На втора инстанция: Завишиха с година и един месец наказанието на бивш зам.-министър на транспорта за безстопанственост

На втора инстанция: Завишиха с година и един месец наказанието на бивш зам.-министър на транспорта за безстопанственост
Антон Гинев, бивш зам.-министър на транспорта

Софийският апелативен съд (САС) значително завиши наказанието на Антон Гинев, бивш заместник-министър на транспорта, по обвинение за безстопанственост в особено големи размери по отношение на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), от 11 месеца на 2 години лишаване от свобода.

Увеличено е и наказанието на друг подсъдим по делото - Огнян Георгиев, който в инкриминирания период е заемал ръководен пост в Железопътна инфраструктура - Русе. Той бе осъден на 2,6 години затвор, като САС е решил наказанието му да стане 3 години лишаване от свобода. Потвърждение на условната си присъда е получил единствено бившият депутат от ДПС Илия Илиев, който е третият подсъдим по делото.

Според държавното обвинение щетата, нанесена от тримата на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) в периода 2007 – 2009 г., когато неин директор е бил Гинев, е на стойност 4,2 млн. лева. През този период Гинев сключил 5 договора с фирми, свързани с Илиев, в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Става въпрос за дружествата "Розалия ММ" ЕООД, "Триумф" ЕООД, "Енерджи груп 2003" ЕООД и "Строителство и инвестиции" ЕООД. Освен че получили поръчки в нарушение на ЗОП, фирмите не свършили и работата, за която им е било платено с пари на НКЖИ, а всички дейности били извършени от служители на инфраструктурната компания.

От своя страна, Илия Илиев обявявал стойността на строително-ремонтните работи, които трябва да се фактурират в полза на дружествата "Розалия ММ", "Енерджи груп 2003" и "Строителство и инвестиции", явявал се на място и представял на служителите предварително съставени и подписани от името на компаниите фактури за претендирани работи. Така на фирмите били изплатени договорени суми за работа, която не била извършена от тях. Бившият директор на железопътна секция в Русе Огнян Георгиев пък разпоредил превеждане на близо 1 000 000 лв. на "Розалия ММ‘‘ ЕООД отново за строителни дейности, които не са били извършени.

През март 2019 година Софийският градски съд (СГС) призна и тримата обвиняеми за виновни.

Сега САС потвърждава решението на първата инстанция, като единствено завишава наказанията на двама от подсъдимите.

„Правилен и обоснован се явява извода на първостепенния съд,че макар и да липсват преки доказателства за това, че при провеждани през есента на 2007 г. срещи подс. Г. е обещал и на практика е осигурил лично съдействие на подс.И. контролираните от последния дружества [фирма] и [фирма] да станат изпълнители на възложени от Н. обществени поръчки,то са налице косвени такива,от които може да се изведе, че събитията са се развили именно по посочения начин.Установената по делото хронология,според която подс. И. е бил представен на св. Т. Ж. лично от подс. Г., първоначалният неуспешен опит на подс. Г. да възложи без обявление чрез директно договаряне на [фирма] дейностите на гара „Р. – пътническа“, използвайки формата на „малка обществена поръчка“, макар и пресечен след намеса на длъжностни лица от Министерството на транспорта, предоставянето впоследствие от подс. Г. на списък с трите имена на фирми, до които да се адресират въпросните покани – [фирма], [фирма] и [фирма],като и трите са били под контрола на подс.И., говори за явна демонстрация на желанието му в горния смисъл.Отново следва да бъде подчертано,че [фирма] е била с управител и представляващ св. Й., с която същият е съжителствал; за [фирма] И. и Й. са имали генерални пълномощни да да представляват фирмата,а [фирма] с управител И. С., е било паралелен представител на привидния конкурент [фирма],който освен това изобщо не е подал до Н. оферта тази фирма да участва в процедурата.С оглед на това и напълно правилен се явява извода на първостепенния съд,че след като кръгът на потенциалните участници в състезателната процедура е бил предварително стеснен до субекти, пряко свързани с подс. И., оттук нататък е било без значение кое от трите дружества формираната от подс.Г. комисия ще класира като победител,аргументи в която насока се извеждат и от очевидното игнориране на данните за привидно създадена конкуренция между [фирма] и [фирма], доколкото в документите с офертата на едната фирма са останали бланки с името на другата“, смятат магистратите от въззивния съд.

На следващо място и този съд приема,че това продължавано престъпление и преценения от него общ престъпен резултат ,а именно: значителни щети на стойност 2 015 590, 77 лв.,квалифицира деянието като такова по чл.219,ал.4 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК, въпреки че отделните деяния разкриват признаци на по-леко наказуем състав на престъпление,в която насока е и ТР.3/71 на ОСНК.В тази връзка следва да бъдат споделени съображенията на първостепенния съд,че смисълът на продължаваното престъпление е обусловен от принципа, че при него деецът се наказва за общо причинения резултат и при условие,че извършеното от подс. Г. престъпление разкрива висока степен на обществена опасност на деянията и дееца не само поради стойността на щетите, но и поради наличието на повече от едно деяние,предмета на посегателството-публични средства, използването на държавни механизми и ресурси за удовлетворяване на частни интереси при възлагането на обществени поръчки ,изпълват съдържанието на чл.93,т.8 от НК“, пишат още от съдиите то САС.

По отношение на мотивирането за увеличение на наказанията на Гинев и Георгиев, съдът счита, че е надценена тежестта на смекчаващото отговорността обстоятелство,каквото е прекомерно дългия срок на наказателното преследване и вследствие на това оценяването му като изключително по своя характер е неправилно.

„Видно е в този смисъл,че деянията са извършени в периода между октомври 2007 год. и декември 2008 год.,като до настоящият момент са изминали близо дванадесет години,но разследването е насочено конкретно към тримата подсъдими едва през 2015 год.,а две години по-късно делото е внесено за разглеждане в съда,което само по себе си и предвид сложността на делото,не дава основание да се приеме,че продължителността на разследването спрямо тях се явява неразумна,а времето от извършване на деянията до постановяване на присъдата следва да бъде ценено наред с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това съдът счита,че не са налице основанията за прилагане на чл.55,ал.1,т.1 от НК по отношение на подс.Г. и Г.,докато за подс.И. интензитета на наказателната репресия следва да бъде занижен,но не поради неразумния срок на разследване,а поради качеството му на помагач,при което неговата степен на участие в престъплението е по-малка,вследствие на което е приложима разпоредбата на чл.58,б.”б” от НК във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК.В този смисъл съдът приема,че определеното му наказание е съответно на конкретното му участие в инкриминираната престъпна дейност“, смятат съдиите от втората инстанция.

Апелативен съд – Бургас с виртуален брифинг за журналисти за работата на съда в извънредна епидемична обстановка

Предишна новина

Не, Бойко Борисов не е собственик на „Левски“

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.