Новите разпоредби в НПК трябва да се отменят възможно най-бързо

Новите разпоредби в НПК трябва да се отменят възможно най-бързо
Преподаватели по наказателно право и процес с критики към законодателната работа на депутатите, снимка: СУ

Преди десет дни в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе конференция на тема "Наказателното правораздаване – традиции и перспективи", посветена на 120-годишнина от приемането на Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. Случайно или не, академичната дискусия съвпадна с влизането в сила на последните поправки на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), уреждащи разпоредителното заседание в процеса, както и промяната на подсъдността на корупционните престъпления, извършвани от висши представители на държавната и местна власт и от магистрати.

"Правен свят" представи резюме от доклад на д-р Наталия Киселова, посветен на Специализираното наказателно правораздаване. Сега представяме гледната точка и на част от другите участници в дискусията, която се съсредоточи върху последните изменения на НПК.

Един от изтъкнатите преподаватели по наказателен процес у нас - проф. д-р Маргарита Чинова и един от водещите български наказателни съдии - д-р Павлина Панова, заместник-председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на наказателната му колегия, се обединиха около становището, че новата редакция на чл. 249, ал. 4 от НПК е ненужна и безпредметна. Според Чинова и Панова промените ще доведат до разпиляване на време и ресурс, така че най-добре би било да бъдат отменени възможно най-бързо. Бързината, с която поправките в НПК бяха приети в края на първата сесия на 44-тия парламент, без задълбочен анализ и без да се е възприела позицията на академичната общност и на практиците, също бе обект на критичен коментар.

Ето и изводите на проф. д-р Маргарита Чинова по отношение на новата редакция на чл. 249, ал. 4 от НПК*:

1. От изложения анализ на чл. 249, ал. 4 НПК следва, че тази разпоредба обезсмисля самата идея за провеждането на разпоредително заседание, чиято главна цел е да се осигури бързина на процеса като се въведат и съответни преклузии срещу многократното връщане на делата на досъдебната фаза. Чрез този текст (чл. 249, ал. 4 НПК) са дефинирани процесуалните нарушения, които са съществени и отстраними, като при това са изброени изчерпателно. На съда не е предоставена дори лимитативна дискреция да преценява дали нарушението е съществено или не извън това изброяване. След като е констатирано нарушение, посочено в чл. 249. ал. 4 НПК, също се явява ex lege (по силата на самия закон) и съществено и отстранимо. И тъй като съществените процесуални нарушения са изброени изчерпателно, делото не може да се връща на прокурора на друго основание, макар според участниците в заседанието или според съда, това нарушение да е съществено. Именно по тази причина считам, че в тази си версия разпоредителното заседание, в крайна сметка, се явява и ненужно, и безпредметно. При съществуването на тази разпоредба е излишно провеждането на специално заседание с призоваване на всички заинтересовани лица. Когато законът дефинира кое процесуално нарушение е съществено и отстранимо, в известен смисъл се обезсмисля и обсъждането на тези въпроси от страна на прокурора и заинтересованите лица. Резултатът без всякакво съмнение е ясен – разпиляват се време, сили и средства.

2. Разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК компрометира идеята на разпоредителното заседание в друг смисъл и това е по-важно. Тази разпоредба дефинира кои допуснати процесуални нарушения са съществени и отстраними. Проблемът е, че при систематическото тълкуване със чл. 249, ал. 2 НПК следва несъмнен извод, че когато е констатирано някое от така изброените нарушения, делото задължително се връща на прокурор, за да бъдат отстранени същите. Очевидно е, че за законодателя е достатъчно нарушението да е съществено и отстранимо. Няма предвидено изискване да не е отстранено към момента на връщане на делото, нито пък да не може да се отстрани в съдебните стадии. При буквалното тълкуване на чл. 249, ал. 2 следва, че делото трябва да се върне на прокурора, независимо, че процесуалното нарушение вече е било отстранено в стадия предаване на съд или пък че може да бъде отстранено в следващите съдебни стадии. Важният въпрос, обаче, който ще се породи на практика, е може ли тази разпоредба да се изтълкува стеснително и макар да е допуснато отстранимо и съществено процесуално нарушение, делото да не се връща на прокурора, ако нарушението може да се отстрани в съдебните стадии или вече е било отстранено в разпоредителното заседание за предаване на съд. По мое дълбоко убеждение, струва ми се, че такова тълкуване е недопустимо, а съображенията за този извод могат да се обобщят така:

