Невинни сме и сме осъдени несправедливо

Невинни сме и сме осъдени несправедливо
Петимата бивши полицаи при едно от многобройните съдебни заседания по делото "Чората"

Петимата благоевградски полицаи, които са в затвора в Бобов дол с присъди от по седем години "лишаване от свобода" по делото "Чората", излязоха с безпрецедентно обръщение към държавните институции, органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, медиите и гражданското общество.
 
"НЕВИННИ СМЕ и сме ОСЪДЕНИ НЕСПРАВЕДЛИВО! За това, че сме изпълнявали обществения си договор с родината – участвайки в законно разпоредена и извършвана полицейска операция за противодействието на търговията с наркотици и сексуалната експлоатация", гласи част от написаното. Обръщението е подписано от петимата полицаи от Благоевград, осъдени за извършено умишлено убийство като полицейски органи при и по повод изпълнение на службата като съизвършители.
 
Ето и цялото обръщение:
 
Уважаеми Дами и Господа, 
 
Бием камбаната за опасността от мракобесието на тъмните сили на прехода, които убиват живота и бъдещето на България.
НЕВИННИ СМЕ и сме ОСЪДЕНИ НЕСПРАВЕДЛИВО! За това, че сме изпълнявали обществения си договор с родината – участвайки в законно разпоредена и извършвана полицейска операция за противодействието на търговията с наркотици и сексуалната експлоатация на български момичета, след като с престъпления бяха манипулирани фактите по обективните причини, довели до настъпване смъртта на задържаното лице, български съд каза на нас и на Вас – всички български граждани, че всъщност полицаите сме умишлени убийци.
 
От първия момент знаем и сме убедени, че невинността ни ще бъде установена!
От първия момент до днес сме оказвали пълно съдействие за провеждане на всички поискани действия по разследването и провеждане на образуваните производства.
Но и впоследствие ни се наложи да се борим с неистови усилия с действията на престъпни интереси, реализирани чрез институции на държава, намираща се в безпомощно състояние от хватката на мракобесието.
 
Първоначално експертите след извършена аутопсия установиха и посочиха като причина за настъпилата смърт на задържаното лице "остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност".
 
Без да се изчака заключението на назначените от разследващите експерти, по искане на роднините на Ангел Димитров са назначени нови експерти – посочени поименно от тях.
 
Така проф. Раданов извършва формална реаутопсия на трупа, който е престоял без следствен надзор и на нерегламентирано място 9 дни. Проф. Раданов прави заключението си, без да е иззел надлежно, без да е изследвал и да е съхранил посочените за иззети проби при реаутопсията, както и дори без да виждал аортата, за която твърди, че е разкъсана от нанесен удар от полицаите. Проф Раданов е дал НЕВЯРНО заключение, което, установено след проведено разследване, представлява ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
 
Обещано ли беше на проф. Раданов, че няма да бъде допусната друга експертиза – защото именно това се случи – повече от три години – на досъдебното производство и впоследствие на четири съдебни инстанции се борихме за правотата си – и с неистови усилия успяхме да бъде допусната друга съдебномедицинска експертиза – едва след като бе представено заключението на експерт от САЩ.
 
Пет последващи съдебномедицински експертизи, извършени от осемнадесет водещи специалисти, категорично отрекоха заключенията, направени от експертизата на проф. Раданов – категорични са всички, че настъпилата смърт няма травматичен произход – констатираните травми – всички са леки, и както поотделно, така и в съвкупност не могат и не са причинили смъртта на лицето – за което сме обвинени по това дело. Категорични са експертите, че няма данни да е нанасян описаният от проф. Раданов побой.
 
И след 14 години разследване и заседания, в дните преди Възкресение Христово, някой реши и "издаде присъда", потвърждавайки тази, произнесена през 2008 година, която се позовава само на "експертното", но НЕВЯРНО и ПРЕСТЪПНО заключение, дадено от проф. Раданов.
 
Такава присъда е издадена срещу българските полицаи и българското МВР. Защото на наше място можеше да бъде всеки служител на МВР, както и всеки един от десетките колеги, които бяха включени в операцията. Тази присъда, както и обвинението, почиват на лъжите и неверните твърдения на проф. Раданов – самоубил се в хода на съдебното производство.
 
