Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди № РД-01-153/25.03.2020 г., № РД-01-167/30.03.2020 г., № РД-01-196/10.04.2020 г., № РД-01-239/26.04.2020 г., № РД-01-248/01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето бяха въведени поредните противоепидемични мерки като беше ограничено влизането в и излизането от областните центрове.

Допълнително, със Заповед № РД-01-224 /16.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-226/21.04.2020 г. бяха въведени специални ограничения за гр. София. В изпълнение на цитираните заповеди МВР изгради над 200 Контролно-пропускателни пунктове (КПП) на територията на цялата страна и започна да проверява целта на пътуванията на гражданите. На 30.04.2020 г. на проведен брифинг в Министерски съвет комисар Веселин Младенов, началник на отдел „Охранителна полиция“ в ГДНП, съобщи, че до тази дата са заведени над 1300 досъдебни производства, от които 200 за декларирани неверни данни, и са съставени 19262 акта.

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. бяха внесени изменения в Наказателния кодекс, изразяващи се в сериозно увеличаване на наказанията по чл. 355, ал. 1 и ал. 2 (нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората), които от пробация или с глоба от сто до триста лева по основния състав, станаха - лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева и от лишаване от свобода до една година или пробация, на лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева, за квалифицирания състав по ал. 2 (Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи).

В цитираните по-горе заповеди, в последната им редакция, е посочено, че през контролно-пропускателните пунктове се допуска преминаването на лица само в случай на неотложност на пътуването, и са изброени следните възможни причини: полагане на труд в населеното място; здравословни причини на пътуващия или на негови близки; завръщане на настоящ или постоянен адрес, или на адрес, на който пътуващия временно пребивава, когато е различен от неговия постоянен или настоящ адрес; необходимост от полагане на грижи за роднини или близки, когато населеното място, в което живеят те е различно от това на постоянния или настоящ адрес на пътуващия; необходимост от снабдяване на себе си или лица, за които пътуващият полага грижа, със стоки от първа необходимост, когато в населеното място по техния постоянен или настоящ адрес няма търговски обекти или аптеки, от които да се снабдят с тези стоки. Тук може да се спори дали изброяването е изчерпателно и дали и други причини също са неотложни. Посочените обстоятелства се удостоверяват със: служебна бележка от работодателя или служебен документ - карта; медицински документ; документ за самоличност; декларация от лицето за вида на причината, поради която се налага пътуването.

Интерес представлява именно последният документ – декларацията за вида и причината на пътуването. Наличието й, особено предвид одобрения образец на декларация, сред изброените документи е аргумент в полза на неизчерпателното изброяване на причините за пътуване. Тези неясноти предизвикаха множество конфликти между граждани и служители на МВР по КПП, и доведоха до множество опити за заобикаляне на забраните и до голям брой съставени актове и заведени преписки.

В декларацията присъства следният текст: “Известно ми е, че наказателната отговорност по чл. 355, ал. 2 от Наказателния кодекс за нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.”

Може ли на нарушителите да бъде търсена наказателна отговорност на основание на този текст?

Що се отнася до декларирането на неверни обстоятелства, по-скоро не. В НК съществува специална норма относно потвърждаването на неистина в писмена декларация или частен документ (чл. 313 НК). При наличие на специална норма трябва да се приложи тя, а не чл. 355.

Второ, трябва да бъде спазен принципът за законоустановеност на наказанието. Константната практика на ВС и ВКС приема, че не е достатъчно вписаните обстоятелства да не отговарят на истината, а трябва законът изрично да предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по този начин. Като в случая под закон се разбират и подзаконовите нормативни актове.

Явяват ли се заповедите на министъра на здравеопазването нормативен акт?

В публичното пространство вече бяха изказани мнения на авторитетни юристи, като проф. Иван Тодоров и проф. Даниел Вълчев, че в издадените над 50 заповеди на министъра във връзка с COVID-19 се смесва нормативно и ненормативно съдържание и това поставя под въпрос тяхната валидност.

Наименованието или авторството на акта не са достатъчно основание един административен акт да бъде определен като нормативен или общ. Определящо е съдържанието му. Съществуват три основни критерия за разграничаване на нормативен от общ акт: начин на определяне на адресата, характер на съдържащото се в акта волеизявление и еднократността или мнократността на прилагане.

Съответно общият административен акт е насочен към определена категория лица, но често и към практически неопределяем кръг лица, създава конкретни, точно предметно определени права или задължения и има еднократно правно действие (изпълнение). Докато нормативните административни актове винаги са насочени към неопределен и неограничен кръг от лица, съдържат общозадължителни правила за поведение, с които регулират по общ начин повтарящи се обществени отношения (т.е. съдържат административноправни норми), имат многократно действие.

Това изглежда теоретичен въпрос, но има много важно практическо значение. Правилата за приемане на двата вида актове са различни. При ОАА е предвидена съкратена процедура при неотложност и с цел защита на живота и здравето на гражданите, каквато не е предвидена за НАА. Неспазената процедура води до недействителност на акта.

Съответно и в двата случая законоустановеността на наказанието е под въпрос. В единия случай ще имаме препращане към ненормативен акт, в другия към недействителен нормативен акт.

Същото се отнася и към нормата на чл. 355 НК. Нормата е бланкетна, т.е. не описва изцяло престъплението, за което се отнася, а отпраща за един, за няколко или за всички елементи на престъплението към правна норма от друг нормативен акт, и това, в случая, пак са заповедите на министъра на здравеопазването.

Ще се стигне ли до реализиране на отговорност по НК?

Законоустановеността на престъпленията е основен принцип на наказателното право. Това означава, че: единствено наказателният закон определя престъпленията и наказанията за тях; извършеното деяние може да се смята за престъпление единствено, ако вече е обявено за такова; не може да се наказва по аналогия и разпоредбите, криминализиращи определено деяние не могат да имат обратно действие. В случая с бланкетните норми това означава, че те само допълват наказателния закон в изрично посочените в самия него случаи. 

Изискване мерките и ограниченията във връзка с COVID-19 да бъдат определени в закон е предвидено в чл. 2 на ЗМДВИП, където се казва: “Министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон. Актът на министъра на здравеопазването подлежи на предварително изпълнение.”

Друг проблем, който възниква е не особено добрата правна техника, използвана в заповедите. За периода от началото на извънредното положение до 3 май, тези заповеди са 50 на брой. Една от тях е изменяна и допълвана 14 пъти. Формулировките в тях не са достатъчно ясни, което неминуемо ще затрудни търсенето на отговорност за неизпълнението им и по НК и по административен ред. Следва да са налице и всички останали елементи на престъплението от обективна и субективна страна.

Безспорно въвеждането на противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на коронавируса е необходимост. Но за да бъдат те ефективни е необходимо да бъдат адекватни, ясни и логични. А за да могат да изпълнят правилно целта си, следва да бъдат приети законосъобразно и в правилната форма. В противен случай се създават съмнения за произвол и може да се очаква, че никой или малко от нарушителите ще понесат справедливо наказание за действията си.

Разследват лидера на Възраждане и за присвояване на 1 млн. лв. партийна субсидия

Предишна новина

Антикорупционната комисия проверява бившия ректор на УНСС Стати Статев за конфликт на интереси

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.