Настоящ и предходен председател на ССБ отмениха доживотната присъда без право на замяна на Герман Костин, обвинен за убийството на 5-годишния Никита

Настоящ и предходен председател на ССБ отмениха доживотната присъда без право на замяна на Герман Костин, обвинен за убийството на 5-годишния Никита
5-годишният Никита бе открит мъртъв в куфар, изхвърлен край Пасарел

Тричленен съдебен състав на Апелативен съд – София е отменил доживотната присъда без право на замяна на Герман Костин, обвинен за убийството 5-годишния Никита. Тялото на момченцето бе открито в куфар край Пасарел. Това се разбра от съобщение на Софийския градски съд (СГС), където делото е върнато за изцяло ново разглеждане, тъй като най-тежкото възможно наказание е изменено на процесуално основание и не подлежи на касационен контрол. Съдебното решение е взето още на 8 юни 2019 г. от съдебен състав, в който влизат апелативните магистрати: председател и докладчик Калин Калпакчиев (понастоящем председател на Съюза на съдиите в България и бивш член на Висшия съдебен съвет), Атанас С. Атанасов (предходен председател на ССБ) и Виолета Магдалинчева (също член на ССБ).  
 
"Цялостната оценка на протеклото пред първата инстанция съдебно производство налага извода, че правото на справедлив процес на подсъдимия Герман Костин, гарантирано както от основните принципи на НПК, така и от чл. 6 ЕКПЧ, съществено е било ограничено – игнорирано е правото на подсъдимия на писмен превод на материалите от делото; нарушено е правото на защита на подсъдимия, както и правото му на безпристрастен съд", пише в решението на съда, с което се отменя първоинстанционната присъда на съдия Атанас Атанасов от СГС, който не членува в ССБ.
 
"В процеса на събиране на доказателства по делото, съдът е ограничавал правото на подсъдимия и неговата защита да участват в разпита на свидетелите и вещите лица, като без да излага надлежни и обосновани мотиви не е допускал въпроси и е прекратявал разпитите, без да даде възможност на страните да зададат въпросите си. По този начин е нарушено правото на защита и в частност принципа на равенство на страните и състезателността на производството. 
 
В голяма част от съдебните заседания, съдът е отстранявал подсъдимия от провеждане на цялото съдебно заседание, като така го е лишавал от право на лично участие, а запознаването му с извършените в негово отсъствие действия е ставало с прочитане на протокола от съдебно заседание, който още не е бил изготвен. 
 
Между подсъдимия и председателя на съдебния състав са се установили отношения на нетърпимост, което се е отразило на цялостното протичане на съдебните заседания и е довело до впечатление за личен конфликт между двамата, достигащ до ожесточение. Без да се оправдава и толерира поведението на подсъдимия, председателят на съдебния състав е демонстрирал неумение да ръководи съдебното заседание по начин, който да вдъхва доверие в страните за безпристрастност. Това е намерило изражение и в затрудненията, създадени от председателя на съдебния състав за упражняване на защитата – отнемане на думата на защитника, налагането на глоби, ограничаването в задаването на въпроси към свидетели и вещи лица. Демонстрирането на пристрастност от страна на председателя на съдебния състав е намерило израз и в неспособността да осигури извършване на съдебномедицинска експертиза на подсъдимия през цялото съдебно следствие. Такава е изготвена едва след приключване на съдебните прения и постановяване на присъдата, а при приемането й са допуснати немислими съществени процесуални нарушения – вещите лица от състава на експертизата са разпитани поотделно", пише в решението докладчикът по делото Калин Калпакчиев.
 
Преди година Костин получи най-тежката присъда, според действащото законодателство у нас. Това стана след напрегнат съдебен процес, в който почти на всяко заседание Костин отправяше обиди към съда, припомня в-к "24 часа". "Предупреждавай себе си, изрод", пресъздава отношението на Герман Костин към съда и в-к "Монитор" през месец май 2017 г.
 
Според съдиите Калпакчиев, Атанасов и Магдалинчева "независимо от демонстрираното поведение на подсъдимия, съдът е бил длъжен да се дистанцира от провокациите и да подходи професионално, като не превръща споровете със страните в ескалиращ конфликт, водещ до неуправляемост на съдебния процес в рамките на процесуалния закон". 
 
Първоинстанционният съд имал силно негативно мнение към личността на обвинения за убийството на детето, смята въззивният състав. "В този смисъл следва да се отбележи, че в мотивите към присъдата се съдържат множество силно негативни характеристики за личността на подсъдимия, спекулативни предположения и крайно субективни интерпретации, които са лишени изцяло от доказателствена основа и сочат, че съдът е изградил преднамерено отрицателно отношение към личността на подсъдимия:
 
В мотивите към присъдата съдът се е позовал на присъда от 1992 г., с която подсъдимият е осъден в Руската федерация, както и на мотивите към нея. Спекулативно посочвайки, че е спорно, доколко присъдата може да се зачита от българския съд, градският съд се е позовал на мотивите към тази присъда, за да възприеме крайно негативни характеристики за личността на подсъдимия", пише още докладчикът по делото Калпакчиев.
 
Съдиите от САС смятат, че в "мотивите на присъдата градският съд е демонстрирал предубеденост, като е използвал изрази, надхвърлящи обичайните предположения, срещани в други съдебни актове и оценявани като несъвместими с чл. 303 НПК; аргументите и словесните формулировки на първия съд сочат за невъзможност за прилагане на дистанциран от различни внушения и предубеждения подход при формиране на вътрешното съдийско убеждение – сродни аргументи са изложени в решение № 158/19.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 402/2015 г. на II н.о."
 