От всички 30 души свидетели по делото тези присъди ползват само и единствено свидетелските показания на двете сестри – на 16 и 18 г. – по-малката от тях – интимна приятелка на Димитров, с когото са се запознали, след като той им е уредил да си вземат изпити в гимназията и който е употребявал и им е показвал как се употребява кокаин.
 
С тази присъда е прието от съда като утежняващо вината обстоятелство – фактът, че Писов посреща дошлия дежурен патрул на улицата далеч от инцидента и го изпраща да доведе поемни лица, което направил с цел да се постигне и укрие целения резултат!!??!!
 
Съдът приема, че от прочита на протоколите и прослушване на записите на телефона може да се направи предположение, че мъжът, чийто глас е записан, се занимава главно със свеждане към проституция.
 
Но поради това, че телефонният номер не е регистриран на Ангел Димитров – не е доказано, че е неговия глас. /Как тогава след прослушване именно на тези телефон – на мястото на срещата и интимната си приятелка се озовава точно Ангел Димитров?/.
 
Съдът приема, че "заплахите, които обектът на разработката отправя към тези проституиращи жени, не са с цел да ги сведе към проституция, а с цел да изпълняват задължението си да изпращат пари", поради което не вижда данни за извършено престъпление!
 
Съдът приема "освен СРС по делото са налице доказателствени средства, както и обективни находки, че Ангел Димитров понякога употребявал кокаин /показанията на приятелките му и намерения кокаин в урината при аутопсията/, и заключава: "От тях може да се съди, че той е ползвал или е намирал на други лица по тяхна молба кокаин за лична консумация, но не и че се е занимавал с пласиране на наркотици на много други лица." !?!?
 
Лъжата в тази присъда явно ползва внушенията чрез медиите и на снимки на трупа на Димитров, без да се пояснява, че причината да изглежда така трупът е начинът, по който е настъпила смъртта – картина на бързо настъпила смърт – изразеното посиняване се дължи на остър кръвен застой в резултат на внезапно спиране на сърцето.
 
Този съдебен процес започна с тежко нарушаване и несъобразяване на правилата на наказателното производство и на нашите права! За съжаление – така и завършва за момента. Още преди започване на делото СЪДЪТ ОТКАЗА да разглежда внесеното от прокурора обвинение – за причиняване на смърт по непредпазливост, и даде задължаващи прокурора указания – да внесе обвинение за извършено умишлено убийство, извършено по особено жесток начин – с нанесен побой по особено мъчителен начин и на лице в безпомощно състояние.
 
Прокурорът внесе отново повдигнатото обвинение – за причиняване на смърт по непредпазливост, и след повторните указания и отказ от съда да гледа делото поиска отвод на съдията. Резултатът бе, че отстраниха прокурора от делото, определиха нов прокурор, който чинно изпълни и изпълняваше защита на експертизата на проф. Раданов.
 
Този прокурор беше повишен в развитието на делото и впоследствие се явяваше като прокурор и в апелативната инстанция.
 
А съдията, дал указания какво обвинение да се повдигне, още преди да е проведено пълно разследване, гледа делото и произнесе първата осъдителна присъда – 91 г. лишаване от свобода.
 
Тежко нарушение на правата ни бе извършено и при разглеждане на делото от Съда по правата на човека в Страсбург, на което дело не сме участвали, а на съда са представени само избирателно обслужващи жалбоподателите доказателства, без дори да е споменато, че заключенията на експертизата на проф. Раданов са категорично отхвърлени и е установено, че невярното заключение е извършено престъпление.
 
И тези присъди са произнесени "В името на народа"?! Призоваваме, сега вече не сме задължени да мълчим за доказателствата по делото – да бъдат разсекретени и публикувани всички доказателства по делото – да се чуят записите от СРС, прилагани на Ангел Димитров почти 6 месеца, защото на нашето общество и на нас ни е нужна оценката на народа. Тези присъди не са произнесени в интерес на народа и на обществото! Нас няма за какво да ни наказвате – ние изпълнихме задълженията си, както изисква законът и моралът.
 
Нас няма за какво да ни превъзпитавате – ние сме доказали службата си към обществото, самосъзнанието и отговорността си.
Ние не сме лъгали – винаги съдействахме.
Ние няма за какво да бъдем наричани убийци и изпращани в затвора като тежки криминални и общественоопасни престъпници – интерес да ни унижава има само престъпният свят.
 