1) Когато едни или други условия имат правно значение, това изрично е регламентирано в закона. Например, както е видно от разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК, въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първа инстанция, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения, което изрично е предвидено. Според чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, освен ако не е отстранено – пак изрично предвидено. За досъдебната фаза, обаче, нито разпоредбата на чл. 248 ал. 1, т. 3 НПК, нито тази на чл. 249, ал. 4 НПК поставят като отрицателно условие за връщането на делото на прокурора нарушението да не е отстранено или да не може да се отстрани в съдебните стадии. В същото време азбучно е известно, че когато законът не поставя едно или друго условие или не предписва една или друга фактическа предпоставка за извършване на действието, то не може да се поставя от този, който прилага закона. Ще се съгласите с мен, че това вече не би било правоприлагане, а творене на нов закон.

2) В правото е азбучно известно, че правни норми, които установяват права на граждани, каквито са в този случай чл. 248 и чл. 249, ал. 4, не могат да се тълкуват стеснително, защото това би довело до накърняване на правото им на защита.

3) Според чл. 122, ал. 1 от Конституцията, гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Без съмнение това означава и досъдебните стадии. Затова може да се възрази, че когато допуснатото процесуално нарушение на досъдебната фаза е съществено и отстранимо и делото не се върне на прокурора, за да бъде отстранено, е налице ограничаване на конституционно установено право на граждани и юридически лица - именно на досъдебните стадии.

Тази разпоредба на чл. 249, ал. 4 е поредното доказателство за това, че продължаваме да робуваме на отдавна изживели времето си формули, институти и принципи и продължаваме да правим винаги несполучливи опити за тяхното съвместяване с новите постановки, идеи и стандарти. До 2002 г. беше немислимо да е допуснато съществено процесуално нарушение, а делото да не се върне на прокурора, за да се осигури именно това – правото на защита на досъдебната фаза. Същата година, обаче, влезе в сила тълкувателно решение (ТР) №2 на общото събрание на ВКС, в което се прие, че когато е допуснато съществено процесуално нарушение при действията по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствени материал, делото не се връща на прокурора за отстраняване на същите. Така се дерогира възможността съдът да връща делото на прокурора в полза на една от бъдещите страни, съответно, във вреда на другата, да се нарушава принципът на състезателността и равните права на страните. Гражданите, обаче, се компенсират за това нарушение, като ненадлежно събраните доказателства се изключват от доказателствения материал, който може да ползва съдът при постановяване на присъдата. По този начин бе направена първата крачка.

С приемането на чл. 248, ал. 4, според която в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствения материал, бе направена и следващата крачка, тъй като фактически бяха транспонирани на законово ниво дадените разрешения в това тълкувателно решение.

Остава въпросът за видове съществени нарушения, извън кръга на тези, свързани с допускането, събирането и проверката на доказателствения материал. Струва ми се, че ако се въведе разпоредба, че делото се връчва на прокурора само, когато допуснатото съществено процесуално нарушение не е отстранено или не може да се отстрани в съдебните стадии на процеса, това не би било в противоречие с чл. 122 от Конституцията, но при условие, че лицето може да бъде компенсирано заради допуснатото нарушение в досъдебната фаза. Например, ако подсъдимият не разбира обвинението така, както е описано в обвинителния акт, делото не е задължително да се връща на прокурора за изготвянето на нов. Достатъчно е той да уточни обвинението, което се вписва в протокола на съдебното заседание, след което, по искане на подсъдимия, да се отложи разглеждането на делото, за да може той да подготви своята защита. Именно отлагането на делото би било средството, което ще компенсира в достатъчна степен обвиняемия за нарушените му права на досъдебната фаза. Възможно е процесуалното нарушение от досъдебната фаза да е отстранено. Например, на обвиняемия не е предявено разследването, той не се е запознал с приложените по делото вещи и документи и не направил своите искания, бележки и възражения.

