Младите юристи са силни в класическите дисциплини, но слаби в Правото на ЕС

Младите юристи са силни в класическите дисциплини, но слаби в Правото на ЕС

Завършващите юридическите факултети имат добри познания по класически дисциплини, като семейно, наследствено, гражданско, облигационно и наказателно право, но са доста "боси" в познанията си по банково и данъчно право, защита на конкуренция и околната среда. Това е мнението на 494 практикуващи юристи, от всички правни професии, изразено при социологическо проучване, поръчано от Министерството на правосъдието.

Сред дисциплините, по които завършилите имат най-слаба подготовка, е и Правото на Европейския съюз. Положението там беше определено като катастрофа от министъра на правосъдието Христо Иванов.

В златната среда са знанията по конституционно, административно, трудово и вещно право. Тези по Търговско право са оценени по-скоро положително. 

Не е изненадващо, че повечето от съдиите, прокурорите, адвокатите и другите действащи юристи са откроили като основен проблем факта, че обучението в университета не дава умения за приложение на теоретичните знания към конкретни казуси от практиката. "Ключовата неудовлетвореност от юридическото образование засяга слабата връзка с практиката, и то не толкова стажовете, колкото необходимостта преподаването на всяка една дисциплина да води до обсъждане на конкретни практически казуси", показва изследването. Според почти всички участвали в проучването, практическата ориентираност трябва да е заложена както в учебните планове, така и да засяга методите и формите на преподаване и оценяване, а и допълнителните форми на квалификация – като магистърските програми. Практикуващите юристи настояват за преосмисляне на учебните планове и повишаване на качеството на образователния процес.

Всеки от тях е дал конкретни препоръки какво трябва да се промени, за да се подобри обучението по право. Много са заявили, че част от дисциплините, които се изучават в момента, трябва да отпаднат, а на тяхно място да влязат нови. Най-често практикуващите юристи са предлагали в бъдеще да не се изучава История на българската държава и право, а за сметка на това  да бъдат въведени нови предмети или да се увеличи хорариумът по Право на интелектуалната собственост, Правен режим на обществените поръчки, Защита на потребителите, Защита на правата на човека, Защита на конкуренцията, Банково и Данъчно право.

"Няма да премахваме ИБДП, тази дисциплина дава широка теоретична подготовка", заяви обаче зам.-министърът на правосъдието Петко Петков. Той оглавява работна група, в която влизат предподаватели като доц. Кристиан Таков и магистрати като зам.-председателката на ВКС Павлина Панова и Атанаска Дишева от ВАС. Екипът подготвя изменения в Наредбата за единните изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Те ще бъдат огласени следващата седмица и тогава ще започне общественото им обсъждане. "То няма да продължи обичайните две седмици, а много повече, ще изпратим проекта до всички заинтересовани страни, за да получим становищата им", увери Христо Иванов.

От МП засега не съобщават подробности за измененията. Стана ясно обаче, че те са стъпили на предложенията на мнозинството от практикуващите юристи, обобщени от социологическото проучване. Не малко от идеите обаче не са били възприети. Така например няма да бъдат въведени две степени на образование по право – "бакалавър" (след 3 или 4 години обучение) и "магистър" (2 години). Работната група се е спряла на варианта за въвеждане на специализирани магистратури. Повечето практици са поискали да има такива по Право на ЕС, Търговско право и Наказателно право и процес.

Стана ясно още, че няма да има единен кандидат-студентски изпит за всички желаещи да учат право. Но ще бъдат въведени единни държавни изпити. От МП казаха, че не са възприели предложението за нов четвърти държавен изпит по Право на ЕС, международно публично и международно частно право. Въпроси от тези дисциплини ще бъдат добавени към въпросниците за съществуващите изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.

Преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" Христо Христев посочи, че възможностите на МП да въздейства на обучението по право са ограничени заради академичната автономия на университетите. "Правото е регулирана професия, но прекомерна намеса е недопустима. Как да бъде организиран учебният процес например е работа на висшите училища, те сами приемат учебните планове и избират преподавателите си", посочи той. МП не може да влияе и на държавната поръчка в университетите. Статистиката показва, че всяка година средно 2000 души завършват 9-те юридически факултета в страната, като през 2014 г. броят им е бил 1844. 