С болка констатираме, че го постига. Но и НИЕ НЯМАМЕ ВИНА, поради което Ви призоваваме да обърнете специално внимание на този забравен случай и да ни подкрепите в борбата да бъде забелязана истината, която тропаше на вратата на съда, но явно някой смени бравата.
 
Всички човешки граници по този случай бяха прекрачени.
Явно трябва – ОБРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ВАС
 
С огромни признателност и благодарност към всички, които са и бяха до нас в тази нечестна и несправедлива борба, и ПРИЗОВАВАМЕ Уважаеми граждани, колеги, управляващи, общественост, ПОДКРЕПЕТЕ НИ В ОТСТОЯВАНЕТО НА ИСТИНАТА и ТЪРСЕНЕТО НА СПРАВЕДЛИВОСТ, нека тази система да се осъзнае, че е призвана да осъществява изкуството на ДОБРОТО и СПРАВЕДЛИВОСТТА, а не да служи на мракобесието.
 
28 април 2019 г.,
о.р. Мирослав Писов затвора гр. Бобов дол
Иво Иванов
Борис Механджийски
Янко Граховски
Георги Калинков
 

Още по темата

Специализираната прокуратура разследва Миню Стайков за измама със 7 млн. лв. евросредства

Предишна новина

България има време да изпълни препоръките и да отпадне Мониторингът върху съдебната ни система

Следваща новина

Коментари

33 Коментара

  1. 33
    Cato | нерегистриран
    2
    0

    Нагли, по-нагли, най-нагли, Чорлави. Не им стигна нито особеното мнение на съдия Томов от предишния състав на ВКС, нито ЕСПЧ, нито "самообесването" на проф.Раданов. Както го каза ББ за ходатая им Цвъки, така и не разбраха какво им се случва. Но сега вече не е 2011г.!

  2. 32
    Борн | нерегистриран
    15
    -5

    Най-после един женски състав на ВКС прояви мъжество и посочи ИСТИНАТА.

  3. 31
    | нерегистриран
    3
    -4

    Изключително точен коментар за това що е евентуален умисъл на 23.

  4. 30
    | нерегистриран
    9
    -4

    Повечето от всезнайковците тук като че ли изобщо не са чели р-нието на ВКС...и най-вече в частта за субективната страна-защо е евентуален умисъл, а не непредпазливост. Не само подробно, но и без излишни сложни юридически термини е описана субективната страна. Няма лошо да не си съгласен с решението, ама преди това внимателно го прочети, че да може да критикуваш смислено и аргументирано, а не като леля Сийка на женския пазар.

  5. 29
    Цицерон | нерегистриран
    10
    -4

    В Бобов дол всичко лекуват с бобина чорба и труд в полза на всички. Важи и за убийци.

  6. 28
    | нерегистриран
    5
    -3

    Обективността изисква уточнение, че решението на ЕСПЧ след оправд.присъда на ВКС е подписано с едно особено мнение.Следва да се уточни и че на този етап по делото не е имало арбитр.е-за.

    ЧАСТИЧНО ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ МАХОУНИ

    Без съмнение в случая са налице няколко злополучни характеристики, сред които се откроява фактът, че след като петимата полицейски служители, арестували роднината на жалбоподателя, са осъдени за убийство, макар и на различни основания, с четири поредни решения на първоинстанционния съд (СВС) и на ВАС, ВКС излиза с оправдателна присъда по отношение на всички подсъдими. .........Въпреки това, не без известно колебание, имайки предвид факта, че настоящото дело е свързано със смърт, настъпила по време на полицейска операция по арест (ситуация, която винаги изисква най-щателно разследване), не мога да се присъединя към заключението на моите колеги за установено нарушение на чл. 2 и 3...........

    ...... Първата критика срещу действията на ВКС е, че „[той] решава обратно на обичайната си роля и на установената съдебна практика…, да направи нови фактически констатации по наличието или липсата на директна причинно-следствена връзка между действията на служителите и смъртта на г-н Димитров” (параграф 144 от решението). Четейки резюмето на решението на ВКС обаче, става ясно (в параграф 85), че въпросният съд не е извършва нищо подобно на това да „прави нови фактически констатации”:

    "Съдът в началото заявява, че са събрани достатъчно доказателства и съответните факти са достатъчно изяснени. ... Не е допустимо да се определи наново въпроса как г-н Димитров е починал; когато делото е било пред ВКС за първи път..., е установено, че този въпрос е определен правилно. Първият състав на ВАС вече е отговорил на въпроса на базата на новите експертизи, които е назначил... . Този съд [апелативният съд] е дал причини, поради които е избрал да вярва на заключенията от новите експертизи, а не на тези от първоначалната експертиза.

