На поредно свое заседание Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) подложи на обсъждане Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и нейните доработки, корекции и оптимизации, породени от безброй изисквания и желания от страна на магистрати и съдебни служители.
След като на 16 септември 2020 г. с решение на Пленума, образуването на дела в Единната информационна система на съдилищата беше спряно в голяма част от съдилищата, въпреки че тя е успешно внедрена във всичките 153 съдилища в обхвата й, включително и ВКС, няколко месеца по-късно решение за следващата крачка в полза на електронното правосъдие отново липсва.
Решението на ВСС в ролята на възложител на проекта, който трябваше окончателно да го защити в неговия пълен обем като възобнови образуването на дела в ЕИСС отново беше отложено без смислени доводи и на фона на очевидно лобистки интереси.
Въпреки безконечните лутания на кадровиците какъв път да поеме електронното правосъдие в България, разпоредбата на Закона за съдебната власт, съгласно който в сила от 01 януари 2021 г. се стартира електронно правосъдие и изцяло електронни съдебни дела не е отменена. Нещо повече, точно ден след разразилия се дебат, депутатите приеха на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани с възможността за електронни съдебни дела и получаването на съобщения и призовки по електронен път. Законопроектът цели обезпечаване работата на ЕИСС, както и функционалностите на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Новите текстове дават реална възможност разпоредбите на ЗСВ по отношение на извършване на процесуални действия в електронна форма и управление на електронни съдебни дела да се реализират.
И докато на практика законодателят е „ЗА“ електронно правосъдие и прави всичко възможно да изгради рамката за неговото функциониране, ЕИСС е действаща и не е спирала да работи в нито едно от 152-те съдилища, в които е внедрена до 17 септември 2020 г., кадровият орган изглежда „живее“ в паралелен свят, в който експериментите и смяната на посоката на развитие на съдебната система са приоритет.
Именно в момент на умопомрачение се роди „гениалната“ идея за преминаване към паралелна работа с две системи, като ЕИСС да се използва в тестов режим, както и поетапно въвеждане само на определени дела в програмата. Малко им е работата на съдиите и съдебните служители, гражданите толкова са доволни от навременността на правораздавателната дейност, че да си позволят да стоят цял ден да „цъкат“ дела по два пъти в две концептуално различни системи. На фона на целта да се оптимизира работата в съдебната система и да се работи за елиминиране на излишни действия и концентриране върху правораздаването, тази идея изглежда шизофренично.
Абсолютно лишени от управленска отговорност и ефективно финансово управление изглеждат подобни решения при условие, че проектът за ЕИСС се финансира с европейски средства по Оперативна програма „Добро управление“. Може би кадровиците не са обърнали внимание, че договорът на ВСС по Оперативна програма „Добро управление“ изтича на 31 декември 2020 г. и след тази дата не само ще се загуби европейското финансиране, но и Европа ще ни държи сметка за изхарчените до момента пари, за нещо, което очевидно с всички усилия трябва да се спре. Това очевидно не притеснява кадровиците и в крайна сметка темата не намери място в дебата, който продължи повече от 4 часа миналия четвъртък.
На това поредно заседание на Пленума, както и на предходните такива по темата се изказваха мнения и препредавания на членове на Пленума, които едва ли са се докосвали до системата. Възраженията и становищата, които бяха представени също са от съдии, които по данни на изпълнителя, не са образували дела и не са работили с нея.
Съществен момент в това заседание, както и в предходните, беше, че не беше посочен нито един конкретен недостатък на системата. Нито един конкретен пример за невъзможност за упражняване на правораздавателна дейност. Точно обратното, с факти и данни бяха представени конкретни подобрения в системата – значително намаляване на брой стъпки, оптимизации и новости, които вече са видими и се ползват от съдилищата. Всъщност това беше и целта на временното спиране на образуването на дела, която очевидно е постигната и изглежда няма обосновани пречки пред пълноценната работа на системата.
Породиха се дискусии относно правната норма и презумпцията на законодателя по отношение на електронните дела и има ли такива изобщо, въпреки изричната разпоредба на ЗСВ и Глава 18а. Един от членовете дори направи изказване в посока, че законодателят не премахва хартиените дела и с това трябва да се води паралелно делото – на хартия и в електронен вариант. Цялостно отпадане на хартиения вариант безспорно ще облекчи работата на всички съдебни служители и магистрати и ще повиши достъпността чрез електронен обмен на документи със страните и техните процесуални представители.
Загубите от това ще са както за магистратите, така и за гражданите, за които във времена, в които държавата би трябвало да осигури онлайн достъп до услугите на правосъдие, общуването с българската “Темида” ще продължи да се осъществява на място в съдилищата и чрез тонове хартия.
Противоречивите сигнали и нагласи на членовете на ВСС допълнително задълбочават създалия се хаос, а половинчатото решение за удължаване на периода на спиране на образуването на дела в ЕИСС до 31 декември 2020 г. без ясна визия и конкретно предложение за времето след 01 януари 2021 г. остави съдилищата в страната в безтегловност. Безкрайният дебат в стил „разказ по картинка“ обърка всички и в крайна сметка никой не разбра какво реши ВСС. Самите кадровици не разбираха за какво гласуват и трябваше да повтарят преправят и обясняват какво решение подлагат на гласуване. Единственото напълно ясно по време на заседанието станаха лобистките интереси и междуличностните противоречия по върховете на съдебната власт.
