Нов Закон ще вкарва в съда нарушителите на търговската тайна

Нов Закон ще вкарва в съда нарушителите на търговската тайна

Нов Закон за защита на търговската тайна е публикуван от Министерството на икономиката за обществено обсъждане. В него за първи път са въведени конкретни определения за притежател на търговска тайна, нарушител, стоки – предмет на нарушение и е описана процедурата по предявяване на иск от страна на притежателя на търговска тайна спрямо нарушителя на правата му.

В проекта е записано, че целта е да се осигури възможност на притежателите на търговска тайна да поискат от съда налагането на мерки за защита от неправомерното придобиване, използване и разкриване на търговска тайна, както и присъждане на обезщетение за претърпените от това вреди.

Според мотивите, Законът за защита на търговската тайна е изготвен във връзка с изпълнението на ангажиментите на Република България като държава член на Европейския съюз да транспонира в националното законодателство Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Търговската тайна не е ново понятие за българското законодателство, като то съдържа поредица норми за различни аспекти на нейната защита, но в наличното законодателство понятието не е дефинирано еднозначно и не е обект на закрила от конкретен закон. "Разпоредби, касаещи защитата на търговската тайна се съдържат в текстовете на Търговския закон (чл. 52 на ТЗ), Закона за защита на конкуренцията (чл. 37 и §1, т. 9 ДР на ЗЗК), Закона за стоковите борси и тържищата (чл. 44 от ЗСБТ), Закона за достъп до обществена информация (чл. 17 от ЗДОИ). По действащото към момента законодателство в тази област обаче, търговската тайна не се счита за интелектуална собственост и не е защитена като такава", пише в мотивите към законопроекта.

Ако проектът бъде приет, за търговска тайна вече ще се смята информация, която е тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи, не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация; има търговска стойност, поради тайния си характер; по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

Според чл. 5. от проекта, притежател на търговска тайна е "всяко физическо или юридическо лице, което правомерно е придобило и/или контролира търговска тайна". Чл. 6 пък определя, че нарушител е "всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна".

Според новия закон също така стоки – предмет на нарушение са онези, чийто дизайн, характеристики, функциониране, производствен процес или предлагане на пазара са в значителна степен благоприятно повлияни от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна.

Освен ясна дефиниция на понятието "търговска тайна", в законопроекта са разписани и ясни правила относно правото на притежателя й да подаде иск по съдебен ред.

Според Чл. 11. (1) от проекта на Закон за защита на търговската тайна: Притежателят или лицето, което упражнява контрол върху търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна, за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:

1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди;

2. преустановяване или забрана използването или разкриването на търговската тайна;

3. забрана на производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки;

4. унищожаване на цели документи, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца.

(2) Едновременно с иска по ал. 1, ищецът може да поиска от съда и налагане на следните мерки по отношение на стоките – предмет на нарушение:

1. изтегляне на стоките от пазара или предаването им на него или на юридически лица с нестопанска цел;

2. премахване на тези характеристики на стоките, във връзка с които е установено нарушение;

3. унищожаване на стоките или, когато е целесъобразно, тяхното изтегляне от пазара, при условие че изтеглянето не засяга защитата на търговската тайна;

4. налагане на мерки за граничен контрол и задържане на стоките.

Правото на иск на притежателя на търговска тайна се погасява с изтичането на 3-годишен срок от откриването на нарушителя, но не по-късно от 5 години от извършване на нарушението, гласи още проектозаконът.

Със законопроекта подробно е регламентирано съдебното производство по установяване на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, като са предвидени видовете искове, които притежателят на търговска тайна ще може да предяви с оглед защита правата си върху информацията, представляваща търговска тайна по смисъла на закона. 

Включени са разпоредби с видовете обезпечителни мерки, които съдът, по искане на притежателя, ще може да наложи с оглед ограничаване или предотвратяване на последиците от неправомерното поведение. 

Предвидени са и правила за осигуряване и гарантиране поверителността на съдебното производство, с цел опазване и неразкриване на търговската тайна – предмет на делото, от лицата, получили достъп до нея, което ще направи и правната закрила по съдебен ред по-привлекателна. 

В законопроекта се съдържат и правила относно начина на определяне на обезщетението за вредите, настъпили от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, включително и от трети лица, изброени са допълнителните мерки, които съдът, с решението по делото, ще може да наложи спрямо нарушителя, както и обстоятелствата, които подлежат на преценка при определянето на най-подходящите такива в конкретния случай. 

С цел превенция и информиране на обществеността за конкретно извършеното нарушение, е регламентирана възможността съдебните актове да бъдат публикувани и огласени за сметка на нарушителя при спазване и гарантиране на поверителността на търговската тайна. 

В законопроекта са предвидени и разпоредби, които имат за цел осигуряване изпълнението на постановеното съдебно решение, в това число и разпоредби, отнасящи се до възможността митническите органи да задържат стоки на границата въз основа на допуснато от съда обезпечение или въз основа на влезли в сила съдебни актове. Регламентирана е и възможността за налагане на подходящи мерки при злоупотреба с процесуални права.

Според оценката на въздействието на предложения за обществено обсъждане законопроект, може да се очаква социално въздействие от приемането на акта - той ще има положително въздействие върху условията за трудова мобилност и следователно има потенциала да доведе до увеличаване на броя на работните места, което ще допринесе и за устойчивостта на заетостта, смятат от Министерството на икономиката.

Все още обаче не може да се изчисли какво ще е конкретното въздействие върху държавния бюджет, в случай, че законът бъде приет. "Очаква се определяне на въздействието върху държавния бюджет на настоящия законопроект да бъде възможно най-малко след пет години, през които ще се създаде трайна практика по неговото прилагане",  посочват от икономическото министерство.

Силистар - функционира ли местното самоуправление?

Предишна новина

Постоянен арест за уволнения надзирател, прегазил пиян 16-годишен край Пазарджик

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    | нерегистриран
    1
    0

    "2. преустановяване или забрана използването или разкриването на търговската тайна;"

    Ами то разкриването на тайната е като дефлорацията - веднъж разкрита, няма връщане назад.



    И да си дойдем на думата:



    "3. забрана на производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки;"



    Значи един чиновник, със заплата от 510 лева ще решава дали дадена стока е предмет на търговска тайна и ще спира нейното производство и продажба.

    Защо ми се струва, че производството и продажбата на хляб, олио и всичко останало е предмет на търговска тайна на ИПОН и никой друг в България не може да извършва такава дейност?

  2. 1
    RRR | нерегистриран
    0
    0

    Поредните глупости, явно нямат край.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.