    Тук не става дума за „нови фактически констатации”, а просто за твърдение, че ВКС се обосновава с факти, установени от предходна инстанция и конкретно от ВАС. .................

    4. Първата нова съдебно-медицинска експертиза, назначена от ВАС през декември 2008г. и възложена на петима експерти от различни медицински направления (вижте параграф 48 от решението), на която се позовава ВКС в горецитирания откъс, установява, че по-ранната съдебно-медицинска експертиза, на която съдебните инстанции са се основавали (вижте параграфи 24-25 от решението), е погрешна на базата на медицинския основания по отношение установяване причината за смъртта. Според резюмето, предоставено в рамките на решението (параграфи 50-51):

    "Експертите заключават наред с другото, че основната причина за смъртта на г-н Димитров е позиционна асфиксия ... в резултат на позицията, в която е бил поставен... Асфиксията е подпомогната от хроничните заболявания на г-н Димитров: ограничена гъвкавостта на белите дробове поради масивни сраствания на висцералната и париеталната плевра, раздут и пълен стомах, който в тази позиция притиска диафрагмата, хипертрофия на сърцето поради хронична злоупотреба с кокаин (нещо, което се вижда от новите хистологични изследвания), умерено затлъстяване и къс врат. Емоционалното и физическо напрежение, на които г-н Димитров е подложен, съчетани с възможността за емоционална делириум, произтичащ от употребата на кокаин, също може да са изиграли роля.

    Експертите категорично не са съгласни със заключението на предходната експертиза, че смъртта е в резултат на затворена мозъчна травма и травматично разкъсване на аортата."

    Частта от експертизата, свързана с нанесените удари по тялото на жертвата, са описани по следния начин в решението (параграф 52):

    "Експертите след това описват множество травматични увреждания по тялото на г-н Димитров. По тяхно мнение някои от тях – предимно тези в предната част на главата, в предната част на тялото и в крайниците – са причинена от съприкосновение или съприкосновения със земята. Нараняванията на китките са причинени от белезници. Останалите наранявания по главата, гърба и кръста се дължат на удари с твърди тъпи предмети, прилагани за кратък период от време, но не по много жесток начин – нещо показано от липсата на големи подкожни хематоми, на наранена мека подкожна тъкан, на счупени кости или на травмирани стави. Не е възможно категорично да се определи точното положение на тялото на г-н Димитров по времето, когато той е претърпял нараняванията. Травматични наранявания не са причинили пряко смъртта му."

    По този начин обективните медицински доказателства, както те са установени от тази експертиза, показват, че г-н Димитров не е бил жертва на насилствен побой: ударите с палка по тялото му са били „нанесени в кратък период от време, но не по особено насилствен начин”. Във втора експертиза от април 2009 г., експертите описват редица наранявания, които не са споменати в първоначалната им експертиза. По мнение на експертите, всички тези наранявания са причинени от твърди тъпи предмети. Някои може да са причинени от полицейска палка, други от съприкосновение със земята. Тези наранявания обаче не са били животозастрашаващи." (параграф 56 от решението). В трета съдебно-медицинска експертиза, заведена през април 2010г., се добавя, че докато силата, необходимо да се приложи върху гърба на здрав човек, намиращ се в позиция с лице към земята, за да се развие процеса на асфиксия, трябва да бъде поне 102 килограма, съществуващите здравословни проблеми на г-н Димитров, наред с други фактори, са улеснили и ускорили процеса на асфиксия в неговия случай (вижте параграф 70 от решението).

    Така обобщени, трите съдебно-медицински експертизи, които заместват по-ранната „грешна” експертиза, на която се е основавал първоинстанционният съд, за да достигне до своите заключения, не изглежда да предоставят ясни медицински доказателства за сериозно, насилствено и продължително малтретиране по време на осъществяване на ареста от страна на петимата полицейски служители.