Министърът на правосъдието заяви, че промените в юридическото образование са третият компонент на реформата в правосъдието. Първият е в начина на управление на съдебната власт – промените в Конституцията и Закона за съдебната власт, вторият включва т. нар. съдебна карта и управлението на човешките и финансовите ресурси на системата. "Юридическото образование досега винаги е оставало встрани от усилията на държавата, защото съдебната реформа е зависела от външен натиск, а той е фокусиран върху други проблеми", каза Христо Иванов. И подчерта: "Ангажираме се да проведем сериозен дебат, а не да бързаме да приключим темата с юридическото образование и да налагаме решения"

Становището на Венецианската комисия да има хигиенизираща роля върху дебата за Конституцията

Предишна новина

Адвокат разкри някои особености на правосъдието в Русе

Следваща новина

Коментари

29 Коментара

  1. 29
    Eли | нерегистриран
    2
    -1
    До коментар #25 от "444 | нерегистриран":
    Един "съвременен" занаятчия, завършил "Право", действително няма нужда от изброените дисциплини. Нито един, завършил "Право", не следва да счита себе си за ЮРИСТ, ако му липсва подготовка, вкл. изброените дисциплини.

    И престанете да се оплаквате от претоварване, актуални и бивши студенти ! Ученето е усилен труд, който не е за всеки, но, за жалост, на тази територия са много тези, които не искат и не могат, поради липса на добра природа и характер, да учат, но пък "детските" им мечти са професии като съдия, адвокат, лекар и пр.

    По тази причина в добрите европейски държави - Германия, Франция ..., в първи курс студентите са 800, а във втори курс преминават под 48 % от тях, съответно в трети курс са под 48 % от втори, и т.н. От началото до края на подготовката в съответната бакалавърска програма остават не повече от 20 %, но това се несъмнено качествените - като природа и характер, хора, считани за млади юристи.

    В цитираните по - горе нормални евр.държави, студентите по право още от първи курс в семинарните занятия се запознават със съдебни решения на съответните касационни инстанции, биват учени да правят анализ на същите; решават се казуси, поставят се такива писмени задачи, които се оценяват,във финала на който процес асистента представя конкретното решение на съответния ВКС, послужило като база за изготвяне на казуса, и заедно със студентите обсъждат фактите и единствените възможни от тях правни изводи. Така хората се подготвят количествено и качествено, и така се създават Юристи, а не занаятчии, работещи по сламките-процедури на Апис или Сиела !

    В цитираните от Вас държави дори римското право, което по мое лично мнение е много по-важно за теоретичната подготовка на юриста от ИБДП, е избираема дисциплина. Иначе естествено, че трябва юристите да разбират историята и теорията на правото. Само че в момента историята и теорията се преподават освен в няколко самостоятелни дисциплини и в началото на всеки конкретен предмет, като по този начин се губи ненужно време, а за сметка на това ИП и ТП се претупват за неоправдано малко време. Пак в посочените от Вас държави различните дялове на търговското право се изучават между 3 и 4 семестъра.

  2. 28
    Лили | нерегистриран
    1
    0

    Е сега, естествено че няма да махаме нищо, ще вземе някой важен конституционен съдия да остане без работа и ще го закъсаме... Така като гледам практикуващите колеги колкото и да си говорим за липсата на адекватна подготовка и колко са зле младите юристи, като няма воля за промяна у старото поколение, което взима решенията, определя учебния план и преподава в университетите, няма откъде да дойде промяната... Защото статията някакси тактично пропуска да спомене, че слабата подготовка на студентите по посочените дисциплини се дължи основно на липсата на подготовка у "старите кучета" по правото на ЕС или въобще на кадри, които да ги преподават...

  3. 27
    Иван | нерегистриран
    1
    0

    Резултатите щяха да са по-добри, ако дисциплината се преподаваше като хората и изпитът не беше ка купчинки.

  4. 26
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #9 от "t | нерегистриран":
    Какво право Незабравка Стоева като член на ВСС води лекции по граждански процес в Юзу благоевград...

    Тази пък и тя, себе си не може да води, тръгнала лекции да чете !!!

