Вероника Имова, член на Съдийската колегия на ВСС:

Не можем да очакваме кардинални промени в ЕИСС

Не можем да очакваме кардинални промени в ЕИСС

Какво ще е бъдещето на новата Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС), която тъкмо заработи в по-голямата част от съдилищата в страната? Този въпрос се прокрадна в магистратските среди и по-важното – в самия Висш съдебен съвет (ВСС). Миналата седмица кадровиците обсъждаха темата повече от 5 часа заради разнопосочни сигнали и оплаквания от магистрати и съдебни служители относно затрудненията, които те срещат с новата програма и визиите им за решения. Има ли повод за притеснение и какво да очакваме занапред от системата – с тези въпроси „Правен свят“ се обърна към члена на Съдийската колегия на ВСС и координатор по проекта за ЕИСС Вероника Имова.

Госпожо Имова, новата ЕИСС създаде някои притеснения у част от магистратите и съдебните служители, нарекоха я „тромава“ и посочиха, че затруднява работата им. Тези резерви се пренесоха и на полето на Висшия съдебен съвет, който всъщност е възложител на проекта. Имаме ли повод за притеснение?

Продължаването на реформата в съдебната система е безусловно свързано с въвеждане на електронното правосъдие. Основата на правната рамка е поставена в устройствения Закон за съдебната власт (ЗСВ), в новата Глава осемнадесета „а“, озаглавена “Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма“ (Обн., ДВ,бр.62 от 2016 г.). Тя е отговор и в съответствие с Препоръка СМ/Rec(2010)12 на Комитета на министрите до държавите-членки относно съдиите, както и с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съществуват и редица други международни актове, които ангажират страната ни с въвеждане дигитализацията в публичния сектор. Приети са и поредица подзаконови нормативни актове. Всички те представляват нормативната база за въвеждане и работа на системата. Една от първите задачи с приоритетно значение, след като встъпихме в новия мандат на 03.10.2017г. като членове на Висшия съдебен съвет, беше и продължава да бъде работата по „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система за съдилищата“. Проектът се реализира по процедура BG05SF0Р001-3.001-0001 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ относно „Стратегически проекти в изпълнение на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014-2020 г.“ и „Пътната карта за изпълнение на стратегията.” С решения на Пленума на ВСС от 19.10.2017 г. и от 09.11.2017 г. са определени, съответно за ръководител на проекта – г-жа Гергана Мутафова, член на Прокурорската колегия на ВСС, и за координатори - членовете на Съдийската колегия Боряна Димитрова, Красимир Шекерджиев, както и аз. Проектът по двете дейности - съдебната карта и създаване на единната информационна система на съдилищата е един и е продължение на работата, започнала от екипа на предходния състав на ВСС, с ръководител г-жа Елка Атанасова (член на Прокурорската колегия на ВСС) и координатор по проекта - съдия Калин Калпакчиев (представител на Съдийската колегия на ВСС). Техническата спецификация по проекта е изработена по реда на конкурсна процедура, съгласно Закона за обществените поръчки, от фирма с юридическа компетентност. Първоначалният вариант на техническото задание, в изпълнение на решение на ВСС по протокол № 57 от 19 11. 2015 г., т. 73, с писмо изх. № 91-00-086/26.11.2015 г., е бил изпратен до всички съдилища за запознаване и обсъждане. Получените в отговор становища на магистрати от съдилища от различните апелативни райони са били обобщени от екипа по проекта. Част от предложенията в тези материали са отразени в техническото задание. На 26.08.2016 г. ВСС сключва договор с Управляващия орган на ОПДУ, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с утвърдено проектно предложение – техническа спецификация относно „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите и разработване на Единна информационна система за съдилищата“. Времето на мандата на предходния състав на ВСС не е достигнало за завършване на следващата се процедура - избор на изпълнител по реда на ЗОП. Действията от предходния състав на ВСС са продължени от екип на новия състав на ВСС, след като е получена санкцията от Пленума на ВСС, протокол № 44 от заседание, проведено на 21.12.2017 г., на което с произнасяне по т.7.1. и т.7.2. е прието решение за продължаване изпълнението, при спазване на техническото задание и изискванията на националното и на европейското законодателство за информационна сигурност и защита. ЕИСС съдържа функционалния обхват на правосъдната система и в най-общ вид включва работните процеси и процедурите, свързани с управлението на дела на ниво районен, окръжен, апелативен и касационен съд; връзката между съдилищата, връзката им с други системи в рамките на съдебната сфера, както и връзката с държавната администрация. Системният проект е изготвен от разработчика-изпълнител, след състоял се нов анализ на техническото задание. Проектът на техническото задание е подложен на ново обсъждане от магистратите, след като с писма с изх. № ВСС-176/08.01.2018 г. е изпратен до всички съдилища. Но магистрати само от 26 съдилища са дали предложения по техническото задание. Получените становища са обобщени и съобразени от работната група - и с участието на магистрати, в поредни заседания на 22-23.01.2018 г. договорът между ВСС, като възложител от една страна, и „Информационно обслужване”АД, като изпълнител от друга, е сключен на 16.01.2019 г. Определеният срок за изпълнение е 15 месеца - амбициозен, но и твърде кратък, особено за обучение на магистрати и служители. Срокът обаче не е избран случайно, а е