Нов мащабен законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е депозиран в Народното събрание от Министерския съвет.

С предложените изменения и допълнения на ЗУБ се прецизират и допълват разпоредби, така че да са в съответствие с европейското законодателство и с препоръките на Европейската комисия по откритите процедури за нарушение.

Според една от препоръките на Комисията концепцията за „сигурна трета държава” следва да бъде допълнително прецизирана в съответствие с правните гаранции, предвидени в чл. 38, § 2 от Процедурната директива. Към настоящия момент ЗУБ в една от хипотезите на чл. 13, ал. 2 предвижда когато чужденец идва от трета сигурна държава, производство да не се образува, а образуваното производство да се прекратява. Съгласно разпоредбите на Процедурната директива, ако чужденецът идва от сигурна трета държава, неговата молба може да се приеме от съответната държава членка за недопустима. Действащата разпоредба на чл. 13, ал. 2 от ЗУБ не намира приложно поле в практиката, тъй като същата е създадена при предходна редакция на закона, според която производство за предоставяне на закрила се предхождаше от друго специално производство за определяне на компетентната държава членка, която да разгледа искането на кандидата. Поради тези причини ЗИД на ЗУБ предвижда изменение на чл. 13, ал. 2, така че разпоредбата да се отнася единствено до процедурата по предварително разглеждане на последващи молби. Част от хипотезите в ал. 2 на чл. 13 от ЗУБ намират систематично място в чл. 15 като основания за прекратяване на производството. Концепцията за „сигурна трета държава” става едно от основанията по чл. 13, ал. 1 за отхвърляне на молбата като явно неоснователна в ускорено производство, с възможност за достъп до производство по предоставяне на международна закрила, когато съществуват съответни предпоставки и се изисква изследването им. Прилагането на концепцията „първа страна на убежище” не е задължително съгласно Процедурната директива за държавите членки и до момента не е установена практическа необходимост от въвеждането й в националното законодателство.

В съответствие с препоръките на Комисията в чл. 13 се създават четири нови алинеи с цел да се осигурят необходими процедурни гаранции. Предвижда се прилагането на концепцията за сигурна държава по произход да се извършва при липса на сериозни основания, които да сочат, че съответната държава не е сигурна държава на произход за чужденеца с оглед на конкретните обстоятелства. Законопроектът въвежда задължение за изследване на съществуването на връзка между чужденеца и съответната трета сигурна държава при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния кандидат. Въвежда се задължението за надлежно информиране на кандидата, когато дадена държава се приеме като сигурна трета, както и гаранции за достъп до процедура, в случай че чужденецът не бъде допуснат до територията на съответната трета държава.

Законопроектът предвижда да отпадне спирането на производството за предоставяне на международна закрила като етап в процедура. Европейското законодателство в областта на убежището не изисква подобен междинен етап. Разпоредбите за спиране на производството са въведени в ЗУБ през 2002 г. при други условия и преди присъединяването на Република България към Европейския съюз. При сега действащите процедурни правила производство, което е спряно, може да се прекрати след изтичането на срок от 3 месеца. Практиката показва, че изчакването на тези 3 месеца е необосновано дълго и е неоправдано в този период чужденци, които са в неизвестност, да се ползват от права, които са предоставени по реда на Закона за убежището и бежанците на лица, търсещи закрила. Основанията за спиране в сега действащия закон по своята същност представляват основания за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 28 от Процедурната директива. Поради тези причини е предложено текстът на чл. 14 относно спиране на производството да отпадне, а предвидените в него хипотези да станат основания за прекратяване в чл. 15.

Процедурната директива предвижда алтернативна възможност държавите членки при наличие на основанията за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила да счетат молбата за неоснователна, при условие че същата е подходящо разгледана, като са изследвани и преценени всички относими факти, доказателства и обстоятелства, свързани с държавата на произход и индивидуалното положение на кандидата. Съгласно действащата законова регламентация административният орган в условията на обвързана компетентност може единствено да прекрати производството, дори и след като е извършил всички необходими действия, свързани с изясняване на личната бежанска история на чужденеца, извършил е всички изискуеми по закон процедурни действия и е събрал достатъчно доказателства за издаването на мотивиран индивидуален административен акт, с който да не бъде одобрена молбата за закрила.

