Минималните адвокатски хонорари трябва да се определят и според обема и сложността на делото

Минималните адвокатски хонорари трябва да се определят и според обема и сложността на делото

Минималните адвокатски хонорари не може да се определят само според размера на защитавания интерес, а трябва да отчитат и обема и сложността на извършената дейност. Това заявява петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който окончателно отмени действалият в продължение на повече от две години размер на възнаграждението по граждански дела с интерес от над 10 000 лв.

С решението на ВАС се отменя разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която беше в сила от 28 март 2014 г. до 25 октомври 2016 г. Тя предвиждаше, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от над 10 000 лв. най-ниското заплащане е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.

Преди тя да влезе в сила при интерес от над 10 000 лв. минималният хонорар беше 650 лв. плюс 2 % за горницата над 10 000 лв.

От 25 октомври 2016 г. действат нови текстове, с които Висшият адвокатски съвет подходи доста по-прецизно и с нови точки 5, 6 и 7 на същата алинея бяха определени специфични размери, при които процентът от интереса по делата, въз основа на който се определя хонорарът на адвоката, намалява с увеличението на самия материален интерес. Така например, вместо за всяко гражданско дело за над 10 000 лв. минималното възнаграждение на адвоката да е 830 лв. плюс 3% от интереса, за процес за над 100 000 лв. до 1 млн. лв. хонорарът вече е 3530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв.

Въпреки че атакуваният пред ВАС текст вече не е действащ, петчленният състав заявява, че решението му по него е необходимо, тъй като ще има значение за заварени производства. Затова той отказва да обезсили решението, което е предмет на касационна проверка пред него - това на тричленен състав на ВАС от 27 юли 2016 г., с което също беше постановена отмяна на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1.

Съставът с председател Йордан Константинов и членове Фани Найденова, Светлозара Анчева (докладчик), Милена Златкова и Благовеста Липчева заявява следното: "След постановяване на обжалваното първоинстанционно решение е допуснато последващо изменение на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата, обнародвано в ДВ, бр. 84/25.10.2016 г. Съществуването на оспорения  чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата до отмяната му с обжалваното решение е за период повече от две години, поради което неговото действие не е било заличено с последващото изменение назад, а действа само занапред – ex nunc. Отменената с обжалваното решение разпоредба, както правилно се посочи от юриск. Таскова в настоящето съдебно производство, би могла да намери своето приложение в заварени отношения в съдебни производства, които са висящи и това обуславя неоснователност на искането за обезсилване".

В решението си петчленният състав потвърждава изводите на първата инстанция, че при изменението на наредбата за минималните адвокатски хонорари през 2014 г. са допуснати нарушения на процедурата. Първото е, че няма доказателства, че проектът е бил публикуван на страницата на Висшия адвокатски съвет. А второто, че към проекта за изменение на наредбата няма "мотиви за причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, причините, налагащи приемането му и очакваните резултати от прилагането, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз".

Касационната инстанция обаче потвърждава и други важни аргументи на тричленния състав, с които той първоначално постанови отмяната на чл. 7, ал.2, т. 4 от наредбата.

"Компетентният орган не се е съобразил с предвидените в чл. 36, ал. 2 ЗА параметри, на които трябва да отговаря размерът на възнаграждението. Изрично законодателят е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, като това както правилно е прието в обжалвания съдебен акт се отнася и до минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се определят с Наредбата, в частност и на оспорения чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея. Следва да се сподели изводът на съда, че е налице съчетание на два критерия при определянето на адвокатските възнаграждения, вкл. и на минималните - обем и сложност на извършената дейност и размера на защитавания интерес, като за минималните размери тази преценка не е конкретна, а усреднена", пише петчленният състав.  

И заявява, че увеличението на минималните адвокатски възнаграждения, без да се държи сметка за съчетанието на посочените два критерия, води до незаконосъобразност на измененията.

Върховните съдии подчертават, че не може хонорарите да се променят само с мотив, че се е увеличила минималната работна заплата.