съобразен с изискването на закона за въвеждане на работа с електронни дела от 01.01.2021 г. Поради кратката му продължителност, зад този срок стои период на изключително интензивен труд. По предмет договорът е с обхват: разработка на 38 модула - 19 функционални и 19 системни; пилотно внедряване в 17 съдилища от различни степени - от районен до апелативен съд; внедряване във всички останали 153 съдилища; обучение на магистрати, служители, IT-експерти за работа със системата. А самият проект съдържа и други свързани с ЕИСС дейности, като анализ на нормативната уредба и съществуващите технологични процеси, средставата за събиране и обобщаване статистическа информация; създаване на специализирана информационна система с инструменти за анализ и мониторинг на факторите, свързани с развитието на съдебните райони и натовареността на ОСВ; осигуряване на публичност и визуализация, както и доставка на хардуеърно оборудване за съдилищата. Новият продукт е софтуер, който освен деловодна структура има функционалности, позволяващи извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Функционалностите дават възможност за потребителите на правосъдието в България да упражняват процесуалните си права в електронна форма. Проектът обединява както системата за деловодно електронно управление на делата, така и системата за случайно разпределение и системата за отчитане натовареността на магистратите, при равни критерии и единни правила за всички съдилища. ЕИСС е несравнима по архитектура и функции със старите пет различни деловодни системи. Тя е централизирана – уеб-базирана; има централизирано съхранение на делата в електронен формат; достъпът в системата е чрез квалифициран електронен подпис; съдържа удобен и ситуативен интерфейс. Потребителите на системата, като целеви групи, са магистратите и служителите, лицата, ползващи се от съдопроизводството, както и тези, които участват като страни, също така вещи лица, свидетели, процесуални представители, адвокати. Единната централизирана програма за управление на съдебните дела осигурява технологичната и техническата възможност на органите на съдебната власт за: въвеждане на електронно дело/досие, като в централизирана база данни се въвеждат подаваните до органите на съдебната власт изявления и актове чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им; обработването и съхраняването на документите и информацията, представени на електронен носител, постъпили по електронен път или въведени в информационната система на органите на съдебната власт; съхраняването на информацията да се извършва по начин, гарантиращ защита от грешки, подправяне и загуба; въвеждане на единен стандарт за публикуване на актове; ползване на данни и информация по електронен път между съдилищата (чрез централизираната база данни); за събиране на информация и нейното последващо използване за целите на анализа и статистиката; единна политика за информационна сигурност и оперативна съвместимост; оперативно съвместим обмен на електронни дела, документи и друга информация между използваните от органите на съдебната власт информационни системи, както и с информационните системи на държавната администрация. Технологичните нововъведения ще доведат до по-голяма прозрачност в съдебната система (непрекъснат граждански контрол онлайн) и по-лесен достъп до правосъдие (заявяване на услуга от отдалечено място, без разходване на време и средства). Програмата позволява надграждане, включително и с нови функционалности, които биха били необходими във връзка с развитието на електронното правосъдие и в резултат на взети решения от Възложителя относно процесите, които следва да бъдат управлявани. Всички тези и още изисквания са факт. Новата програма е показала, че работи съгласно заданието, тъй като към 10.09.2020 г., когато е внедрена в 150 съдилища, постановените електронно подписани съдебни актове са над 40 000. Тези данни красноречиво говорят за годността й. По своята логика и философия проектът няма аналог, а от друга страна той е бъдещето на управлението на съдебните дела за десетилетия напред. Чрез него се постига въвеждане на електронното правосъдие в България, което се очаква от две десетилетия, а забавянето му е обект на критика от Европейската комисия към българската правосъдна система, съответно – въвеждането на електронно правосъдие е било едно от условията на европейските институции в мониторинговия механизъм към българската правосъдна система като индикатор за трайното утвърждаване независимостта на съдебната власт, върховенството на закона и борбата с корупцията. Вероятно основна причина за напрежението и недоверието е недоброто познаване на съвършено новата концепция и широката мащабност на проекта, който не е обикновена деловодна система, за разлика от досегашните. Трудностите произтичат обективно от обстоятелството, че има много действия, които трябва да намерят практическа и техническа възможност да бъдат осъществени по електронен начин. Може би служителите не са очаквали, че продуктът е нещо напълно ново, а спокойно са разчитали, че функциите им ще се изпълняват по досегашния рутинен начин. Досега действащите пет различни деловодни системи, всяка от които е индивидуална, нямаха нищо общо с електронно създаване на документи чрез използването на квалифициран електронен подпис. Работата със старите системи е само деловодна, тя е рутинно усвоена, но не дава възможност за електронно правосъдие. Снемането на електронното копие на делото, както е правено досега в старите системи, не е електронно правосъдие. Според особеностите на всяка от конкретните пет различни деловодни системи, обработката на данните се