Могат ли бабата и дядото да заместят родителя при упражняване на режима на лични отношения, ако последният е възпрепятстван?

Могат ли бабата и дядото да заместят родителя при упражняване на режима на лични отношения, ако последният е възпрепятстван?

Чл. 128 ал 3 на Семейния кодекс предвижда възможност, ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим да може да се осъществява от съответните баба и дядо. Идеята на СК е ясна – да бъде осигурен контакт на детето не само с родителя, с когото е определен режим на лични отношения, но и с разширеното му семейство. Целта е да се гарантира запазването на отношенията му с този роднински кръг и да се осъществи връзка между поколенията. Едва ли е необходимо да се доказва, че това е в най-добрия интерес на детето в общия случай и колко значими за детето са неговите баба и дядо.

Буквалното тълкуване на нормата води до еднозначния извод, че това трябва да става без всякакви формалности, по силата на закона. Всяко друго тълкуване я обезсмисля, правейки приложението й невъзможно. Ако допуснем, че това си право бабата и дядото трябва да търсят по съдебен ред, подавайки иск пред районния съд, стигаме до абсурден резултат – практическа неосъществимост на правото, тъй като става въпрос за временна невъзможност родителят да осъществи лично режима, която се случва инцидентно, еднократно или за определен кратък период от време. Няма такава действаща съдебна процедура, в която съдът би се произнесъл достатъчно бързо.

За съжаление, съдът не мисли така. Съдебната практика приема, че:

Решение № 972 от 17.10.2013 г. по в. гр. д. № 266/2013 г. на Окръжен съд - Разград: "Разпоредбата на чл. 128, ал. 3 СК урежда също правото на лични отношения между бабата и дядото на непълнолетно дете и то в случаите, при които на един от родителите вече е бил определен режим на лични отношения с детето и когато този режим по различни причини не може да бъде осъществяван лично от родителя. В този случай обаче следва също да бъде предявен иск от бабата и дядото при кумулативната даденост на горните предпоставки, а именно наличие на определен режим за лични отношения и контакти на родителя с детето и временна невъзможност на този родител да осъществява лично този режим."

Определение от 05.06.2015 г. по в. ч. гр. д. № 181/2015 г. на Окръжен съд – Видин: „Чл.128, ал. 3 СК визират хипотеза, при която родителските права са предоставени на единия родител, а на другия родител е определен режим на лични отношения. В този случай ако вторият родител, поради определени обективни обстоятелства (отсъствие или заболяване), временно е възпрепятстван да реализира режима на лични контакти с него, за бабата и дядото възниква легитимен интерес да поискат по съдебен ред да бъде постановено те да осъществяват този режим.“

Теорията също счита разпоредбата за “странна”, тъй като счита, че този текст влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК и следва да бъде отменен. Първо, защото според ал. 1 мерки за лични отношения с баба и дядо се определят само ако са в интерес на детето и, второ, защото съдебното решение ще има действие и по отношение на лица, които не са участвали в делото. (Цанкова Ц., Марков М., Станева А. и Тодорова В., “Коментар на новия Семеен кодекс”, София, ИК “Труд и право”, 2009 г, с. 392-393)

Тази позиция е също меко казано “странна”. В същия Коментар на новия СК, само няколко реда по-горе се изразява съжаление, че законодателят не е възприел предложението, легитимиращо възможността за контакт на детето с по-далечни роднини или близки лица, съдържащо се в проекта, внесен от Министерски съвет. Това предложение е направено във връзка с Конвенцията на Съвета на Европа относно контактите с деца, която България е подписала още през 2003 г. В Национална стратегия за детето 2008-2018 г. беше предвидена ратификацията й до края на 2018 г., но това все още не е направено. Конвенцията говори за необходимост децата да имат  лични отношения не само с двамата си родители, но и с определени други лица, които имат семейни връзки с тях и за важността на запазване на личните отношения на децата с тези хора, което изцяло съответства на висшите им интереси. Нещо повече според дефиницията, дадена в Конвенцията, семейни връзки са – “тесните взаимоотношения като тези между дете и неговите баба и дядо или между братя и сестри, основани на закона или на фактически семейни отношения”. Също така Конвенцията разделя лицата, различни от родителите на детето на две групи: имащи семейни връзки с детето и други и подчертава по-голямата значимост на първата група.

