В средата на октомври Министерски съвет публикува за обществено обсъждане Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г. Сред основните цели, които Стратегията си поставя, са равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите и преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма. За нуждата от подобна стратегия и мерките, които държава може да предприеме за ограничаване на негативните тенденции, разговаряме с Ева Марчева, председател на Сдружение "Съдебно-счетоводни експерти в Република България“, което също е депозирало експертно становище по проекта.
Госпожо Марчева, съвсем наскоро за обществено обсъждане бе публикувана Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г., която си поставя няколко доста амбициозни цели. Има ли в България, според Вас, такова голямо разграничение между мъжете и жените и нужно ли е социалните им роли да бъдат определяни от такава стратегия?
В България живеем в динамична законодателна среда и следва да се обърне повече внимание на насърчаването на икономическата активност на жените чрез подходяща социална политика и активно включване на жените. В България живеем в традиционно толерантно общество и този факт е известен от векове. В този смисъл подкрепям усилията за разработването и приемането на Стратегията, но само относно въвеждането на практически мерки и не считам, че е необходимо въвеждането на допълнителна изрична правна регламентация от съществуващата към настоящия момент. Аз и мои колеги извършихме задълбочен анализ на Стратегията, разгърната на основа „Глобалния индекс за разликата между половете“, според който нашата страна е на 49-то място сред 153 страни към 2020г., и установихме пропуски и неясноти, които биха довели до погрешното ѝ тълкуване и последващо прилагане. На база на така предложените текстове изкуствено се създава напрежение и противопоставяне между мъжа и жената. Като пример мога да посоча, че представените в процентно съотношение данни по отношение на заетостта на жените и мъжете, използвани като довод за неравномерната концентрация на жените и мъжете в различните сектори на пазара, които са представени в Стратегията, не могат да се приемат за съпоставими. На първо място, следва да се приеме, че посочените области на професионално развитие са предпочитани от единия от двата пола и това процентно съотношение не се основа на дискриминация или неравенство между половете, а на свободен избор на личността. На второ място ще посоча като пример и секторите с най-ниско процентово съдържание на работещи жени, а именно строителството, транспорта, както и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива изискват определени качества и физически характеристики, които са присъщи главно за мъжете. Дискриминация ли е да преобладават мъже в тях? Не мисля така! Секторите са изначално по-рядко избирани от жените и не е необходимо да бъдат насърчавани за квалификация в тази област. А дамите, които желаят да се развиват в нея, дори са насърчавани. Тук достигаме и до друг въпрос и той е свързан с равнопоставеността между половете и анализ в този професионален план, който изисква да се отчитат еднакви качества и за двата пола, при равни други условия. Като пример за добър икономически растеж при жените в професионален план на основа професионален план могат да послужат данните на Висшия адвокатски съвет за 2019г., според които адвокатите в България са 13880, от които 6415 са мъже и 7010 – жени, посочената бройка включва 455 младши адвокати, от които 193 мъже и 262 жени. Къде е тук дискриминацията и защо се налагат внушения и кой ги лансира?
Равната степен на икономическа независимост на двата пола е сред основните акценти в документа. Важно е да уточним – на какъв етап се намира държавата в справянето с различното заплащане на еднакъв труд за мъжете и респективно за жените?
Редно е да зададе този въпрос и защо се позволява насочване в посоки, които са меко казано вредни за обществото и българското семейство в неговата цялост. Много е важно да отчетем от къде произлизат корените на заплащането при дискриминацията на мъжете и жените в България. Трябва да се отчетат реалните постижения на мъжете и жените като личности и емоционална интелигентност. В противен случай, съществува опасност да настъпи обратна дискриминация. Така например, считаме, че разбирането за прием на квоти спрямо пола е погрешно. Липсата на информация и прозрачност относно индивидуализираната система за заплащане, прилагана от работодателите, не следва да се адресира с конкретна мярка или пол, т.к. това е грубо нарушение на основни принципи съгласно които работодателят определя трудовото възнаграждение на своите служители въз основа на приетите нормативни актове в страната, както и решава кои служители да поощри с премии на база техните постижения за предприятието. И при това полът не трябва и няма да е от значение, а качествата и индивидуалните способности.