извършва по различни начини, за разлика от единния подход при обработката на информацията при ЕИСС, с единни критерии за всички ОСВ. Предвид горното, необходимо е да се положат усилия за усвояване на операциите и стъпките, както и да се постигне освобождаване от рутинните нагласи към петте различни деловодни системи, по които съдилищата са работили досега, но които не са пригодени за електронно правосъдие, защото процесуалната дейност при тях остава на хартия, а целта на електронното правосъдие е постепенното преминаване към безхартиени дела. Недоволството и напрежението са породени и от феномена, че за да може някой да участва в разисквания с предложения, мнения и становища, преди това би тябвало да придобие определен минимум от знания относно философията на проекта, като разучи документите, съдържащи основата на разработката. Това са писмени материали по специализирана материя с общ обем над 2 000 стр.: Технически спецификации за разработване на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) – 187 стр.; Системен проект – 553 стр.; Ръководство на потребителя за работа с ЕИСС – 598 стр.; Описание на работните процеси – също обемен материал от близо 700 стр. и др. Четенето и вникването в същността на тези базисни материали не е нито лесно, нито бързо; нито е възможно описаните процеси да бъдат разбрани от всеки, който няма съответната подготовка. Но е необходимо да се познават, ако искаме да се правят полезни, адекватни и смислени бележки, както и да се отправят градивни критики. В противен случай последните ще бъдат не само безполезни, но дори вредни. Защото, от една страна, ще подвеждат и манипулират чуждото съзнание, а от друга, ще навредят на системата и на нейното внедряване, дори да не целят точно тези резултати. Очаквам да бъда добре и правилно разбрана – когато определена разработка не се познава в достатъчна степен, когато не са прегледани поне басизните документи, би било израз на лекомислие и безотговорност да се изказват самоцелни критики и да се изразяват необмислени несъгласия и противопоставяния. По отношение позицията на органа ВСС също искам да направя едно разяснение. Част от принципите на работа на всеки държавен орган са: задоволяване на обществения интерес; осъществяване на държавната политика; целесъобразност; стабилност; приемственост; обективност, принципът на добро управление и др. Обективното отношение изисква да се отчита както стореното, както постигнатото, така и пропуските. От своя страна, критиките могат да бъдат класифицирани като: принципни – когато са честни и имат за цел да бъдат градивни и полезни за проекта; и безпринципни – когато са привидно загрижени или когато преследват други цели, благовидно и лицемерно прикрити зад фасадата на уж-загрижеността. Недоволството също може да бъде определено като: оправдано – когато се отричат неправилни, ненужни и несъответни на нормите и законите задължения и задачи; и неоправдано – когато се възроптава срещу присъщите трудности, произтичащи от същността на задачите, които трябва да бъдат решени, и от същността на служебните и трудовите задъжения. Изключително деструктивно, вредно и разрушаващо дейността на органа отвътре е положението, при което членове на ръководния орган се възползват, разпалват, подбуждат, застават начело и направляват неоснователното (неоправданото) недоволство на определени засегнати лица и кръгове, с цел извличане в бъдеще на лична облага, например кариерно израстване или заемане на властови позиции, очаквайки подкрепата на същите тези лица и кръгове, която ще бъде оказана като отплата за споделеното недоволство. Такъв орган неминуемо ерозира и се превръща в своята противополжност. Като пряка последица, ще загуби способността да изпълни принципите за задоволяване на обществения интерес и за осъществяване на държавната политика. Боя се, че съзнателно или не, точно това се прави от някои колеги. Не е тайна, че членове на съвета са обхождали съдилища, за да агитират срещу системата. Това води до промяна на начина, по който протичаше процесът досега - по въпросите на ЕИСС до този момент ВСС действаше единодушно. А днес, някои членове, по изкуствено създадени и неясни причини се противопоставят. Така именно се ерозира работата на държавния орган в това му качество – публичен орган на власт, осъществяващ държавната политика. В подобни случаи на изразено недоволство, задължение на ръководния субект е да направи всичко възможно за преодоляване на проблема, като проведе разяснителна дейност и обучение, като окаже необходимата помощ, като осигури специалисти да разясняват и да помагат на служителите и съдиите и пр. Защото поставената държавна задача трябва да бъде решена. Отнесено към конкретната хипотеза, решението на задача означава изпълнение на проекта и внедряване на ЕИСС. Не да бъде отлаган, защото това би означавало загуби и на време, и на средства, още по-малко пък да бъде отхвърлен. Важно е да се знае, че заложените действия в продукта следват задължителната логика на устройствените правила за работа на администрацията, както е очертана в Правилника за администрацията на съдилищата. Заданието е съобразено с процесуалните действия, регламентирани в процесуалните закони по образуването, разглеждането и приключването на делата, изготвянето на съдебните актове, тяхното обявяване и публикуване, изпълнение и архивиране. Поради всичко казано системата следва да бъде приложена. Нека да не забравяме, че проектът е създаден с цел по-голяма прозрачност, предвидимост, контрол на актовете по делата от самите магистрати, с цел защита от грешки и манипулации от чужда намеса на неоторизирани с право на достъп лица.