    ....................

    След като отсъжда по основния и най-важен въпрос относно наличието на причинно-следствената връзка по отношение на обвинението в убийство (вижте параграф 85 от решението), ВКС също така разглежда на базата на фактическите констатации на ВАС дали „действията на [полицейските] служители … представляват престъпление” и дали „полицаите са действали небрежно по отношение на настъпилата смърт” (вижте параграф 87 от решението). Подобно разглеждане може да се отнася само до начина, по който е осъществен ареста, включително до нивото на сила, употребена от извършилите ареста полицаи. Елементите, взети под внимание от ВКС в тази връзка, са медицинските експертизи (за техните заключения по отношение силата на нанесените удари вижте параграф 4 от настоящото особено мнение), приложимите правила за арест (приложимите към момента на деянието нормативни правила посочва по същество, че не може да се използва на прекомерна сила или насилие – вижте параграфи 97-99 от решението) и вътрешните инструкции на МВР за използването на белезници, особено що се отнася до позицията, в която да се поставят задържани лица с белезници (именно, както е в настоящия случай, с лице към земята и с белезници на ръцете, извити зад гърба му). ВКС постановява, че така установените медицински и други факти сочат, че полицейските служители са извършили полицейската операция по арест съобразно приложимите правила и разпоредби за задържане и „не са действали небрежно”.

    ...........................

    7. Като обобщение по тази точка: доколкото разбирам, мнозинството във Върховният административен съд се осланя на установените медицински доказателства, изложени в последните три съдебно-медицински експертизи (чиято точност и редовност са потвърдени и от ВАС в две последователни производства на делото и от самия ВКС), за да приеме следното:

    – първо, припомня фактическите констатации, приети от ВАС на базата на обективните медицински заключения, изложени в съдебно-медицинските експертизи, сочещи като причина за смъртта (а) асфиксия, която не е свързана с ударите, нанесени с тъпи предмети, като например палки, и (б) по-конкретно поставянето на починалия с лице към земята с белезници на ръцете, извити зад гърба му;

    – отбелязва, че, както е изложено в приложимите правила и разпоредби, гореспоменатото третиране представлява приета и обикновено неопасна практика по отношение на позицията, в която се поставят лицата непосредствено при арест;

    – след това припомня по-нататъшните медицински заключения, че тази стандартна позиция при арест обаче, поради анормалните обстоятелства, свързани със здравословното състояние и проблеми на починалия към момента на задържането, неочаквано води до смърт, причинена от асфиксия: "[полицаите] са извършвали полицейска операция в съответствие с приложимите правила, които не могат априори да предвиждат смърт на арестанта. При обстоятелствата полицаите не са били в позиция да предвидят резултата или да го предотвратят. Събитията са се развили бързо, което е направило невъзможно да се реагира, и смъртта е настъпила в резултат на редица обективни фактори: хронични заболявания; разширен и пълен стомах; предходна употребата на кокаин, която е изострила хроничните заболявания и е довела до прекомерна възбуда; умерено затлъстяване; и анатомична особеност – къс врат. ... Следователно, касае се за случайно деяние … за което подсъдимите не могат да носят наказателна или гражданска отговорност” (параграф 87 от решението).

    ................

    10. Решението също така се основава на „сериозни опасения” по отношение планирането и наблюдението на операцията по ареста като допълнителни фактори за обосноваване на наличието на нарушение на чл. 2 и 3 (вижте параграфи 146-147). При по-обстоен преглед обаче тези „сериозни опасения” се оказват доста слабо аргументирани. Дори простото уповаване на здравия разум разкрива колко е трудно да се поддържа твърдението за липса на добро планиране и наблюдаване на десетминутна операция по ареста на заподозрян на публично място, която операция е проведена от петима полицейски служители „в съответствие с приложимите правила [за осъществяване на арест]” (използвайки точните думи на ВКС), без да се е стигало до употребата на огнестрелно оръжие или до преследване на пътно-транспортно средство и в която операция смъртта на задържания е случаен и непредвидим резултат от прибягването до приетата, обичайно неопасна позиция, в която се поставят лицата веднага след арест. Както става пределно ясно от решението на гореспоменатия Съд, няма такова количество планиране или наблюдение, което би могло да предотврати неочаквания и анормален инцидент, довел до смъртта на роднината на жалбоподателите. Фактите по настоящото дело по никакъв начин не могат да бъдат сравнявани с фактите по други дела, споменати като релевантни в настоящото решение (конкретно Al-Skeini and Others v. the United Kingdom [GC], № 55721/07, ЕСПЧ 2011 – отнасящо се до предполагаемите убийства на иракски граждани, осъществени от служители на британските въоръжени сили в Ирак; McKerr v. the United Kingdom, № 28883/95, ЕСПЧ 2001-III – относно убийството на три лица, заподозрени в тероризъм, от страна на полицията чрез изстрелването на над 100 снаряда по колата на заподозрените; и Avşar v. Turkey, № 25657/94, ЕСПЧ 2001-VII – отнасящо се до отвличането и убийството на брата на жалбоподателя от страна на пазачи на селото).

