Петият президент на Република България Румен Радев встъпи в длъжност на 22 януари 2017 година. До момента изминаха три години и осем месеца от мандата на държавния глава. Време, белязано с политически скандали и различни форми на прилагане на президентския инструментариум.

Най-честата практика, която Радев като президент обаче използва до момента е налагането на вето върху различни законопроекти. Той на практика „си присвои“ този институт и през последните три години го превърна в своя запазена марка. Със спорен ефект обаче.

Един от последните случаи на опит за връщане на законови разпоредби за ново гласуване станаха промените в Закона за съдебната власт, част от които касаеха т. нар. „кариерни бонуси“ на членове от Висшия съдебен съвет, както и професионалното израстване на магистрати. Оказа се, че държавният глава не е съгласен с част от точките и наложи поредното си вето. Дни по-късно то очаквано беше отхвърлено, но стана повод да разровим архивите, за да видим колко пъти до момента Румен Радев в качеството си на президент върна закони обратно в Народното събрание.

Справка в сайта на Президентството на Република България сочи, че от януари 2017 година до края на септември 2020 година президентът е наложил 24 пъти вето върху законопроекти, като последното касаеше промените в Изборния кодекс.

Първото вето идва още на първата седмица от мандата на настоящия президент, като на 2 февруари 2017 година Радев връща за ново разглеждане промените в Закона за концесиите, приет от предишния 43-ти парламент.

До края на 2017 година следват още три вета на президента, като последното е върху Закона за бюджета на НЗОК, издадено на 8 декември.

Следващата 2018 година започва с вето още в първите си дни, като на 2 януари Радев връща за ново гласуване Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Следват още 7 наложени вета върху различни законопроекти, като част от тях за измененията в Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, както и Административнопроцесуалния кодекс и Закона за корпоративното подоходно облагане. Последното вето за 2018 година касае изменения в Наказателния кодекс, налагащи промени в правото на уведомяване на трети лица при задържане.

За 2019 година президентът налага шест пъти вето. Първото от тях касае промени в Изборния кодекс, а сред другите закони, които държавният глава се опитва да върне за преразглеждане и прегласуване са точки и поправки, касаещи държавната собственост, Закона за устройство на черноморското крайбрежие, държавния бюджет, военното разузнаване, както и Закона за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-SAB "Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка".

До края на септември 2020 година държавният глава е използват правото си да налага вето още четири пъти.

Установяването на коронавирус у нас и налагането на мерки срещу разпространението му станаха повод за първото вето, което касаеше новия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на 13 март. Извънредната обстановка в държавата наложи и обновяването на законодателството, дори приемането на ново, което да разпише ситуации и дейности, но и наказания, ако не се спазва законът. Така на 20 март депутатите приеха в спешен порядък Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Дни по-късно обаче президентът върна част от текстовете за ново разглеждане с основен мотив – несъгласие с точките, касаещи наказанията за разпространение на фалшиви новини и тавана на цените. Последва бърза реакция от Комисията по правни въпроси, която одобри ветото на Радев, а малко по-късно то беше прието и от пленарната зала и законът беше пренаписан и прегласуван. Това се оказа и единственото вето на държавния глава от началото на мандата му, което беше одобрено от законодателния орган.

През 2020-та последва и връщане за ново разглеждане на промените в Закона за МВР, Закона за подземните богатства и Закона за съдебната власт.

Така простата сметка показва, че за над три години на поста президент на Република България, Румен Радев е наложил 24 пъти вето не само върху различни промени и изменения на вече съществуващи закони, но и на някои напълно нови текстове.

Кратък преглед на историята показа още, че президентът Радев е поставил своеобразен рекорд до този момент на мандата си по налагането на вето над закони в сравнение със своите  предшественици – Росен Плевнелиев и Георги Първанов, които се славеха с връщане на текстове за ново разглеждане основно по време на управлението на коалиции, които не бяха издигнали тях за президенти.

За разлика от тях обаче настоящият държавен глава изглежда и като президентът с най-много официални обръщения към нацията. Изказванията му по различни държавни въпроси и злободневни теми рязко зачестиха особено във времето от началото на демонстрациите срещу управлението през лятото на тази година. Ако до края на миналата година Радев беше правил обръщение към народа едва няколко пъти, без да броим новогодишните му речи и телевизионни участия и интервюта, то само за времето от началото на юли до края на септември президентът неколкократно се изказа пред нацията не само от залата в „Дондуков“ – 2, видяхме го и в новия дом на парламента, а и пред сградата на президентството пред събралото се множество протестиращи, а част от изказванията му ще останат в историята и с вдигнатия свит юмрук – поведение, което стана повод за критики в обществото и заприлича на някои анализатори на даването на началото на нов държавен преврат.