Mиналата седмица Съдийска колегия обаче реши, че всъщност проблемите, за които бяхте сигнализирани, тепърва ще се обсъждат първо от Пленум, а на по-късен етап несъвършенствата в програмата ще се изглаждат от мащабна работна група, в която ще участват кадровици, съдебни служители и магистрати. Можем ли да очакваме кардинални промени в ЕИСС и в каква насока?

На 01.09.2020 г. СК взе решение да постави три въпроса до Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“, отговорите на който предстои да се разискват от Пленума на ВСС. Те са по-скоро предложения, направени от членовете на СК на ВСС Даниела Марчева и Боряна Димитрова за промени в договора, сключен с изпълнителя „Информационно обслужване“ АД. Иска се: - отпадане използването на квалифицирани електронни подписи за всяко процесуално действие, освен „да се използват само за крайния съдебен акт“; - преустановяване внедряването на ЕИСС в Софийския районен съд и в Софийския градски съд“; - ЕИСС да бъде внедрена в Софийския районен съд само за заповедни производства“. Както повелява законът, Пленумът на ВСС единствено има правомощието по чл. 30, ал. 2, т. 18 от ЗСВ да одобрява автоматизираните информационни системи на органите на съдебната власт и да осигурява интеграцията и оперативната им съвместимост. Удовлетворяването на тези искания обаче води до неприемливи разрешения за целите на проекта, не само с оглед тежки финансови санкции, но и за бъдещето на електронното правосъдие в България, защото по рода си представляват опит за ревизия на действията по финалното изпълнение на проекта за внедряване на ЕИСС във всички съдилища така, както е заложено в договора. Последният е със срок до 15.10.2020 г., след което започва да тече срокът за изправянето на нередности и несъответствия, вкл. и за създаване на нови функционалности в системата (за уточнение – отстраняването им се прави непрекъснато още от началото на пилотното внедряване и не е спирало до момента). Това предложение на вносителите е противно на логиката и на взетите и с техните гласове решения от заседанията на Пленума на ВСС по протоколи №14/18.06.20г., №19/23.07.20г. и №19/25.07.20г. Още повече, прави се в условията на вече приети резултати от изпълнението на дейността по разработване и внедряване на ЕИСС в пилотните и в останалите съдилища, при одобрението от възложителя ВСС за едновременната работа с електронните и хартиени дела. Одобрението за работата в електронна среда е съпътствано и с категоричните указания на ВСС до съдилищата за използване на електронен подпис и електронна идентификация за прилагане на правилата по чл. 8 от Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт ( обн., ДВ, бр.32 от 21.04.2017 г.); за внедряване на системата, както и за постигане на пълна готовност тя да заработи в цялост, считано от 01.01.2021 г., в съгласие с разпоредбите по чл. 360з и сл. ЗСВ. При наличие на технологична и техническа възможност съдилищата могат да въвеждат и да работят с новата система и преди датата 31. 12. 2020 г. (вж. § 216 , вр. с чл.360ж от ЗСВ). Такава готовност е налице. С решение на Пленума на ВСС по протокол № 19/23.07.20 г. законовата възможност е превърната в реална практическа дейност. Мисля, че при наличие на разум и държавническа отговорност, тези въпроси имат предизвестен отговор. А той е само един - не можем да очакваме кардинални промени в ЕИСС. Да се измени техническата спецификация, това означава да не се изпълнят целите и задачите за подобряване и за постигане на по- висока ефективност в работата на съдилищата. Законовият замисъл, който е разработен в техническото задание и системния проект, е да се въведе електронно правосъдие, при което делата следва задължително да се водят само електронно според изискванията, регламентирани в Глава осемнадесета „а““ от ЗСВ и приложимите подзаконови нормативни актове. След съответните промени в процесуалните закони ще се осигури законовата основа, в продукционна среда напълно да се генерират изцяло електронни дела, а не електронни копия на хартиени дела. В чл. 8 от Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт, в сила от 21.04.2017 г., е предвидено, при извършването на удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма, както и при изготвянето на съдебни актове в електронна среда, да се използва квалифициран електронен подпис (КЕП). В тази връзка недвусмислено следва, че използването на КЕП е задължително за всяко процесуално действие, а не само за акта, с който се решава, респ. приключва производството по делото. Продуктът е създаден и оттук нататък ще се усъвършенства, рационализира и подобрява. Няма технологични или технически причини системата да бъде спряна. Разбирам масовите притеснения на магистрати и служители, те са и мои притеснения и на колегите от СК за опасенията от евентуално несправяне с работата поради сложността на проекта и липсата на достатъчно време да опознаят продукта. Споделям техните тревоги, но въпреки това сме длъжни да спазим сроковете по договора. Не вярвам, че опитни съдебни администратори и обучена администрация ще се поддадат на опитите за смут и песимизъм, на развяваните демотивиращи лозунги, вкл. за спиране на внедряването или отпадне използването на квалифицираните електронни подписи. Служителите и съдиите не бива да се заблуждават и подвеждат. Те трябва да знаят, че кардинални промени не могат да се очакват, защото изпълнението е следвало стриктно изискванията на заданието, а заданието от своя страна е точно отражение на законовите процедури и изисквания. Така че тук не става въпрос за творческо виждане, а за спазване и отразяване на закона. Въвеждането на електронно правосъдие е част от държавната политика, заложена в стратегията за съдебна реформа. Създаването на електронно правосъдие не е пожелателно, по усмотрение на кадровия орган или на съдиите. Предвидено е в закона и то с вокацио легис - срокът на действието на закона за въвеждането му вече е удължен с една година спрямо първоначалната законова регламентация. Както бе обяснено, трудностите имат своя логичен произход. Понякога те са породени от проявлението на технически недостатъци и непълноти или от неправилно или неточно зададени или от излишно заложени задачи; други произтичат от същността на продукта и имат обективен характер. Още с пилотното внедряване действа система за сигнализиране на нередности, т.нар. ”Projekt space”, която ежедневно отстранява нередности или доразработва функционалностите по повод сигнали на работещи със системата магистрати и служители. От друга страна, предвидени са 24 месеца, в рамките на четирите години гаранционно обслужване, за изправяне на технически проблеми и недостатъци във функционалностите, както и за създаване на нови функционалности по предложение на магистратите и служителите. Създадена е организация сигналите незабавно да се отнасят до екипа по управление на проекта. Разработена е и Методика (приета с решение на СК по протокол №21/23.06.20 г.) с първоначални указания в помощ на работата на магистратите и служителите при използване на системата, като е очертан преходен период за едновременната работа със старите системи по образуваните в тези системи дела и новата система, до изчерпване на делата, образувани по старите системи. Определени са субектите. Направени са разяснения относно: - правилата за образуване и номериране на делата в ЕИСС; - отстраняването на грешки извън явни фактически грешки; - използването на квалифициран електронен подпис; - разпределянето на делата на заместващ съдия; - обявяването на съдебните актове; - създаването на статистическите отчети; - архивирането на делата. Методиката ще се надгражда непрекъснато, докато организационните нужди за администрирането на делата са налице. Управителният орган на проекта постигна договореност с изпълнителя „ИО”АД да бъдат обучени 3000 потребители (при първоначална договореност за 28 обучения на 350 потребители, които от своя страна да бъдат обучители на колегите си). Нещо повече, изпълнителят прояви индивидуален подход, като не пожали сили да провежда обучението в съответствие със специфичните изисквания и според нуждите на отделните органи на съдебната власт. По този начин затрудненията ефективно се отстраняват. Предстоящата работа няма да е лесна – нужни са системен и упорит труд по усвояването и създаването на навици и умения за работа с продукта. Ето защо, за всички нас е предизвикателство да проявим воля, да отделим време и да положим усилия за обучение и усвояване на новите знания. За позитивни и градивни намирам приетите от СК предложения, които предвиждат удължаване сроковете за обучение на магистрати и служители, както и създаване на консултативен съвет от магистрати и системни администратори, IT–експерти, от всички апелативни райони и от ВКС, който съвет да осъществява системен мониторинг и да обобщава предложенията за оптимизиране на ЕИСС. Предлага се и отдалечен достъп за магистратите до системата, което ще ги облекчи в нелекия им труд, но при условия, гарантиращи защита на системата от нерегламентирана намеса.