    11. В заключение, наистина има непростими обстоятелства по настоящото дело, който следва да бъдат критикувани – като споменатите в началото на особеното мнение начални опити на определени полицейски служители да попречат на разследването, както и публичните изявления, направени от двама представители на правителството с очевидното намерение да осъществят натиск върху въззивните съдилища в полза на оневиняването на полицейските служители. Въпреки това, сами по себе си, тези два фактора не са достатъчни, за да наложат заключение за нарушение по процедурните аспекти на чл. 2 и 3, като се вземе предвид като цяло начина на провеждане на разследването и съдебното преследване. С начина, по който се концентрира върху процедурното разглеждане на делото от страна ВКС, мнозинството от съдебния състав е навлязло в територията на тълкуване на национално законодателство, което е предмет на дейност за националните съдилища, не за настоящия Съд. По мое мнение пропуски по процедурното разглеждане на делото, подобни на тези, които могат да бъдат приписани на ВКС, не са достатъчно сериозни, за да оправдае установяването на нарушение по процедурните изисквания на чл. 2 или член 3 от Конвенцията.

    12. Аз обаче уважавам решението на Съда да установи нарушение на чл. 2 и 3 и смятам за редно да се присъединя към моите колеги, гласувайки за предоставянето на справедливо обезщетение на жалбоподателите по силата на чл. 41 от Конвенцията

  7. 27
    l | нерегистриран
    10
    -5

    Позиционна асфикция беше заключението и по делото за убийството на Яна в Борисовата градина. И там имаше скачане и прочее пледоарии за непредпазливо убийство, но се прие умишлено, като човекът си лежи присъдата.

  8. 26
    Невинни са, | нерегистриран
    11
    -3

    само дето съдът ги е признал за виновни!

  9. 25
    Нещата са ясни | нерегистриран
    9
    -7
    До коментар #23 от "какво пак не разбра? | нерегистриран":
    Полицейските служители са продължили да "респектират" жертвата и да препятстват възможността й да оказва съпротива, както и да диша, след като тя е престанала да мърда и да крещи, че се задушава - очевидно вече се е била позадушила, поради специфичната позиция, в която принудително е било приведено тялото й и с оглед на късия врат и големия й корем. Те са съзнавали, че вързаният с белезници човек се задушава, с оглед знанията и опита си по прилагане на принудителните мерки за задържане, както и на неговите викове за това, т.е. наясно са били, че ако продължават да го третират по същия начин, задушаването неминуемо ще доведе до смъртта му, но въпреки това са продължили действията си по "респектирането" до настъпването на престъпния резултат и при липсата на необходимост от това. Или казали са си - нищо, че крещи и се задушава, ние да си го "респектираме" докрай пък той ако ще да мре... Ей това е евентуалният умисъл.



    А ти откъде знаеш кога е почнал/спрял да вика и дали е бил респектиран след това - смъртта е моментен резултат, от който няма връщане. Не знам въз основа на какви доказателства може толкова тънко да се разграничи викането на т.нар. жертва и смъртта. Спирайки да вика, като го пуснат и се преструва какво следва? Айде стига с тия книжни философии, които приличат на разсъжденията за довършване на деянието при предлагането на подкуп - казал, викал и пр. дивотии.

