Начинът на мислене не може да се криминализира

Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения. Това е записано в чл.69 от действащата българска конституция. Или иначе казано, ако някой депутат каже, че правителство е корумпирано и яде малки деца за закуска, то никой нищо не може да му направи. Не може да му заведе дело нито за обида, нито за клевета, нито за каквото и да е друго.

Същата наказателна неотговорност има и президента. И той може да каже за всеки народен представител, да речем, че е бандит. И никой нищо не може да му направи. Нещо повече. Държавният глава не отговаря дори и по евентуално гражданско дело - примерно за непозволено увреждане.

Ако обаче си адвокат, може да го отнесеш

дори за думи от пледоарията си. И ако не бяха главният прокурор Сотир Цацаров и Върховният касационен съд, това и сега щеше да бъде факт.

Русенският окръжен съд осъди на 1500 лв. глоба по наказателно дело за клевета адвокат Венцислав Точков. И то за казани от него думи в хода на неговата пледоария по друго дело. Заради думите си адвоката понесе дори и гражданска отговорност, тъй като беше осъден да плати 2000 лв. обезщетение на тъжителя. Първоначално Русенският районен съд го е оправдал, но после окръжните съдии го признават за виновен.

По време на пледоария като служебен адвокат Точков заявил пред съда: "Подзащитният ми е близо 80-годишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и видно от представените по делото доказателства психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител".

Именно посоченият в пледоарията частен тъжител

завежда дело за клевета срещу адвоката

Последният е признат за виновен и осъден. И присъдата му влиза в сила.

След бурни обществени дебати се стига и до искане от страна на главния прокурор до Върховния касационен съд за възобновяване на делото, за отмяна на решението на окръжния съд и оправдаването на адвоката. И върховните съдии в състав с председател Севдалин Мавров, Даниела Атанасова (докладчик) и Антоанета Данова възобновиха делото, отмениха осъдителната присъда и оправдаха адвокат Точков.

"Върховният касационен съд установи, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, като е приела за съставомерно инкриминираното деяние. Съставът на престъплението "клевета" може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна знае, че не е извършено", записаха те в мотивите си. В тях те обясняват и че предмет на престъплението "клевета" могат да са твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление.

Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност, разясняват още съдиите.

И веднага след това записват, че в думите на адвокат Точков няма твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. Според ВКС тъжителят е дал своя субективен прочит на изразените от адвоката оценъчни съждения, собственото си възприятие и тълкуване на горепосочените думи.

"Начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като

резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване, поради което деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения", смятат още върховните съдии. Те припомнят и че това е съдебната практика, като посочват и друго, предишно решение на ВКС.

В конкретният случай с адвоката магистратите приемат, че става дума за съждения, умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на гражданите. "За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не", смятат те. Съдиите подчертават и че

адвокатът е казал въпросните думи в открито съдебно заседание,

в хода на съдебните прения с цел защита правата на подсъдимия и поддържането на определена защитна теза, като съдът е този, който ще я приеме за доказана или отхвърли, като изложи мотиви за това в съдебния си акт.

Съдебното решение, с което е отменена присъдата на адвоката, има и друго значение и може да бъде ползвано дълго в съдебната практика. Защото в неговите мотиви има достатъчно аргументи и от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Така например е посочено решението на съда в Страсбург от 25.06.1992 г. по делото Торгейр Торгейрсон срещу Исландия. В него Европейският съд по правата на човека припомня прогласен в практиката си принцип, че

"Свободата на словото е една от основите на демократичното общество ...

и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване, така както е закрепена в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително установена. Такава е съдебната практика на Страсбург.

Европейският съд по правата на човека в редица решения, сред които и няколко български, финландско и британско, подчертава, че в едно демократично общество индивидите имат право да коментират и да критикуват правораздаването и длъжностните лица, участващи в него. Именно те са дадени като пример и в сегашното решение на ВКС. Несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните служители при упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица. Съдът в Страсбург потвърждава, че Конвенцията за правата на човека изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която "да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си

и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция"

Ето защо в конкретния случай осъденият в качеството си на адвокат е упражнил права - гарантирани му от Конституцията на Република България и Закона за адвокатурата - да изрази мнението си в хода на съдебните прения свободно с цел защитата правата на подзащитния му. По този начин, реализирайки тези си права, подсъдимият Точков не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението "клевета", поради което незаконосъобразно е бил осъден от въззивния съд, пишат в мотивите си върховните съдии.

Те отменят и решението на Русенския окръжен съд за заплащане на обезщетение от адвоката на човека, който твърди, че е оклеветен. Според ВКС липсва не само клевета, но и непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите. Затова и отхвърлят като изцяло неоснователен гражданския иск за причинени на частния тъжител и граждански ищец неимуществени вреди.

Както главният прокурор Сотир Цацаров написа в искането за възобновяване на делото и за отмяна на присъдата на адвоката, този казус е застрашавал основни принципи на наказателния процес. Този път основите останаха непокътнати. Докога ли?

Новият застрахователен кодекс отново предизвика критики

Предишна новина

Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    | нерегистриран
    0
    0

    Глупости и алабализми без край!!!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.