Негативните икономически последици от предложената абсолютна давност

Негативните икономически последици от предложената абсолютна давност

През последните месеци, когато медийното пространство е запълнено със обширни и сериозни теми като епидемиологичната обстановка и продължителните антиправителствени протести, някои важни законодателни инициативи остават на заден план.

Такава е предложението на управляващата коалиция за въвеждане на десетгодишна абсолютна погасителна давност на всички вземания по задължения на физически лица. Проектът, представляващ добавка към Закона за задълженията и договорите, беше предложен от депутати на ГЕРБ и Обединени патриоти в края на месец юли и приет на първо четене в парламента.

Изменението на правилата за давност на задълженията на физическите лица цели да пребори проблема с т.нар. „вечни длъжници“, но срещна сериозна критика от експерти, институции и министерства. И резонно – в сегашния си вид този законопроект може да нанесе много повече щети на финансовия сектор и икономическите отношения, отколкото проблеми се опитва да реши.

Проблемът

Законодателната инициатива опитва да пребори проблем, решен по различни начини във всички европейски държави, но все още наличен в България. Това е съществуването на фигурата на „вечния длъжник“ – физически лица с неплатени задължения от преди 10 и повече години, които нямат възможност да ги покрият. Както посочват вносителите в мотивите към законопроекта, „към настоящия момент има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600,000 български семейства“, а в нашето законодателство липсва възможност за обявяване на несъстоятелност, по аналогия с такава при юридическите лица.

Предложението

Идеята на вносителите е този проблем да бъде решен чрез десетгодишна абсолютна давност. Тоест след изтичане на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от активността на кредитодателя или от прекъсването на давността, стига задълженията да не са разсрочени или отсрочени. И така кредиторът да губи всякаква възможност да си върне парите. Изключения се предвиждат само за еднолични търговци и за задължения, произтичащи от „непозволено увреждане“ и „неоснователно обогатяване“.

Критиките

Още преди приемането му на първо четене в Парламента, изменението получи жестоки критики от редица страни. Първата негативна реакция дойде от финансовото и от правосъдното министерство,  които още преди гласуването предупредиха, че поради „скоростта“ на действие на съдебната система в България, десет години не са достатъчни за окончателни решения по дела относно задължения на физически лица.

Европейската банка за възстановяване и развитие също остро предупреди България, че абсолютната давност в този си вид ще има значително негативно въздействие върху  финансов сектор в страната и впоследствие върху реалната икономика. Изказвания на ЕБВР относно законови промени са рядкост, което добавя тежест на предупреждението, идващо от там.

Против законопроекта се обявиха още Асоциацията на колекторските агенции, Асоциацията на банките в България, Асоциацията за защита на потребителите, много експерти прависти и финансисти.

Негативните последици

Както става ясно от редицата предупреждения, абсолютната давност в този си вид носи със себе си множество проблеми.

Негативни последици ще се усетят значимо в банковата дейност. Става твърде лесно за недоброжелателните длъжници да не изплащат заемите си. В резултат на това банките биха понесли загуби, които ще трябва да се компенсират чрез повишение на лихви и такси за добросъвестните клиенти. Още повече, би намаляла активността на банките към отпускане на кредити към смятани за по-рискови сектори, като стартиращи бизнеси, селско стопанство, бизнеси в малки населени места и други, за които достъпът до финансиране е ключов за съществуването им.

Както посочва и ЕБВР, абсолютната давност в този си вид, ще повлияе отрицателно и на вторичния пазар на дългове и по-конкретно на колекторските агенции. С дейността си те улесняват банковия сектор от събиране на необслужвани задължения и така освобождават ресурс от него, който да се използва за ново кредитиране. Този процес ще бъде затруднен, ако предложените промени бъдат приети на второ четене.

Други основателни критики посочват, че срокът от 10 години е твърде кратък за абсолютна давност. Толкова кратък срок има едва само в още една европейска държава, а в останалите той е между 15 и 30 години. Имайки предвид, че много от съдебните дела в България често продължават повече от 10 години, избягването на плащане от страна на недобросъвестни длъжници става твърде лесно. Това неминуемо ще се отрази негативно на добросъвестните платци, които ще получат по-труден достъп до кредитиране, на по-висока цена. А в задаващата се икономическа криза, такава обстановка ще има силно негативно въздействие върху справянето с нея.