"В обобщение САС счита, че съдебният акт на първата инстанция, чрез използваните изрази, внушения и предположения, очертава легитимно и обективно оправдано съмнение, че е постановен от съд, който не е бил безпристрастен в противоречие с чл. 6 от ЕКПЧ", твърдят Калпакчиев, Атанасов и Магдалинчева.
 
"Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание (включително провеждане на ново разпоредителното заседание, доколкото същото е етап, съставна част, от стадия на съдебното заседание), тъй като допуснатите на съдебната фаза процесуални нарушения напълно опорочават проверяваната присъда. Това обстоятелство не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като "втора първа инстанция" въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт, какъвто в случая липсва", посочват още действащ и предходен председател на ССБ и член на съдийската организация. Решението им обаче не подлежи на обжалване и протест.
 
Убийството на 5-годишното момченце в началото на 2015 г. шокира обществеността у нас. Според събраните доказателства, на 8 февруари 2015 година Костин потеглил от столицата заедно с Анна Леонтиева и синът й Никита Плотников към морския курорт Приморско, където тримата пристигнали около 19:00 ч. същия ден. По-малко от час след това Костин потеглил обратно към София, като в колата бил единствено с Никита. През същия месец в гората край Приморско бе намерено разчленено тялото на Анна Леонтиева, за чието убийство се води друго досъдебно производство.
 
Разследващите установиха, че след прибирането си в София руснакът е задушил 5-годишното момче с притискане в областта на гърлото и носа. След като убил детето, на 9 февруари Костин отишъл в района на язовир Искър около софийското село Пасарел и огледал района, веднага след това се прибрал в столицата, отишъл на зъболекар, вечерял с приятел и се прибрал в дома си. Малко по-късно същата вечер, Костин увил трупа на Никита в хавлиена кърпа, поставил го в куфара, собственост на майка му, и го отнесъл край Пасарел, за да го изхвърли във водоема, след което отново се прибрал.
 
Сложни финансови взаимоотношения между Костин и Анна станали причина той да поиска да се отърве от майката, а след това и от детето, защото преди това получил стотици хиляди евро от семейството на жертвите за общ бизнес, за което жената била информирана, а той решил да запази парите за себе си и да преустанови контактите с нея и близките й. 
 
През лятото на 2018 г. Прокуратурата поиска най-тежкото възможно наказание за Герман Костин, което бе уважено от първоинстанционния съд. Сега делото трябва да започне отначало пред СГС. Докладчик по него ще е съдия Александра Йорданова, която не е член на ССБ
 

"Правен свят" публикува Решение № 339 от 08/06/2019 г. на Софийски апелативен съд

 

Атакувана е присъда от 16.07.2018 г. по НОХД № 4680/2016 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 21 състав, с която подсъдимият Г. В. К. e признат за виновен в това, че в периода от 08.02.2015 г. до около 23:00 часа на 09.02.2015 г. в [населено място], на неустановено място умишлено е умъртвил малолетния Н. В. П., [дата на раждане] в [населено място], Русия, с документ за самоличност на Руската федерация 64 № 2515916, като притиснал същия в областта на шията, частично задушил носните и дихателните му канали и следствие на това му причинил механична асфикция, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 115, вр. с чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на доживотен затвор без замяна. На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС съдът е определил първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието.
 
Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС от 16.07.2018 г. следва да обсъди доводите на подсъдимия К. и неговия защитник, залегнали във въззивните жалби и допълнението към тях. В жалбата на защитника се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушения на правото на подсъдимия на справедлив процес от безпристрастен съд, както и нарушения на правото на лична защита и от упълномощен защитник. Счита, че в хода на наказателното производство – в досъдебната и съдебната фаза, са допуснати нарушения, които са опорочили доказателствената стойност на събраните доказателства. Поддържа, че за сметка на бързината на производството, съдът е допуснал компромис в процеса на събиране на доказателства, като е ограничил правата на страните, което е довело до непълнота и неправилна оценка на доказателствата. В допълнението към жалбата се развиват съображения за това, че: по делото няма проведено надлежно съдебно производство, както и че липсват протоколи от съдебни заседания, поради ненадлежно проведени процедури по чл. 312 НПК; разсъжденията на съда за лингвистичната близост на славянските езици не са в състояние да преодолеят допуснатите от съда нарушения на правото на подсъдимия на писмен превод на протоколите от съдебните заседания и на писмени доказателства от досъдебното производство; в мотивите на присъдата не е изложена приетата от съда фактическа обстановка, а са преразказани част от показанията на свидетелите; не са обсъдени възраженията на защитата по фактите на обвинението; съдът е ограничил правото на подсъдимия да задава въпроси към свидетелите и да изразява становища по искания за прочитане на показанията на свидетели от досъдебното производство; не са обсъдени в мотивите връзките между отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествието и свидетелските показания и експертизите; не са обсъдени възраженията на защитата във връзка с обосноваността на заключенията на съдебномедицинските експертизи и свързаните с тях свидетелски показания и протоколи за оглед; недопускането на поисканите от подсъдимия свидетели, недопускането на превод на документи от турски на български език и неназначаването на хидротехническа експертиза са довели до непълнота на доказателствата по делото; не са обсъдени противоречията в показанията на свидетеля П., нито са обсъдени приобщените по делегация разпити на свидетели. Защитникът отправя искане за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаването на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
 
В жалбата на подсъдимия се сочи, че е бил лишен от право на защита по време на цялото съдебно производство пред първата инстанция; не му е било предоставено копие от материалите по досъдебното и съдебното производство с гриф „вярно с оригинала“; не се е запознал с показанията на свидетелите и заключенията на експертизите, което му е попречило да упражни ефективна защита; не е получил нито едно копие от протоколите за съдебните заседания с превод на руски език, което също е затруднило упражняването на защитата; осигурения му по време на заседанията устен превод не му е позволил да възприеме в пълнота събраните доказателства, доколкото преводачът не е успявал да преведе всичко от казаното; влошеното му здравословно състояние не му е позволявало ефективна защита по време на съдебните заседания. Моли за отмяна на присъдата и за разглеждане на делото по същество. 
 
