МВФ препоръчва борба с корупцията и реформи в държавните предприятия


Рисковете пред България са дългосрочни и са свързани с липсата на напредък в няколко сектора - борба с корупцията, по-добро управление държавните предприятия, подобряване на демографията чрез политики за задържане на младите хора в страната. Това са част от заключенията на експертите от Международния валутен фонд (МВФ), чиято редовна мисия, водена от Реза Бакир, приключи на 16-ти септември. Според тях сега е моментът за започване на реформи в тези области, за да може страната ни да си гарантира стабилност в дългосрочен план.Фокус върху рисковете в бюджетаОт фонда заявиха, че ревизират нагоре прогнозата си за икономически растеж през тази година до 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП), а догодина - с 2.8%. Двигател ще е позитивното развитие на европейските икономики, както и подобрението на вътрешното потребление в България. В по-дългосрочен план растежът ще е пряка функция на положените усилия за реформи.От МВФ подкрепят намерението на правителството да се стреми към премахване на бюджетния дефицит през 2020 г. (виж карето). Това би позволило да се изградят фискални буфери за посрещане на евентуалните шокове, които може да се появят заради проблемите на предприятия в енергетиката или финансовия сектор. Ако намеренията за спестяване на очакваните приходи обаче не се материализират, има място за допълнителни данъчни мерки, като например вдигане на данъците върху имотите, посочват от МВФ. Постигането на балансиран бюджет би помогнало на България да намали равнището на държавния дълг до 25% от БВП, посочват още експертите и добавят, че това е от значение за поддържането на валутния борд.От МВФ препоръчват правителството да отчита като бъдещ риск и натиска, който ще оказват върху публичните финанси работещите на загуба държавни предприятия, общините в лошо финансово състояние и поставената под въпрос жизнеустойчивост на частните пенсионни фондове. От мисията възлагат надежди, че течащите в момента проверки в индустрията ще достигнат до проблемите и ще помогнат за вземането на необходимите мерки.Спокойни за финансовия секторОт МВФ нямат забележки по начина, по който бяха извършени преглед на качеството на активите (AQR) и стрестестове в банковия сектор. Изтъква се, че две банки, сред които и най-голямата институция с българска собственост на пазара, трябва да укрепят капиталовите си буфери. Ако не успеят да го сторят в дадения им срок, ще бъде важно за институциите своевременно да интервенират, посочват от мисията. Описвайки сценариите около двете банки, от фонда допълват още, че "привличането на нови, добросъвестни инвеститори, би помогнало за подобряване на доверието и управлението".Според външните експерти БНБ трябва да използва информацията, получена по време на AQR-а и стрес тестовете, за да въведе по-рисково базиран подход в надзора и оценката на банките. Освен това "трябва да бъдат осигурени адекватни ресурси, за да може да се извършват още инспекции", пише в заключението от есенната мисия на МВФ. Институцията смята, че е необходимо да се подобри нормативната рамка, за да не остава възможност крайните собственици на банки да остават прикрити, а също и да се кредитират свързани лица. Препоръчва се работа по намаляване на лошите заеми на банките, преглеждане на законовата рамка за несъстоятелност и подсигуряване на възможности за капитализиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Фонда за възстановяване и преструктуриране на банки.Домашното на държаватаКорупцията е ключов проблем, който пречи на държавата и срещу нея трябва да се противодейства с по-адекватно, ново законодателство, без поправки, които компрометират ефективността му, е становището на мисията. Според представителите й трябва да се създаде една агенция, която има адекватни правомощия и независимост. Тя да консолидира дейността на съществуващите в момента няколко подобни структури в държавата, които, както се изтъква в забележките на МВФ, работят без координация помежду си. За да е успешно противодействието на корупцията, е належащо и да напредне реформата в съдебната система.Държавните предприятия са друг сектор, който трябва да бъде реформиран, според МВФ. Това може да стане чрез обособяване на специално звено, което прави мониторинг на данните за финансовото им представяне. Препоръчва се в бордовете на такива дружества да се назначават професионалисти. Фондът смята, че е нужна промяна в регулациите, която да отвори достъпа на международните инвеститори до секторите, в които държавните фирми са доминиращи. Това би повлияло върху продуктивността в икономиката като цяло.Емиграцията е тема, по която фондът досега не бе обръщал внимание на българското правителство, но този път присъства заради допълнителния натиск, който този интензивно протичащ процес оказва върху състоянието на държавата. Тя трябва да се ограничи чрез създаване на перспективи за заетост в страната. Не може да се разчита само на догонването на европейския жизнен стандарт, защото без реформи и с решаване на проблемите на парче, перспективата е това да се случва твърде бавно. Необходими са активни политики на пазара на труда и привличане на качествени инвестиции в сектори, които създават работа и биха върнали българските емигранти от чужбина.От МВФ коментират и необходимостта от по-добро усвояване на средствата, но успокояват, че забавянето покрай транзитния период ще се навакса в следващите години. В геополитически план мисията смята, че заплахите за България идват от евентуално по-бавно възстановяване на европейските икономики, от които зависи експорта, както и от възможна продължителна нестабилност в Турция. Емигрантски вълни не фигурират в заключенията на МВФ като някаква форма на заплаха за стабилността в България.Двойно по-малък дефицит в края на годинатаОчакванията на Министерство на финансите са дефицитът в края на годината да е под 1% от БВП или двойно по-нисък от планирания със закона за бюджета. Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов по време на парламентарняи контрол в петък. Според него това ще позволи голяма част от предвидения ресурс за финансиране на дефицита да бъде спестен във фискалния резерв. Сумата ще е достатъчна, за да може да се извършат плащанията по дълга през 2017 г. "Както анонсирах още преди месец, планираме лимитът за нов дълг в бюджета за 2017 г. да бъде нула", заяви Горанов. През тази година правителството изтегли близо 4 млрд. лв. нов дълг от международните пазари. Освен това от вътрешния пазар набави допълнително 500 млн. лв. Тези пари влязоха във фискалния резерв и към юли по сметките на БНБ имаше 13 млрд. лв. (без да се броят 1.5 млрд. лв., които са вземания от ЕС). От натрупаните средства 1.9 млрд. лв. ще отидат за погасяване на еврооблигация с падеж юли 2017 г. Тя бе емитирана от бившия финансов министър Симеон Дянков през 2012 г.В същото време Горанов заяви, че няма да има съзнателно окастряне на разходите. Данните към юли показаха, че изпълнението на капиталовите разходи спрямо заложеното в закона за бюджета е едва 13%, като за цялата година са планирани 6.1 млрд. лв. Това означава, че предстои ударно харчене през последните няколко месеца на годината. Междувременно приключи мисията на МВФ в България, като техните очаквания са бюджетния дефицит през 2016 г. да е 0.8% от БВП.

108 милиона евро за България от ЕС заради мигрантите

Предишна новина

Рецидивист – каскадьор обжалва 21-ва присъда

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.