"От обстоятелството, че законът е делегирал права на Висшия адвокатски съвет да определя какви да бъдат минималните размери на адвокатските възнаграждения (а това означава и на юрисконсултското възнаграждение), не означава, че не следва да се държи сметка те да бъдат справедливи и обосновани, както се определя размерът при всяко конкретно дело при договаряне между съответния адвокат и клиент. Преценката за справедлив размер на адвокатските възнаграждение в минималния им размер в случая по граждански дела е следвало да бъде преценен от издателя на подзаконовия нормативен акт в средна сложност на гражданските дела, но той следва да бъде база за определяне на отделните адвокатски възнаграждения по отделни дела, по които се ползва квалифицирана правна помощ от адвокат", пише в решението.

ВАС сочи, че минималният размер не следва да бъде прекомерно висок, защото той е базата, върху която се определят адвокатските хонорари, при сключване на конкретни договори за правна помощ с клиент.

"Обстоятелството, че чл. 28 ГПК регламентира, че дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично, не означава игнориране на помощта, която може да се извърши от адвокат. Касае се до право на тези лица да участват и се защитават сами в един съдебен процес, но следва да се има предвид, че адвокатската защита касае и такива лица, предвид че в един съдебен процес лицата без правно образование не могат качествено и в пълен обем сами да защитят правата си и имат нужда от квалифицирана правна помощ, т.е. с високия размер на минималните размери на адвокатските възнаграждения ще бъде ограничен достъпът до правосъдие", заявяват върховните съдии.

Делото срещу увеличението на минималния хонорар по граждански дела за над 10 000 лв. беше заведено от Банка ДСК. От финансовата институция атакуваха текста от наредбата на ВАдС след като бяха изправени пред задължението да платят юрисконсултско възнаграждение от 1 305 025 лв. За толкова претендираше юрисконсултът на офшорно дружество, предявило вземания по дело за несъстоятелност на фирма, чийто основен кредитор е банката, като се позовава на тарифата за минималните адвокатски хонорари.

То беше заведено преди да бъде променен чл. 78, ал. 8 от ГПК, който приравняваше юрисконсултското възнаграждение на адвокатското. От 24 януари 2017 г. обаче в ГПК се предвиди, че възнаграждението на юрисконсулта не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, който може да получи служебният адвокат.

В Анкара започва делото срещу Гюлен и над 200 военни

Предишна новина

Ана Малиганова-Русева встъпи в длъжност в Софийската апелативна прокуратура

Следваща новина

Коментари

9 Коментара

  1. 9
    Бивш | нерегистриран
    0
    0

    Трябва и новата ал. 2 на чл. 5 от наредбата да се ревизира. Сега излиза, че за елементарен иск за лихва отделен хонорар се дължи. Как ще е обоснован (ЗА) размера тогава не знам-лихвени калкулатори има всяка от наличните на пазара правно-информационни системи.

  2. 8
    | нерегистриран
    9
    -4

    А 4-процентната ДТ по граждански дела кога? Доколкото си спомням една асоциация спечели дело на първа инстанция, но 5-членката направи "правилния" избор. Адвокат съм и нямам против орязване на свръххонорарите, но искам същото и са свръхтаксите.

  3. 7
    до 6 | нерегистриран
    7
    -2

    Защо спамиш по темата , като намесваш нотариусите в тази тема?

    Нотариалната камара не си издава сама тарифата. ВАдвС сам си издава тарифата, и дори и с това не можаха валидно да се справят.

    Но щом повдигаш въпроса за нотариусите-очевидно е,дали се продава мезонет в затворен комплекс в Бояна за милион лева, или селска къща в село Долно Уйно (Кюстендилско)за 1000 лв-изисванията са еднакви, и аз подкрепям такстата по слагане на печат да е обикновенаа фиксирана сума-не повече от 50 лева(и това е много за печатослагателя, който НЕ носи отговорност-при нищожност на сделката той пари не връща, а страните се съдят помежду си).



    Така че-твърдо ЗА отпадане на пропорционалните такси, и да останат само обикновените твърди такси.

  4. 6
    --- | нерегистриран
    7
    -1

    Какви лекции четете долу . И Наредбата за съдебните такси - да се съобрази със сложността на делото , а не с интереса! Какви са тези 4% .