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на С. изразява становище, че жалбите на подсъдимия К. и неговата защита са неоснователни. Счита, че постановената на 16.07.2018. г. присъда от Софийския градски съд е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което настоява за нейното потвърждаване. Поддържа: че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани доказателства, които да доведат до промяна на приетите от първата инстанция фактически положения; че извършеният от градския съд анализ на събраните доказателства е изключително подробен и мотивиран, което води до обоснованост на съдебния акт. Прокурорът отправя искане за постановяване на въззивен съдебен акт, с който да се остави жалбата на подсъдимия и на неговия защитник без уважение, като се потвърди присъдата на Софийския градски съд.
 
Поверениците на частния обвинител В. П. – адвокатите Г. и П., считат присъдата, постановена от първата инстанция за мотивирана, обоснована и законосъобразна и молят за нейното потвърждаване. Считат, че събраните от въззивния съд нови доказателствени материали не са променили по никакъв начин установените от градския съд фактически положения и не са довели до съмнение в правилността на обжалваната присъда. Изразяват становище: че правата на подсъдимия не са били нарушени в хода на провеждане на съдебното производство пред първата инстанция; че подсъдимият е отказвал да получи изпращани му от съда преведени материали по делото; че в производството по делото повече са се коментирали правата на подсъдимия и начина на събиране на доказателствата, а не обстоятелството, че е извършено убийство на едно дете, което е станало жертва на финансовите отношения между своите родители и подсъдимия, дете, което е убито хладнокръвно и планирано, поради което считат присъдата за правилна и мотивирана и молят за нейното потвърждаване. 
 
Защитникът адвокат К. Г. пледира за оправдаване на нейния подзащитен - подсъдимия К., поради недоказаност на обвинението, за което той е предаден на съд от Софийска градска прокуратура. Според адвокат Г. в хода на съдебното производство пред първата инстанция защитата и подсъдимия са били изправени пред необходимостта да се бранят не срещу представителите на държавното и частно обвинение, а срещу председателя на съдебния състав. В тази насока защитникът поддържа становището си, че подсъдимият е бил лишен от справедлив процес пред първоинстанционния съд: счита, че делото е било нагнетено с лично отношение; неприемливото поведение на подсъдимия е било провокирано от отказите на съда да се произнесе по многобройните му искания и молби по делото; установил се е личен конфликт между председателя на съдебния състав и подсъдимия, което е повлияло при решаване делото; че доколкото е нямало такива провокации на досъдебното производство, подсъдимият е имал изрядно процесуално поведение и не е искал отвод на разследващите органи, а единствено на един от преводачите и то поради некачествен превод; не характеровите особености на подсъдимия, а провокациите и липсата на отговор на многобройните му молби, са причина за неговото неприемливо поведение в съдебно заседание.
 
Според защитника по делото не са налице завършени процедури по чл. 312 НПК. Твърди се, от една страна, че не по всички искания на адвокат Г. за поправка и допълнение на съдебния протокол, е налице произнасяне. Сочи се в тази връзка протокол за съдебно заседание от 19.07.2017 г., както и искане за неговата поправка и допълнение от 28.07.2017 г., по което няма произнасяне; нито едно от разпорежданията на председателя на съдебния състав, с което оставя без уважение искането на защитата за поправка на съдебния протокол, не е внесено за разглеждане от съдебния състав. В тази връзка защитата счита, че при незавършена процедура по чл. 312 НПК, няма легитимен, окончателен съдебен протокол, който да служи за пълноценна въззивна проверка.
 
На плоскостта на нарушено право на справедлив процес, адвокат Г. настоява за неспазени процедури при провеждане на съдебните заседания: защитата е била ограничавана да задава въпроси към свидетели и вещи лица, задаваните въпроси са отхвърляни без да се записват; извършени са прочитания на показанията на свидетели от досъдебното производство без да е взето становище от защитника и подсъдимия.
 
Излагат се съображения, че подсъдимият К. е бил лишен от право на лична защита, доколкото не е разполагал с превод на руски език на заключенията на експертизите и други материали, които са били предмет на разглеждане в съдебното производство пред градския съд. Според защитата на подсъдимия тези нарушения няма как да бъдат отстранени от въззивния съд. 
 
По отношение на останалите процесуални нарушения по делото адвокат Г. заявява следното: в първоинстанционното съдебно производство са проведени 28 съдебни заседания, като нито един от протоколите не е бил преведен на руски език и не е изпратен на подсъдимия, въпреки неговите настоятелни искания, което се различава от практиката на други съдебни състави на СГС; на многобройните искания и молби, които подсъдимият е изпращал до съда, не е получен отговор, независимо от неговия резултат. Твърди, че на подсъдимия не е бил предоставен справедлив и независим от лична емоция съд. Поддържа, че по делото липсва протокол за избор на съдебни заседатели, както и че е искал отвод освен на председателя на съдебния състав и на останалите членове, тъй като те са били под негово въздействие.
 