Всичко описано дотук повдига някои сериозни въпроси относно това доколко изпълнителите на ролите на политическата сцена реално съзнават отговорността на постовете си. Друг извод, който безспорно можем да направим, е че президентът Радев превърна налагането на вето в своеобразно „заяждане“ със законодателния орган, при това доста преди старта на вихрещата се в момента предизборна кампания от страна на някои опозиционни и извънпарламентарни партии, които настоящия държавен глава очевидно подкрепя.

Вярно е, че налагането на вето е конституционно закрепено право на президента, но фактът, че от началото на мандата му досега само едно от тях е минало в Народното събрание означава, че или юридическият екип на Радев не е достатъчно добре сформиран, така че да пише достатъчно убедителни и правно издържани мотиви или че се търси съвсем друг обществен ефект от действията му, чиито последици виждаме и към днешна дата на площада пред кабинета му.

Още по темата

Разследват общинската болница във Велинград за неправомерни договори с НЗОК

Предишна новина

Иван Гешев участва в Тържественото откриване на новата учебна година на Академията на МВР

Следваща новина

Коментари

15 Коментара

  1. 15
    ******************* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 14
    | нерегистриран
    6
    -4

    Правен свят, а какво пречи да се застъпи точно обратната теза - че депутатите са толкова правно и юридически неграмотни, че се налага толкова честно президентът да налага вето? И защо смятате, че ако неговите аргументи са издържани, то НС непременно ще ги приеме, вместо мнозинството да си изгласува анблок, бидейки както обикновено рота войници със спусната заповед? Приказ есть приказ... То всъщност и при вас май е така...

  3. 13
    нерегистриран | нерегистриран
    2
    -5

    Точно казано - "отдавна" - и защо едва сега ви прави впечатление, че положението е " много теоретик (а.к. дървен философ), малко практик" ?

  4. 12
    ************************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 11
    | нерегистриран
    7
    -16
    До коментар #9 от "доцент по Конституционно право | нерегистриран":
    Президентът представлява България в международните отношения, а осъществяването на външната политика на страната е възложено на правителството /чл. 105, ал. 1 от КРБ/. Президентът, в условията на парламентарен режим на управление, е извън трите власти - той е неутрална, арбитражна власт. Очакванията Ви трябва да са насочени към друг държавен орган.

    В кои международни отношения, освен тези с Русия, представлява България Румен Радев? Ама с пример, не на теория, понеже положението у нас отдавна е - много теоретик (а.к. дървен философ), малко практик.

  6. 10
    | нерегистриран
    13
    -5
    До коментар #7 от "доцент по Конституционно право | нерегистриран":
    Написаното в статията е изключително некомпетентно, злободневно и жалко. Правото на вето е най-важното и силно правомощие на президента за възпиране на законодателната власт, то е част от законодателния процес. То е своеобразен контрол не само за конституционност, но и правилност на законите, и то на един по-ранен етап, още преди влизането на закона в сила. Целта му е да се предотврати приемането на противоконституционни закони, да внесат по-широки обществени интереси за дискусия в парламента, с оглед ролята на президента да олицетворява единството на нацията. Това са двата, пряко избирани от народа, висши държавни органа. Президентското вето е неограничено с мотивите си, може да е както за противоконституционност, така и за целесъобразност. Докато контролът за конституционност на законите, осъществяван от КС е последващ и е само за конституционосъобразност или евентуално за съответствие с общопризнатите норми на международното право и сключените от България международни договори. Ветото на президента е по-полезно именно поради тези свои отлики спрямо контрола, осъществяван от КС. Но то е само отлагателно, в това се изразява баланса на властите, президентът не е част от законодателната власт. Но той има и друга конституционна възможност, ако НС не се вслуша в мотивите му - да сезира КС за противоконституционност и тогава решението на КС ще е окончателно и задължително за парламента и всички субекти на правото.
    Срам за автора на тази статия, такова невежество!
    Тогава питам автора, направи ли си труда да провери, така както е броил колко пъти е наложено вето от президента Радев, колко закона са обявени от КС за противоконституционни, но по тях не е било налагано вето от президентите. Не са ли пропуснали да упражнят това свое най-важно конституционно правомощие да наложат вето и да спрат на по-ранен етап тези закони, независимо дали е приет повторно върнатия закон? За съжаление, много са тези случаи и най-лошото е, че такива противоконституционни закони са се прилагали и могат да се прилагат дълго време, докато някой от правоимащите не сезира КС. Едно бездействие, което има пагубни последици на правата на гражданите и юридическите лица.
    Президентът представлява народа и държавата ни в международните отношения - това, че често налага вето е оценка за качеството на приеманите от парламента закони, а не оценка за дейността на президента. Всички знаем напоследък какво е качеството на законите :(((

