да общува със съдии на запад от Драгоман, разбира в каква кочина трябва да се напряга. Лошото, е че голяма част от съдиите също са виждали какво е там, но нищо не светва в главата им.

    И за да бъде питането по 101 ДФЕС пълно, чудя се кога, как и дали ще можем да си внесем съдии, за да бъде средата у нас наистина конкурента в най- важната част правораздаването ?

  11. 56
    Съдия | нерегистриран
    3
    0

    А защо напуска системата? За колегата питам.

  12. 55
    | нерегистриран
    5
    -1

    До коментар 54. Не си спомням да съм коментирал въпроса, поставен от съдия Георгиев. Той ми послужи като повод да коментирам нюанс от приложението на наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сега, след Вашия коментар, заявявам че съм ЗА действието на съдията по поставяне на въпроса, но не това предизвика коментара ми.

    Колкото до първата част от коментара, при цялото ми уважение към съдиите, считам че всеки сам избира пътя си на реализация и предварително е запознат с условията /материални/, съпътстващи осъществяването на трудовата му функция. Също така, правейки своеобразна "справедлива оценка" на труда на процесуалните представители, следва да бъде също толкова взискателен към качеството на собствения си труд.

    Благодаря Ви за изказаното мнение!



    ви ли се струва логично, че тогава заплатата на съдията в районен съд следва да бъде съизмерявана с броя и вида дела, които съдията решава. Като си представите бройката дела и техния вид (вещни, търговски, трудови злополуки, ексцес, извънреден труд и т.н."елементарни дела") и минималните адвокатски възнаграждения за всяко от тях, можете да си представите каква цифра заплата би следвало да получава един съдия. А поставения от съдията Георгиев в

  13. 54
    съдът | нерегистриран
    13
    -1

    До Адвоката от ВТАК:



    Имаше навремето един предмет в училище: "Логика". Вашата логика поставя интересен за учебни цели пример. Ако приемам за логично правилно съждението Ви (че подлежи на намаляване заплатата на съдията, допуснал грешка в решението), не ви ли се струва логично, че тогава заплатата на съдията в районен съд следва да бъде съизмерявана с броя и вида дела, които съдията решава. Като си представите бройката дела и техния вид (вещни, търговски, трудови злополуки, ексцес, извънреден труд и т.н."елементарни дела") и минималните адвокатски възнаграждения за всяко от тях, можете да си представите каква цифра заплата би следвало да получава един съдия. А поставения от съдията Георгиев въпрос всъщност ще ползва както съда, така и адвокатите. Не търсете подмолност, няма такава у него. Даже му се възхищавам, че е отделил време да напише нещо, което ще е от полза за всички. При този обем работа, само истински отдадени съдии, идеалисти като него, се "жертват" за обществено полезни каузи, каквито са немалко в съда: стажанти, фулбрайт, децата в СРС, становища и официални писма... И не е вярно, че съдиите са настроени против адвокатите и възнагражденията им, недейте да създавате конфронтация.

  14. 53
    | нерегистриран
    5
    0
    До коментар #52 от "Адвокат от ВТАК | нерегистриран":
    Съдия от СРС намаля адвокатски хонорар поради ниска фактическа и правна сложност на делото. В същото време, при цялата тази ниска фактическа и правна сложност, пропуска да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва. Всичко това става без на конкретния съдия да бъде намалено възнаграждението, поради това, че решава дело с ниска фактическа и правна сложност. Случай от практиката.



    има и съдии от СРС, които не намаляват договореното и изплатено възнагарждение, но горната инстанция веднага "коригира" до минимума - пълен абсурд. Оставам с впечатлението, че линията е зададена "от горе" или просто капацитетът на въззива е такъв. Сега и това питане, за което е зададена "зелена светлина", до колкото разбирам е писано от някакъв активист.

  15. 52
    Адвокат от ВТАК | нерегистриран
    7
    -2

    Съдия от СРС намаля адвокатски хонорар поради ниска фактическа и правна сложност на делото. В същото време, при цялата тази ниска фактическа и правна сложност, пропуска да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва. Всичко това става без на конкретния съдия да бъде намалено възнаграждението, поради това, че решава дело с ниска фактическа и правна сложност. Случай от практиката.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.