Според защитника на плоскостта на съществените процесуални нарушения следва да се разглежда и довода, че мотивите към обжалваната присъда не отговарят на изискванията за задълбочено обсъждане на доказателствения материал. В подкрепа на този довод се сочат конкретни части от фактическите констатации в мотивите, които се твърди, че са произволни и не са доказателствено обезпечени: относно приетото от съда, че А. Л. и Н. П. са пътували заедно с подсъдимия на 08.02.2015 г. в посока българското Ч.; че тримата са напуснали жилището на [улица]в [населено място] заедно и А. Л. е оставила там мобилния си телефон; както и фактите относно пътуването на подсъдимия с Л. и детето с неговия автомобил до П. и обратно до С.; за начина, мястото и времето на извършване на умъртвяването на Н. П. и участието на подсъдимия; за това, че данните от камерите на А., телефонните разпечатки, интернет трафика и данните от охранителната система на апартамента на К., не разкриват пряко поведение на подсъдимия, както произволно е приел съдът; невярно е обстоятелството, че СИМ картата, ползвана от А. Л. е била предадена от подсъдимия на разследващите органи, тъй като той им е предал СИМ карта, с която той се е снабдил нарочно от мобилния оператор; телефонът, ползван от Л. е бил активен и след датата 08.02.2015 г., на което съдът не е дал задоволително обяснение; не са изследвани документите от турските авиолинии, които разкриват регистрирани пътувания на лице с имена А. Л. след юли 2014 г. – през октомври, ноември 2014 г. и през февруари 2015 г. Тези данни, според защитата сочат на версия за връзка на Л. с друго лице, за което производни данни се съдържат в показанията на свидетелката Отношенко, но по нея не е работено от разследващите органи и от съда; не се проверявани IP адресите на ползваните от Л. електронни устройства. Според защитата изцяло произволни са фактическите констатации на съда относно икономическите отношения между подсъдимия, от една страна, и Л. и П., от друга, както и спекулациите за възможен мотив за разглежданото престъпление, вменено на подсъдимия К.. Напротив, защитата счита, че мотивът на В. П. за извършване на престъплението е по-вероятен, с оглед на имуществен интерес и влошени отношения на тази база с бившата му съпруга А. Л..
 
Излагат се подробни съображения от защитата относно недоказаност на времето на настъпване на смъртта на Н. П.. В подкрепа на това се сочи, че при изготвяне на заключението на втората съдебномедицинска експертиза по делото не са отчетени редица обстоятелства – времето от около 24 часа, през което тялото на жертвата е престояло на стайна температура според допусканията на съда в мотивите; неотчитането на белезите по тялото – цвят и форма на послесмъртните пета; оцветяване на вътрешните органи; не е изследван произходът и морфологията на намерените до тялото на жертвата растителни влакна.
 
Сочат се непълноти и фактически неточности в мотивите на първоинстанционния съд относно поведението на подсъдимия на 09.02.2015 г. – по часове и минути. Поддържат се процесуални нарушения, допуснати при провеждане на разпита на свидетеля К. К., доколкото не е присъствал назначен преводач и защитник, въпреки настояванията на свидетеля.
 
Обобщеното становище на защитата по същество на делото е, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин – не е доказано времето на смъртта на Н. П., не са установени начинът и мястото на причиняване на смъртта и участието на подсъдимия в извършване на деянието; разследването по делото не е изключило възможността за други версии, които да определят друго време на смъртта на жертвата, съответно друго лице, което да е извършител на деянието.
 
Защитникът отправя искане за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно, ако се приеме, че посочените процесуални нарушения са съществени и са пречка за произнасяне по съществото на делото – да се отмени присъдата на първата инстанция и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да проведе законосъобразно производство по събиране на доказателствата. 
 
В предоставеното право на лична защита подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от упълномощения си защитник.
 
В последната си дума подсъдимият К. заявява, че не е извършил престъплението, за което го обвиняват. 
 
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
 
Съдебният акт на Софийския градски съд е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила.
Цялостната оценка на протеклото пред първата инстанция съдебно производство налага извода, че правото на справедлив процес на подсъдимия К., гарантирано както от основните принципи на НПК, така и от чл. 6 ЕКПЧ, съществено е било ограничено – игнорирано е правота на подсъдимия на писмен превод на материалите от делото; нарушено е правото на защита на подсъдимия, както и правото му на безпристрастен съд. Конкретните проявления на допуснатите от първата инстанция нарушения се изразяват в следното:
 
I. Осигуряване на правото на устен и писмен превод на подсъдимия К. в досъдебното и съдебното производство:
Съгласно чл. 55, ал. 4 НПК обвиняемият, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. Освен в чл. 55 НПК правото на устен и писмен превод в наказателното производство е регламентирано и в новата глава тридесета „а“ в процесуалния закон, регламентираща особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език (ЗИДНПК, ДВ, бр. 21 от 8 март 2014 г.). Съгласно чл. 395а, ал. 2 НПК съдът и органите на досъдебното производство по свой почин или по мотивирано писмено искане на обвиняемия или на неговия защитник могат да предоставят писмен превод и на други документи по делото, освен актовете по чл. 55, ал. 4 НПК, когато те са от съществено значение за упражняване на правото на защита.
 