Както стана ясно, като основен проблем беше поставено използването на квалифицирани електронни подписи при всяко процесуално действие. Възможно ли е все пак да се помисли за алтернатива и електронен подпис да бъде полаган само върху крайните актове? Ще допринесе ли за усъвършенстване на ЕИСС подобна стъпка?

Използването на квалифицирани електронни подписи не е проблем, а предпоставка за извършването на процесуални действия и за създаването на съдебни актове в електронна среда. Но технологичната и техническа готовност на системата да работи следва да се съпътства с промени в процесуални закони, каквито се изискват, за да може електронното правосъдие да стартира от 01.01. 2021 г. ЕИСС е създадена с една единствена цел – да въведе електронно правосъдие, при което делата задължително да се водят само електронно и съдебните актове – разпореждания, определения, присъди, решения, да не забравяме и съдебните протоколи, които са доказателствено средство за действията, извършени в съдебните заседания (крайни и междинни), трябва да се изготвят само електронно, т.е. в електронна среда. А това означава да бъдат подписани, което от своя страна става единствено с електронен подпис. Когато квалифицираните електронни подписи станат способ за подписване на съдебни актове, признат и в процесуалните закони, тогава хартиените актове постепенно ще изчезнат, а с това ще изчезне и двойната работа, която се извършва в момента. (Временно, докато съществува преходният период и докато промяната в процесуалните закони все още предстои, двойната обработка на делата е необходима, за се придаде валидност на съответния акт, като се подпише саморъчно на хартиен носител.). Сега се работи така: актовете се изготвят в системата, подписват се електронно, получават номер и дата; след това се разпечатват и се подписват ръчно, за да се приложат към хартиеното дело. Но остават и в електронната папка, където преминават етапите обезличаване и публикуване в електронните уеб базирани сайтове (ЕПЕП, ЦУБИПСА, EGLI). За всички образувани дела след 01.01.2021 г. ще се отнася задължението иницииращите документи да се качват в електронна среда, а последващите актове да се изготвят и подписват в електронна среда с електронни подписи. Надявам се дотогава да има изменения в ГПК, НПК и АПК (имаме уверението на Министерство на правосъдието) и да не се налага документите да се принтират на хартия, за да бъдат подписани саморъчно. Хартиените носители ще отпаднат постепенно. Старите дела ще приключват по досегашния ред. Полагането на КЕП се дължи по новите дела, образувани след въвеждането на ЕИСС, като периодът до 01.01.2021 г. ще е преходен, а от посочената дата системата ще заработи в пълен обем. Тогава по новообразуваните дела хартиени актове няма да се генерират. Ще се създават само електронни актове, естествено с електронен подпис, без който актът няма да е валидно завършен. Но дотогава ще съществуват описаните паралелни (и напълно излишни, ако допълненията в процесуалните закони бяха факт) действия. Защото технически е невъзможно системата да разграничи по кои дела има и по кои няма нужда от КЕП – ако можеше, това би било цял изкуствен интелект, който може би изцяло щеше да пише актовете на съдиите, и те – съдиите – да станат излишни. Към настоящия момент обаче ще се полагат двата подписа. Неизползването на КЕП примерно под „разпореждане“ сочи на непознаване на ЕИСС. Съществуват множество процесуални действия, по повод на които се изготвят съдебни актове - разпореждания или определения, някои от които подлежат на обжалване. Валиден ли е подобен акт на хартиен носител, ако не е подписан? Очевидно - не! Неприемливо е и предложението, първо да се сканира подписаният от съдията/съдиите от състава хартиен акт, след което деловодителят да пренесе неговия образ в ЕИСС. Но как такъв акт ще бъде обезличен и публикуван в Интернет, както изисква законът? Ще се стигне до тройна работа на съдебната администрация. Освен това, понастоящем по старите деловодни системи актът се качва като файл, а не се сканира. Затова сега, преди 01.01.21 г., трябва да се прави обратното – актът да се създава и подписва в електронна среда с КЕП, за да може да му се даде номер и дата, след което да се принтира и подпише с физическите подписи на съдебния състав, едноличен или колегиален, и да се приложи към хартиеното дело. Електронното копие остава в системата, за да се обезличи и обяви. Актът е един и той в момента е хартиеният документ, подписан физически. Философията на функционалностите в системата е - изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, да се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им. Информацията, постъпила или генерирана по електронен път, се обработва и съхранява по начин, гарантиращ защитата от грешки, подправяне и загуба. Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ с оригинала, както и достоверността на въведената електронна информация се удостоверява чрез полагане на подпис на съответния служител върху хартиения носител, а на въведените електронни образи – чрез подписването им с електронен подпис. (вж. чл. 360ж, ал.1-4 ЗСВ). Органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, в това число електронно призоваване и изпращане на съобщения до страните по делата и участниците в процеса. Т.е., всички актове, без разлика дали актът е по движението или с него се решава делото, ще бъдат само в електронен вид като електронни документи. Но за да бъдат електронни, те трябва да бъдат подписани с електронен подпис. Електронният подпис е средство за удостоверяване на авторството на всички издадени електронни документи в съдебното дело и затова е задължителният елемент, без който ЕИСС не може да работи.

