Нови мащабни промени в Закона за административните нарушения и наказания предлагат от Министерски съвет.

Идеите на правителството най-общо засягат осъвременяването на уредбата на някои традиционно съществуващи институти в областта на административното наказване – маловажния случай на нарушение, резолюцията за прекратяване, възобновяването на производството; създаване на нови възможности за приключване на административнонаказателното производство в кратки срокове чрез въвеждане на споразумението; ускоряване на събирането на публичните държавни вземания, произтичащи от влезли в сила санкционни актове на администрацията, чрез отстъпки за санкционираните лица, в случай че заплатят доброволно наложените им санкции в срока на обжалване.

Проектът предвижда и повече превантивни антикорупционни мерки при осъществяване на контролната и санкционна дейност на администрацията – допълване на правилата за отвод, само писмена форма на предупреждението, разширяване кръга на лицата, които могат да искат възобновяване на производството, ограничаване на субективното начало при сключване на споразумение, законово установени изисквания за съдържанието на резолюцията и др., както и създаване на ефективни правни гаранции за правото на защита на гражданите в извънсъдебната фаза на производството – обжалваемост на всички актове, които могат да засегнат правата и интересите на нарушителите, осигуряване на възможност за собственици на вещи, които не са нарушители, да могат да обжалват актовете на наказващия орган, с които е извършено разпореждане с вещите или същите са отнети в полза на държавата и други.

С предлаганите промени предупреждението към нарушителя ще може да бъде отправяно само в писмена форма. Сега съществуващата възможност предупреждението да се отправи устно не дава възможност да се обективира трайно волята на наказващия орган по въпросите на нарушението и критериите за преценка, че случаят е маловажен, нито да се извърши преценка, дали последващото нарушение е повторно по смисъла на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Регламентират се изчерпателно и реквизитите на предупреждението.

Преодолява се съществуващата до момента неяснота по отношение на това, в кои случаи наказващият орган ще наложи административно наказание на дееца, след като веднъж го е предупредил по реда на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН – в случай че извърши същото по вид нарушение или в случай че извърши нарушение на същия нормативен акт. Предлага се второто по ред нарушение, визирано в предупреждението, да е за същото по вид нарушение, тъй като противното би довело до прекомерно стесняване на приложното поле на институт, чрез който с минимум принуда биха могли да се постигнат целите на административното наказване за поправяне и превъзпитание на нарушителя, особено по отношение на лица, които нямат създадени трайни нагласи към неправомерно поведение. Идеята на института е привилегията по чл. 28 да се прилага еднократно през едногодишен период от време, като се даде възможност на нарушителя да се поправи и превъзпита чрез минимум държавна принуда, но при второ неизпълнение на задълженията му, дори и да съставлява маловажен случай, по отношение на същия да бъде приложена цялата строгост на закона.

Предвид липсата на уредба на институт, сходен на този на реабилитацията по НК в общия административен закон, се предлага ограничението за еднократно приложение на института по чл. 28 от ЗАНН да се лимитира във времево отношение до едногодишен срок от влизане на предупреждението в сила. По този начин, за нарушение, извършено след изтичане на едногодишния срок, наказващият орган би могъл отново да приложи института по чл. 28, в случай че прецени, че нарушението, извършено от физическо лице, или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община представлява маловажен случай.

С предлаганите изменения и допълнения се цели да се реши по окончателен начин и въпросът, дали неизпълнението на задълженията на едноличните търговци и юридическите лица към държавата или общината, по смисъла на чл. 83 от ЗАНН, би могло да представлява маловажен случай. С предупреждението наказващият орган следва да прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21 от ЗАНН – да отнема в полза на държавата вещите - предмет на нарушението, притежаването на които е забранено; вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението, когато това е предвидено в съответния закон или указ, освен когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго; придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението. Уредбата на правомощията на наказващия орган при маловажни случаи на административно нарушение и неизпълнение на задълженията на едноличните търговци и юридическите лица към държавата или община в общия административен закон, се предвижда като субсидиарна. В този смисъл ще се запазят съществуващите до момента в специалните административни закони правила за преценка и санкциониране на маловажен случай на нарушение, а тези, уредени в общия административен закон, ще намерят приложение само в случай на липса на уредба в специален закон.

За пръв път се предвижда предупреждението, отправяно от наказващия орган към нарушителя, да подлежи на обжалване и протест, както и възможност производството, приключило с предупреждение, да подлежи на възобновяване. Преценката на наказващия орган в този смисъл следва да подлежи на съдебен контрол, не само когато наказващият орган е преценил, че деянието не представлява маловажен случай и е санкционирал нарушителя с наказателно постановление, но и когато е преценил, че деянието представлява маловажен случай и е освободил нарушителя от наказателна отговорност.

На второ място, предлага се уредба на приспадането на времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по  чл. 13, буква „в“ от ЗАНН (в чл. 29а). Едно от предвидените в ЗАНН административни наказания е временното лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Това наказание би могло да има съществен поправителен и превъзпитателен ефект. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с безопасността на движението, извършено след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози – до пет години.

Законопроектът урежда и териториалната компетентност на наказващите органи при нарушения, извършени в киберпространството. Налагащата се електронизация на административните услуги и на дейността на повечето търговскоправни субекти, включително широкото разпространение на онлайн търговията, поставя въпроси пред наказващите органи във връзка с определяне на местоизвършването на административното нарушение, респективно неизпълнението на задълженията на едноличните търговци или юридическите лица, произтичащи от специалните административни закони. Възможните хипотези на извършване на нарушения в киберпространството са две.