Разпоредбите на чл. 55, ал. 4 НПК и глава тридесета „а“ НПК са приети в резултат на транспониране в българското законодателство на нормите на Директива на Европейския парламент и на Съвета 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г. (Директивата)
Правото на обвиняемия/подсъдимия на устен и писмен превод, ако не разбира или не говори езика, ползван в съдебното производство, е изрично закрепено като съществен елемент от правото на справедлив процес. Изискванията на НПК и Директивата обезпечават ефективна защита на правата на подсъдимия, като му осигуряват възможност да е в състояние да се подготви и/или да вземе участие в действена защита.
Следва да се има предвид, че макар нормите от директивите да нямат директен ефект, те проявяват такъв, когато разпоредби на съответната директива дефинират права на физически лица, насрещно задължен субект, по които е държавата, и тази директива не е правилно транспонирана в националното законодателство. Съгласно принципа за конформното тълкуване компетентните български органи са длъжни да тълкуват националните наказателнопроцесуални норми, свързани с приложението на директивите, в съответствие със залегналите в тях правила. Това е от особено значение при тълкуването на чл. 55, ал. 4 и чл. 395а, ал. 2 НПК, доколкото разбирането, че съдът и органите на досъдебното производство дължат на обвиняемия/подсъдимия писмен превод само на изрично изброените процесуални документи, противоречи на нормите от Директивата.
Конкретните проявления на правото на устен и писмен превод на подсъдимия К., така както са се развили в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, позволяват да се направят следните фактически и правни изводи:
 
1. Гарантиране на правото на устен превод в досъдебното производство:
На досъдебното производство е назначен преводач, който е участвал при първото привличане към наказателна отговорност, както и при провеждане на разпитите с обвиняемия. Видно от постановление, съставено на 08.05.2015 г . от водещия разследването полицай, на процесуалното действие по привличане на обвиняем е присъствал освен упълномощеният защитник адвокат Г. и назначеният преводач от руски на български език и обратно В. П. – л.18-19 от т. 2 на досъдебното производство. Същият преводач е присъствал и при непосредствения разпит на обвиняемия, проведен на 08.05.2015 г. – л. 20 от т. 2 на досъдебното производство. За преводач, който да осъществява устен превод от български на руски език и обратно П. е бил назначен с постановление на водещия разследването от 08.05.2015 г. – л. 111 от том 32 на досъдебното производство.
На 05.06.2015 г. е проведен разпит на обвиняемия К., в който е участвала в качеството си на преводач С. М. – л. 25-26 от том 2 на досъдебното производство. За преводач М. е назначена с постановление на водещия разследването от 05.06.2015 г. – л. 110 от том 32 на досъдебното производство. 
На 05.06.2015 г. по време на провеждане на разпита на обвиняемия К., неговият защитник адвокат Г. е направила отвод на преводача М. по повод на изразени съмнения в пристрастност и в качеството на превода. С постановление от 10.06.2015 г. прокурор от Софийска градска прокуратура е оставил без уважение искането за отвод на преводача. С постановление на прокурор от С. апелативна прокуратура от 06.07.2015 г. е отстранена С. М. в качеството й на преводач по досъдебното производство – л. 29 – 33 от том 1 на досъдебното производство. 
При проведения на 16.05.2016 г. разпит на обвиняемия К. (л. 16 – 17 от том 2 на досъдебното производство) е присъствал преводач – назначената с постановление от 16.05.2016 г. Н. Г. – л. 56 от том 32 на досъдебното производство. Преводачът Г. е присъствала на същата дата и на предявяване на постановлението за привличане към наказателна отговорност спрямо обвиняемия – л. 14-15 от том 2 на досъдебното производство. 
С постановление от 19.08.2015 г. с оглед необходимостта от осигуряване на правото на обвиняемия К. на устен превод за преводач от български на руски език и обратно е назначена Н. Г. – л. 100 от том 32 на досъдебното производство. На същата дата е проведен разпит на обвиняемия, на който е присъствал преводачът – л. 27-28 от том 2 на досъдебното производство. 
На 04.07.2016 г. е проведен разпит на обвиняемия К. (л. 3-4 от том 33 на досъдебното производство), на който е присъствал надлежно назначен преводач – Н. Г. – постановление от 19.05.2016 г. – л. 54 от том 32 на досъдебното производство. 
От 25.05.2016 г. до 15.07.2016 г. е проведено предявяване на материалите от разследването. Видно от протоколите, отразяващи проведеното процесуално действие, преводач е бил осигурен от началото до края на предявяването – л. 38 – 57 от том 33 на досъдебното производство. Постановленията за назначаване на преводачи за предявяването са намират в том 32 от досъдебното производство – л. 49 – 51.
 
2. Гарантиране на правото на подсъдимия К. на писмен превод на досъдебното производство:
Постановлението за привличане към наказателна отговорност и постановлението за задържане за 72 часа – и двете от 08.05.2015 г. са преведени на руски език и надлежно са връчени на обвиняемия К. – л. 21-24 от том 2 на досъдебното производство. Писменият превод е извършен от преводач П., назначен с постановление от 08.05 2015 г. – л. 112 от том 32 на досъдебното производство. 
С постановление от 17.05.2016 г. на водещия разследването е назначен писмен превод от български на руски език на постановление за привличане на обвиняемия К., съгласувано на 12.05.2016 г., и на протокол за оглед на местопроизшествието от 27.03.2015 г. на адрес в [населено място],[жк], район „В.“, [улица], вх „а“, ет. 2, ап. 2 – л. 55 от том 32 на досъдебното производство.
С постановление от 20.05.2016 г. на водещия разследването е назначен писмен превод от български на руски език на следните материали: постановление за назначаване на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), предварително заключение по СМЕ № 223/2015 г. и СМЕ на труп № 223/2015 г. по описа на УМБАЛ [фирма]; постановление за назначаване на петорна СМЕ и самата петорна СМЕ по писмени данни; съдебно-техническа експертиза, изготвена от Ч. Ц., за движение по мобилни клетки; протокол за оглед на местопроизшествие от 23.04.2015 г. на лек автомобил марка „Фолксваген К. Поло“ с ДК [рег.номер на МПС] ; протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2015 г. на лек автомобил марка „Тойота Айго“ с ДК [рег.номер на МПС] ; протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2015 г. на лек автомобил марка „Фолксваген К. Поло“ с ДК [рег.номер на МПС] ; протокол за оглед на местопроизшествие от 20.03.2015 г. на охраняем резервен водоем, бент „К.“ – лист 52 от том 32 на досъдебното производство.
Поради неизготвен писмен превод на постановлението за привличане към наказателна отговорност от 12.05.2016 г., обвиняемият К. и неговият защитник са отказали да подпишат предявяването на постановлението на 16.05.2016 г., както и протокола за разпит на обвиняем от същата дата – л. 14-17 от том 2 на досъдебното производство. 
На 25.05.2016 г. и на 01.06.2016 г. адвокат К. Г. – защитник на обвиняемия К., е получила в превод на руски език доказателствените материали, посочени в постановление на водещия разследването от 20.05.2016 г. – л. 5 – 6 от том 33 на досъдебното производство. Няма данни по делото преведените доказателства да са връчени на обвиняемия К..
 