След като е очевидно, че е изцяло в интерес на детето да поддържа максимално широк контакт не само с родителите си, но и с разширеното си семейство от страна на всеки от тях и негово право според новия СК, то това право трябва да бъде и реално осъществимо. Ако отношенията между родителите и между тях и бабите и дядовците са нормални, нищо не пречи те сами и доброволно да прилагат тази разпоредба. Проблемите възникват, когато отношенията са напрегнати и единият родител иска максимално да ограничи контактите на детето с другия и с разширеното му семейство. Съдебната практика в това отношение е непротиворечива – това не е в интерес на детето. След като е така, вместо тази разпоредба да бъде премахвана, е необходимо да бъде намерен начин да бъде прилагана. За да може изпълнителният лист за режима на родителя да ползва и дядото и бабата, следва да се помисли дали не би било добре съдът да ги конституира като трети заинтересовани лица в делото, в което този режим се определя. Също така в диспозитива на съдебното решение при описанието на режима на лични отношения с детето, би могло да се вписват и лицата, които имат право да заместят родителя при временна невъзможност той да го изпълнява.

Още по темата

Безпрецедентен случай в новата ни история: Разбиха мащабна престъпна група за шпионаж

Предишна новина

Висшият адвокатски съвет се противопостави на реформата на съдебната карта

Следваща новина

Коментари

4 Коментара

  1. 4
    Да не забравяма, че... | нерегистриран
    0
    0

    не всички семейства в България живеят в един и същи град! Така на практика, за да види единственото си внуче майка ми трябва да пътува два дни за да е два дни с нея?!? Друг е въпросът, че съдията под индиго- пиши 1-ва и 3-та седмица... на решението бащата- моряк да вижда единственото си дете?!? Така едва ли не той избира да НЕ работи, за да е с него, а не когато е в страната. Има и други професии- тираджии и т.н. които незнаят кога и дали точно тези, определени от съда дни ще са в града, за да си видят дацата- товлково недомислия... в 2021г. да се цитират решения на Планума на БКП от 1977г.?!? и да се тълкуват като актуални?!?

  2. 3
    Кукуригу | нерегистриран
    1
    0

    "Те трябва да си го поискат от съда, който ще реши дали да им го предостави."
    Ако беше така, нямаше да има нужда от ал. 3 - ал. 1 щеше да бъде достатъчна. Дето ще се определя възможност на бабата и дядото в дните на лични отношения с родителя, по същия ред ще им се определи в кой да е ден. Определено текстът ми звучи така, както го тълкува и авторът на статията.
    Вярно е, че има логика и във "възраженията" в теорията, които се цитират, но по-скоро законодателят е приел, че в масовия случай е в безусловен интерес на детето да контактува с дядото и бабата и нещо повече - прави го точно в дните на контакти с родителя (както и стоят нещата фактически) и не бива заради редки изключения да им се отнема това право за времето на отсъствие на родителя. предполагам.

  3. 2
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    СК е дело на пишман-юристи и затова се е стигнало до такава абсурдна законова уредба!
    Бабата и дядото имат право на лични отношения на собствено основание произтичащо от родствената връзка.
    Това ще рече, че дилемата е дали към времето, което би трябвало да им се пада на тях по право може да присъединят и времето на своето дете-родител, когато то не може да използва своето време.
    Би трябвало да бъде уредено да е възможно да отстъпи това си право на други правоимащи (напр. пълнолетни деца на родителя от друг брак, които се явяват полубратя и полусестри). В противен случай, ако родителят, който осъществява родителските права няма други деца, живи родители или братя и сестри, то детето би се оказало напълно изолирано от роднините си, което не е добре за неговото развитие. Просто е трябвало в закона да се уточни, че това "заместване" е можело да стане с устно съгласие или максимум с писмена декларация.

    Принципно е така, но това време не им се пада по право. Те трябва да си го поискат от съда, който ще реши дали да им го предостави. Наложила се е практика, че това се случва главно, когато бабата и дядото не живеят заедно със сина или дъщеря си.

  4. 1
    | нерегистриран
    4
    0

    СК е дело на пишман-юристи и затова се е стигнало до такава абсурдна законова уредба!
    Бабата и дядото имат право на лични отношения на собствено основание произтичащо от родствената връзка.
    Това ще рече, че дилемата е дали към времето, което би трябвало да им се пада на тях по право може да присъединят и времето на своето дете-родител, когато то не може да използва своето време.
    Би трябвало да бъде уредено да е възможно да отстъпи това си право на други правоимащи (напр. пълнолетни деца на родителя от друг брак, които се явяват полубратя и полусестри). В противен случай, ако родителят, който осъществява родителските права няма други деца, живи родители или братя и сестри, то детето би се оказало напълно изолирано от роднините си, което не е добре за неговото развитие. Просто е трябвало в закона да се уточни, че това "заместване" е можело да стане с устно съгласие или максимум с писмена декларация.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.