    Така да стане и при нотариусите . Апартаментът си е апартамент , какво значение има цената ...

    Или ВАС имат различни критерии ?

  5. 5
    --- | нерегистриран
    7
    0

    Какви лекции четете долу . Наредбата за съдебните такси - да се3 съобрази със сложността на делото , а не с интереса ?! Какви са тези 4% . Така да стане и при нотариусите . Апартаментът си е апартамент , какво значение има цената ... Или ВАС имат различни критерии ?

  6. 4
    корекция | нерегистриран
    0
    -1

    Отдолу да се чете-константната съдебна практика на ВАдмС

  7. 3
    въпрос | нерегистриран
    2
    -6

    Провалът при тази наредба е огромен. Кой ще поеме отговорност , или по тези ширини това няма да се случи?

    Предишния Висш адвокатски съвет се провалии не само при отменения с това решение текст, ЦЯЛОТО УВЕЛИЧЕНИЕ ОТ 2014г е НИЩОЖНО, защото не е спазен чл26 ал 2 от ЗНА досежно предварителнта апубликация на проекта-и това ще се види по другото оспорване. Константната съдебена практика на ВАдвС е категорична-несъблюдаването на чл .26 ал2 ЗНА означава, че ПНА е нищожен. И това ще се види и по другото дело, за оспорване на цялото увеличение от 2014г. Един юрист трябва да познава чл 26 ал 2 от ЗНА, и съдебната практика по този текст.

    При оспорването на увеличението от 2014 защитата на ВАдвС(предишен състав), беше(по другото дело) ,че видите ли-тази Наредба не била ПНА?! Наредбоиздателят да не знае правната природа на издадения от него ПНА е повече от странно, та се наложи ВАдмС да разясни въпроса,че тази наредба е ПНА, и чл 26 ал 2 от ЗНА важи и тук.



    ВадвС се затруднява с една елементарна наредба, а тръгнали изпит за младши адвоакти да организират? Тези, които не могат да издадат валидна наредба, е странно да провеждат изпит за нови адвокати.

    -----------------

    офтопик-



    НЕЩО ПОВЕЧЕ-ТВЪРДЯ , ЧЕ И УВЕЛИЧЕНИЕТО ОТ 2016 г е уязвимо пред съд-ЗАЩОТО ИМА НЕВЕРНИ МОТИВИ-В МОТИВИТЕ ПИШЕ,ЧЕ ИМАЛО ИНФЛАЦИЯ ,КАТО АРГУМЕНТ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕТО, А В ПЕРИОДА 2015, -2016Г -ИМА ДЕФЛАЦИЯ(вж данните на НСИ за периода). Тоест дори следва да спадат цените. А отделен е въпрос ,че е безобразие) съсловна монополна организация да определя сама минимална тарифа, а не пазарът на адвокатски услуги. Цинизмът е по-голям-защото тази тарифа доскоро важеше дори за...юрисконсултите?! Представятели си-адвокатите определяха юрисконсултското възнаграждение?!

    За сведение-адвокатската тарифа дори и днес, съгласно ДОПК важи за юрисконсултите на НАП. Е това не е ли прекалено?!

  8. 2
    Грухчо | нерегистриран
    8
    -2

    Същите разсъждения и съображения би трябвало да важат и за пропорционалните държавни такси

  9. 1
    | нерегистриран
    6
    0

    Решението на ВАС ще има значение за заварени производства, но няма да има, защото разпоредбите, които уреждат минималните размери на адв. възнаграждения, са материалноправни. А отмяната им действа напред във времето: Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя ПОДЗАКОНОВИЯТ нормативен акт..., се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и ВЛИЗА В СИЛА от деня на обнародването му.



    Действие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт



    Чл. 195. (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. А кога влиза в сила, "погледни" чл. 194 АПК.

    Но иначе крайният извод на ВАС е правилен - принципно, при определяне на адвокатското възнаграждение - по отношение на ответната страна, трябва да се преценява действителната фактическа и правна сложност на делото, не само и единствено материалният интерес. В противен случай правният спор между страните ще се превърне във "финансов". А това изопачаване на процеса не е в интерес на правосъдието.







Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.