Описаните действия на разследващите органи във връзка с осигуряването на правото на устен и писмен превод на обвиняемия позволяват да се направи извод, че правото на К. по чл. 55, ал. 4, вр. с чл. 395а, ал. 1 и ал. 2 НПК е било гарантирано в рамките на досъдебното производство. На обвиняемия е бил осигурен преводач, който е присъствал по време на привличането му към наказателна отговорност, както и по време на проведените разпити. Възражението на обвиняемия и неговата защита по отношение на качеството на превода е било съобразено с постановление на прокурор от Софийска апелативна прокуратура, чрез отстраняване на преводача М.. Преводач е присъствал и по време на предявяване на разследването. 
 
Писмен превод е извършен на постановленията за привличане на обвиняемия, както и за неговото предварително задържане. На защитата се представени в превод на руски език заключенията на съдебномедицинските експертизи, съдебно-техническата експертиза и протоколите за оглед на моторните превозни средства, ползвани от обвиняемия и на водния бент „К.“. Доколкото няма искане на защитата или обвиняемия следва, че решението за предоставяне в превод на руски език на писмени доказателствени средства и заключения на експертизи, е взето по служебен почин на разследващия орган.
 
Минимално изискуемите процесуални документи, визирани в чл. 55, ал. 4 НПК са преведени и представени на обвиняемия. Няма данни по делото К. да е искал писмен превод на други доказателствени материали, които да са от съществено значение за упражняване на правото на защита. На защитата са преведени и предоставени преводи на руски език на заключенията на съдебномедицинските експертизи и част от протоколите за оглед.
В този смисъл САС прие, че правото на устен и писмен превод на обвиняемия Г. К. е било гарантирано в досъдебната фаза на наказателния процес.
 
3. Гарантиране на правото на устен и писмен превод в съдебното производство пред първата инстанция:
С разпореждане от 01.12.2016 г. (л. 31 от т. 1 на съдебното дело) за насрочване на съдебното заседание съдията-докладчик от СГС е наредил препис от обвинителния акт, заедно с превод на руски език да се изпрати на подсъдимия. Със същото разпореждане е назначена за преводач от български на руски език и обратно П. Ч.. Същият преводач е назначен и в съдебно заседание от състава на съда – протокол за съдебно заседание, проведено на 23.01.2017 г. – л. 109 от том 1 на съдебното дело. 
 
В съдебно заседание, проведено на 25.05.2017 г. (л. 391 от том 3 на съдебното дело) е назначен за втори преводач от български на руски език и обратно Н. Г.. Обвинителният акт и разпореждането за насрочване на делото са връчени на подсъдимия в съдебно заседание, проведено на 23.01.2017 г. – л. 113 от том 1 на съдебното дело.
Подсъдимият К. е депозирал на 19.01.2017 г. искане за предоставяне на всички материали от досъдебното производство в превод на руски език – лист 93 от том 1 на съдебното дело. Искането е поддържано от защитника на подсъдимия в съдебното заседание, проведено на 23.01.2017 г. – лист 130 от т. 1 на съдебното дело. По това искане на подсъдимия няма произнасяне от страна на съдебния състав, разглеждащ делото. 
 
С молба от 09.03.2017 г. защитникът на подсъдимия е поискала от негово име да му се предостави в превод на руски език протокола от съдебното заседание, проведено на 22.02.2017 г., за да може да упражни правото си по чл. 312 НПК. С резолюция от 09.03.2017 г. председателят на съдебния състав е оставил искането за превод без уважение, като е приел, че протоколът от съдебно заседание не е сред изрично посочените документи по чл. 55, ал. 4 НПК, които подлежат на писмен превод.
 
На 10.03.2017 г. молба за превод на руски език на протокола от съдебното заседание, проведено на 22.02.2017 г., е депозирана отново от защитника на подсъдимия К.. В молбата адвокат Г. се позовава на разпоредбата на чл. 395а, ал. 2 НПК, както и посочва мотиви за необходимостта от предоставяне на протокола от съдебното заседание в превод на руски език. С резолюция от 13.03.2017 г. председателят на съдебния състав е приел, че по искането е налице произнасяне, с което е препратил към резолюцията си от 09.03.2017 г.
 