Проблем представлява и неяснотата в текста на закона. Не е уточнено, например, от кой момент точно започва да тече давността – датата на усвояване на средствата, датата, на която те са били изискуеми, датата на опита за принудително събиране и т. нат. Не става достатъчно ясно и дали новите правила биха важали само за нововъзникнали задължения или за всички активни такива. Ако промените обхващат и втория вариант, това означава, че много кредитори, които са забавили събирането на своите средства, биха се оказали изведнъж с големи загуби, които не могат да предотвратят. Приемане и на второ четене на този текст ще доведе до продължителна вълна от тълкувания до изясняване на закона.

Възможните решения

За да бъде ефективно решение за проблема с вечните длъжници, законопроектът за въвеждане на абсолютна давност трябва да претърпи сериозни промени. Експертите и потърпевшите страни предлагат различни решения. На първо време, най-сериозен проблем е срокът – десет години е твърде кратък период. Асоциацията на банките в България предлага минимална давност от 16 години, а други експерти срок от 20 до 30, какъвто е в много държави от ЕС.

Също така, трябва яснота за датата на начало на давността. Най-правилният подход е това да бъде не моментът на възникване на задължението, а моментът на доказването му пред съда и когато то е официално присъдено.

За още по-ефективно действие на подобен закон, би бил необходим и регистър на лицата, чиито задължения са отпаднали в следствие на абсолютната давност. Такъв регистър е нужен, щом проблемът с вечните длъжници се решава по този начин, а не чрез закон за личен фалит.

А именно личният фалит, според повечето експерти, е по-доброто и цялостно решение. В по-голямата част от европейските държави точно законодателство, което урежда процедурата по несъстоятелност на физическите лица, е това, което е решило социалният проблем със свръхзадлъжнялостта.

Разбира се, такъв закон е доста по-сложен за изготвяне и трябва да предвиди редица фактори, влияещи върху икономическите отношения. Неговият текст трябва да бъде пределно ясен и предварително обсъден с всички замесени страни и да прави точни разграничения между добросъвестни и недобросъвестни платци.

Яснота, предварително обсъждане и обстоен анализ на икономическите последствия, всъщност, трябва да има при всеки нов проектозакон. Такива определено липсват при предложението за десетгодишната абсолютна давност. Ако то бъде прието в този вид и на второ четене по-късно този месец, без да се отразят критиките на експертите от всички страни, ще се предизвикат сътресения в икономическите отношения в страната.

Още по темата

Имуществени авторски правомощия в авторскоправното законодателство по света и у нас

Предишна новина

Съдът на ЕС комбинира религия и право

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    Чипът | нерегистриран
    5
    0

    Бирниците изреваха на омрело

  2. 4
    А2 | нерегистриран
    8
    0

    Крайно време е и обикновенния човек да вземе глъзка въздух....Остана му само душата....Оставете му я...

  3. 3
    На банките трябва да бъде забранено за компенсират загубите си с утежнения на добросъвестни клиенти | нерегистриран
    12
    0

    Никои други видове търговци, освен заемащите господстващо положение на пазара, не могат да си позволят такова несправедливо безобразие. Всеки търговец, какъвто са е банките, трябва да поема загубите за своя сметка, а не за сметка на други клиенти. Това не е само регулаторен проблем, а въпрос на правно равновесие.

  4. 2
    До 1 | нерегистриран
    2
    -4

    Хайде сега като имате теза и ако изобщо сте юрист, напишете мнението си в статия, посочете името си, изпрате те я на редакционната поща на сайта и може да се публикува.

  5. 1
    | нерегистриран
    9
    -1

    Хайде сега-с цел обиктивност на дискусията да пуснете и статия с противното мнение.
    В цяла Европа има абсолютна давност, и в добавка и личен фалит-така,,че нека да бъдем малко европейци.
    Абсолютна давност няма в Северна Корея.

    Абсолютната давност е не само необходима, но и закъсняла. Пред вас.-чрез фирмения фалит са "изчистени" милиарди дългове на много богати хора-стоящи зад фирмите към фалиралата банка-тоест богаташите могат да не плащат, като фалират фирмите си-пред вас се случва, а пък превръщат пенсионер във вечен длъжник към топло фикация,например.
    Фирма може да не плати, напълно законно и милиони -като фалира-чл 739 ал 2 ТЗ, нека дадем глътка въздух и на обикновения човек, живеещ в панелката в Младост 4-чрез абсолютна давност(а и чрез личния фалит в добавка). Нищо драматично няма да се случи.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.