Изглежда има някакво неразбиране от страна на част от колегите ви относно функционалностите на системата. На какво се дължи, според вас това неразбиране – на липса на достатъчно последващо обучение или на личен отказ на магистрати и служители да разберат философията на програмата и да спомогнат за нейното внедряване?

И едното и другото. Като че ли не се осъзнава в достатъчна степен колко революционен характер за системата има новата информационна програма. Като се тръгне оттам, че тя има за предмет оперативно съвместим обмен на електронни дела, документи и друга информация между използваните от органите на съдебната власт информационни системи, както и с информационните системи на държавната администрация, и се стигне до технологичните нововъведения, които ще доведат до по-голяма прозрачност (непрекъснат граждански контрол онлайн) и по-лесен достъп до правосъдие (заявяване на услуга от отдалечено място, без разходване на време и средства). Тя ще е достъпна през единния портал посредством електронно идентифициране от адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, синдици, вещи лица, преводачи, тълковници, юрисконсулти, медиатори, органите на държавната администрация и организациите, предоставящи обществени услуги. Целта е да се осигури достъп до съдебните дела на тези външни потребители от едно място, по електронен път, по защитен и сигурен начин; системата не позволява на потребители да редактират съдържанието на регистрираните входящи документи; програмата позволява на оторизирани потребители да свързват регистрираните входящи документи към дадено дело/дела; позволява на оторизирани потребители да генерират справка за регистрираните документи за определен период; поддържа история на всички извършени промени от потребителя и прочее функционалности, които ще гарантират прозрачно, достъпно, но и защитено отвътре или отвън от манипулации електронно правосъдие .

Напрежението обаче е налице. Има ли виновни, госпожо Имова, за трудностите, пред които се намират магистратите и служители във връзка с ЕИСС?

Манипулативно е да се говори за вина. Наследена е огромна работа, свършена от колегите от предходния състав на ВСС. Голям обем работа е извършен и от този състав на ВСС. Трябва да се отдаде уважение към труда на работната група, съставена от експерти – специалисти по ИТ-технологии, системни администратори, деловодители, магистрати, участвали като консултанти по отделни въпроси, от управленския екип и разбира се – към огромния труд на изпълнителя на проекта. Вината е продукт на човешкото съзнание, на индивида, на субекта. Затова тя има субективна, а не обективна природа. Вината може да съществува само тогава, когато човекът по субективни причини направи нещо, което не е трябвало да направи или не по този начин. Когато обективно човек е длъжен да стори нещо, което води до емоционални отрицателни преживявания или причинява затруднения за другиго, не може да се говори за вина. (Все едно да обвиняваме зъболекаря, че като ни пили зъба, причинява болка.). Програмата е съставена като проекция и отражение на законовите изисквания. От една страна, това са нормите на ЗСВ, Глава 18а, „Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма“, както и на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. От друга страна, това са процесуалните правила и разпоредби на процесуалните закони. Изработеният продукт е функция на двете предпоставки – изискванията за неговото внедряване, първата, и следване на логиката на процесуалните правила за съдопроизводството, втората. Тези правила не са нито малко на брой, нито са елементарни като съдържание. Програмата както не може да не ги отрази, така и не може да излезе извън техните рамки. Тук няма място за безотговорно творчество и своеволие. Ето защо не може да се говори за вина – тъй като липсва продукт със субективна субстанция, какъвто продукт е вината. Казано иносказателно, в случая обективните (определени от закона) изисквания и рамки са своеобразна бариера, като на човешкото своеволие като форма на вина не е дадена възможност да я прескочи. Е-правосъдие е еволюционен, може би дори е революционен скок. А продуктът, който внедряваме, е неговата ракета-носител. И да се говори за вина на тези, които я разработват или въвеждат, е най-малкото обидно, нихилистично и неблагодарно отношение към труда, ентусиазма и всеотдайността на екипа. Може би този труд не се вижда, остава скрит и неявен, но истината е, че е огромен, изнурителен, денонощен. Новата програма е по-трудна за усвояване, по-трудна за работа, но само в началото ще е така. След като заработи, след години никой няма да се сеща какво точно е било в началото. Тогава ще бъде просто част от ежедневието на работата на съдилищата. Като координатор по проекта работата ми е била да съгласувам действията на работната група, на управленския екип, да следя за срочното изпълнение на дейностите, да давам идеи и препоръки според моите магистратски компетентности. Вършила съм си съвестно работата, така, както е заложена в моята дръжностна характеристика. Не участвам в работната група, а следя за изпълнение на дейността й. Не спирам и сега да бъда трансмисия между магистратите и изпълнителя при констатирани добри практики или нередности в системата. Това упражнение е още по интензивно, защото е ежедневно от два месеца насам и няма делник и празник, работя и по време на отпуск, ако въобще може да се говори за такъв.