  5. 25
    444 | нерегистриран
    5
    -2
    До коментар #14 от "Avokato | нерегистриран":
    ИБДП, Психология на правото, Социология на правото, Обичайно право, Антични правни системи, и.т.н. - все дисциплини, без които не може никой съвременен юрист.



    Аз лично все още се чудя кога ще ми потрябва метода на ордалиите :/

    Един "съвременен" занаятчия, завършил "Право", действително няма нужда от изброените дисциплини. Нито един, завършил "Право", не следва да счита себе си за ЮРИСТ, ако му липсва подготовка, вкл. изброените дисциплини.

    И престанете да се оплаквате от претоварване, актуални и бивши студенти ! Ученето е усилен труд, който не е за всеки, но, за жалост, на тази територия са много тези, които не искат и не могат, поради липса на добра природа и характер, да учат, но пък "детските" им мечти са професии като съдия, адвокат, лекар и пр.

    По тази причина в добрите европейски държави - Германия, Франция ..., в първи курс студентите са 800, а във втори курс преминават под 48 % от тях, съответно в трети курс са под 48 % от втори, и т.н. От началото до края на подготовката в съответната бакалавърска програма остават не повече от 20 %, но това се несъмнено качествените - като природа и характер, хора, считани за млади юристи.

    В цитираните по - горе нормални евр.държави, студентите по право още от първи курс в семинарните занятия се запознават със съдебни решения на съответните касационни инстанции, биват учени да правят анализ на същите; решават се казуси, поставят се такива писмени задачи, които се оценяват,във финала на който процес асистента представя конкретното решение на съответния ВКС, послужило като база за изготвяне на казуса, и заедно със студентите обсъждат фактите и единствените възможни от тях правни изводи. Така хората се подготвят количествено и качествено, и така се създават Юристи, а не занаятчии, работещи по сламките-процедури на Апис или Сиела !

  6. 24
    | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #21 от " Кофти матриал | нерегистриран":
    Знаят повече, защото в момента има множество международни програми, състезания, обмен на студенти, възможности за обучение в чужбина - все неща, които през 90-те не бяха толкова достъпни. Освен това вече има и преподаватели- все още бели лястовици, които се опитват да преподават по такъв модел. Достъпът до актове и практиката на СЕС също е облекчен. Няма как да не си даваме сметка за това.



    Някои от по-старите също се поизучихме чрез цитираните от теб методи. Все пак, един юрист трябва да учи постоянно, за да се задържи на пазара на труда. Малцина го осъзнават обаче.

  7. 23
    Петроний | нерегистриран
    3
    -2

    В момента в СУ първи курс е почти безсмислен - ИБДП, ОУД, Международни отношения... вместо да се започне с Конституционно право, Гражданско право - обща част и Административно право...

  8. 22
    Петроний | нерегистриран
    3
    -3

    В момента в СУ първи курс е почти безсмислен - ИБДП, ОУД, Международни отношения... вместо да се започне с Конституционно право, Гражданско право - обща част и Административно право...

  9. 21
    Кофти матриал | нерегистриран
    1
    0

    Знаят повече, защото в момента има множество международни програми, състезания, обмен на студенти, възможности за обучение в чужбина - все неща, които през 90-те не бяха толкова достъпни. Освен това вече има и преподаватели- все още бели лястовици, които се опитват да преподават по такъв модел. Достъпът до актове и практиката на СЕС също е облекчен. Няма как да не си даваме сметка за това.

  10. 20
    | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #18 от "Кофти матриал | нерегистриран":
    Съгласна съм, че право на ЕС се учи от 90-те години, но въпросът е как се учи. Никой няма нужда да му обясняват цял семестър или даже два що е ЕС и има ли почва у нас, а всъщност това се учеше през 90-те. Никой няма нужда да изучава изобщо европейското право като отделна дисциплина - то просто трябва да стане част от материала по всеки отделен предмет, това е. Като учиш данъчно право - да се говори и за съответните регламенти, както и за практиката на СЕС, като учиш банково, торговско, семейно - същото. Но това е проблем на лекторите, не на студентите. Те не са виновни, че няма кой да им чете лекциите по този начин. Реформата трябва да започне не от "пресяването" на завършилите, а от преподавателите и ВУЗ-овете, например с нови стантдарти и програми за обучение.





