На първо четене: Ще сключваме споразумение с институциите за по-ниски глоби при нарушения

На първо четене: Ще сключваме споразумение с институциите за по-ниски глоби при нарушения
снимка:БГНЕС

Мащабните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които гражданите ще могат да сключват споразумение с определени институции при извършени от тях нарушения за постигането на по-ниски глоби, бяха приети без нито един глас „против“ от Народното събрание.

В закона вече ще бъде записано, че гражданите, получили наказателни постановления за нарушения, ще могат да сключват споразумения с институциите, които ги издават и да договарят по-ниски глоби. Споразумението ще може да се предлага от самия нарушител в 14-дневен срок от връчването на акта, но при няколко условия. Първото е да не е повторно нарушение. Второ, да не е в едногодишен срок от влизането в сила на вече наложен на прегрешилия акт. Трето, ако става въпрос за престъпление. Четвърто, ако признанията, направени от нарушителя, при предложението за споразумение не се припокриват със събраните доказателства. Така, в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата.

За пръв път се предвижда предупреждението, отправяно от наказващия орган към нарушителя, да подлежи на обжалване и протест, както и възможност производството, приключило с предупреждение, да подлежи на възобновяване. Преценката на наказващия орган в този смисъл следва да подлежи на съдебен контрол, не само когато наказващият орган е преценил, че деянието не представлява маловажен случай и е санкционирал нарушителя с наказателно постановление, но и когато е преценил, че деянието представлява маловажен случай и е освободил нарушителя от наказателна отговорност.

Прецизира се уредбата на кръга лица, които могат да искат отвод на наказващия орган, тъй като употребеното понастоящем понятие „нарушителят“ – в чл. 51, ал. 3, е възможно да доведе до стеснително тълкуване в смисъл, че право да искат отвод на длъжностното лице имат само физическите лица – нарушители. С оглед да не се поставят останалите категории административнонаказателноотговорни лица в по-неблагоприятно положение, се предлага изрично да се предвиди, че правен интерес да иска отвод следва да се признае на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, и на едноличния търговец или юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение.

Предлага се още да се въведе легална дефиниция на понятията за „маловажен случай“ и „явно маловажен случай“ на административни нарушения – в § 1, нови т. 4 и т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН.

Съгласно предложената дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на предвидените в състава вредни последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Отчет на омбудсмана: Правата на потребителите са най-уязвими

Предишна новина

Адвокат оглави администрацията на ВСС

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.