Това нарушение, обаче, е отстранено, тъй като обвиняемият е имал възможност два или три месеца преди провеждане на разпоредителното заседание да се запознае с тях, а в хода на същото да направи и своите искания, бележки и възражения, както това е очевидно от чл. 247а, ал. 2 НПК. Има и процесуални нарушения обаче, които нито могат да бъдат отстранени, нито по някакъв начин компенсирани. Например, на лицето не е било предявено постановлението за привличане на обвиняем. Това фактически означава, че в хода на цялата досъдебна дейност той не е знаел в какво е обвинен, следователно не е могъл да се защити. Всякакви средства за компенсиране на подобни нарушения ще се оценят като недостатъчни, за да преодолеят допуснатото съществено процесуално нарушение на досъдебната фаза.

Впрочем, в този смисъл е и цялата практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Когато този съд оценява дали процесът е надлежен и справедлив по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция, той го оценява като цяло. Когато са допуснати съществени процесуални нарушения на някои от неговите стадии, това не означава автоматично, че е нарушен и чл. 6 от Конвенцията. Този съд оценява какви компенсаторни механизми са предвидени в закона или пък са предприети на практика, какъвто е конкретният случай, за да се приеме, че на следващия етап това нарушение е преодоляно, а подсъдимият е в достатъчно висока степен компенсиран за нарушените му права и в този смисъл, че не е нарушен чл. 6 от Конвенцията.

Затова намирам, че трябва да се предприемат необходимите законодателни промени, нищо че последните са влезли в законна сила преди дни.

Разпоредбата на чл. 249, ал. 4 трябва да се отмени, а чл. 248, ал. 1, т. 3 да се допълни, като накрая на изречението се добавят думите "което не е отстранено или не може да бъде отстранено в съдебните стадии на производството".

В своето изложение върховният съдия Павлина Панова отбеляза, че НПК, който действа от 2006 г., до момента е изменян, допълван и променян 41 пъти. Панова се съгласи с казаното от проф. д-р Чинова по отношение на новата норма на чл. 249, ал. 4 НПК. Ето още от казаното от Павлина Панова, която дълги години беше български "ad hoc" съдия в ЕСПЧ:

Тази норма беше приета между първото и второто четене на измененията на НПК. За тази норма, смея да твърдя, не беше взето становището нито на практикуващите съди, нито на науката. Затова тя е в този вид и затова е критикувана още от първия ден, в който съдилищата са длъжни да я прилагат. Тази норма не бива и не трябва да остане в този вид. И не само поради съображенията, които изложи проф. Чинова пред нас, а защото тя противоречи на практиката на европейските институции. Противоречи и на решения на ЕСПЧ. Тук визирам делото Тодоров срещу България. Вероятно с крещящ глас съдът на ЕС ще каже защо противоречи, макар и по друг повод, за което моля да следим делото Колев срещу България по преюдициално запитване на български съд, защото в рамките на ЕС действа директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство. Действително, тази директива е призвана да защити основни права на обвиняемите и подсъдимите в наказателния процес, но тази директива следва да бъде прилагана творчески.