В съдебното заседание, проведено на 26.05.2017 г. адвокат Г. е подновила искането си за предоставяне на протокола от съдебното заседание с превод на руски език, с оглед упражняване на правото му на защита и в частност правото по чл. 312 НПК – л. 439 от том 3 на съдебното дело. С определение от същото заседание съдът е приел, че съгласно чл. 55, ал. 4 НПК на превод подлежат само изрично посочените документи, а извън тях преценката за превод е изцяло на съда, като непредоставянето на писмен превод не е съществено процесуално нарушение. Посочил е също, че обемът на делото не позволява писмения му превод в цялост. Съдът е отбелязал, че служебно ще прецени кои документи от делото имат особено значение за подсъдимия и без искане на К. ще разпореди превода им. Съдът е постановил превод на съдебния протокол от 25.05.2017 г. единствено в частта, в която е оставил без уважение искането на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение. 
 
С уведомление от 07.07.2017 г. адвокат Г. е поискала от съда да изпрати на подсъдимия К. преведен на руски език протокол от съдебното заседание от 26.05.2017 г. На искането е поставена резолюция с дата 10.07.2017 г. - „към дело“ . Молби с подобно съдържание – за предоставяне на протокола от съдебно заседание, проведено на 26.06.2017 г., многократно е отправял и подсъдимият К., но положителен отговор от председателя на съдебния състав не е последвал. 
 
В съдебното заседание, проведено на 17.07.2017 г., защитникът адвокат Г. е направила отново искане за предоставяне на протокола от съдебното заседание, състояло се на 26.05.2017 г., на подсъдимия в превод на руски език – лист 4 от т. 4 на съдебното дело. Същото искане е направено и от подсъдимия – лист 6 от том 4 на съдебното дело. Съдът не се произнесъл изрично по направеното искане за предоставяне на подсъдимия на съдебните протоколи в превод на руски език. В мотивите към определението, с което е оставил без уважение искането за отвод на състава на съда е потвърдил тезата си, че съдът не дължи предоставяне на писмен превод на документи извън лимитативно изброените в чл. 55, ал. 4 НПК – лист 7 от том 4 на съдебното дело. 
 
В съдебното заседание, проведено на 19.07.2017 г. подсъдимият К. е направил възражение за качеството на устния превод, тъй като съдът не съобразявал бързината на задаване на въпросите и даването на отговорите при разпит на свидетелите, което възпрепятствало преводача да превежда в цялост думите на свидетелите по време на разпита. Отговор от състава на съда на това възражение не е даден – л 63-64 от том 4 на съдебното дело. Същото възражение подсъдимият е направил и в писмена молба, на която председателят на съдебния състав е поставил резолюция „към дело“ – л. 133 от том 4 на съдебното дело.
 
На 31.07.2017 г. подсъдимият е депозирал искане до съда да му бъдат предоставяни в превод на руски език протоколите от съдебните заседания, за да може да упражни правото си по чл. 312 НПК. С резолюция от 22.08.2017 г. председателят на съдебния състав е отклонил искането с резолюцията – „към дело“ – лист 151 от т. 4 на съдебното дело. Същите искания от подсъдимия са постъпили и на 01.08.2017 г., 03.08.2017 г. и 23.08.2017 г., на които председателят на съдебния състав отново е поставил резолюции – „към дело“ – лист 158 – 160, 213, 374 от том 4 на съдебното дело.
 
Възражение на защитата за непредоставяне на протоколите от съдебните заседания на подсъдимия с превод на руски език е направено отново в съдебното заседание, проведено на 05.10.2017 г. – л. 328 гръб от т. 4 на съдебното дело. 
 
В съдебното заседание, проведено на 13.10.2017 г. защитата е направила възражение за качеството на устния превод, тъй като поради невъзможност да чува какво говори свидетелката, се затруднява и преводът, а липсата на преведени на руски език протоколи ограничава личната защита на подсъдимия – л. 394 от том 5 на съдебното дело. В резултат, съдът е указал на свидетелката Д. да говори по-високо. Същото възражение е направено от подсъдимия и защитата и по-късно в съдебното заседание, което е довело до разпореждането на съда да премести местоположението на К. в съдебната зала, така че да се осигури възможност на преводача да възприема казаното от свидетелите и да може своевременно да превежда чутото. 
 
В съдебното заседание, проведено на 17.10.2017 г. защитникът адвокат Г. е възразила, че на подсъдимия не се изпращат протоколите от съдебните заседания в превод на руски език. В същото заседание К. е заявил, че не е получил материалите от досъдебното производство нито на български език, нито в превод на руски език, което затруднява упражняването на правото му на лична защита – л. 422-423 и л. 429 от том 5 на съдебното дело. В отговор на исканията и възраженията на подсъдимия, и на неговия защитник съдът е посочил, че поради обема на делото и необходимостта от време за копирането им, материалите все още не се предоставени на К., както и че на страните е осигурено достатъчно време да се запознават с доказателствата в деловодството на съда – л. 425 от том 5 на съдебното дело.
 
На 16.10.2017 г. подсъдимият К. е подал до СГС искане за предоставяне на протоколите от съдебните заседания от 05.10.2017 г. и 13.10.2017 г. На 24.10.2017 г. председателят на съдебния състава е поставил резолюция за изпращане на протоколите на подсъдимия на български език. На същата дата К. е депозирал възражение до съда, в което описва оплакванията си от устния превод в съдебните заседания от пети и тринадесети октомври, както и от непредоставянето на материалите от досъдебното производство. Председателят на съдебния състав е поставил резолюция – „към дело“.
 