От позицията на човек с остро гражданско самосъзнание, каква е оценката Ви за това дали се наблюдава равнопоставеност между мъжете и жените по отношение на взимането на важни обществени решения. Този въпрос е много важен от гледна точка на правата, тъй като знаем, че има общества, в които дали заради религиозни или заради политически причини жените нямат право да участват в почти никакви обществени събития. Ние обаче живеем в демократично общество и в правова държава.
В България не съществуват пречки пред реализацията на мъжете и жените в която и да е област на обществения живот. От текста човек остава с впечатлението, че в България има тежък проблем относно това всяка жена да се реализира в такова поприще, каквото й допада, и по такъв начин, който желае. Такива пречки на практика не съществуват и е изключително опасно да се вменява подобно нещо. Доказателство за това са множество граждански формации с председатели жени, като пряк пример за това съм аз самата. И в допълнение на това с гордост твърдя, че съм била насърчавана от мъжете в семейството ми – баща ми и дядо ми, които винаги са следили с внимание изявите и всички мои начинания в обществения и бизнес живот на България. Убедена съм, че в социалния живот жените заемат достойно място в обществото и Родината ни само може да се гордее с всяка от нас. Няма нужда да споменавам жени заемащи ръководни постове във множество сфери, защото те са известни на всички нас и са повод на пример и уважение. По този повод единствено може да кажа, че се радвам че живея в страна даваща ми толкова възможности като жена и майка.
Борбата с насилието над жените е също тема, която е придобила в последните години широк отзвук. Помним, че под този предлог бе направен и опит за прокарване у нас на обявената за противоконституционна Истанбулска конвенция. Има ли реални работещи механизми държавата да спре негативните тенденции в тази насока?
За щастие в България има Конституционен съд с членове, които са достойни граждани на Република България и не се поддават на натиск. Недопустимо е да ни се налагат политики, основани на насилствено прокарвани идеологии, доказано несъвместими с нашето законодателство. Не може да се толерира Конвенция, която директно да се намесва в човешките взаимоотношения и да моделира поведение и роли, които да налага в световен мащаб, респективно и в България. В този аспект в Стратегията за равнопоставеност на мъжете и жените още веднъж виждам политиката, прокарвана от Истанбулската конвенция, която пак напомням, в България беше обявена за противоконституционна. Споменаването на “приобщаващи общества”, както и на мъже и жени „в цялото им многообразие“ намеква и за ЛГБТИ общностите, което излиза извън темата за равнопоставеност на мъжете и жените и няма място в този документ. Този факт е известен на всички и не трябва да се злоупотребява с пословичната толерантност на българското общество. Не трябва да се свързва обявената за противоконституционна Истанбулска конвенция със случаите на насилие над жените. България разполага са достатъчно законови механизми, с които да се противопостави на насилието. Друг е въпросът защо не се прилагат в тяхната сила и възможности. За съжаление темата с насилието над жените е много спекулативна и често отзвукът е само в новините. На всяка жена обект на насилие, дължим като общество повече ангажираност и социална активност, и би било чудесно, ако институциите наистина започнат ефективно да оказват противодействие и подкрепа в доказаните случаи на домашно насилие. Добре е, да се уточни, че никакви обичаи, традиции и култура не могат да оправдаят насилие. Тук обаче е нужно не само писане на документи и симулиране на дейности по усвояването на средства, а истински сърцати хора, които да вникват в дълбочината на проблема, да имат волята да решат съществуващите проблеми.
Домашното насилие обаче не винаги значи – насилие над жени. Напоследък ставаме свидетели и на все по-нарастващите случаи на синове или дъщери, които тормозят родители и роднини. Особено в малките населени места подобни практики са почти ежедневие. Засилване на репресията срещу такива извършители ли е нужна или друг метод за социална работа с тях?
Този въпрос изисква многоаспектен подход. За съжаление има случаи, в които синове или дъщери тормозят родителите си и свои роднини. Често жертвите дори не го осъзнават като тормоз или са склонни да се противопоставят. Народопсихологията на българина е да се грижи за децата си, независимо от възрастта и поведението им. Най-често основата на такъв тормоз е поради финансови причини. Според мен методите и подходите трябва да бъдат винаги щадящи и съобразени с фактическата обстановка. Мястото на терапиите и социална работа са водещи при решаването им. Тук би трябвало да се намесят и психолозите, за да бъде пълен процеса. И не на последно място е мястото на държавата и подкрепящата й роля. В тази посока трябва да се направят множество стъпки. Настоящата Стратегия не дава отговор на този проблем, а задълбочава различия, които могат само да доведат до изостряне на проблеми.