И както проф. Чинова каза, там, където едно процесуално нарушение, макар и съществено, може да бъде отстранено в първия или първите стадии на съдебната фаза на наказателния процес, то по никакъв начин не следва да води до връщане на делото на досъдебната фаза за неговото отстраняване. Защото правото на информираност на обвиняемия и запознаване с материалите, за което е призвано да служи предявяването на разследването, може да бъде осъществено дори до даване ход на съдебното следствие така, както най-вероятно ще приеме съдът на Европейския съюз с оглед на становището на генералния адвокат Bot по делото Колев. Затова, моето твърдение в конкретния случай пред вас е - когато една процесуална норма бъде приета противно на становището на практиката и науката; когато тази норма е презастраховане на законодателя да не би съдът случайно да правораздава твърде широко и да решава въпросите изключително свободно; когато една норма не е приета, съобразявайки се с правото на Съда на ЕС и на ЕСПЧ, тази норма е абсолютен нонсенс в националното законодателство и тя час по-скоро следва да бъде отменена…

Заместник-председателят на ВКС обърна внимание и към други не по-малко важни въпроси, а именно - промените в доказателственото право и процес. Тя настоя съществуващата с години дискусия за това кое трябва да има примат – формата или съдържането, да бъде поставена на открита дискусия и да доведе до съществени изменения в НПК.

Гл. ас. д-р Николета Кузманова, която е дългогодишен експерт в законодателната дейност на Народното събрание, се присъедини към изразените мнения от проф. Чинова и съдия Панова, като акцентира върху бързината, с която депутатите са гласували промените. "Сега действащият НПК е обнародван в края на октомври 2005 г., а първите промени станаха факт в края на 2007 г. Имаше буферен период от 2 години, защото тогавашното Народно събрание категорично отказваше да разглежда каквито и да е промени в НПК, защото народните представители в правната комисия бяха категорични, че трябва да има определен период от време, в който тази процедура да работи, за да може, когато се пристъпи към изменения в нея, те да бъдат всеобхватни, а не на парче. Това беше един положителен подход, който, обаче, не стана практика", припомни Кузманова.

Доц. д-р Ива Пушкарова коментира, че проблемът на нашия законодател е, че не се вслушва в препоръките на науката и практиката и не се съобразява с очевидни неща в решенията на Съда на ЕС и ЕСПЧ.

Подобна критика имаше и в последния Доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, представен на 15 ноември 2017 г.: "Що се отнася до наказателните производства, през юли Народното събрание прие пакет от изменения на Наказателно-процесуалния кодекс… Въпреки че много от измененията са в съответствие с предложенията, които бяха представени още през есента на 2016 г., бяха изразени опасения, че окончателният пакет беше прокаран в Народното събрание без много време за по-широк дебат в рамките на съдебната система, като по този начин не беше обърнато внимание на възможни опасения... С цел обаче да се насърчи необходимото доверие в този процес сред широката общественост, както и приемането в съдебната система на предложените промени, от решаващо значение е съществени промени в наказателноправната уредба да се извършват по прозрачен начин след провеждане на обществен дебат в магистратските среди и след консултации с гражданското общество. Въздействие върху устойчивостта на напредъка оказва не само съдържанието на законодателните промени, но също и процедурата, използвана за тяхното изготвяне и приемане".

------

*Чл. 249. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) (1) Съдът прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 1, т. 1 и 3**. 

(4) Допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на:

1. обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3, когато не владее български език;

2. пострадалия или на неговите наследници - да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език.

**Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) (1) В разпоредителното заседание се обсъждат следните въпроси:

1. подсъдно ли е делото на съда;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;

Още по темата

Спекулирането с резултатите от доклада говори, че той се ползва за вътрешнополитически борби

Предишна новина

Цацаров: Паралелният износ на лекарства удря по здравето ни

Следваща новина

Коментари

16 Коментара

  1. 1
    Cato (не онзи с цялото име) | нерегистриран
    16
    -10

    Значи, освен правния позитивизъм /простичко - клакьорство/, има и по-аналитични школи в правния мир - Чинова, Панова, Кузманова и пр. Явно на нотабилите им се видят сложни и уморителни аналитичните методи.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.