Нотариалната камара иска коренна промяна на подхода за създаването и функционирането на Имотния регистър

Нотариалната камара иска коренна промяна на подхода за създаването и функционирането на Имотния регистър

Нотариалната камара счита за необходимо да се промени коренно подходът, относно създаването и функционирането на Имотния регистър в страната. Такова становище изразяват нотариусите във връзка с обществената консултация за извършването на последваща оценка на въздействието на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и подзаконовата нормативна уредба, касаещи създаването, воденето и съхраняването на Имотния регистър, обхващаща периода от 2015 г. до 2020 г.

„Създаването на имотния регистър, като част от процедурата по вписване на актовете носещи в себе си вещноправна промяна следва да е съобразено изцяло и единствено с правната сигурност, а не с вътрешнослужебните отношения в АВ и АГКК. Нотариусите изпълняват законовите си задължения за вписване като защитават интересите на милиони български граждани страни по сделките, на техните адвокати, на юридическите лица и техните представители. Именно от тази си позиция следва да заявим, че очакваме достоверност и бързина при извършване на справките от АВ. Достоверността и бързината на справката трябва да предопределят и компетентностите на служителите в АВ и съдиите по вписване защото те касаят защита на обществения интерес. Конкретно относно компетентностите на съдиите по вписване, според нас, за да са в съответствие с цялостната законодателна уредба на документиране на вещните права от една страна и на конститутивното действие на актовете подлежащи на вписване от друга, те следва да се запазят във вида в който са“, пишат от Камарата.

„Информационната система за извършване на справки по вписаните актове, функционираща в момента, страда от недостатъци които поставят под съмнение по нататъшното и функциониране. Така например в справките са отразени два входящи регистъра (!!!), като единият - двойно входящият регистър, е отпаднал още преди 72 години (!!!), не съществува оттогава в ПВ и въпреки това системата генерира номера от него. Информационната система следва да възпроизвежда ПВ за да е законова и справката по книгите. Самата справка е не просто едно правнотехническо действие, а отделно нотариално производство по чл. 569, т. 6 ГПК. Самата противопоставимост на вписаните актове е в зависимост от начина на вписването им и може да се обективира пред всички заинтересувани само със справка, извършена по определен нормативен ред, а не по неписаните правила на определен софтуер“, отчитат нотариусите.

Те посочват още, че сканирането на актовете, както и структурата на имотните партиди са правени произволно, но призовават да се намери изход, чрез променяне начина на работа, а не чрез „създаване на властнически правомощия“. И предлагат - преработване на структурата на действащите помощни партиди в пет части, чрез промяна на софтуера, както и заимстване на опита на европейските имотни регистри. „Предсказуемо е, че съдържанието на имотните партиди навсякъде е сходно-отделени части за описанието на имота, на собствениците, на тежестите, на ограничените вещни права, включително и сервитутите. Никъде в европейските имотни регистри няма файлови или помощни партиди, а предварителните партиди там, където съществуват, са със съвсем различно предназначение. Предварителни партиди, които съществуват в някои европейски страни, имат съвсем краткотраен „живот” - от подаване на молба за бъдещо вписване до момента на извършването му“, пишат от Камарата.

Становището на съдиите по вписванията

Според становището на Българска асоциация на съдиите по вписванията пък, изграждането на имотен регистър, без това да е поставено като приоритет в политиката на правителството, е невъзможно. „Всяка пропусната година без предприемането на законодателни решения в тази посока, затруднява в пъти процеса, поради многобройната неточна и грешна информация, която се попълва в програмния продукт на Агенция по вписванията, но на която е придадена публичност“, смятат съдиите по вписваният.

Те отбелязват в становището си и какви според тях са препятствията за реалното създаване на Имотен регистър. А именно: липсата на последователни нормативни решения и предприемане на необходимите промени в ЗКИР и подзаконовите актове за прилагането му; липсата на нормативно установени задължения и правомощия на съдиите по вписванията по отношение попълване съдържанието на имотните партиди, неспазване на изискването на чл.70 и чл.73 ЗКИР за заповед на министъра на правосъдието при наличие на одобрена кадастрална карта и план за целия съдебен район. На практика към настоящия момент няма приета кадастрална карта и план за цял съдебен район.

Според съдиите по вписванията освен това е необходимо и извършването на вписванията да остане по досегашния ред, предвиден в Правилника за вписванията, до обнародване на заповед по чл.73 ЗКИР /арг. чл.74, ал.1 ЗКИР/, а именно по персоналната система. „Безспорно до въвеждането на Имотен регистър, вписването следва да се извършва по персоналната система, но това би могло да бъде паралелно с вписване „поимотно“ при необходими изменения в ЗКИР“, смятат още от Българска асоциация на съдиите по вписванията. Изготвянето на партиди по чл.65, ал.3 ЗКИР, без да има ясна регламентация на тяхното съдържание, също е пречка според съдиите по вписванията.

Към т.нар. нормативни проблеми, според тях може да се отнесат и: предоставянето на електронни услуги и „справки по имот“ чрез отдалечения достъп от АВ, които следва да бъдат извършвани при наличие на вярна база данни; начинът на сканиране на актовете от служителите по вписванията /извън изискванията на чл.30 ЗЕУ; правната регламентация по отношение на информационната система ИКАР.

Още по темата

Организират онлайн семинар за укрепването на международното сътрудничество по време на COVID-19

Предишна новина

Публикуваха класирането в конкурса за преместване в районните съдилища

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.