    100% подкрепям това мнение. Само че в коментар 7 пише, че младите знаели повече, което ме учуди. Нямам впечатление качеството на преподаване да се е вдигнало през последните 20 години, а то не беше супер високо и във времената на прехода, когато бях студентка.

  11. 19
    така е | нерегистриран
    3
    -1
    До коментар #11 от "Вивиан | нерегистриран":
    Универсалната "подправка" Кристиан Таков го навират навсякъде, а голям противник на властта беше. Че даже от умните и красивите се числеше и чупеше китки по площадите... Айде сектир с тези "чумави" реформи! Само епидемии създават, но без да предоставят лекарство за тях!

    Едно време и Пеко Таков бе такъв "дялан камък"-където го пращаше Партията(с главно "П") той заемаше постове-селско стопанство,раздаване на ордени и медали,международното комунистическо и работническо движение,промишленост,оглавяваше разни комисии и пр.

  12. 18
    Кофти матриал | нерегистриран
    3
    -1

    Съгласна съм, че право на ЕС се учи от 90-те години, но въпросът е как се учи. Никой няма нужда да му обясняват цял семестър или даже два що е ЕС и има ли почва у нас, а всъщност това се учеше през 90-те. Никой няма нужда да изучава изобщо европейското право като отделна дисциплина - то просто трябва да стане част от материала по всеки отделен предмет, това е. Като учиш данъчно право - да се говори и за съответните регламенти, както и за практиката на СЕС, като учиш банково, торговско, семейно - същото. Но това е проблем на лекторите, не на студентите. Те не са виновни, че няма кой да им чете лекциите по този начин. Реформата трябва да започне не от "пресяването" на завършилите, а от преподавателите и ВУЗ-овете, например с нови стантдарти и програми за обучение.

  13. 17
    | нерегистриран
    5
    -1
    До коментар #7 от "Кофти матриал | нерегистриран":
    Истината е, че младите юристи в момента са най-добре подготвени по правото на ЕС, защото само те са го учили и са се явявали на изпити по тези дисциплини. Давате ли си сметка колко съдии, прокурори и адвокати изобщо не са изучавали такива дисциплини? И ако смятате, че два-три семинара (на които повече внимание се обръща на СПА-процедурите, отколкото на лекциите), това ще се оправи - дълбоко се лъжете.



    Виж, душа, право на ЕС се учи от 90-те години. Не е като да не сме учили, ама нищо не сме научили. Това в пълна сила важи и за днешните студенти. За да се научиш, трябва всички преподаватели по всички предмети да вдяват от право на ЕС поне в тясната си специалност, а не някой да ми изпее за 1 семестър кои били институциите на Европа. Т.е. говоря за научна фантастика.

  14. 16
    | нерегистриран
    5
    -2

    Трябва на първо място преподавателите да осъзнаят, че правото на ЕС не е отделна дисциплина, а е част от конституционното, гражданското, семейното и процесуалното право, правата на човека и т.н. Как обаче да се интегрира учебният материал, след като самите преподаватели са боси по европейските аспекти на съответната дисциплина?

  15. 15
    Студент в СУ, 5 курс | нерегистриран
    12
    0

    Не знам кое е толкова учудващо. Всеки, който знае как е организирано юридическото образование, ще отбележи следното:



    1) Не само се учат оживелици, но и важни предмети се преподават просто между другото, без задълбочаване.

    2) Студентите са претрупани с толкова много дисциплини от различни категории, че мозъците им се изморяват да превключват между наказателно, административно и облигационно право (които се учат в един семестър).

    3) Никой не специализира в нищо и не бива да е изненада колко некомпетентни кадри излизат на пазара на труда. Какво ти разбиране от банково право, данъчно право и околна среда, като за специализация в подобни области трябва супер специфична подготовка, каквато нашите университети са крайно неспособни да дадат?!



    Специално пък правото на ЕС има толкова глупава и безсмислена организация, че няма накъде повече. Вместо да се говори за самото право, за актовете, каквито почти не се четат в курса, все се обсъжда институционната система и историческото развитие. Това може да се прочете в Интернет за 15 минути. Освен това се учи във втори курс, когато знанията на студентите са меко казано примитивни - те не са минали нито един от по-сериозните курсове.



    Министрите и Таков пак са се събрали да си говорят глупости, а някой да им плаща.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.