    Не обяснявайте на профани, те нищо няма да разберат

  7. 9
    доцент по Конституционно право | нерегистриран
    18
    -5
    До коментар #8 от "До Доцента | нерегистриран":
    То и всички знаем каквото е нивото на настоящия президент в международните отношения, ама....карай.

    Президентът представлява България в международните отношения, а осъществяването на външната политика на страната е възложено на правителството /чл. 105, ал. 1 от КРБ/. Президентът, в условията на парламентарен режим на управление, е извън трите власти - той е неутрална, арбитражна власт. Очакванията Ви трябва да са насочени към друг държавен орган.

  8. 8
    До Доцента | нерегистриран
    5
    -17

    То и всички знаем каквото е нивото на настоящия президент в международните отношения, ама....карай.

  9. 7
    доцент по Конституционно право | нерегистриран
    15
    -3

    Написаното в статията е изключително некомпетентно, злободневно и жалко. Правото на вето е най-важното и силно правомощие на президента за възпиране на законодателната власт, то е част от законодателния процес. То е своеобразен контрол не само за конституционност, но и правилност на законите, и то на един по-ранен етап, още преди влизането на закона в сила. Целта му е да се предотврати приемането на противоконституционни закони, да внесат по-широки обществени интереси за дискусия в парламента, с оглед ролята на президента да олицетворява единството на нацията. Това са двата, пряко избирани от народа, висши държавни органа. Президентското вето е неограничено с мотивите си, може да е както за противоконституционност, така и за целесъобразност. Докато контролът за конституционност на законите, осъществяван от КС е последващ и е само за конституционосъобразност или евентуално за съответствие с общопризнатите норми на международното право и сключените от България международни договори. Ветото на президента е по-полезно именно поради тези свои отлики спрямо контрола, осъществяван от КС. Но то е само отлагателно, в това се изразява баланса на властите, президентът не е част от законодателната власт. Но той има и друга конституционна възможност, ако НС не се вслуша в мотивите му - да сезира КС за противоконституционност и тогава решението на КС ще е окончателно и задължително за парламента и всички субекти на правото.
    Срам за автора на тази статия, такова невежество!
    Тогава питам автора, направи ли си труда да провери, така както е броил колко пъти е наложено вето от президента Радев, колко закона са обявени от КС за противоконституционни, но по тях не е било налагано вето от президентите. Не са ли пропуснали да упражнят това свое най-важно конституционно правомощие да наложат вето и да спрат на по-ранен етап тези закони, независимо дали е приет повторно върнатия закон? За съжаление, много са тези случаи и най-лошото е, че такива противоконституционни закони са се прилагали и могат да се прилагат дълго време, докато някой от правоимащите не сезира КС. Едно бездействие, което има пагубни последици на правата на гражданите и юридическите лица.
    Президентът представлява народа и държавата ни в международните отношения - това, че често налага вето е оценка за качеството на приеманите от парламента закони, а не оценка за дейността на президента. Всички знаем напоследък какво е качеството на законите :(((

  10. 6
    ********** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  11. 4
    Cato | нерегистриран
    9
    -3

    В правото 1:23 е достоен резултат Правото не е аритметика, а алгебра.

  12. 3
    Въпрос | нерегистриран
    22
    -5

    Срещу имената на юристите в Правния съвет на президента кои имена на юристи от НС може да дадете за сравнение? Питам и отговор не искам, защото псевдоправният сайт и неговият екип нямат ресурса да дадат отговор.

  13. 2
    нерегистриран | нерегистриран
    23
    -3

    Този резултат не е нещо, с което Народното събрания да се гордее. По-скоро депутатите трябваше да се замислят дали няма над какво да се зимислят, ако има потенциал, естествено.

  14. 1
    Корупция облечена в закон | нерегистриран
    30
    -2

    Негативен резултат за Народното събрание.
    Последен пример от вчера- в деня на публикуването на доклада на ЕК, отхвърлиха ветото срещу свръх корупционната практика на кариерни бонуси на членовете на ВСС.
    Всъщност борбата с корупцията се свежда до обличане на корупционните практики като "законосъобразни".

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.