    Тия нещастници са поредната жертва (ама истинска) на скапания стремеж към европростотиите и курбан пред монумента на съда по правата на циганите и престъпниците. Така е и в случая - един жесток мръсник, който продава малки момичета за проститутки и разпространяван наркотици сред непълнолетните бил умъртвен при полицейско задържане, особено като се има предвид оказаната съпротива и арогантността му. Извинявайте, ама това е директна намеса в нашето т.нар. независимо правосъдие от страна на измишльотината Съд по правата на човека.

    Стигнахме до там, под външен натиск да се променят съдебните актове, докато се харесат на някой евро-джендър или станат полит-коректни.

    ПОЗОРНО, СРАМНО И ТЪЖНО! Язък за независимостта ни...

  10. 24
    Хадес | нерегистриран
    7
    -5

    За съжаление в България само съдиите си мислят, че знаят правото. Завършили сме едни и същи университети, с приблизително еднакви оценки, обаче в живота само те знаят всичко. Понеже това няма как да се промени, животът реално ни показва какво се случва. Лицата са осъдени, по това няма спор, но ако присъдата наистина е несправедлива, дали осъдените, когато напуснат местата за лишаване от свобода няма да пристъпят към своя лична вендета. Или, с други думи, какво ще работят след 7 години бивши полицейски служители, току - що излезли от затвора, дали все още ще имат семейства и как ще се впишат наново в обществото?

  11. 23
    какво пак не разбра? | нерегистриран
    18
    -7

    Полицейските служители са продължили да "респектират" жертвата и да препятстват възможността й да оказва съпротива, както и да диша, след като тя е престанала да мърда и да крещи, че се задушава - очевидно вече се е била позадушила, поради специфичната позиция, в която принудително е било приведено тялото й и с оглед на късия врат и големия й корем. Те са съзнавали, че вързаният с белезници човек се задушава, с оглед знанията и опита си по прилагане на принудителните мерки за задържане, както и на неговите викове за това, т.е. наясно са били, че ако продължават да го третират по същия начин, задушаването неминуемо ще доведе до смъртта му, но въпреки това са продължили действията си по "респектирането" до настъпването на престъпния резултат и при липсата на необходимост от това. Или казали са си - нищо, че крещи и се задушава, ние да си го "респектираме" докрай пък той ако ще да мре... Ей това е евентуалният умисъл.

  12. 22
    zdravka.kalaydjieva | нерегистриран
    12
    -4

    Няма съмнение, че в редакцията на "Правен" свят се получават писма и от други осъдени лица. Дали редакцията ще открие нова рубрика, или ще публикува само специално избрани...?

  13. 21
    | нерегистриран
    10
    -1

    Ами опитвам се да чета, но жените сме си по повърхностни:)Преодоляването на съпротивата е целта на деянието,умъртвяването не е пряка цел.Коментирана е субективната страна, а не обективната.А извършването на повече от необходимото за преодоляването на съпротивата определено може да бъде престъпление.Умишлено или непредпазливо.

  14. 20
    вървя си по улицата и си мисля, | нерегистриран
    4
    -9

    че № 16 както чете повърхностно решенията на ВКС, така и повърхностно решава казусите. Ами № 16, като пряката цел е преодоляване на съпротивата при задържане на ЖИВ човек /защото умрял човек не оказва съпротива/, за какъв умисъл за убийство говорим. Преодоляване на съпротивата при задържане на ЖИВ човек не е общественоопасно деяние, ерго не е и престъпление. За какво умишлено убийство говорим тогава. Пък, чети внимателно, а не повърхностно съдебните актове и тогава ги коментирай.... Друг е въпросът дали деецът ще сподели или не пред разследващите органи мотива си за извършване на престъплението. Това е без значение. И студентите в първи курс в Бургаския свободен университет знаят, че за субективната страна се съди от обективираните действия на дееца, а не от това какво говори на такива като теб....

  15. 19
    | нерегистриран
    9
    -1

    Ако задушаването е причинено, примерно,от поглъщането на кръв, на хранителни остатъци в дихат.пътища като последица от лицево черепна или черепно мозъчна травма, нямаше да има грижа с умисъла.Травмата и усложненията, които са ѝ присъщи, не се разделят механично.

    В случая обаче травматичните увреждания са преценени като повърхностни, не са причина.И въпросът с предвижданията и дезинтересирането към страничния резултат— смъртта—става доста по— сложен.

    И излиза да е прието, че са целели да го задържат на всяка цена, жив или мъртъв...

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.