Можем ли да работим от плажа?

Можем ли да работим от плажа?

Доскоро много малко хора, предимно самонаети, IT специалисти и хора с творчески професии, можеха да работят отвсякъде. С разразяването на епидемията от Ковид 19 и предприетите противоепидемични мерки у нас рязко нарасна числото на работещите дистанционно. Начин на работа, който досега не беше особено популярен сред българските работодатели. Изведнъж се оказа, че може да се работи и така, и то много успешно. В резултат на техническия прогрес имаме евтини и ефективни средства за комуникация, все по-голяма част от работната сила е заета в сферата на услугите, в която значителна част от работните процеси могат да се изпълняват напълно дистанционно. Компаниите откриха, че така могат да намалят режийните си разходи и тези за наемане на големи офиси. Работещите, че имат по-голяма свобода да планират и да разполагат с времето си. Но по-широкото приложение на дистанционната работа по време на кризата показа редица несъвършенства на действащата нормативна уредба и повдига въпроса доколко тя е адекватна, достатъчна и приложима.

За илюстрация ще дам следния напълно реален пример: Във връзка с противоепидемичните мерки, фирма Х прави промени в организацията на работните процеси, като голяма част от служителите започват да работят дистанционно. Подписани са допълнителни споразумения към трудовите им договори. Сред тях е и г-н Иванов. След известно време, ръководството на фирмата с учудване разбира от публикации на г-н Иванов в социалните медии, че същият работи не от дома си в гр. София, а от хотел на остров в Тихия океан. На г-н Иванов е наредено да се завърне в гр. София.

Права ли е фирмата? Можем ли да работим от където си искаме?

Уви, не. Поне не всички. Тези, които са самонаети, няма пречка да го правят, ако бизнесът им го позволява, но тези, които работят на трудов договор, са ограничени в избора си. Тук трябва да направим и едно важно разграничение. Не трябва да се бъркат надомната работа и работата от разстояние (дистанционната работа). При надомната работа имаме изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Работникът сам определя началото, края и разпределението на работното време, както и периодите на междудневна и седмична почивка – важното за работодателя тук е реализирането на определено количество продукция или завършването на определена задача. При дистанционната работа (работата от разстояние) работникът или служителят също извършва по трудово правоотношение работата, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя дистанционно, чрез използването на информационни технологии – компютър, софтуер, интернет свързаност и това я отличава от надомния труд.

От 2011 г. Кодексът на труда (КТ) съдържа уредба на условията за дистанционна работа - чл. 107з и следващите.

Според КТ в индивидуалния трудов договор трябва да се уговорят конкретно всички условия, права и задължения във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ. Това може да стане и с допълнително споразумение, с което да се премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Инициативата може да е както на работника, така и на работодателя.

Законът казва, че работещите от разстояние имат същите права и задължения като работниците и служителите, които полагат труд в помещенията на работодателя. Но има и редица особености, които правят уредбата противоречива и трудно приложима. Задължение на работника е да осигури в дома си, или избраното от него друго помещение, определено пространство за работно място. А на работодателя - да гарантира съответствието на работните места за извършване на работа от разстояние с минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. За него са предвидени редица задължения, които на практика са трудно изпълними и ги правят неприложими. Спазването на правилата и нормите за безопасност и на политиката на предприятието за организация на работата, обаче, са отговорност на самия работник. За да осъществява контрол, работодателят има право на достъп до работното място в рамките на уговореното в трудовия договор при задължително предварително уведомяване на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, и с негово съгласие. В примера с г-н Иванов работодателят ще бъде в невъзможност да осъществи тези си задължения, или трябва да командирова някой до острова. А, ако и други колеги на г-н Иванов са последвали примера му? А какво би станало, ако г-н Иванов го сполети злополука? Би ли била тя трудова?

Според чл. 55 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, е трудова злополука. Според ал. 2, трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за получаване на възнаграждение.

Нека да разгледаме още един пример. Г-н Петров живее в къща и работи дистанционно от стая на втория етаж. Храни се в трапезарията, която се намира на първия етаж. Докато отива да обядва се спъва и пада по стълбите, вследствие на което получава травматични увреждания, които го правят временно неработоспособен. Трудова ли е злополуката?

Също така деликатна е ситуацията, когато работата е свързана с боравене от разстояние с информация, която представлява лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни и GDPR (Общ регламент относно защита на личните данни - Регламент (ЕС) 2016/679). Отговорността за съхранението й е на работодателя, но възможността за контрол е занижена.

Какво се счита за извънреден труд и как се отчита той? А какво се случва, ако работникът е чужденец и с одобрението на работодателя се е прибрал да работи в родната си страна в одобреното от работодателя помещение. Тогава допълнително възникват въпроси, свързани с данъчното облагане, осигуровките и здравните застраховки, които не са проектирани за дистанционен тип работа в различни държави.

Още по темата

Бизнесът иска гаранции, че локдаунът ще е само 10 дни

Предишна новина

Полицаи иззеха 2 килограма наркотици от дилър в София

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.