С писмо от 25.10.2017 г. СГС е изпратил на подсъдимия К. в Затвора С. копие от материалите по досъдебното производство – 34 тома, както и материалите от съдебното дело, заедно с протоколите от съдебни заседания до 17.10.2017 г. на български език. Върху писмото е отбелязано изявление на подсъдимия, че след проверка на изпратените материали ще потвърди дали ще ги приеме или не – л. 488 – 499 от том 5 на съдебното дело.
От докладна записка, изготвена от Р. З. – специалист Р. в СГС, както и от писмени жалби на подсъдимия се установява, че на 31.10.2017 г. той е бил доведен в регистратурата за класифицирана информация на градския съд, но е отказал да се запознава с материалите по делото без участие на защитник и преводач – л. 509 – 523 от том 5 на съдебното дело.
 
От изявление на защитата в съдебно заседание, проведено на 27.11.2017 г. се установява, че изпратените в затвора копия от материали от досъдебното и съдебното производство на български език не са предоставени фактически на подсъдимия – л. 584 от том 5 на съдебното дело.
 
В съдебното заседание, проведено на 23.01.2018 г. адвокат Г. и подсъдимият К. са направили възражение, че подсъдимият е в невъзможност да задава въпроси към вещите лица от състава на тройната съдебно-психиатрична експертиза, поради обстоятелството, че не разполага със заключението на разбираем за него руски език – л. 19 и л. 23 от том 6 на съдебното дело. Същите възражения – за непредоставяне на заключенията на руски език, подсъдимият е направил и при изслушване на заключенията на Д. и техническите експертизи – л. 28 – 43, л. 76 от том 6 на съдебното дело.
 
В съдебно заседание, проведено на 31.01.2018 г., защитникът и подсъдимият са направили възражения за неполучаване на протоколите от съдебните заседания с превод на руски език – л. 158 – л. 159 от том 6 на съдебното дело. По тези искания, съдът се произнесъл, като общо е оставил възраженията на подсъдимия без уважение. В мотивите към определението съдът е посочил, че суверенно решава въпроса за превод на материали по делото от български на руски език, като не е обвързан от обратното становище на САС, отразено в протокол от 19.01.2018 г. – л. 168 от том 6 на съдебното дело.
 
От писмено отбелязване, поставено върху писмо на СГС от 05.02.2018 г. се установява, че подсъдимият К. е отказал да получи препис от протокола за съдебно заседание от 23.01.2018 г. и 24.01.2018 г., 26.01.2018 г., тъй като не е преведен на руски език – л. 239, л. 245, 247 от том 6 на съдебното дело.
 
Препис извлечение от протокола от съдебното заседание, проведено на 23.01.2018 г. в частта за произнасяне на съда по мярката за неотклонение с превод на руски език е било изпратено на подсъдимия, с отбелязване на отказа на К. за получаването му, тъй като не е преведен целият протокол от съдебното заседание – л. 242 – 244 от том 6 на съдебното

Иван Гешев може да защити имиджа на прокуратурата и да продължи реформирането й, започнато от Сотир Цацаров

Предишна новина

Методи Лалов длъжен да приключи 140 дела, преди да стане политик

Следваща новина

Коментари

6 Коментара

  1. 6
    верен краен извод | нерегистриран
    0
    0

    Моите уважения към състава на САС, решението е много добро, но, макар и вече лаицизирал се, имам няколко бележки, които не влияят на крайния извод:

    1. Ако (по-материално) имаш право да вземеш становище, но (процедурно) не ти се дава думата, това е основание за обжалване. Ако продължаваш да говориш, това е нарушение на реда в зала и си аут.

    2. Съдът има право на служебна активност във всички аспекти по същество и по процеса. Въобще няма лошо да събира справки за местоположението на подсъдимия, за това дали сам си пише жалбите (което несъмнено е от значение за владеенето на езика), за това какво е поведението му (от значение за здравословното състояние, което не може да се базира само на анамнестетични данни, нело и на обективни). Разбира се, тези справки впоследствие следва да бъдат превърнати в доказателства от каталога по НПК.

    3. Всички процесуални кодекси предвиждат суверенно право на преценка на съда на доказателствата. Експертизата може да не бъде възприета от съда. А и за да бъде възприета, трябват мотиви. Затова съдът има право да прави изводи и относно езиковите познания.

    4. Релевантно за назначаването на служебен защитник е не само неявяването, но и напускането на съдебна зала от адвоката.

    5. Чл. 55 НПК дава право да се запознаваш и да си правиш извлечения, не задължава съда да ти прави копия на 40 тома за без пари.

    При такова лайно за подсъдим може би СГС трябва да извърши видеозапис.

  2. 5
    До 4 | нерегистриран
    1
    -1

    От твоя коментар става пределно ясно кой е твоят ментор и каква идеология изповядваш

  3. 4
    До 1-ви, член на ССБ | нерегистриран
    3
    -3

    Действително трябва да носите /повечето от вас/ жълти значки /като евреите през ВСВ/ за да е ясно какви са вашите ментори и неформални шефове-марионетки на Сорос и еврейски организации от САЩ.

    Извинявам се за наивните членове на организацията ви-които все още не са осъзнали това.

    П.П. Конкретния съд. акт на САС е изключително правилен /въпреки че действително и 3-мата членове на с-ва са от ССБ/. Значи като делото не е политическо или подсъдим не е Прокопий, произнасят правилни и качествени съдебни актове.

  4. 3
    *** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 2
    Ако | нерегистриран
    4
    -2

    Ако не бяхте бързали толкова, за да излезе заглавието и статията, я която най-много се повтаря ССБ, може би щяхте да прочетете решението и да разберете, че подсъдимият не е баща на убитото дете. Подробности

  6. 1
    Член на ССБ | нерегистриран
    6
    -4

    "Правен" свят, ще предложа, специално за вас, членовете на ССБ да носят жълти значки на тогите си, за да ви спестя ровенето в списъка ви.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.