Младите юристи са силни в класическите дисциплини, но слаби в Правото на ЕС

Младите юристи са силни в класическите дисциплини, но слаби в Правото на ЕС

Завършващите юридическите факултети имат добри познания по класически дисциплини, като семейно, наследствено, гражданско, облигационно и наказателно право, но са доста "боси" в познанията си по банково и данъчно право, защита на конкуренция и околната среда. Това е мнението на 494 практикуващи юристи, от всички правни професии, изразено при социологическо проучване, поръчано от Министерството на правосъдието.

Сред дисциплините, по които завършилите имат най-слаба подготовка, е и Правото на Европейския съюз. Положението там беше определено като катастрофа от министъра на правосъдието Христо Иванов.

В златната среда са знанията по конституционно, административно, трудово и вещно право. Тези по Търговско право са оценени по-скоро положително. 

Не е изненадващо, че повечето от съдиите, прокурорите, адвокатите и другите действащи юристи са откроили като основен проблем факта, че обучението в университета не дава умения за приложение на теоретичните знания към конкретни казуси от практиката. "Ключовата неудовлетвореност от юридическото образование засяга слабата връзка с практиката, и то не толкова стажовете, колкото необходимостта преподаването на всяка една дисциплина да води до обсъждане на конкретни практически казуси", показва изследването. Според почти всички участвали в проучването, практическата ориентираност трябва да е заложена както в учебните планове, така и да засяга методите и формите на преподаване и оценяване, а и допълнителните форми на квалификация – като магистърските програми. Практикуващите юристи настояват за преосмисляне на учебните планове и повишаване на качеството на образователния процес.

Всеки от тях е дал конкретни препоръки какво трябва да се промени, за да се подобри обучението по право. Много са заявили, че част от дисциплините, които се изучават в момента, трябва да отпаднат, а на тяхно място да влязат нови. Най-често практикуващите юристи са предлагали в бъдеще да не се изучава История на българската държава и право, а за сметка на това  да бъдат въведени нови предмети или да се увеличи хорариумът по Право на интелектуалната собственост, Правен режим на обществените поръчки, Защита на потребителите, Защита на правата на човека, Защита на конкуренцията, Банково и Данъчно право.

"Няма да премахваме ИБДП, тази дисциплина дава широка теоретична подготовка", заяви обаче зам.-министърът на правосъдието Петко Петков. Той оглавява работна група, в която влизат предподаватели като доц. Кристиан Таков и магистрати като зам.-председателката на ВКС Павлина Панова и Атанаска Дишева от ВАС. Екипът подготвя изменения в Наредбата за единните изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Те ще бъдат огласени следващата седмица и тогава ще започне общественото им обсъждане. "То няма да продължи обичайните две седмици, а много повече, ще изпратим проекта до всички заинтересовани страни, за да получим становищата им", увери Христо Иванов.

От МП засега не съобщават подробности за измененията. Стана ясно обаче, че те са стъпили на предложенията на мнозинството от практикуващите юристи, обобщени от социологическото проучване. Не малко от идеите обаче не са били възприети. Така например няма да бъдат въведени две степени на образование по право – "бакалавър" (след 3 или 4 години обучение) и "магистър" (2 години). Работната група се е спряла на варианта за въвеждане на специализирани магистратури. Повечето практици са поискали да има такива по Право на ЕС, Търговско право и Наказателно право и процес.

Стана ясно още, че няма да има единен кандидат-студентски изпит за всички желаещи да учат право. Но ще бъдат въведени единни държавни изпити. От МП казаха, че не са възприели предложението за нов четвърти държавен изпит по Право на ЕС, международно публично и международно частно право. Въпроси от тези дисциплини ще бъдат добавени към въпросниците за съществуващите изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.

Преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" Христо Христев посочи, че възможностите на МП да въздейства на обучението по право са ограничени заради академичната автономия на университетите. "Правото е регулирана професия, но прекомерна намеса е недопустима. Как да бъде организиран учебният процес например е работа на висшите училища, те сами приемат учебните планове и избират преподавателите си", посочи той. МП не може да влияе и на държавната поръчка в университетите. Статистиката показва, че всяка година средно 2000 души завършват 9-те юридически факултета в страната, като през 2014 г. броят им е бил 1844. 

Министърът на правосъдието заяви, че промените в юридическото образование са третият компонент на реформата в правосъдието. Първият е в начина на управление на съдебната власт – промените в Конституцията и Закона за съдебната власт, вторият включва т. нар. съдебна карта и управлението на човешките и финансовите ресурси на системата. "Юридическото образование досега винаги е оставало встрани от усилията на държавата, защото съдебната реформа е зависела от външен натиск, а той е фокусиран върху други проблеми", каза Христо Иванов. И подчерта: "Ангажираме се да проведем сериозен дебат, а не да бързаме да приключим темата с юридическото образование и да налагаме решения"

Становището на Венецианската комисия да има хигиенизираща роля върху дебата за Конституцията

Предишна новина

Адвокат разкри някои особености на правосъдието в Русе

Следваща новина

Коментари

29 Коментара

  1. 14
    Avokato | нерегистриран
    1
    0

    ИБДП, Психология на правото, Социология на правото, Обичайно право, Антични правни системи, и.т.н. - все дисциплини, без които не може никой съвременен юрист.