На финала, Стратегията на правителството предвижда и преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма. Нека да уточним – крие ли се опасност под подобна формулировка да бъде прокарана идеологията, че полът не е биологично детерминиран, каквито опасения имаше покрай ратифицирането на Истанбулската конвенция?
Като жена и майка, искрено се замислям в какво общество ще израства бъдещото поколение в България. България е доказала, че толерантността е градивна част от народопсихологията на българина. За съжаление виждаме, че се злоупотребява с търпението и добрите нрави, които имаме като народ. Според мен и екип от експерти, Стратегията твърде много наподобява отхвърлената като противоконституционна Истанбулска конвенция, която прави документът непригоден за България и трябва да бъде преработен в унисон с българското законодателство. Равнопоставеността на мъжете и жените е основно фундаментално право, но за съжалени с така представената Стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г се създават бъдещи противоречия, не се дава отговор или решение, а се създават последствия, които могат да бъдат единствено основа на бъдещи конфликти. То тази причина считам, че чрез тази стратегия се прокарват политики, които не кореспондират с нуждите на българската действителност и не могат да бъдат основа за развитие на българското общество. За това апелирам към преработване на Стратегията във вид, имащ за основа истинските предизвикателства, стоящи пред българските мъже и жени.
Ако няма подобна опасност, какви мерки трябва да предприеме държавата, за да ограничи явления като това, че дадена професия е само мъжка или, че има домакинска работа, която е само женска. Как биха могли да се ограничат например случаите на сексуален тормоз на работното място? В подобни случаи обикновено жертвите се страхуват да подадат сигнал или да разкажат за случилото се, за да не загубят работата си и социалния си статус.
Въпросите които ми зададохте могат да бъдат тема на много по-широка дискусия и повод на друг разговор. За съжаление все още са налице случаи на сексуален тормоз на работното място и страх да бъдат показвани публично подобни срамни случаи. В България трябва да има нетърпимост към сексуалният тормоз на работното място. Не съществува оправдание за подобно престъпление. В тази връзка мога да кажа, че в страната ни са приети редица нормативни актове, осигуряващи равенството между гражданите, примери за които са Закона за защита от дискриминация и Закон за защита от домашното насилие. Всички усилията трябва да са насочени към осигуряване гаранции за тяхното прилагане и спазване от всички членове на гражданското общество. Убедена съм, че ще се справим успешно като нация, само ако сме единни и фокусирани в развитието на добрите качества и потенциал на българското общество.
Ева Марчева е магистър по международни финанси, управител на Счетоводна кантора „Евроконсулт“ и „Академия за образование, развитие и култура“ ЕООД, председател на сдружение „Съдебно - счетоводни експерти в Република България“ и председател на сдружение „Движение Експерти на гражданското общество“. Работи заедно с екипа си и по темите за равенството между половете, насилието над жени, домашното насилие, както и в сферата на подготовка проекти по европейски програми, бизнес планиране и развитие.
7 Коментара
Уърлда, поне един психолог нямате ли на линия, че да четем раздумки на кафе?
Не на джендъристите! Джендърите в затвора! /първите, които е затворил оня с мустачките, макар да има данни, че и той е бил такъв, са били хомосексуалистите. Считал ги е, и с право, за изключително опасни с изрватеността за обществото и от там за държавата. Да оставим, че са и противни...а парадирането им предизвиква единствено погнуса...
Долу!
Тази госпожа да се активизира ,и да роди поне три българчета,и след това ще говорим за профикариера.Не осъзнавате ли,че нашия европейски християнски свят се топи точно по такива причини-профикариери,безконтролност на женското поведение,морална разюзданост и пр.Простете за директния ми език.
каква стратегия ,че и национална даже, кви глупости. тя и стратегията като стратезите, пунта мара и кал по гърбо.Пълна лудница.
Само не разбрах това, че може да попълва данъчни декларации с какво я прави експерт по социални и правни въпроси, каквито са засегнати от Истанбулската конвенция?!? Да ставаше дума за въвеждане на някакви международни счетоводни стандарти, та да е експерт по въпроса!