„С оглед на горните съображения се предлага създаването на нова алинея 2 в чл. 15, която предвижда възможност при определените предпоставки производството да не се прекратява, а молбата на кандидат за закрила след подходящото й разглеждане и при преценка на всички относими факти, документи и обстоятелства, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му на произход, да бъде отхвърлена като неоснователна с индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол“, гласят мотивите към проекта.

 В съответствие с чл. 28 от Процедурната директива държавите членки трябва да гарантират, че  кандидат, който се явява отново пред компетентния орган, след като е било прекратено производството му за международна закрила на основанията, предвидени в чл. 15, ал. 1, т. 1-4 от законопроекта, има право да поиска повторно отваряне (възобновяване) на неговия случай или да подаде нова молба с цел произнасяне по нейната основателност. Директивата предоставя възможност държавите членки да определят краен срок, в който производството може да бъде възобновено, като той не трябва да е по-малък от девет месеца. Ако държавата членка не предвиди възобновяване, тя е длъжна да открие нова процедура по молбата за закрила, при което се дублират всички извършени до момента процедурни действия. С оглед на процесуална икономия в ЗУБ е възприета правната възможност за възобновяване на производството по разглеждане на молбата в минималния изискуем срок, който е девет месеца. По този начин се гарантира бързо произнасяне по същество, което е в съответствие и със съображение 18 от цитираната Директива за най-бързо вземане на решение по молбите за закрила.

Законопроектът предвижда възобновяването да се осъществява чрез „фикция“, т. е. настъпва по силата на самия закон при заявено желание от страна на чужденеца. С използването на този правно-технически способ се постигат бързина и процесуална икономия и намаляване на човешките, финансовите и административните ресурси.

С проекта се предвижда нова редакция на чл. 25 относно представителството на непридружени малолетни и непълнолетни деца чужденци, подали молба за международна закрила в Република България. Една от най-съществените критики на Европейската комисия към националната система за международна закрила е по отношение на защитата на най-добрия интерес на непридружените деца, кандидати за закрила. Комисията излага съмнения относно ефективността на действащия механизъм за представители в производството по международна закрила, като отбелязва недостатъчния брой на служителите от общинските администрации и липсата на необходимите познания, умения и опит за работа с непридружени деца – чужденци.

По предложение на Националното бюро за правна помощ (НБПП) законопроектът предвижда упражняването на функцията на представители на непридружените кандидати за закрила да се възложи на адвокати от Регистъра за правна помощ на НБПП. По този начин ще се постигне бързина и ефективност при назначаването на представител, както и процесуална и финансова икономия. Ще отпадне необходимостта от провеждането на допълнителни действия и процедури за ангажиране на правна помощ и ще се осигури изискуемия стандарт за наличие на нужните знания и умения за изпълнението на тази функция.

С предложената редакция на чл. 25 се допълват процедурни гаранции в съответствие с принципа за най-добрия интерес на детето, предвидени в чл. 25 от Процедурната директива, и се отговаря на препоръките на Европейската комисия да се доразвият разпоредбите относно представителството на тази уязвима група кандидати за закрила. По-конкретно се предвижда непридруженото дете да се информира незабавно за назначения си представител. Регламентирани са задълженията на представителя, като има изискване същият да притежава необходимите познания, да подпомага детето в процедурата по предоставяне на международна закрила, включително да информира детето за смисъла и евентуалните последствия от личното интервю и при необходимост – как да се подготви за същото. Предвижда се още, че представител не може да бъде лице, чиито интереси са в конфликт или биха могли евентуално да бъдат в конфликт с интересите на непридруженото дете.

