Носителите на авторското право трябва изрично да позволят вграждането на техни произведения на сайтове на трета страна

Носителите на авторското право трябва изрично да позволят вграждането на техни произведения на сайтове на трета страна
Съдът на ЕС, снимка:БГНЕС

Когато носителят на авторското право е приел или наложил ограничителни мерки срещу фрейминга (framing), вграждането на произведение на уебсайта на трето лице чрез тази техника представлява предоставяне на разположение на това произведение на нова публика, ето защо това публично разгласяване трябва да получи разрешението на носителя на авторското право. Това реши съдът на ЕС.

Казусът

Stiftung Preußischer Kulturbesitz (наричано по-нататък „SPK“), германска фондация, е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek, дигитална библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции. На уебсайта на тази библиотека има връзки към дигитализирано съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата Deutsche Digitale Bibliothek, в качеството си на „дигитална витрина“, съхранява само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения, чийто размер е умален в сравнение с оригиналния.

VG Bild-Kunst, дружество за колективно управление на авторски права в областта на визуалните изкуства в Германия, поставя сключването на лицензионен договор със SPK за използването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която SPK се задължава при използване на произведенията, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминга (framing)1 от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези произведения, представени на уебсайта на Deutsche Digitale Bibliothek.

Тъй като счита, че такова договорно условие не е разумно от гледна точка на приложимата правна уредба в областта на авторското право, SPK предявява иск пред германските юрисдикции, с който цели да се установи, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави въпросния лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на мерки за възпрепятстване на фрейминга.

В този контекст Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) иска от Съда да определи дали посоченият фрейминг трябва да се разглежда като публично разгласяване по смисъла на Директива 2001/293, което при утвърдителен отговор би позволило на VG Bild-Kunst да наложи на SPK прилагането на тези мерки.

Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез фрейминг представлява публично разгласяване, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от носителя на авторското право.

Съображенията на Съда

Най-напред Съдът посочва, че промяната в размера на произведенията в контекста на фрейминг не играе никаква роля при преценката дали е налице акт на публично разгласяване, стига оригиналните елементи на тези произведения да са забележими.

По-нататък Съдът отбелязва, от една страна, че техниката на фрейминга представлява акт на публично разгласяване, доколкото тя води до предоставяне на показания елемент на разположение на всички потенциални ползватели на уебсайт. От друга страна, той припомня, че след като техниката на фрейминга използва същия технически способ като вече използвания за публичното разгласяване на закриляното произведение на изходния уебсайт, а именно чрез интернет, това разгласяване не отговаря на условието за нова публика и поради това не се обхваща от понятието за „публично“ разгласяване по смисъла на Директива 2001/29.

Съдът обаче уточнява, че това съображение се прилага само в случай че за достъпа до съответните произведения на изходния уебсайт не се прилагат никакви ограничителни мерки. Всъщност в този случай носителят на правата е разрешил от самото начало разгласяването на неговите произведения на всички интернет потребители.

За сметка на това Съдът подчертава, че когато носителят на правата е въвел или наложил още от самото начало ограничителни мерки, свързани с публикуването на произведенията му, той не се е съгласил с това трети лица да могат свободно да разгласяват публично неговите произведения. Напротив, той е искал да ограничи публиката с достъп до неговите произведения само до ползвателите на конкретен уебсайт.

Поради това Съдът постановява, че когато носителят на авторското право е приел или наложил ограничителни мерки срещу фрейминга, вграждането на произведение на уебсайта на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява „предоставяне на разположение на това произведение на нова публика“. Ето защо това публично разгласяване трябва да получи разрешение от съответните носители на права.

Всъщност обратният подход би бил равнозначен на създаване на правило за изчерпване на правото на разгласяване. Това правило обаче би лишило носителя на авторското право от възможността да изисква съответно възнаграждение за използването на неговото произведение. Така подобен подход би нарушил справедливия баланс, който следва да се поддържа в цифровата среда, между, от една страна, интереса на носителите на авторското право и на сродни права от защитата на тяхната интелектуална собственост, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти.

Накрая Съдът уточнява, че носителят на авторското право не може да ограничи съгласието си за извършване на фрейминг по друг начин освен чрез ефикасни технически мерки. Всъщност при липсата на такива мерки би могло да бъде трудно да се провери дали този носител на права е възнамерявал да се противопостави на фрейминга на неговите произведения.

Още по темата

Йоан Матев научил за убийството, за което е подсъдим, от социалните мрежи

Предишна новина

Изпитват кандидатите за младши съдии на 10 април

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.