Нека изясним по-конкретно какво предстои по отношение на електронното правосъдие в по-общ план, защото то е в плановете на държавата от доста дълъг период от време и е залегнало в основите на съдебната реформа, а като че ли изглежда, че не върви с особено бързи темпове и няма да го постигнем в обозримо бъдеще.

Накратко ще Ви отговоря: Както нееднократно споменах, електронното правосъдие следва да заработи от 01.01.2021 г. От тази дата, при извършване на процесуално действие, което поставя началото на отделно производство - в информационната система се образува електронно дело, по смисъла на чл. 360а ЗСВ. Така ще извървят последните крачки от дългия път на делото между хартиената и електронната ера. И за да стане ясно, колко дълъг път е изминат от идеите до тяхната реализация, ще ви запозная с решение по протокол № 2 от заседание на ВСС, проведено на 15.01.2003 г., на което се декларира пълна подкрепа за изпълнение на заложените в “Стратегия за реформа на българската съдебна система” цели и задачи. Прието е „да се вземат мерки за подобряване правната и организационна рамка в съответствие с най-добрите достижения на Европейския съюз в гражданското и наказателното производство, включително изготвяне на изцяло нови процесуални закони, гарантиращи качествено, бързо и ефективно правосъдие - създаването на единна информационна система и въвеждане на нови технологии в съдебната система”. Житейската практика и опитът показват, че новите технологии, като всяко ново нещо, в първите дни на прилагането в обществената дейност и в бита на хората винаги са създавали затруднения. Но само на първо време. След като хората опознаят продукта, след като се научат да го експлоатират, тогава идва и полезният ефект. Същото е и с новата система за е-правосъдие. По-трудна е, защото осъществява повече функции, предлага повече опции. За да се ползват всички възможности, необходимо е първо да бъдат разучени и усвоени. Системата е като всяка друга от този вид и род. Не е по- трудна например от софтуера на Търговския или който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията, с който успешно се справят хиляди граждани. Или от системата на която и да е друга държавна структура, или на който и да е сайт, например за продажба на автомобили.

Ще могат ли гражданите да разчитат на напълно електронни услуги, щом се отнася до съдебната система? В крайна сметка имаше дебат и относно това дали електронното правосъдие е право или задължение на държавата. Вие как смятате?

Електронното правосъдие е в услуга на потребителите на  дейностите, извършвани от органите на съдебната власт. Поради това е задължение на държавата към гражданите. За гражданите – ползването на тези услуги е право. Това означава, че се създава правната възможност за граждани - страни по делата, процесуалните им представители и пр. да упражняват процесуалните си права и в електронна форма, и да участват в съдопроизводствените правоотношения като използват информационните технологии. Съдебната система в Балгария трябва да е подготвена технически и технологически за ерата на безхартиеното разглеждане на дела. В чл. 360а ЗСВ недвусмислено, категорично и императивно е разписано, че „Органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма“. На фона на тази, както и на други ясни законови текстове, учудващо нелепо и стряскащо безотговорно звучат изявления от рода, че електронното правосъдие у нас не било задължително, а е само една правна възможност, която може и да не бъде реализирана. Някой иска да ни убеди, че е-правосъдие е концерт по желание, прищявка. Всъщност е точно обратното. Освен че въвеждането му е абсолютно задължително, то представлява еволюционен скок, то придава съвременна форма и едновременно с това изпълва със съдържание и смисъл понятието „съдебна реформа“, то е исторически нова, по-висока стъпка в развитието на обществото и държавата. Изглежда, някои от колегите не могат или не искат да разберат, че „дакелът вече не е необходим, за да работи телеграфът“. (В зората на прилагането на техническите открития в сферата на съобщенията, един по-неук човечец, познат на Айнщайн, помолил гения да му разясни какво представлява това чудо на чудесата телеграфът. Айнщайн отговорил: „Представи си едно куче дакел, но с толкова дълго тяло, че опашката му е в Ню Йорк, а устата в Лондон. И като му дръпнеш опашката в Ню Йорк, кучето излайва в Лондон. Е, телеграфът е същото, само че без дакела.“). Е-правосъдие е същото като досегашното, само че без хартиените папки. Да не забравяме, че трябва да отведем дакела (папките), без да прекъсваме работата на апарата. Цялото хартиено правосъдие трябва да се замени с електронно; всеки елемент на цялото множество – приемане на молби, образуване на дело, разпределение, насрочване, призоваване, провеждане на процесуални действия т.н. има свое обозначение, свое поле, свое прозорче. Затова е сложно и трудно. Но не можем да не го направим. Ще ни коства много труд, нерви, усилия, ще срещаме неразбиране, отпор, противопоставяне, но рано или късно резултатът ще е налице. На нас се е паднала участта да го направим. Нека да бъдем единни да довършим започнатото!