Законопроектът предлага и нова редакция на чл. 30а, с която се гарантира отчитането, независимо от етапа на установяване, на особеното положение  на чужденците от уязвима група или на тези със специални потребности. Предвижда се в тези случаи да се извършва идентификация, оценка на потребностите на тези кандидати и план за подкрепа при необходимост, като всички документи ще се прилагат към личното дело на чужденеца. Глава IV от Процедурната директива касае процедурите за отнемане на международна закрила. Отнемане на международна закрила по смисъла на Процедурната директива означава решението, с което компетентният орган отнема, прекратява или отказва да поднови статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 44 от Процедурната директива държавите членки гарантират, че може да започне разглеждане за отнемане на международна закрила на конкретно лице, когато се появят нови елементи или факти, които показват, че има основание за преразглеждане на валидността на международната закрила, а чл. 45 реферира към основанията за отнемане по чл. 14 и 19 от Директива 2011/95/ЕС (Квалификационната директива). Основанията по чл. 14 и 19 от Квалификационната директива включват както изрично посочените прекратителни клаузи в чл. 11 от Директивата, които са идентични с предвидените прекратяващи клаузи в член 1C от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., и чл. 16 от Директивата, така и други основания за отнемане, прекратяване или отказ за подновяване на статут. Член 45 от Процедурната директива в § 1-4 предвижда процедурните гаранции и правила, които трябва да се следват при отнемане на закрила, а параграф 5 предвижда изключение при прилагането на основанията и правилата за отнемане на международна закрила. Съгласно параграф 5 държавите членки могат да решат, че международната закрила отпада по право, ако лицето, което се ползва от международна закрила, недвусмислено се е отказало от това да бъде признато за такова лице. В съответствие с Процедурната директива в чл. 17 от законопроекта се въвежда подобна възможност за прекратяване на предоставена международна закрила, като това не става по право, а се провежда производство с всички процедурни гаранции, включително съдебен контрол.

Европейското законодателство предвижда във възможно най-кратък срок след предоставянето на международна закрила държавите членки да издадат на получилите закрила лица разрешение за пребиваване и съответни на предоставения статут пътни документи. Съгласно българското законодателство разрешението за пребиваване на територията на Република България е обективирано в издаваните български лични документи на чужденци с предоставена международна закрила. Издаването на национални документи на получилите закрила лица е двустранен процес, който започва по инициатива на чужденеца въз основа на подадено заявление по образец.

„С цел да се подобри административният контрол по отношение на лицата с предоставена международна закрила в Република България са предложени изменения и допълнения в глава четвърта „Права и задължения на чужденците, търсещи или получили международна закрила“, като в раздели III и IV се доразвиват правни положения относно правата и задълженията на чужденците, получили закрила – правото на чужденец с предоставена закрила да пребивава на територията на страната и задължението му в срок до 30 дни след вписването в регистъра на населението да подаде заявление за издаване на български лични документи. С направените промени в цитираните раздели ще се гарантира и ще се повиши информираността на получилите закрила лица относно задължението им да уредят законния си престой на територията на страната“, пишат още вносителите.

В изпълнение на препоръки на Европейската комисия със законопроекта е прецизиран текстът на чл. 63 от ЗУБ. В ал. 3 са допълнени източниците, от които може да се черпи информация за държавите по произход, а в ал. 4 и 5 е разграничена хипотезата на забрана за предоставяне и/или разкриване на информация на субекти на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 и на субекти, извършващи тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 2, от хипотезата за забрана да се събира информация от горепосочените субекти. Предложени са промени в глава шеста, раздел Ia „Производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. Прехвърляне”. Действащите към момента разпоредби относно провеждането на производство по реда на Регламент (ЕС) 604/2013 (Регламент Дъблин) предвиждат издаването на индивидуални административни актове при образуване на производството, при приемането на чужденец в Република България съгласно посочения Регламент, както и при прехвърлянето на чужденец в друга компетентна за разглеждането на молбата за закрила държава членка. Последният вид решение е единственото задължително и подлежащо на съдебен контрол съгласно цитирания Регламент, който предвид общото правило подлежи на пряко приложение. В този смисъл разпоредбите на раздела са ревизирани, като целта е процедурата да започва незабавно след установяването на компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила от друга държава членка, като същата се проведе във възможно най-кратък срок в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия. Оптимизирането на посочената процедура се налага и поради кратките срокове, предвидени в Регламента за обмяна на информация между държавите членки по конкретни случаи, като неспазването на предвидените срокове води до промяна на отговорността по отношение на чужденците и съответно до допълнително натоварване на държавите - членки на ЕС.

Със проекта са предложени и промени в глава седма „Съдебен контрол“, с които се цели по-ясна регламентация чрез систематизиране на възможностите за обжалване на постановените решения по молби за закрила. В съответствие с препоръка на Европейската комисия е транспонирана и разпоредба от Процедурната директива, която предвижда в случай на недопускане на последваща молба до производство съдът да се произнася по искане на чужденеца или служебно относно правото търсещият закрила да остане на територията на страната до произнасяне по жалбата.

Кристиан Николов бойкотирал разследването за смъртта на Милен Цветков

Предишна новина

КПКОНПИ проверява за конфликт на интереси столични общинари, похарчили пaри за деца в риск

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.