Носенето на маска – задължение или препоръка

Носенето на маска – задължение или препоръка

Последната заповед на министъра на здравеопазването, с която възникна задължението на всяко лице да носи маска на публично място, отново породи ред въпроси сред обществото. Следвайки примера на другите страни, считано от вчера, "всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице". Ден по-късно разпоредбата е отменена, а за гражданите остава отново само препоръката за носене на маски, въпреки противоречивите мнения за тях като средство за предпазване от COVID-19.

Предвид факта, че и днес маската представлява една екзотична стока в българските аптеки, дори и при добро желание, на практика редица граждани нямаше да могат да изпълняват разпоредбите на заповедта и следователно биха били глобявани. Въз основа на това, че нямаше изрично определена санкция за нарушаване на заповедта, то щеше да се прилага общата разпоредба на чл. 209а от Закона за здравето, съгласно която: "който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказава с глоба в размер на 5000 лв". Следователно неносенето на маска на публично място бе приравнено на предвидените в чл. 215 от Закона за здравето нарушения, а именно - отказ да се явят доброволно за изолация и лечение и неизпълнение на задължителната изолация, които представляват далеч по-сериозни нарушения по своята същност. Невъзможно е да се постави знак за равенство между тези деяния, тъй като от една страна имаме едно лице, което е здраво и би следвало да носи маска, за да предпази себе си, т.е. действията му биха имали превантивен характер от хипотетично заразяване, а от друга - лице,  което е доказано, че е болно от заразна болест и отказва да се лекува или спазва карантина, в който случай пак има превенция, но има и доказана опасност от заразяване. Оттук и санкциите, предвидени за нарушенията следва да се различават и всяка от тях да е съразмерна на извършеното нарушение.

И все пак препоръката за носене на маска остава, както и действието на чл. 2 от Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето (ЗОНОПСЛ), съгласно който на публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето. В чл. 4 от ЗОНОПСЛ изрично е посочена маската като обклекло, прикриващо лицето, както и е предвидено наказание, представляващо глоба от 200 лв. (500 лв. за длъжностно лице) при първо нарушение за лицата, неспазващи разпоредбите на закона.

В самия закон е записано, че цитираният по-горе чл. 2  не се прилага, ако носенето на облеклото се налага по здравословни причини, но в нито един нормативен акт не е предоставена дефиниция на използваното понятие "здравословни причини". В тази връзка дали носенето на маска от здрав човек, с цел да предпази себе си от зараза е "здравословна причина" е въпрос на тълкуване от правоприлагащите органи.

Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети. Предвид цитираната разпоредба дискусионен остава въпросът, дали държавата е подсигурила изпълнението на тези мерки при все, че маски, дезинфектанти и ръкавици все още са липсващи в редица аптеки и дрогерии, а личните лекари сами набавят необходимите предпазни средства.

Вероятно с цел осигуряване изпълнение на мерките, министърът на здравеопазването съобщи на информационен брифинг на 31.03.2020.г, че до края на седмицата ще бъдат раздадени маски на социално слабите. Не бе обявено обаче кой и как ще определи кои лица са социално слаби, както и дали маски няма да получат поетапно и останалите граждани, които също не могат да си набавят такива поради липса на достатъчно снабдяване в аптеките или спекулата с цената им.

ВАП възложи на Емил Димитров лично да извърши проверка на дейността на ТЕЦ Бобов дол

Предишна новина

Има ли изобщо Съдийската колегия председателстващ, а ВКС ръководител?

Следваща новина

Коментари

6 Коментара

  1. 6
    ? | нерегистриран
    1
    0

    В този ред на мисли за мен е много интересно, ако общият административен акт, въз основа на кой се съставят АУАН /за неизпълнението му/, не е действителен, не поражда правни последици, като как после ще издават НП на хората и кой съд ще остави в сила подобни наказателни постановления.

  2. 5
    | нерегистриран
    3
    -3

    Да, 1, редно е.

    Редно е цялата смешта даповед да си оттеглят, да се консултират с истински юристи и тогава да действат.

  3. 4
    . | нерегистриран
    2
    0

    Смешка от престараване.

  4. 3
    . | нерегистриран
    2
    0

    Смешка от престараване.

  5. 2
    | нерегистриран
    6
    -1
    До коментар #1 от "АПК | нерегистриран":
    Заповедите на министъра на здравеопазването, с които се разпореждат противоепидемични мерки по чл.63 от Закона за здравето съдържат норми с неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Тогава, не е ли редно да се разгласяват чрез обнародване по чл.78, ал.2 от АПК? Как ще се установява субективна страна по чл.355, ал.2 от НК или по чл.209а, чл.215 и чл.215а от Закона за здравето, ако не може да се докаже узнаване от конкретния гражданин.

    Прав си , трябва да се обнародват . Хората и на теория не са длъжни да слушат глупости по телевизията , защото не всички медии излъчват проверена и точна информация .



    Права е и авторката - не е все едно да си под карантина и да я нарушиш , или да си без маска . Отделно и самата санкция е ужасно висока за нашия стандарт . Очевидно управляващите са изпаднали в паника да не повторим Италия и Испания , но все пак трябва да се запази здрав разсъдък !

  6. 1
    АПК | нерегистриран
    7
    -1

    Заповедите на министъра на здравеопазването, с които се разпореждат противоепидемични мерки по чл.63 от Закона за здравето съдържат норми с неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Тогава, не е ли редно да се разгласяват чрез обнародване по чл.78, ал.2 от АПК? Как ще се установява субективна страна по чл.355, ал.2 от НК или по чл.209а, чл.215 и чл.215а от Закона за здравето, ако не може да се докаже узнаване от конкретния гражданин.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.