На първо място, възможно е да се касае до нарушения, свързани с изпращане на информация, респективно пропускане да бъде изпратена информация, от задължено лице по електронен път до електронен адрес на съответното ведомство. Такъв е случаят, например, на подаване на уведомление по чл. 15 от ЗЗБУТ през Портала за електронни услуги, раздел „Услуги с използване на електронен подпис“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В тези случаи е уместно компетентен да разгледа преписката да е наказващият орган, в чиито район е седалището на органа, пред който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията.

Втората категория нарушения са тези, които са свързани с обработка на информация в компютърна мрежа или са извършени в киберпространството, извън посочените по-горе хипотези, например заблуждаваща реклама, заблуждаващи съобщения, злоупотреба с лични данни, онлайн продажба на недоброкачествени, некомплектни стоки и др. подобни. Предлага се в тези случаи компетентен да разгледа преписката да е наказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, при осъществяване на дейността на което е допуснато неизпълнение на задължение към държавата или община. Когато нарушителят няма постоянен адрес в страната или едноличният търговец или юридическото лице нямат адрес на управление в страната, компетентен да разгледа преписката ще е наказващият орган с териториална компетентност – гр. София.

Прецизира се уредбата на кръга лица, които могат да искат отвод на наказващия орган, тъй като употребеното понастоящем понятие „нарушителят“ – в чл. 51, ал. 3, е възможно да доведе до стеснително тълкуване в смисъл, че право да искат отвод на длъжностното лице имат само физическите лица – нарушители. С оглед да не се поставят останалите категории административнонаказателноотговорни лица в по-неблагоприятно положение, се предлага изрично да се предвиди, че правен интерес да иска отвод следва да се признае на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, и на едноличния търговец или юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение. „Съществен пропуск на процесуалния закон – ЗАНН, е липсата на уредба на реда за отвод на наказващия орган и сроковете за това. Основателно в тази връзка се изразяват опасения, дали процедурата по отвеждане на наказващия орган не би могла да доведе до забавяне на производството. С оглед преодоляване на съществуващите законови празноти се предлага изрично да се регламентира, че административнонаказващият орган се произнася по отвода незабавно след получаване на материалите по преписката, с мотивиран писмен акт. В закона липсва и уредба на въпроса, кое лице съставя акт за установяване на административно нарушение или се произнася по административнонаказателната преписка, в случай че са налице пречки лице с правомощия на актосъставител да състави акт или основания за отвод на наказващия орган. Предлаганите промени целят да отстранят и тази законова празнота“, смятат вносителите.

Предлага се осъвременяване и допълване на уредбата на резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство чрез изчерпателно посочване на основанията за прекратяване на производството, съдържанието на мотивираната резолюция, случаите, в които може да се оспорва, и реда за оспорването й, както и правомощията на наказващия орган при отмяна на резолюцията от съда. Регламентира се задължението на наказващия орган да изложи мотиви по отношение на вида и размера на наложената административна санкция, като се дава и възможност за сключване на споразумение между органа и нарушителя. Удължава се и срокът за депозиране на възражения по акта и за оспорване на актовете на наказващия орган.

Предвижда се осъвременяване на уредбата на съдебния контрол върху законосъобразността на санкционните актове на администрацията чрез изрична уредба на правомощията на районния съд в производството по ЗАНН и регламентация на съкратено съдебно производство. Предвижда се съдът да може да отмени оспорения акт, когато при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон или в административнонаказателното производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; да измени акта или да го потвърди, когато не са налице основания за неговото изменение или отмяна.

Предвижда се да се регламентира правомощието на районния съд, когато установи, че административното нарушение представлява маловажен случай, да отменя наказателното постановление и да предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В производството по ЗАНН районният съд действа като „втора първа инстанция“ и обсъжданото правомощие не излиза извън рамките на съдебния контрол върху законосъобразност на санкционния акт на администрацията.

Предлага се осъвременяване на института на възобновяване на административнонаказателното производство чрез прецизиране на подлежащите на възобновяване актове, разширяване на кръга лица, които могат да искат възобновяване на производството, допълване и прецизиране на основанията за възобновяване и сроковете за това, както и уредба на правомощията на административния съд в производството по възобновяване. Предлага се да се допълни регламентът относно отговорността на юридическите лица при извършени престъпления по чл. 83а – 83е от ЗАНН.

Предлага се още да се въведе легална дефиниция на понятията за „маловажен случай“ и „явно маловажен случай“ на административни нарушения – в § 1, нови т. 4 и т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН.

Съгласно предложената дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на предвидените в състава вредни последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Още по темата

Избраха новите министри с викове и словесни престрелки в НС

Предишна новина

В понеделник започва приемът на документи от кандидатите за върховни магистрати във ВКП

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    +- | нерегистриран
    1
    0

    "Съществен пропуск на процесуалния закон е липсата на уредба на реда за отвод на наказващия орган и сроковете за това, констатират от Министерски съвет."

    Констатират, сякаш нямат нищо общо със законодателната инициатива вече 10 години.
    Управляващи, сър!

  2. 1
    | нерегистриран
    28
    -1

    Някой допита ли се до районните съдии, които работят със закона? .....Май само те, защото административните работят по целесъобразност, като всяка последна инстанция.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.