СГС облекчи мерките за неотклонение на шестима от задържаните за погрома срещу полицията от 2 септември

Предишна новина

Глобите на пътя трябва да са фиксирани, а не плаващи

Следваща новина

Коментари

52 Коментара

  1. 37
    | нерегистриран
    25
    0

    Абе как казваха на този човек, който първо сам си поставя задачи след което сам и си ги решава...?.

  2. 34
    666 | нерегистриран
    45
    0

    Г-жо Имова, дали сте натиснала поне веднъж запази - назад, че да имате такова положително становище по тази СПЪНИстема? Къде и от кого е регламентирано, че протоколът, е съдебен акт съдържащ мотиви и диспозитив? Къде и от кого е указано, че подписите на съдебните заседатели не са важни и затова системата генерира само подпис на съдия и секретар, понеже така пишело в закона, че протокола се подписва от председателя на състава и секретаря? Защо след като секретаря не е член на съдебния състав, подлежи на отвод? Защо полага изобщо подпис под протокола? Съдията може сам и да си го подпише. Минахте ли едночасово обучение и чувствате ли се обучена до степен, да си свършите добре работата? Знаете ли, че обработката на едно делце, не дело, след зала, отнема около два часа?
    ОТВОРЕТЕ СИ УШИТЕ И ДАЙТЕ ОТЧЕТ, ЗАЩО ПЛАТИХТЕ 14 МИЛИОНА ЗА ТАЗИ СКУДОУМИЦА, КОЯТО НЕ САМО НЕ ПОМАГА, НО ПРЕЧИ НА РАБОТАТА НИ!!!! ПРЕДСТАВЕТЕ СИ 200 МОЛБИ ЗА НАПУСКАНЕ, ЗАЩОТО МАНТРАТА "НЯМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ", ВЕЧЕ Е ИЗТЪРКАНА.
    ЗАЩО ЛИПСВАТ ЮРИДИЧЕСКИТЕ ТЕРМИНИ В ТАЗИ СКАПАНА СИСТЕМА, А Е ПЪЛНО С ИНЖЕНЕРНИ, КОИТО СЪВСЕМ НИ ИЗПИВАТ МОЗЪКА? ТРЯБВА ЛИ ДА ИМАМ СПЕЦИАЛНОСТ ИНФОРМАТИКА, ЗА ДА РАБОТЯ В СИСТЕМАТА НА СЪДИЛИЩАТА В БЪЛГАРИЯ? ЗАЩОТО СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НЕ МИ ВЪРШИ ВЕЧЕ РАБОТА. СПЕЦИАЛИЗАЦИЯНА НА СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ИЗИСКВА ВЕЧЕ ПОНЕ БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН, КАКВАТО, АПРОПО, ИМАТ ПОВЕЧЕТО ОТ НАС. МОЖЕ ДА СЕ ПРОВЕРИ.
    ЗАДАНИЕТО, НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО. ПРОБЛЕМИТЕ, ТЕПЪРВА ПРЕДСТОЯТ.

  3. 33
    *********** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 32
    потребител | нерегистриран
    33
    -6

    Липсва адекватно убочение. Работи се на парче. Липсват адекватни писмени указания за работа, приложими лесно от потребителите. Наличните 596 страници са изгубено време за мен - четящия. Указанията за работа могат да се поместят в 50-тина ясни и точни страници. Давам пример при извършено плащане от осъден с наказание глоба: съдебни дела; актове и протоколи; дело; филтриране, преглед/оченце/; назад; иконка суми; "чеквам" платената сума; плащане, попълвам нужното; запис. Това разбирам под точни и ясни указания!

  5. 29
    | нерегистриран
    55
    0

    И 100 интервюта да даде Имова, и 200 високопарни "речи" да държи на заседанията на съвета - ние ВСИЧКИ сме виждали системата и работим с нея. Не знам кого се опитва да убеждава, че черното е бяло, а съдиите и съдебните служители са едва ли не малоумници. Може да излъже медиите, може да излъже обществеността, но няма как да излъже нас. Ако целта и е да настрои 98% от работещите в съдилищата срещу себе си - да продължава в тоя дух...

  6. 27
    | нерегистриран
    1
    -33
    До коментар #25 от "някой недоволен | нерегистриран":
    "Служителите и съдиите не бива да се заблуждават и подвеждат. Те трябва да знаят, че кардинални промени не могат да се очакват, защото изпълнението е следвало стриктно изискванията на заданието, а заданието от своя страна е точно отражение на законовите процедури и изисквания." Искам да знам кое е точното отражение на чл. 150, ал.4 ГПК, който казва, че протоколът от съдебно заседание се подписва от председателя и секретаря, а системата иска /при въззивните дела/ КЕП от всички членове на състава.

    Системата, колега, изисква подпис на тези, които сте указали в заседанието, не на целия възивен състав. Питайте, ако трябва.

  7. 25
    някой недоволен | нерегистриран
    28
    -2

    "Служителите и съдиите не бива да се заблуждават и подвеждат. Те трябва да знаят, че кардинални промени не могат да се очакват, защото изпълнението е следвало стриктно изискванията на заданието, а заданието от своя страна е точно отражение на законовите процедури и изисквания." Искам да знам кое е точното отражение на чл. 150, ал.4 ГПК, който казва, че протоколът от съдебно заседание се подписва от председателя и секретаря, а системата иска /при въззивните дела/ КЕП от всички членове на състава.

  8. 23
    *** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.