В потвърждение на непоследователния подход и противоречивите стратегически решения на кадровия орган по време на заседанието на Пленума стана ясно, че ВСС е предприел действия за осигуряване на дистанционен достъп до ЕИСС извън съдебните сгради, но дали ще има какво да се достъпва след 31 декември 2020 г.? Дали някога в България ще има електронно правосъдие? Дали някога гражданите ще имат лесен и навременен достъп до правораздаване? Дали решенията, които се взимат за развитие на съдебната система някога ще бъдат последователни, разумни и целенасочени? Дали някога съдебната власт ще заработи в синхрон със законодателната? Все въпроси, на които след толкова изхарчени милиони за електронно правосъдие е все по-невъзможно да се получат отговори, най-вече заради необмислените управленски решения.
12 Коментара
Ама и тук ги признаваме, уважаеми запознати. Когато постъпват такива документи.
Но, я ми кажете какво е това електронно правосъдие, което частично е в писмена форма, а друга част - в електронна. Защото, за да е напълно електронно, нали трябва да задължиш всеки, повтарям - всеки участик в съдебното производство, каквото и да е то, да се снабди с електронен подпис и със съответните електронни устройства, за да участва в това "електронно" правосъдие. Хайде сега, обяснете, как ще задължите дядо Кольо или баба Гинка, примерно, пенсионери с 200 лева месечна пенсия, или подсъдимия Х, задържан в N-ския затвор, да участва "електронно" в процеса, без да го лишиш от достъп до правосъдие. И дали е възможно да изчислите, какъв процент от населението в тази страна разполага с необходимите финансови ресурси, знание и умения, за да участва пълноценно в такъв процес, или да си ангажира адвокат, притежаващ този ресурс, който да го представлява.
Иначе общите приказки за "белите държави" е страшно убедителен аргумент. Дали Ви е известно каква е изискуемата форма за жалби до ЕСПЧ, например?
Предварително благодаря за отговора !
Много ми се иска да видя поне една съдебна поръчка пристигнала от "бяла държава" качена на флашка вместо на хартия. Иначе коментара ти е твръде общ и подвеждащ, защото не говориш за съдилищата, а абстрактно за държавите.
В белите държави отдавна ползват и признават електронните документи като официални -при това във всички сфери на обществените отношения.
От статията лъха на ГЕРБ и Информационно осигуряване, та дрънка...
ма верно си селски...
Всъщност обективно е напълно възможно електронното правосъдие.
Но нямаме читави грамотни юристи в НС и МС, затова всяко нещо, което главите на настоящите такива родят по повод тази тема, се нуждае от спешна поправка.
Също така няма воля да се въведе такова правосъдие, както и електронно правителство въобще. Това би наложило масови съкращения на многобройни офисни планктони, от които и в момента няма смисъл. А те са електорат на управляващите, основно, настанени от тях по топли места на бюджетни заплати.
"ЕИСС е действаща и не е спирала да работи в нито едно от 152-те съдилища, в които е внедрена до 17 септември 2020 г." - ало, автора на статията, правите ли разлика между "набързо и насила внедрена" и "не е спирала да работи" ? Не е спирала "да работи" - т.е. да зтруднява максимално работата само в 17 пилотни съдилища и още 20-тина изявили желание да я ползват след 18.09.2020. Останалите над 100 съдилища не искат и да чуят за нея, не и в този й нескопосан, нелеп, лишен от всякаква логика на действията вид. А знаете ли че след "спирането" й към разработчика се пратиха 6 обобщени доклада от по 250-300 страници описание на недостатъците и препоръки за належащи доработки? А сигурни ли сте че от разработчика са успяли и 1/10 от тях да реализират? На практика тези доклади с препоръки си са в най-чист вид ново ЗАДАНИЕ, Технически спецификации за една пригодена за работата на съдилищата система! И в него има предложениян които няма как да се реализират с никакви доработки, защото поначало е сбъркана идеологията на ЕИСС.
Та това е мнението от един потенциален потрбител на ЕИСС ...
и кое му беше успешното на внедряването - че всички се въоръжихме с по една флашка с подпис, това ли е
а авторът някога виждал ли е системата... защото системата е напълно непригодна да обслужи нужните на съдилищата и посредством нея да се осъществява електронното правосъдие.
апропо - работя със стистемата почти от самото й начало - напредъкът е толкова нищожен, че изобщо не може да се нарече доработка. а и как да се доработи нещо, което изначално е сбъркано...
Много лобистка статия. И реклама на недобър продукт. След като емисарите на ИО обиколиха съдилищата, за да ги уверяват, колко им е добра програмата, и след като не можаха да убедят никой, са се обърнали към сайта. Правен свят, покажете ни договора с ИО за реклавата ви в настоящата статия?
Повърхностна статия. Ще дам само един пример, смята ли автора, че ще може да си вземе на флшка заверено копие от решение за развод примерно с чуждестранен гражданин което после да бъде признато от другата държава.