    Аз лично все още се чудя кога ще ми потрябва метода на ордалиите :/

  2. 13
    един човек | нерегистриран
    7
    -3

    Тово,което са замислили от "работната група" е пак даване на примат на правното занаятчийство.У нас се произвеждат правни занаятчии,а не правни изследователи.Хиляди юристи завършват "право" в разни измислени "факултети" -край варненските лозя,край горнобанските ливади,около търновските хълмове и пр.Но колко оттях знаят такива фундаментилни понятия като "юриспруденция","правораздаване",правоприлагане","правен ред","нормотворческата роля на съда",организация на съдебната власт,пледоария,защитна реч на адвоката,правна техника,правна култура,разлика между материално и процесуално право,юрисдикция,правен статут на адвоката и др.Трябва да останат не повече от два-три юридически факултета,останалите да ги закрият чрез агенцията по акредитация.

  3. 12
    Comte | нерегистриран
    2
    0

    То само в ИБДП-то да беше проблем (впрочем и името на дисциплината е неправилно). Аз трябваше да изучавам задължително архивистика и документалистика... Микроикономика?! Административна култура и етика?!? Социология на правото?!?!? Списъкът е дълъг.

  4. 11
    Вивиан | нерегистриран
    11
    -4

    Универсалната "подправка" Кристиан Таков го навират навсякъде, а голям противник на властта беше. Че даже от умните и красивите се числеше и чупеше китки по площадите... Айде сектир с тези "чумави" реформи! Само епидемии създават, но без да предоставят лекарство за тях!

  5. 10
    | нерегистриран
    7
    -4

    Абе то Семов като се писа пръв спец по право на ЕС, става ли за генерален адвокат? Ами Кристалина-Сталинка има ли вид на еврокомисар? А на Бокова миналото за ЮНЕСКО и ООН ли е? Тези по коя образователна система дръпнаха кариерно? Иначе от министерството голям дебат щели да водят, но не възприемат най-важните искания от проучването и не могат да влияят на ВУЗ-овете. Въобще всеки си е на мястотото и върши това, което не му е работа...

  6. 9
    t | нерегистриран
    5
    0

    Какво право Незабравка Стоева като член на ВСС води лекции по граждански процес в Юзу благоевград...

  7. 8
    Идиотизъм в действие... по комунистически! | нерегистриран
    8
    -7

    Питайте Александър Арабаджиев какво право на ЕС е изучавал? Ама се мъдри в Съда на ЕС лез да знае защо е там. Партийно-политически кадри без образование по право на ЕС дават акъл как трябвало да става. Докато този не го отсвирите от тази област, тя никога няма да потръгне в България. Абсурд е неуките в дадена област да се бутат да отговарят за нея!

  8. 7
    Кофти матриал | нерегистриран
    14
    -7

    Истината е, че младите юристи в момента са най-добре подготвени по правото на ЕС, защото само те са го учили и са се явявали на изпити по тези дисциплини. Давате ли си сметка колко съдии, прокурори и адвокати изобщо не са изучавали такива дисциплини? И ако смятате, че два-три семинара (на които повече внимание се обръща на СПА-процедурите, отколкото на лекциите), това ще се оправи - дълбоко се лъжете.

  9. 6
    | нерегистриран
    23
    0

    Докато теорията и практиката /не само в Правото/ са откъснати едно от друго, като двама кораборкушенци на самотни острови, нито студентите ще са подготвени, нито самите ни юристи ще станат качествени.

    Докато не се приеме изискване преподавателят по правни дисциплини да е и/ бил практик- съдия, прокурор, следовател, адвокат, дори юрисконсулт, няма да имаме работещо полезно образование. Ще се изпитваме на история на ЕС, на директиви и регламенти, на структура на източниците и на органите на ЕС и толкоз.

  10. 5
    мистик | нерегистриран
    14
    -2

    Младите хора не се занимават с правни глупости от калибъра на "европейско право"...

    Ми то до 3-4 години това ЕС се очаква да се разпадне, та за какво им е.

    Англетата не го искат,Франция вече не го иска ,ако и Германия се осъзнае нещата си идват на мястото им от столетия...



    Този нов СССР е много повече вреден ,отколкото полезен за нещо и що разходи отиват за членство ви е бедна фантазията...

  11. 4
    | нерегистриран
    19
    -1

    За съжаление и ПЕС у нас се учи като всичко друго- сухи теории, въртене около "предмет, система, източници, принципи" и т.н. на правото и нищо съществено и конкретно по отделните подотрасли, с практика и становища на органите на ЕС. Защото преподаващите го също са чисти теоретици. А следва поне семинарите да са организирани и изцяло насочени в насока практика- земеделска политика, конкуренция, права на човека, екологично право, авторски права, търговски политики и т.н.

  12. 3
    | нерегистриран
    22
    -1

    Ми мислят хората в переспектива, до 4 - 5 години ЕС и правото му, ще останат в историята.

  13. 2
    студент | нерегистриран
    17
    -5

    Като гледам състава на работната група, начело с корифея на правото Петко Петков, барабар с Таков , Панова и Дишева ще настане голям смях при придобиването на юридическо образование.

  14. 1
    Жан Моне | нерегистриран
    18
    -1

    Правото на ЕС е застъпено в учебните програми само по отношение на институционалната рамка. Липсват обаче познания на юристите по материално право на ЕС (както и на преподавателите).

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.